Най-важните качествата на драматурга са да предаде динамично и интересно една случка и да остави свобода за интерпретация. Това каза в интервю писателката Мария Касимова-Моасе.

Тя бе ментор на Ателие за творческо писане, организирано от сдружение „Варна Лит“, което се проведе от февруари до юни в крайморския град. 

Касимова-Моасе смята, че майсторството в драматургията изисква създаването на ясни и добре оформени герои, като за целта авторът трябва да „знае“ цялата им биография, за да може да включи в различни моменти на сюжета техните качества и недостатъци. Другото много важно изискване за добрия драматург е да остави свобода за режисьора и актьора. Не може да опишеш всичко в ремарки, трябва да има възможност за различни четения, за нюанси. Това е причината пиеса като „Ромео и Жулиета“ да се поставя до днес и в модерни прочити, защото авторът е заложил в нея тази свобода, смята тя. 

За българската литература в жанра, Касимова-Моасе каза, че не вижда нещо изключително, което да е променило хода на драматургията както Стратиев и Радичков навремето, внедрили различни подходи. Все пак тя изрази мнение, че е хубаво, че има автори, които пишат пиеси, защото е важно да има натрупване, проби и грешки. Радостно за нея е също, че съществуват трупи, които правят алтернативен театър. 

Сред своите възпитаници в ателието, които са гимназисти от Варна, тя е видяла и младежи с потенциал за бъдещи драматурзи, но смята, че е по-важно как заниманията помагат на всички да станат добри ползватели и зрители на изкуство.  От разговорите с тях тя е разбрала, че младежите се интересуват искрено от живота, който ги заобикаля, а ние възрастните не си даваме сметка за това. Вълнуват ги отношенията в семейството, какво мислят, знаят или не знаят за тях родителите им, какво големите не са склонни да приемат. Интерес представляват и магичните неща, които си въобразяват. Децата имат много въображение и съумяват чрез героите и темите си много нежно да ни покажат, че трябва повече да ги слушаме и да ги чуваме, каза писателката. 

За съжаление в ателието е имало деца, които не са стъпвали в театрална зала досега, но това вече е поправено, сподели още тя. Според нея не е добре, че често младите придобиват представа за драматургията през сериалите, които гледат, а там не всичко е както трябва като теми, сюжети и диалози. Затова като ментор тя ги е провокирала да гледат истински класически театър, да познават българските автори и да правят връзки между техните произведения, което имат и по програма в училище. 

Както информирахме, в ателието по творческо писане във Варна класът на Мария Касимова-Моасе създаде единен сюжет със заглавие „Улица „Омайниче“, в който всеки автор съчини история за различен адрес. Най-трудното при работата за преподавателката е било да обясни на възпитаниците си как нещата, които си представят, стигат до зрителя, защото той не може да „надникне“ в главите им. Това трябва да се види и разбере от сценичното действие, да се прояви в диалога и отношението между героите. За тях е трудно и трябва някой, който е живял с театъра по-дълго време, да им го покаже, обясни Моасе, като уточни, че децата схващат бързо обясненията и знаят какво да правят занапред. 

Текстовете на творческото ателие във Варна ще се предоставят безплатно от сдружение „Варна Лит“ на школи, които желаят да ги поставят на сцена.