Съхраняването на българския дух, на българщината може да стане единствено чрез езика, каза преподавателят по български език и литература Жанина Илиева. Тя е и председател на Клуба на дейците на културата в Ловеч, част е и от инициативната група „За езика и рода български“, чиято идея да се работи за опазване на българския език от ненужни чуждици и за защита на богатството на родното слово. 

Съхраняването на българския дух, на българщината може да стане единствено чрез езика, каза преподавателят по български език и литература Жанина Илиева. Тя е и председател на Клуба на дейците на културата в Ловеч, част е и от инициативната група „За езика и рода български“, чиято идея да се работи за опазване на българския език от ненужни чуждици и за защита на богатството на родното слово. 

Инициативната група е създадена в Ловеч преди година от представители на културни институции в града по идея на ловчалията Любомир Банчев, който е бизнесмен с интереси към историята, изкуството и литературата. 

Илиева припомни, че в тази инициативна група са включени граждани, представители на Регионална библиотека „Беню Цонев“, Клуба на дейците на културата, Ловчанско читалище „Наука – 1870 г.“. Координатор е Любомир Банчев. „Занимаваме се с тази тема, защото смятаме, че в съвременното общество понякога езикът не заема достатъчно почетно място, което заслужава и то българският език. Нормално е в глобализиращ се свят да нахлуват чуждици и все повече да ги търсим и заради технологиите. Но смятам, че съхраняването на българския дух, на българщината може да стане единствено и само чрез езика. 

От инициативната група са организирали редица срещи в училищата по темата за опазване на българския език. „Срещнахме подкрепата от учителските колективи, като идеята е, разговаряйки с преподавателите, те да обръщат внимание в ежедневната си работа върху езика и конкретно върху съхраняването на чистотата му. Ако можем една българска дума да не я заменяме с чуждица, това ще бъде един малък успех“, добави преподавателят. 

По думите й най-лесно чуждите думи попадат в езика, в ежедневието, в бита чрез медиите. „Даваме си ясна сметка за това, но смятам, че има и начин да се противодейства и това е хубавата книга. Затова има различни инициативи, свързани с четенето и насърчаването му. Според мен, когато детето успее да се докосне до книгата, да чете, да използва дори по-стари български думи в речта си или поне да попита какво означават те, пак сме постигнали нещо“, каза още Жанина Илиева. 

По думите й четящото дете пише добре, има повече умения за създаването на различните видове текстове. 

Според нея до 7 клас не е толкова страшна тенденцията за навлизане на чужди думи. „Децата все още се ориентират в езика, в начините на съчетаване на словото. Проблемът идва при по-големите ученици, които са под влияние на медиите и на по-силното влияние на технологиите“, посочи още Илиева. 

По думите й използването на чуждици идва и от желанието да се изкараме по-умни, че сме нещо повече от другите. „Това донякъде е от липса на самочувствие на българи, които добре владеят и познават богатството на българския език и слово. Смятаме, че ако употребим чужда дума, ще се почувстваме по-важни“, добави Илиева. 

Тя заяви още, че трябва да се познава богатството на езика и да му се доверим. Разбирането, че езикът е част от нашето минало, национална идентичност, доверието към него може да ни помогне да оцелеем като нация, да вървим напред, посочи още Жанина Илиева, която повече от 10 години е била журналист, 26 години е учител, също е и редактор на книги. 

Съдейки по своя опит, според нея сериозен проблем е грамотността. „Трябва наистина да се започне от училище с голяма строгост и изисквания към работата с учениците, защото истината е, че ако едно дете до края на 4 клас не получи основна, базова грамотност, после вече става много трудно“, заяви още преподавателят.

Тя каза още, че една от инициативите на групата „За езика и рода български“, свързана грамотността и с избягване на чуждиците, бе организираното наскоро езиково състезание „Българският език без чуждици“. То бе насочено към насърчаване на учениците да използват родния си език чисто и грамотно, без излишни чуждици, да развиват умения за създаване на текстове с правилна езикова форма. В него се включиха 49 ученици ловешките училища. 

Според възрастовата група писаха по темите: „Отмъщението на думите”, „Какво ще се случи с езиците през 2080 година, „Българският език в дигиталната епоха – приспособяване или обезличаване”. Журито от преподаватели по български език и литература  оцениха  творбите по оригиналност, езиково богатство, отсъствие на чуждици, структура и стил. Резултатите от състезанието ще бъдат обявени на 24 май по време на церемония по връчване на ежегодните персонални награди на изявени дейци в областта на образованието и възпитанието - барелеф „Св. св. Кирил и Методий“, съобщи още Жанина Илиева.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.