НИМ представя нова книга за археологията в Созополския залив от проф. д-р Иван Христов
Националният исторически музей (НИМ) представя най-новата книга на проф. д-р Иван Христов, озаглавена Between Sozopol and Talasakra: Unknown archaeology of the Sozopol Bay and its western hinterland („Между Созопол и Таласакра: Непознатата археология на Созополския залив и неговия западен хинтерланд“). Изданието е резултат от дългогодишните археологически проучвания на екипа на НИМ, осъществени в землището и акваторията на град Черноморец в периода 2014 – 2025 г, съобщават от екипа. Книгата е рецензирана от утвърдените български историци и археолози проф. д-р Иван Тодоров и проф. д-р Сергей Торбатов, което гарантира нейното високо научно качество. „Това издание е значим принос към археологическата и историческата наука и ще бъде полезно както за специалисти, така и за любители на историята и археологията“, казват от НИМ. По думите им книгата обхваща слабо изследвана зона около западния край на Созополския залив с площ от 300 дка. Проучването се отличава с интердисциплинарен подход, който включва методите на полевата и подводната археология, историческата география и геофизиката. От екипа посочват, че това изследване разширява научното познание за разположението и характера на археологическите обекти от различни исторически периоди в околностите на древния полис Аполония Понтика (днешен Созопол). Научният труд е структуриран в пет основни глави – Географско описание и характеристика на Созополския залив и неговия западен хинтерланд; Преглед на запазените писмени извори за западната периферия на залива, като тази част включва анализ на историческите сведения, които хвърлят светлина върху развитието на района през различни епохи; Хипотези за разположението на „второто Созополско пристанище“ - споменато в VI век в анонимен периплус на Черно море, пристанището се разглежда с нови теории и аргументи; Резултати от археологическите проучвания, където се представят различни по вид структури, разположени симетрично на Созопол, както и данни от вече известни археологически експедиции; Публикация на нови находки - за първи път се разкриват резултатите от разкопки на непознати досега обекти, които имат пряко отношение към темата на изследването. Основните изводи и научен принос са в заключителната част, където проф. Христов разглежда характера на откритите структури и тяхното значение за историята на хилядолетния черноморски полис. Авторът предлага терминът „проастион“ (προστ(ε)ιον) за обозначение на крайградската зона на Аполония Понтика/Созопол, която включва пристанища и прилежащи структури. Основната територия на тази зона обхваща полуостров Хрисосотира до гр. Черноморец, като новопубликуваните данни хвърлят допълнителна светлина върху развитието на региона, казват още от НИМ. Проф. д-р Иван Христов Христов е председател на Научната група в НИМ. Хабилитиран с наукометрични показатели в Националния център за информация и документация (НАЦИД). Зам. директор по Научната дейност. Специалист по антична история и археология, подводна археология. Научните му интереси са свързани с резиденции на одриските владетели от IV в. пр. Хр.; проучване на римски крайпътни станции и съоръжения; изследване на крайбрежни крепости и пристанищни зони по Западно понтийското крайбрежие; късноелинистическата култура. Автор на 35 книги и на 100 научни статии. Главен редактор на Известия на Национален исторически музей. Член на редколегията на Известия на Бургаския музей. Член на Съвета за теренни проучвания. /ВСР
|
![]()
Литературен обзор
Летни страници: Какво разказват италианските бестселъри
Лятото приключва, но въпросът за книгите, които ни са вдъхновили през средата на сезона, остава актуален. Докато слънцето беше най-силно, някои заглавия се изкачиха на върха на класациите в Италия и се превърнаха в най-продаваните книги за август 2025 година. ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Литературен обзор
Откриване на модерни дигитални библиотеки вдъхновява младите хора
В едно от най-значимите събития в образователната сфера за последните години, Спортно училище „Димитър Рохов“ отвори врати за нови възможности и иновации. Церемонията по откриването на модерния STEM център и дигиталната библиотека се превърна в сим ...
Валери Генков
|
![]()
Време за споделяне, размисъл и вдъхновение чрез думите
Добрина Маркова
|
![]()
Литературен обзор
Етика и технологии в дилемата на трамвая
Дилемата на трамвая: етични размисли за технологичната еволюция и човешката отговорност
В последните години, дебатите около етичните решения се върнаха с нова сила, като особено внимание привлече така нареченият "проблем на трамвая" или "дилемата на железопът ...
Ангелина Липчева
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
На бюрото
Вечер на думите и сърцата
На 24 септември Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) ще бъде част от международната инициатива „Нощ на литературата“ за пореден път. Тази събитийна вечер обещава да събере любителите на словото в уникална атмосфера, където културата среща ист ...
Валери Генков
|
![]() ![]()
Авторът и перото
Микробите вътре в растенията като ключ към устойчиво земеделие
В света на съвременното земеделие все по-актуална става темата за микробиомите, скрити в самите растения. Един от най-интересните аспекти е ролята на ендофитите – микроби, които живеят вътре в растенията без да причиняват болести. Тези микроорганизми не ...
Валери Генков
|
![]()
Златното мастило
Книги за бъдещето на Враца
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Расистки стереотипи и социална сегрегация
Ангелина Липчева
|
В американския юг думата „бял боклук“ се превръща в символ на дълбоки социални и расови разделения. Това е термин, който еволюира от описанието на бедни бели работници към олицетворение на расистки стереотипи, използвани за дискредитиране на по-ниските социални слоеве. В началото на 20-и век, по време на зората на евгениката, този термин е бил свързан с идеи за „неподходящи&ldquo ...
|
![]() ![]()
На бюрото
Чудовища като мост към нови светове
Ангелина Липчева
|
12:51 ч. / 07.05.2025
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 1916 |
![]() |
Националният исторически музей (НИМ) представя най-новата книга на проф. д-р Иван Христов, озаглавена Between Sozopol and Talasakra: Unknown archaeology of the Sozopol Bay and its western hinterland („Между Созопол и Таласакра: Непознатата археология на Созополския залив и неговия западен хинтерланд“). Изданието е резултат от дългогодишните археологически проучвания на екипа на НИМ, осъществени в землището и акваторията на град Черноморец в периода 2014 – 2025 г, съобщават от екипа.
Книгата е рецензирана от утвърдените български историци и археолози проф. д-р Иван Тодоров и проф. д-р Сергей Торбатов, което гарантира нейното високо научно качество. „Това издание е значим принос към археологическата и историческата наука и ще бъде полезно както за специалисти, така и за любители на историята и археологията“, казват от НИМ.
По думите им книгата обхваща слабо изследвана зона около западния край на Созополския залив с площ от 300 дка. Проучването се отличава с интердисциплинарен подход, който включва методите на полевата и подводната археология, историческата география и геофизиката. От екипа посочват, че това изследване разширява научното познание за разположението и характера на археологическите обекти от различни исторически периоди в околностите на древния полис Аполония Понтика (днешен Созопол).
Научният труд е структуриран в пет основни глави – Географско описание и характеристика на Созополския залив и неговия западен хинтерланд; Преглед на запазените писмени извори за западната периферия на залива, като тази част включва анализ на историческите сведения, които хвърлят светлина върху развитието на района през различни епохи; Хипотези за разположението на „второто Созополско пристанище“ - споменато в VI век в анонимен периплус на Черно море, пристанището се разглежда с нови теории и аргументи; Резултати от археологическите проучвания, където се представят различни по вид структури, разположени симетрично на Созопол, както и данни от вече известни археологически експедиции; Публикация на нови находки - за първи път се разкриват резултатите от разкопки на непознати досега обекти, които имат пряко отношение към темата на изследването.
Основните изводи и научен принос са в заключителната част, където проф. Христов разглежда характера на откритите структури и тяхното значение за историята на хилядолетния черноморски полис. Авторът предлага терминът „проастион“ (προστ(ε)ιον) за обозначение на крайградската зона на Аполония Понтика/Созопол, която включва пристанища и прилежащи структури. Основната територия на тази зона обхваща полуостров Хрисосотира до гр. Черноморец, като новопубликуваните данни хвърлят допълнителна светлина върху развитието на региона, казват още от НИМ.
Проф. д-р Иван Христов Христов е председател на Научната група в НИМ. Хабилитиран с наукометрични показатели в Националния център за информация и документация (НАЦИД). Зам. директор по Научната дейност. Специалист по антична история и археология, подводна археология. Научните му интереси са свързани с резиденции на одриските владетели от IV в. пр. Хр.; проучване на римски крайпътни станции и съоръжения; изследване на крайбрежни крепости и пристанищни зони по Западно понтийското крайбрежие; късноелинистическата култура. Автор на 35 книги и на 100 научни статии. Главен редактор на Известия на Национален исторически музей. Член на редколегията на Известия на Бургаския музей. Член на Съвета за теренни проучвания.
/ВСР
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
Литературата със свое място в „Салон на изкуствата“
От 1 октомври до 15 ноември културният живот в страната ще бъде обогатен с есенното издание на възродения фестивал „Салон на изкуствата“. След близо десетгодишно прекъсване, този значим за нашата култура форум отново се завръща, като този път ...
|
Избрано
Загадката на Агата Кристи: „Те бяха десет“ на театрален език
Театър „Възраждане“ отваря новия си сезон с премиера, която обещава да завладее сърцата на почитателите на криминалните истории и театралното изкуство. Представлението „Те бяха десет“ по Агата Кристи е интерпретация, която съчетава ...
|
![]()
Магията като отражение на обществото
|
Ако сте поропуснали
Училище в малка общност блести с висок успех
В сърцето на образователната система в малко, но значимо училище се случват промени, които заслужават внимание. В училището в Галиче усилията за подобряване на резултатите от външните оценявания не остават незабелязани. Директорът Десислава Тушинова подчерта, ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |