НИМ представя нова книга за археологията в Созополския залив от проф. д-р Иван Христов
Националният исторически музей (НИМ) представя най-новата книга на проф. д-р Иван Христов, озаглавена Between Sozopol and Talasakra: Unknown archaeology of the Sozopol Bay and its western hinterland („Между Созопол и Таласакра: Непознатата археология на Созополския залив и неговия западен хинтерланд“). Изданието е резултат от дългогодишните археологически проучвания на екипа на НИМ, осъществени в землището и акваторията на град Черноморец в периода 2014 – 2025 г, съобщават от екипа. Книгата е рецензирана от утвърдените български историци и археолози проф. д-р Иван Тодоров и проф. д-р Сергей Торбатов, което гарантира нейното високо научно качество. „Това издание е значим принос към археологическата и историческата наука и ще бъде полезно както за специалисти, така и за любители на историята и археологията“, казват от НИМ. По думите им книгата обхваща слабо изследвана зона около западния край на Созополския залив с площ от 300 дка. Проучването се отличава с интердисциплинарен подход, който включва методите на полевата и подводната археология, историческата география и геофизиката. От екипа посочват, че това изследване разширява научното познание за разположението и характера на археологическите обекти от различни исторически периоди в околностите на древния полис Аполония Понтика (днешен Созопол). Научният труд е структуриран в пет основни глави – Географско описание и характеристика на Созополския залив и неговия западен хинтерланд; Преглед на запазените писмени извори за западната периферия на залива, като тази част включва анализ на историческите сведения, които хвърлят светлина върху развитието на района през различни епохи; Хипотези за разположението на „второто Созополско пристанище“ - споменато в VI век в анонимен периплус на Черно море, пристанището се разглежда с нови теории и аргументи; Резултати от археологическите проучвания, където се представят различни по вид структури, разположени симетрично на Созопол, както и данни от вече известни археологически експедиции; Публикация на нови находки - за първи път се разкриват резултатите от разкопки на непознати досега обекти, които имат пряко отношение към темата на изследването. Основните изводи и научен принос са в заключителната част, където проф. Христов разглежда характера на откритите структури и тяхното значение за историята на хилядолетния черноморски полис. Авторът предлага терминът „проастион“ (προστ(ε)ιον) за обозначение на крайградската зона на Аполония Понтика/Созопол, която включва пристанища и прилежащи структури. Основната територия на тази зона обхваща полуостров Хрисосотира до гр. Черноморец, като новопубликуваните данни хвърлят допълнителна светлина върху развитието на региона, казват още от НИМ. Проф. д-р Иван Христов Христов е председател на Научната група в НИМ. Хабилитиран с наукометрични показатели в Националния център за информация и документация (НАЦИД). Зам. директор по Научната дейност. Специалист по антична история и археология, подводна археология. Научните му интереси са свързани с резиденции на одриските владетели от IV в. пр. Хр.; проучване на римски крайпътни станции и съоръжения; изследване на крайбрежни крепости и пристанищни зони по Западно понтийското крайбрежие; късноелинистическата култура. Автор на 35 книги и на 100 научни статии. Главен редактор на Известия на Национален исторически музей. Член на редколегията на Известия на Бургаския музей. Член на Съвета за теренни проучвания. /ВСР
|
|
Литературен обзор
Франческа Сфорца организира клуб за четене в Торино с известни автори
В Торино, в известния "Кръг на читателите", ще се проведе инициатива, посветена на книгите и четенето. Тази година клубът за четене, организиран от "Тутолибри" - седмичния добавък на вестник "Ла Стампа", под ръководството на Франческа Сфорца, обещава интересни ...
Ангелина Липчева
|
Литературен обзор
Защитата на заатар: Символ на палестинската идентичност срещу законодателството в Израел
Вкусът на заатар, този ароматен и леко горчив храст, е не само съставка в кухнята на Леванта, но и символ на културна идентичност и историческа устойчивост. Заатар, известен и като сирийски риган или библейски хисоп, е бил важен елемент в кулинарията от десето ...
Валери Генков
|
Брунела Гасперини, нежната феминистка, остава забравена в сянката на Джейн Остин
Валери Генков
|
Литературен обзор
Исландски жени писатели предизвикват социални промени чрез литературата
През 1975 година 90% от исландските жени излизат на стачка, наречена Kvennafridagurinn, или Женски ден на почивка. Този ден е посветен на всички видове работа, която често остава незабелязана и неплатена, от фабричен труд до домакинство. Оттогава Исландия се у ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
На бюрото
Роси Михова събира 42 българи за задочни разговори с Макс Фриш
На 15 януари в библиотеката на „Гьоте институт“ ще се проведе представяне на новата книга на Роси Михова, озаглавена „Трима насаме. Задочни разговори с Макс Фриш“. Събитието е организирано от издателство „Жанет 45“ и ще вклю ...
Валери Генков
|
Подиум на писателя
Как Дейвид Райън преобразява литературата чрез несъзнаваното и животинската символика
Дейвид Райън (David Ryan) е един от онези писатели, които не могат да бъдат пренебрегнати. Срещнах го в офиса му в колежа "Сара Лорънс" (Sarah Lawrence College), само час преди да прочете откъси от новата си колекция разкази "Аллигатор" (Alligator), издадена о ...
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Мамник: Васил Попов разкрива бъдещето на епичната трилогия и сериала
Валери Генков
|
Литературен обзор
Брунела Гасперини, нежната феминистка, остава забравена в сянката на Джейн Остин
Валери Генков
|
В момента се отбелязват 250 години от рождението на Джейн Остин, с множество клубове, празненства и специални издания на нейните произведения. Въпреки това, вниманието остава насочено към Остин, а забравяме италианските писателки, дори и по-малко известните, като Брунела Гасперини (Brunella Gasperini). На 7 януари се навършва годишнината от смъртта на тази писателка, която беше обичана от италианк ...
|
Златното мастило
Свами Тиртха: Истинските отговори не идват отвън
Ангелина Липчева
|
|
12:51 ч. / 07.05.2025
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 1916 |
|
Националният исторически музей (НИМ) представя най-новата книга на проф. д-р Иван Христов, озаглавена Between Sozopol and Talasakra: Unknown archaeology of the Sozopol Bay and its western hinterland („Между Созопол и Таласакра: Непознатата археология на Созополския залив и неговия западен хинтерланд“). Изданието е резултат от дългогодишните археологически проучвания на екипа на НИМ, осъществени в землището и акваторията на град Черноморец в периода 2014 – 2025 г, съобщават от екипа.
Книгата е рецензирана от утвърдените български историци и археолози проф. д-р Иван Тодоров и проф. д-р Сергей Торбатов, което гарантира нейното високо научно качество. „Това издание е значим принос към археологическата и историческата наука и ще бъде полезно както за специалисти, така и за любители на историята и археологията“, казват от НИМ.
По думите им книгата обхваща слабо изследвана зона около западния край на Созополския залив с площ от 300 дка. Проучването се отличава с интердисциплинарен подход, който включва методите на полевата и подводната археология, историческата география и геофизиката. От екипа посочват, че това изследване разширява научното познание за разположението и характера на археологическите обекти от различни исторически периоди в околностите на древния полис Аполония Понтика (днешен Созопол).
Научният труд е структуриран в пет основни глави – Географско описание и характеристика на Созополския залив и неговия западен хинтерланд; Преглед на запазените писмени извори за западната периферия на залива, като тази част включва анализ на историческите сведения, които хвърлят светлина върху развитието на района през различни епохи; Хипотези за разположението на „второто Созополско пристанище“ - споменато в VI век в анонимен периплус на Черно море, пристанището се разглежда с нови теории и аргументи; Резултати от археологическите проучвания, където се представят различни по вид структури, разположени симетрично на Созопол, както и данни от вече известни археологически експедиции; Публикация на нови находки - за първи път се разкриват резултатите от разкопки на непознати досега обекти, които имат пряко отношение към темата на изследването.
Основните изводи и научен принос са в заключителната част, където проф. Христов разглежда характера на откритите структури и тяхното значение за историята на хилядолетния черноморски полис. Авторът предлага терминът „проастион“ (προστ(ε)ιον) за обозначение на крайградската зона на Аполония Понтика/Созопол, която включва пристанища и прилежащи структури. Основната територия на тази зона обхваща полуостров Хрисосотира до гр. Черноморец, като новопубликуваните данни хвърлят допълнителна светлина върху развитието на региона, казват още от НИМ.
Проф. д-р Иван Христов Христов е председател на Научната група в НИМ. Хабилитиран с наукометрични показатели в Националния център за информация и документация (НАЦИД). Зам. директор по Научната дейност. Специалист по антична история и археология, подводна археология. Научните му интереси са свързани с резиденции на одриските владетели от IV в. пр. Хр.; проучване на римски крайпътни станции и съоръжения; изследване на крайбрежни крепости и пристанищни зони по Западно понтийското крайбрежие; късноелинистическата култура. Автор на 35 книги и на 100 научни статии. Главен редактор на Известия на Национален исторически музей. Член на редколегията на Известия на Бургаския музей. Член на Съвета за теренни проучвания.
/ВСР
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Лилия Юрукова и Слави Владимиров с награди: Литературен клуб „Евтим Евтимов“ застава с нови идеи за 2026 година
Литературен клуб „Евтим Евтимов“, функциониращ към Народно читалище „Братя Миладинови – 1914“ в Петрич, приключва 2025 година с успехи от конкурса „Отвъд чудесата“ и планира нови творчески начинания за 2026 година. ...
|
Избрано
Замирa Пакори и андрогинната Анджелика в творчеството на Алберто Савинио
В творчеството на Алберто Савинио (Alberto Savinio) се откроява фигурата на Замирa Пакори (Zamira Pacori) – комична персона, която е ренегатка, вещица и лечителка с бурно минало, като бивша проститутка от африканските батальони. В миналото, жени като ...
|
Библиотека „Априлов-Палаузов“ предлага безплатна регистрация за читатели в края на годината
|
Ако сте поропуснали
Януари 2026: Вълнуващи премиери, които не трябва да пропуснете
Януари е на прага и с него идва нова вълна от литературни произведения, които очакват да бъдат открити. Тези книги обещават да посрещнат 2026 година с увлекателни и дългоочаквани истории, готови да задоволят всеки тип читател – от почитателите на ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |