РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Нека да спорим за бъдещето на България, а не да си обругаваме светините, каза вицепрезидентът Илияна Йотова

Дата на публикуване: 13:22 ч. / 13.05.2025
Прочетена
2008
Литературен обзор

Тези дни, в които отново има голям бурен дебат по отношение на едно съдбоносно решение, което България трябва да вземе, една от най-големите ми болки беше, че стигнахме до там да обругаваме българския лев. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова по време на откриването на изложбата „Светите братя Кирил и Методий – памет и прослава през вековете“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) днес. „Това не трябва да се допуска, каквито и да са мотивите, аз мога да разбера аргументите и на едната страна, и на другата страна. Нека да спорим за бъдещето на България, а да не си обругаваме светините“, посочи тя.

Йотова отбеляза, че трябва да се помни преданието на българските владетели от Първото и Второто българско царство, както и мъдрите слова на нашите първоучители и на техните ученици, че за да има бъдеще и за да вървиш напред, трябва да уважаваш делото на тези, които са били преди теб. Трябва да надграждаш, а не да ги обругаваш и да се разграничаваш от тях, каза вицепрезидентът.

Илияна Йотова благодари на Националната библиотека, като отбеляза, че през тази година – с всички събития, които е организирала по повод глаголицата, тя е показала, че е един истински духовен институт на България. „Институциите сме в дълг към вас и само можем дълбоко да ви се поклоним, защото поехте една работа, която е достатъчно сложна, достатъчно трудна и която замести, впрочем, и задълженията на много от тези институции за това да знаят българските граждани не само тук, на територията на страната, но и тези наши сънародници, които живеят зад граница, и нашите партньори и нашите приятели в цяла Европа за тези две невероятни годишнини, които отбелязваме – 1170 години от създаването на първата славянска азбука, глаголицата, и 1160 години, откакто България приема християнството“, каза Йотова.

Според нея българите трябва да живеем със самочувствието на наследници на една хилядолетна история, в която има много слава и драматизъм, но и история, която направи най-важното, което стана част от европейската цивилизация – даде една нова култура, писменост и книжнина. 

„Нека в тези дни, повече от всякога, да си спомним за делото на нашите първоучители. Да направим така, че да почувстват всички, които знаят тази история, и тези, които тепърва се запознават с нея, да си отговорят на въпроса защо днешна малка по територия България, но велика по дух, продължава да се гордее с това дело. Това е наша задача всеки ден и, разбира се, през цялата година, когато отбелязваме тези две невероятни годишнини“, отбеляза Йотова.

Вицепрезидентът коментира, че не навсякъде в Европа се знае за делото на учениците на светите братя Кирил и Методий. „Много от народите дори в Средна Европа знаят, че Великоморавската мисия на светите братя като пратеници на византийския император приключва със смъртта на Методий в Девин – една от крепостите в днешна Словакия. Това не е така, защото ако там приключваше всичко, днес ние нямаше да имаме кирилица, на която пишат милиони хора по целия свят. Нямаше да бъде възможна славянската цивилизация, която се роди тук, по нашите земи, по българските земи. Нямаше да може да оцелее и българският народ, защото благодарение на паметта за книжовност, на писменост, на литература, създавана през ранното Средновековие и Втората българска държава, оцеля един народ през цели пет века на робство и на чуждо религиозно присъствие. Неслучайно много големи учени по целия свят говорят, че българската цивилизация и това, което е създадено тук, по нашите земи, формира до голяма степен и европейската цивилизация“, посочи Илияна Йотова.

Тя говори още за държавническата прозорливост княз Борис I, който не просто приема учениците на светите братя Кирил и Методий и спасява физически живота им, но и създава всички условия за основаването на двете школи – Преславската и Охридската, от които тръгва всичко. „Забележете още нещо – колко мъдрост, колко вяра в собствения си народ и колко сила трябва да имаш, за да може в тези трудни времена да извоюваш и независимостта на църквата си. И след това, когато променяш глаголицата в кирилицата, вече да знаеш колко е важен този акт. Това не е просто пренасяне на една графична система в друга. Това е много сериозен политически акт, защото вече знаеш каква е стойността на това да имаш собствена писменост, свои букви, свои богослужебни книги, своя, по-късно, оригинална литература“, коментира Илияна Йотова, под чийто патронаж се осъществява експозицията в Националната библиотека.

Изложбата е посветена на 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, и на 1140 години от успението на св. Методий. Тя е част от от културните събития под надслов „Година на глаголицата“, както и от 19-ото издание на Националната библиотечна седмица.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Лука Казадей (Luca Casadei) е автор на новия си роман "Случаят Матияс Ора" (Il caso Matias Ora), издаден от Bookabook. Този трилър е добре структуриран и предлага детайлн ...
Вижте също
В последно време интересът към книгите, които се фокусират върху разговорите, нараства. Георги Господинов, известен български писател, сподели своите мисли по темата по в ...
Към първа страница Новини Литературен обзор
Литературен обзор
Всеки говори, но не си говорим истински, споделя Георги Господинов
В последно време интересът към книгите, които се фокусират върху разговорите, нараства. Георги Господинов, известен български писател, сподели своите мисли по темата по време на представянето на новата книга на Роси Михова, озаглавена „Трима насаме. Задо ...
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Баронес Ема Орци и Монтегю Барстоу откриват красотата на Леричи и нов дом сред природата
Ема Орци (Emma Orczy), баронеса по рождение и писателка по призвание, описва красотата на Леричи, разположен в Лигурия, като една от най-прекрасните гледки на света. Тя и съпругът ѝ, художникът Монтегю Барстоу (Montague Barstow), живеят там между 1927 и ...
Ангелина Липчева
Д-р Радослав Камбуров изследва новата форма на религиозност в "Екранния катехизис"
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Катлийн Боланд: Уестърнът през погледа на жените
Историята на Запада в Съединените щати е белязана от стремежа за експанзия, но и от многобройни трагедии, свързани с местните индиански народи и опустошаването на природата. В дебютния роман на Катлийн Боланд, "Скавенджърс" (Scavengers), се представя един нов ...
Ангелина Липчева
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Златното мастило
Росица Русева, Теодора Вачева и Вероника Маринова спечелиха викторината за Гео Милев
На 131-ата годишнина от рождението на Гео Милев, виден български поет и публицист, в родния му дом в Стара Загора се проведе вълнуваща ученическа викторина, посветена на неговото творчество и живот. Събитието привлече вниманието на десет отбора от ученици от Г ...
Валери Генков
Авторът и перото
„Дела трябват, а не думи“: Конкурс за добротворчество насърчава младите таланти
Регионалната библиотека „Николай Вранчев“ в Смолян стартира нова инициатива, насочена към младите таланти в общината. Конкурсът за добротворчество е отворен за ученици, разделени в две възрастови категории – III–IV клас и V–VII кл ...
Ангелина Липчева
Експресивно
Библиотеката като културен център: над 400 събития и хиляди читатели
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Баронес Ема Орци и Монтегю Барстоу откриват красотата на Леричи и нов дом сред природата
Ангелина Липчева
Ема Орци (Emma Orczy), баронеса по рождение и писателка по призвание, описва красотата на Леричи, разположен в Лигурия, като една от най-прекрасните гледки на света. Тя и съпругът ѝ, художникът Монтегю Барстоу (Montague Barstow), живеят там между 1927 и 1933 година, наслаждавайки се на спокойствието и красотата на района. Въпреки че са известни, те предпочитат да останат в сянка, в контекста ...
На бюрото
Шарл Жулиен дьо Лоншан избягва екстрадиция след сблъсък с френския консул
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Д-р Радослав Камбуров представя новата си книга „Екранният катехизис“, която изслед ...
Начало Литературен обзор

Нека да спорим за бъдещето на България, а не да си обругаваме светините, каза вицепрезидентът Илияна Йотова

13:22 ч. / 13.05.2025
Автор: Ангелина Липчева
Прочетена
2008
Публкацията е част от архивът на Литеранс
Литературен обзор

Тези дни, в които отново има голям бурен дебат по отношение на едно съдбоносно решение, което България трябва да вземе, една от най-големите ми болки беше, че стигнахме до там да обругаваме българския лев. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова по време на откриването на изложбата „Светите братя Кирил и Методий – памет и прослава през вековете“ в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) днес. „Това не трябва да се допуска, каквито и да са мотивите, аз мога да разбера аргументите и на едната страна, и на другата страна. Нека да спорим за бъдещето на България, а да не си обругаваме светините“, посочи тя.

Йотова отбеляза, че трябва да се помни преданието на българските владетели от Първото и Второто българско царство, както и мъдрите слова на нашите първоучители и на техните ученици, че за да има бъдеще и за да вървиш напред, трябва да уважаваш делото на тези, които са били преди теб. Трябва да надграждаш, а не да ги обругаваш и да се разграничаваш от тях, каза вицепрезидентът.

Илияна Йотова благодари на Националната библиотека, като отбеляза, че през тази година – с всички събития, които е организирала по повод глаголицата, тя е показала, че е един истински духовен институт на България. „Институциите сме в дълг към вас и само можем дълбоко да ви се поклоним, защото поехте една работа, която е достатъчно сложна, достатъчно трудна и която замести, впрочем, и задълженията на много от тези институции за това да знаят българските граждани не само тук, на територията на страната, но и тези наши сънародници, които живеят зад граница, и нашите партньори и нашите приятели в цяла Европа за тези две невероятни годишнини, които отбелязваме – 1170 години от създаването на първата славянска азбука, глаголицата, и 1160 години, откакто България приема християнството“, каза Йотова.

Според нея българите трябва да живеем със самочувствието на наследници на една хилядолетна история, в която има много слава и драматизъм, но и история, която направи най-важното, което стана част от европейската цивилизация – даде една нова култура, писменост и книжнина. 

„Нека в тези дни, повече от всякога, да си спомним за делото на нашите първоучители. Да направим така, че да почувстват всички, които знаят тази история, и тези, които тепърва се запознават с нея, да си отговорят на въпроса защо днешна малка по територия България, но велика по дух, продължава да се гордее с това дело. Това е наша задача всеки ден и, разбира се, през цялата година, когато отбелязваме тези две невероятни годишнини“, отбеляза Йотова.

Вицепрезидентът коментира, че не навсякъде в Европа се знае за делото на учениците на светите братя Кирил и Методий. „Много от народите дори в Средна Европа знаят, че Великоморавската мисия на светите братя като пратеници на византийския император приключва със смъртта на Методий в Девин – една от крепостите в днешна Словакия. Това не е така, защото ако там приключваше всичко, днес ние нямаше да имаме кирилица, на която пишат милиони хора по целия свят. Нямаше да бъде възможна славянската цивилизация, която се роди тук, по нашите земи, по българските земи. Нямаше да може да оцелее и българският народ, защото благодарение на паметта за книжовност, на писменост, на литература, създавана през ранното Средновековие и Втората българска държава, оцеля един народ през цели пет века на робство и на чуждо религиозно присъствие. Неслучайно много големи учени по целия свят говорят, че българската цивилизация и това, което е създадено тук, по нашите земи, формира до голяма степен и европейската цивилизация“, посочи Илияна Йотова.

Тя говори още за държавническата прозорливост княз Борис I, който не просто приема учениците на светите братя Кирил и Методий и спасява физически живота им, но и създава всички условия за основаването на двете школи – Преславската и Охридската, от които тръгва всичко. „Забележете още нещо – колко мъдрост, колко вяра в собствения си народ и колко сила трябва да имаш, за да може в тези трудни времена да извоюваш и независимостта на църквата си. И след това, когато променяш глаголицата в кирилицата, вече да знаеш колко е важен този акт. Това не е просто пренасяне на една графична система в друга. Това е много сериозен политически акт, защото вече знаеш каква е стойността на това да имаш собствена писменост, свои букви, свои богослужебни книги, своя, по-късно, оригинална литература“, коментира Илияна Йотова, под чийто патронаж се осъществява експозицията в Националната библиотека.

Изложбата е посветена на 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, и на 1140 години от успението на св. Методий. Тя е част от от културните събития под надслов „Година на глаголицата“, както и от 19-ото издание на Националната библиотечна седмица.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Литературен обзор
Всеки говори, но не си говорим истински, споделя Георги Господинов
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Баронес Ема Орци и Монтегю Барстоу откриват красотата на Леричи и нов дом сред природата
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Д-р Радослав Камбуров изследва новата форма на религиозност в "Екранния катехизис"
Ангелина Липчева
Всичко от рубриката
Всеки говори, но не си говорим истински, споделя Георги Господинов
Ангелина Липчева
В последно време интересът към книгите, които се фокусират върху разговорите, нараства. Георги Господинов, известен български писател, сподели своите мисли по темата по в ...
Експресивно
Като гладиатори от плевенския Монмартър: Димитър Стойков разкрива тайните на местните художници
Валери Генков
Златното мастило
Росица Русева, Теодора Вачева и Вероника Маринова спечелиха викторината за Гео Милев
Валери Генков
Авторът и перото
„Дела трябват, а не думи“: Конкурс за добротворчество насърчава младите таланти
Ангелина Липчева
Експресивно
Библиотеката като културен център: над 400 събития и хиляди читатели
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Баронес Ема Орци и Монтегю Барстоу откриват красотата на Леричи и нов дом сред природата
Ангелина Липчева
На бюрото
Шарл Жулиен дьо Лоншан избягва екстрадиция след сблъсък с френския консул
Ангелина Липчева
Експресивно
Национално признание за Дария Първанова на конкурса, посветен на Николай Лилиев
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Д-р Радослав Камбуров изследва новата форма на религиозност в "Екранния катехизис"
Ангелина Липчева
Експресивно
Галя Захариева и Денчо Петков връчват награди на 82 млади художници
Валери Генков
Авторът и перото
Русенски университет с конкурс за творчество в чест на Райна Княгиня
Добрина Маркова
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Крейг Силви не се признава за виновен по обвинения в експлоатация на деца
Крейг Силви, известен австралийски писател, е изправен пред сериозни обвинения, свързани с притежание и разпространение на материали, свързани с експлоатация на деца. Според информация от Би Би Си, 44-годишният автор, който е баща на три деца, беше арестуван ...
Избрано
Как тясното облекло променя възприятието за мъжественост в XVIII век
В средата на XVII век, при двора на крал Чарлз II (Charles II), се въвежда радикална иновация в модата, която премахва обемистите слоеве от аристократично мъжко облекло. Вместо това, мъжете започват да носят тясно скроени панталони, жилетки и палта. През ...
Анмари Ний Чурейн - Неспокойните момичета на Ирландия
Ако сте поропуснали
Костадин Костадинов разкрива тайните на балканската история в Бургас
На 16 януари Бургас ще бъде домакин на среща с известния български писател Костадин Костадинов. Събитието ще се проведе в Центъра за съвременно изкуство и библиотека, а модератор на разговора ще бъде Диана Саватева. Костадинов, автор на популярните романи ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България.
Всички права запазени.