Ние настояваме за по-високо финансиране заради читателите на Столичната библиотека, заради посетителите на нейните културни събития и, разбира се, за по-високи заплати. Това каза директорът на Столичната библиотека Юлия Цинзова. Библиотеката отбеляза днес празника на библиотекаря, който традиционно се чества на 11 май.

По време на организираното литературно четене на площад „Славейков“ служители от Столичната библиотека участваха в мирен протест. Исканията са абсолютно справедливи и са за по-високи заплати, каза Цинзова. „Аз като директор също заявявам, че е изключително обидно да се подписвам под заплата 1450 лева или 1400 лева за магистър, който сканира, обработва, прави платформи или за колега, който обслужва високоинтелигентни читатели, каквито са читателите на Столична библиотека“, добави тя.

Директорката на Столичната библиотека отбеляза, че вече десет години институтът увеличава своите читатели. „Това е най-голямата публична библиотека – над 102 хиляди са вече читателите на Столична библиотека, над 802 000 са заетите книги. Дигиталните платформи се увеличават, дигитализираме културната памет на София и на страната“, посочи тя.

Юлия Цинзова разказа, че през последното десетилетие библиотеката има два нови филиала - "Овча купел“ и „Студентски“. „В момента разширяваме „Студентски“ за втори път. Правим градина читалня, надяваме се до месец да бъде готова“, обясни тя. Цинзова допълни, че неотдавна район „Средец“ е спечелил проект по програма „Красива България“ за енергийна ефективност на сградата на Столична библиотека.

Днес Столичната библиотека отбеляза празника на библиотекаря с Ден на отворените врати, две фотодокументални изложби и литературно четене, в което се включиха Тони Николов, проф. Михаил Неделчев, Георги Константинов, кметът на район „Средец“ Трайчо Трайков, Деян Енев, Мирела Иванова, Митко Новков, Светлозар Желев, Роман Кисьов, Хайри Хамдан, Димитър Кенаров, Анджела Родел, Йордан Ефтимов, Калин Терзийски и др.

Тони Николов коментира, че професията на библиотекаря е призвание и мисия. „Тя е много важна културна мисия, защото без нея нямаше да има изобщо европейска култура и този модел, който Старият континент по някакъв начин дава, задава и предоставя на други континенти в културното развитие на човечеството“, посочи той. „Аз, разбира се, съм за протеста на българските библиотекари и на хората на книгата, защото когато една държава има унизително отношение към собствената си култура, към собствените си културни дейци и към библиотекарите, които са пазителите на знанието, чиято мисия е това да го пазят и да го предадат на следващите, тази държава отсича собствените си корени“, добави Николов.

Проф. Михаил Неделчев отбеляза, че подкрепя протеста на библиотекарите, като определи това като нещо „съвсем естествено“. Вие имате пряк контакт с читателите и увеличавате знанието на България, каза той. Отбеляза обаче, че в този ден иска да говори политически неща. „Трябва да бъдем политизирани, отново трябва да се политизираме. Стига с тези путинизми, стига с тези просташки неща, стига с тази подкрепа за Русия, стига с тази Русия. Русия в момента е агресор, Русия е нападнала една суверенна страна, Русия разкъсва тъканите на Европа“, каза проф. Неделчев. Той разказа, че наскоро президентите на Полша и на България са подписали едно „умно“ споразумение - за това, че трябва да бъде обявен за празник на полско-българското приятелство този ден, в който покойният папа Йоан Павел II е обявил светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа.

Хайри Хамдан цитира думите, че ако човек не се занимава с политика, то тя ще се занимава с него. „Именно на този ден имам огромно желание, имам надежда тази кървава баня в Газа да се прекрати напълно“, каза от сцената пред Столичната библиотека поетът и преводач. 

Поетът Георги Константинов разказа, че неговата майка също е била библиотекарка в продължение на години. „Знам, че трите опорни точки на българската книга са писателите, читателите и библиотекарите“, отбеляза той.

Ролята на библиотеките, на вас, библиотекарите, е много по-голяма от това, за което се сеща човек само когато чуе първо думата, каза по време на събитието кметът на район „Средец“ Трайчо Трайков. „Този проект, който спомена госпожа Цинзова, не е нещо голямо, не е дори за енергийна ефективност на сградата, а е за дограмите, които обаче са важен елемент от енергийната ефективност. И от моя гледна точка ще помогнат на екипа на библиотеката да има по-добри условия за живот и за работа, както и да има по-добра атмосфера за книжния фонд и по тази причина и като следствие – да остават повече пари, които да могат да се използват за възнаграждения и за друг вид материални придобивки“, обясни той. Добави, че крайната цел за Столичната библиотека е тя да бъде един модерен, съвременен културен център.

„Библиотеките и читалищата са мостът, който пренася истинското, важното от Възраждането през всичките перипетии на 20-и век чак досега. Фактът, че сега празнуваме професията на библиотекаря е достатъчно важен знак“, посочи писателят Деян Енев. Калин Терзийски честити празника на библиотекарите, както и на всички, които са влюбени в книгите. Ние живеем истински в ето този кръг от стотина метра на площада и вътре, каза той.

„Честит празник! Честит празник на Европа и честит празник на тези, които ни свързват с Европа – библиотекарите, които ни подарят знание и духовност. И винаги – в делници и в празници, ние, българските писатели, сме готови да ги подкрепим. Бъдете честити, преборете се за правата си. Да се преборим заедно и за повече средства за книги“, отбеляза поетесата Мирела Иванова. Митко Новков коментира, че подкрепата за библиотекарите е като подкрепа за вселената. „Ние в някаква степен изявявайки тази наша подкрепа правим така, че ентропията да се забави, да намалее. А всъщност тези, които действително правят това, че във вселената да има по-малко разпръскване и хаос са именно библиотеките и хората, които работят вътре“, посочи той.

Според Светлозар Желев да бъдеш човек на книгите е отговорност, но и най-голямото удоволствие и най-прекрасната мисия в живота. „Всеки един от нас първо като читател, после като човек, който се е посветил на един или друг начин професионално на работата с книгите, на популяризирането им, е дарен от Бога. Не с таланта, който имат поетите и писателите, а с възможността да направим този талант достояние на всички читатели, на всички хора“, каза той. По думите му в основата на всеки народ, на всяка култура е именно словото, думата и литературата. „Идва 24 май, идва 11 май. Вероятно много политици ще кажат едни страхотни думи колко е важна културата, литературата, писаното слово, грамотността и всичко останало и на 25 май ще го забравят. Защото думите са важни, но когато говорим за политика и за политики, става въпрос за дела“, добави Желев.

„Подкрепям вашия протест, мисля, че е много важно да сме солидарни един с друг, да си спомним, че единственият начин да постигнем каквото и да е, е да сме заедно“, каза Димитър Кенаров. Той посочи, че хората трябва да се радват, когато имат такива общи пространства като библиотеката. „Аз, между другото, днес работя тук, в библиотеката. Днес е модерно да се ходи в коуъркинг пространства и да плаща човек за тези неща. А всъщност библиотеката е едно обществено пространство, което е коуъркинг“, коментира той.

Да, основната функция на библиотеката е да е убежище за хора, които обичат книги, обичат да четат, но не само – това е място за общност, ние да бъдем заедно, да има концерти, работилници, дискусии, дори дебати, отбеляза Анджела Родел. Аз видях този дух тук, точно в Столична библиотека, добави тя.

Според Йордан Ефтимов библиотеките, и в частност Столична библиотека, много добре вършат своята работа да създават общности. „Активностите на Столична библиотека са многобройни. Аз съм участвал в много от тях и въпреки това не съм участвал във всички. Участвал съм в различните инициативи по писател, поет, преводач или издателство на месеца, в „Зелени библиотеки“, в „Млада метафора“, разказа той. Допълни, че няма какво да се иска повече от библиотекарите, трябва да им се дава.

По повод празника на библиотекаря беше връчена наградата „Дарител на Столична библиотека“. Тя беше получена от художника Греди Асса за подарената картина „Библиотеката“ от последната му изложба „Изгорелите книги“, която посетителите могат да разгледат в галерия „София“ до 15 май. Книгите ни правят не само по-щастливи, но и по-свободни, каза Асса, след като прие отличието.