Андрей Райчев: Книгата „Думи за езика" ще се чете и след 100 години
Книгата „Думи за езика" ще се чете и след 100 години. Това каза социологът Андрей Райчев на представянето на изданието, чийто автор е Иля Златанов. Събитието се състоя в столичния културен център Casa Libri. „Както в едно гениално стихотворение на Александър Блок и в книгата изчезва пошлото, изчезва настоящето. Няма сега, няма и как да има. В книгата се разказва за култура, а не за цивилизация и това я прави над 100-годишна, гарантирано", е мнението на Андрей Райчев. Авторът на изданието Иля Златанов обясни, че по природа е любознателен и "като науча нещо интересно, бързам да го споделя, за да разберат и други хора за него". Започнал от кратки публикации във Фейсбук, които постепенно привличали интереса не само на приятели, но и на непознати. "Всички тези хора на няколко пъти ме съветваха да издам книга с тези неща. Това наистина ме стимулираше, но все не можех да се организирам. В крайна сметка ме стимулираха морално и материално, или както се казва на испански con motivo y efectivo, приятелите ми от детинство Андрей Райчев и Виза Недялкова, за което съм им безкрайно благодарен", разказа Иля Златанов. „Бележките ми са най-разнообразни теми. Ако има нещо общо между тях, това е, че обикновено става дума за история. История на думи, на явления или на цели народи", каза още авторът. По време на представянето Зорница Цветанова, асистент-преподавател в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, прочете откъси от книгата на Иля Златанов. Той пък разказа на присъстващите истории от миналото си. „От малък имам афинитет към езиците, може това да ми е наследство. Кръстен съм на дядо ми Илия - трънски майстор-зидар. Като ходил по гурбет, той понаучил малко сръбски, малко гръцки и малко влашки. В крайна сметка станал жертва на увлечението си", разказа Златанов. По време на Втората световна война в селото дошли румънски войници, дядо му решил да им се похвали с познанията си и ги нагрубил на влашки, след което те го набили. "Въпреки тази поучителна история, не си взех бележка, поради което съм изпадал в комични ситуации. Като студент имах много приятели финландци и бях понаучил малко финландски. Вече в България, ще гледам финландски филм. Светва заглавието Rauta Aika. Aika е време, а rauta казват на ютията. Странно заглавие - "Ютиено време". В следващия момент се появяват българските субтитри - „Железният век". Откъде да знам, че rauta не било само желязото за гладене, а желязо изобщо", припомни си той. Редакторът на "Думи за езика" Лора Бранева благодари на Иля Златанов "за възможността да се потопя в неговия необятен труд, който е събиран толкова години със страст и отдаденост". По време на работата си по книгата тя каза, че е открила нови светове. "Пожелавам книгата да намери своите преводачи - както „Божествена комедия" е преведена на 49 езика и 22 диалекта, така и „Думи за езика" да намери читатели и извън граница, близо и далеч", отбеляза Бранева. „Уж бях тръгнал от съобщения в социалните мрежи, а книгата стана доста обемна. Как се чете? Както казва неоценимата ми редакторка Лора Бранева: „Читателят може да използва книгата, както сам намери за най-удобно". Книгата може да се прелиства от ляво надясно или от дясно наляво", каза авторът. Иля Златанов отрано се запознава с многообразието и богатството на българските говори. Езикът се превръща в основен предмет на изследванията му, а езикознанието - в негова професия. Специализира в Института за балканистика, публикува статии в езиковедски издания и в сборници от научни конференции. Златанов се придържа към сравнително-историческия метод в лингвистиката, но навлиза и в полето на интердисциплинарността. Фокусът на изследванията му са корените на езика, човекът, традициите и бита, като индиректно прокарва мост между миналото и настоящето. Неговите популяризиращи езика материали, публикувани както в периодичния печат, така и в онлайн издания и платформи, се радват на интерес от широк кръг читатели.
|
|
Подиум на писателя
Джордж Темпълтън Стронг оставя след себе си уникален поглед към живота в Ню Йорк през Гражданската война
На фона на бурния живот в Ню Йорк през 19-ти век, дневникът на Джордж Темпълтън Стронг (George Templeton Strong) представлява уникален документ, който осветява социалните и културни условия на времето. Започвайки своя дневник през 1835 година, когато е едва на ...
Валери Генков
|
Подиум на писателя
Храната като поле на политическа битка в Индия
В Мумбай, две приятелки обсъждат храната и религиозните предразсъдъци, когато една от тях споделя, че е забранено да пие вода в дома на другата, защото е мюсюлманка и яде месо. Тази ситуация илюстрира как храната може да бъде не само източник на наслада, но и ...
Добрина Маркова
|
Ема Копли Айзенберг предизвиква традициите в литературата с новата си колекция разкази
Ангелина Липчева
|
Подиум на писателя
Харуки Мураками представя жена за първи път в новия си роман "Кахо"
Харуки Мураками, един от най-влиятелните и обичани съвременни писатели, подготвя нов роман, който ще представи за първи път главна героиня - жена. Изданието, озаглавено "Кахо", ще излезе на японския пазар през юли, а информацията бе потвърдена от издателството ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
На бюрото
Андрей Андреев представя медийната грамотност на четвъртокласници в Нови пазар
В читалищната библиотека „Иван Радов“ в Нови пазар се проведе презентация, посветена на медийната грамотност и киберсигурността, насочена към четвъртокласниците от Средно училище „Васил Левски“. Събитието, организирано от библиотекаря Андрей Андреев, имаше за ...
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Петър Петров представя „Реконструкция на градските пространства“ с акцент на устойчивото развитие на градовете
На 5 май в книжарницата на корпус I в Нов български университет ще бъде представена новата книга на Петър Петров, озаглавена „Реконструкция на градските пространства“. Събитието, организирано от Център за книгата и департамент „Архитектура“, ще се проведе в 17 ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Историята за мартини феята и силата на малките жестове
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Литературни шедьоври от Квебек: Монреал в творчеството на местните автори
Ангелина Липчева
|
Монреал е литературен хъб, известен със своите уникални особености и характер. Градът, с двуезичната си среда и многобройните университети, предлага културна сцена, която е разнообразна и вдъхновяваща. Множество фестивали и независими издателства, като Drawn & Quarterly, допринасят за литературния живот, който е не само активен, но и иновативен. Разхождайки се по улиците на Монреал, писателите ...
|
На бюрото
Пловдив посреща поети от 11 държави на фестивала „Орфей“ 2026
Ангелина Липчева
|
|
21:19 ч. / 04.06.2025
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 3749 |
|
Книгата „Думи за езика" ще се чете и след 100 години. Това каза социологът Андрей Райчев на представянето на изданието, чийто автор е Иля Златанов. Събитието се състоя в столичния културен център Casa Libri.
„Както в едно гениално стихотворение на Александър Блок и в книгата изчезва пошлото, изчезва настоящето. Няма сега, няма и как да има. В книгата се разказва за култура, а не за цивилизация и това я прави над 100-годишна, гарантирано", е мнението на Андрей Райчев.
Авторът на изданието Иля Златанов обясни, че по природа е любознателен и "като науча нещо интересно, бързам да го споделя, за да разберат и други хора за него". Започнал от кратки публикации във Фейсбук, които постепенно привличали интереса не само на приятели, но и на непознати. "Всички тези хора на няколко пъти ме съветваха да издам книга с тези неща. Това наистина ме стимулираше, но все не можех да се организирам. В крайна сметка ме стимулираха морално и материално, или както се казва на испански con motivo y efectivo, приятелите ми от детинство Андрей Райчев и Виза Недялкова, за което съм им безкрайно благодарен", разказа Иля Златанов.
„Бележките ми са най-разнообразни теми. Ако има нещо общо между тях, това е, че обикновено става дума за история. История на думи, на явления или на цели народи", каза още авторът.
По време на представянето Зорница Цветанова, асистент-преподавател в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, прочете откъси от книгата на Иля Златанов. Той пък разказа на присъстващите истории от миналото си.
„От малък имам афинитет към езиците, може това да ми е наследство. Кръстен съм на дядо ми Илия - трънски майстор-зидар. Като ходил по гурбет, той понаучил малко сръбски, малко гръцки и малко влашки. В крайна сметка станал жертва на увлечението си", разказа Златанов. По време на Втората световна война в селото дошли румънски войници, дядо му решил да им се похвали с познанията си и ги нагрубил на влашки, след което те го набили. "Въпреки тази поучителна история, не си взех бележка, поради което съм изпадал в комични ситуации. Като студент имах много приятели финландци и бях понаучил малко финландски. Вече в България, ще гледам финландски филм. Светва заглавието Rauta Aika. Aika е време, а rauta казват на ютията. Странно заглавие - "Ютиено време". В следващия момент се появяват българските субтитри - „Железният век". Откъде да знам, че rauta не било само желязото за гладене, а желязо изобщо", припомни си той.
Редакторът на "Думи за езика" Лора Бранева благодари на Иля Златанов "за възможността да се потопя в неговия необятен труд, който е събиран толкова години със страст и отдаденост". По време на работата си по книгата тя каза, че е открила нови светове. "Пожелавам книгата да намери своите преводачи - както „Божествена комедия" е преведена на 49 езика и 22 диалекта, така и „Думи за езика" да намери читатели и извън граница, близо и далеч", отбеляза Бранева.
„Уж бях тръгнал от съобщения в социалните мрежи, а книгата стана доста обемна. Как се чете? Както казва неоценимата ми редакторка Лора Бранева: „Читателят може да използва книгата, както сам намери за най-удобно". Книгата може да се прелиства от ляво надясно или от дясно наляво", каза авторът.
Иля Златанов отрано се запознава с многообразието и богатството на българските говори. Езикът се превръща в основен предмет на изследванията му, а езикознанието - в негова професия. Специализира в Института за балканистика, публикува статии в езиковедски издания и в сборници от научни конференции.
Златанов се придържа към сравнително-историческия метод в лингвистиката, но навлиза и в полето на интердисциплинарността. Фокусът на изследванията му са корените на езика, човекът, традициите и бита, като индиректно прокарва мост между миналото и настоящето. Неговите популяризиращи езика материали, публикувани както в периодичния печат, така и в онлайн издания и платформи, се радват на интерес от широк кръг читатели.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Ели Лозанова разкрива тайните на героинята Филомена Хаджистратоникова
В Регионалната библиотека „Михалаки Георгиев“ във Видин, писателката Ели Лозанова представи своя нов роман „Обаче не стана точно така“. Събитието, организирано в чест на Световния ден на книгата и авторското право, привлече вниманието ...
|
Избрано
Проф. Атанас Семов: Предателствата са малко, героизмът – огромен в българската история
На представянето на книгата „150 години от Априлското въстание. 150 герои разказват“, чл.-кор. проф. Атанас Семов акцентира на уникалността на българския народ и на малкото примери за предателства в историята му. Събитието се проведе в ...
|
Евгения Динева с награда за разказа „Делфини“ в конкуренция с утвърдени имена в литературата
|
Ако сте поропуснали
Дора Куршумова разказва на учениците за символиката на Гергьовден и празничната храна
Учениците от началния курс на Осмо основно училище „Юрий Гагарин“ в Сливен участваха в образователна инициатива, посветена на празника Гергьовден. В рамките на събитието, общественикът и художник Дора Куршумова разговаря с децата за традициите и ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |