От 13 до 18 май Пловдив ще бъде домакин на второто издание на фестивала за световна литература „Летерапополи“. Амбицията на организаторите е да запълнят липсата в културния календар на града на литературен форум от такъв формат и да срещнат пловдивчани със забележителни съвременни писатели от цял свят, казва в интервю програмният и артистичен директор на фестивала – д-р Достена Лаверн. Тя е изследовател, художник, поетеса и преподавател.

От 13 до 18 май Пловдив ще бъде домакин на второто издание на фестивала за световна литература „Летерапополи“. Амбицията на организаторите е да запълнят липсата в културния календар на града на литературен форум от такъв формат и да срещнат пловдивчани със забележителни съвременни писатели от цял свят, казва в интервю програмният и артистичен директор на фестивала – д-р Достена Лаверн. Тя е изследовател, художник, поетеса и преподавател.

По думите основната им цел е да се даде шанс на представителите на различните изкуства в Пловдив да общуват помежду си по-активно и заедно да работят за просперитета на културата в града. Затова и срещите с авторите продължат и след фестивалната седмица, като идеята е в бъдеще те да се осъществяват и под формата на уъркшопове през цялата година.

Във фестивалната програма на пролетното издание специално участие ще имат възпитаници на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев”– Пловдив (АМТИИ).

Сред авторите, които ще участват са две от изявените имена в литературата на Централна и Латинска Америка – аржентино-италианският писател Мемпо Джардинели и мексиканският автор Хорхе Волпи. Той е носител на награди, сред които наградата „Ромуло Галегос“ – националната награда за роман на Мексико, наградата „Големите пътешественици“ и наградата „Мануел Рохас“ в Чили за повествователното си творчество. Превеждан е на 26 езика, сред които и български с книгата „Девет любовни разказа“.

Мексиканският писател Хорхе Волпи е също сред известните имена на испаноезичната съвременна литература, преведен на български с романа си „В търсене на Клингсор“ (1999), който печели няколко награди и поставя началото на т.нар. „Трилогия на 20 век“. Произведението за американски учен, който се присъединява към армията със задачата в края на Втората световна война да открие кой е Клингсор, вероятно високопоставен нацистки учен - маркира неговият международен успех и е публикувано на двадесет и пет езика.

Сред участниците е също и Йоланда Гонзалес, чийто роман „Океания“, публикуван от френското издателство Actes Sud”, става известен със субективирането на природните сили, от чието име е написана книгата.

Във фестивала ще се включат и писателите Хосе Мануел Фахардо, Рахел Мартинес Гомес и Изабел Клайн, които се завръщат в Пловдив, след като участват в пилотното издание на фестивала през октомври миналата година.

В интервю д-р Достена Лаверн разказва какво стои зад концепцията на фестивала, кои за участниците в тазгодишното издание и защо е важно Пловдив да има такъв формат. 

Г-жо Лаверн, защо фестивалът се организира в Пловдив и защо се казва „Летерапополи"? 

– Пловдив, освен че е моят роден град, е градът, чиято атмосфера винаги ми е липсвала, когато съм живяла в чужбина, вече 30 години. И винаги съм се връщала, дори когато съм учила в София, винаги съм се връщала в Пловдив, с усещането, че се връщам в едно магично пространство. Пловдив има тази атмосфера на град на художници, град на писатели.

Това е също град с изключително големи традиции в издателската дейност. Тук до ден днешен работят и живеят много пловдивски писатели. Пловдив има силна книжовна традиция и би било много жалко да няма световен фестивал на литературата. Озаглавихме го „Летерапополи“, от една страна, за да напомня за Пловдив, за Филипопол. От друга страна, за литература или книжнина за хората. Търсихме в заглавието нещо, което да подскаже, че фестивалът е достъпен за всички, че има и някаква образователна цела – идеята е да се измерим с нещо, което едновременно е извън нас, но и на което ние можем да бъдем достойни, съучастници, част от диалога.

Защо е толкова важно в Пловдив да има литературен фестивал и може ли той да се съизмерва с градовете на големите световни фестивали за литература? 

– Важно е, защото Пловдив има потенциал, който не е развит. И, за съжаление, в последните години се забелязва едно огромно демографско разрастване на града, но то не е съпътствано непременно със задълбочаване на литературната и културната сцена в града. Затова ми се струва, че такъв фестивал би допринесал Пловдив наистина да си върне тази аура. Разбира се, Пловдив `2019 също беше един много важен момент, стъпка, където града се събуди за подобни събития, за подобно се измерване с Европа и със света.

А дали можем да се съизмерваме? Разбира се, че можем. Аз съм присъствала и съм била участник и организатор в много фестивали по света. С голяма част от авторите, които каня, са хора с които съм се запознала именно на такива фестивали.

Винаги ми се е искало тези връзки да мога да успея да ги въвлеча в нещо, което ще бъде добро за България, за Пловдив. Защото ние сме уникални по дух, по същност, по традиция. И би било жалко да не присъстваме на тази световна сцена. Смятам, че възможността да се измерим на нещо такова, но не като в състезание. Говоря за съизмерване в най-чистия смисъл на думата. Това ще ни даде и самочувствието, че всъщност можем да участваме не като винаги догонващи, а като хора, които са напълно автономни и интересни, като равнопоставени участници. Фестивалът ще позволи на пловдивчани да се усетят част от световната история и съвремие.

Каква е ролята на литературните фестивали за изграждането на критична мисъл в читателя?

– Разбира се, читателят има литературата, която е достъпна в библиотеките и книжарниците. Всеки може да отиде и да потърси дадена книга и да влезе в диалог с нея, но един фестивал е различен, защото дава възможност на публиката и на авторите да се срещнат в пряк диалог. Още повече, че нашите автори, макар че са наистина световноизвестни и с много награди по целия свят – са изключително достъпни. Миналото издание на фестивала го показа много ясно и това зарази между другото и нашите студенти и публиката, която беше там. Защото всъщност тези срещи, както Сократ е казал преди много векове вече, са своего рода майевтика, тоест акушерство на нещо, което е единствено и уникално за момента. Един диалог, който помага на критическата мисъл, от гледна точка на това, че винаги те среща с нещо, което може дори в един момент да ти е странно, неудобно или пък интересно и оттам да се роди нещо ново, нещо различно, нещо трето. Това е смисъла на един фестивал.

Много от авторите, които участват на фестивала, не са превеждани на български език...

– Много от тях не са, макар че тази година двама от авторите, които сме поканили, са преведени с по една книга – „В търсене на Клингсор“ на Хорхе Волпи, много известен мексикански писател от издателство „Колибри“, и аржентинският писател Мемпо Джиардинели, с „Девет любовни разказа“, преведена от „Сиела“.

Но наистина много от тях не са превеждани и затова сега направихме партньорство с едно университетско издателство, което все повече се ориентира не само към академичната общност, но и към издаване на романи, поезия и др. 

Иска ни се наистина е да започнем да превеждаме тези автори и да направим едно дългосрочно сътрудничество. Това е и разликата, може би, на нашия фестивал с други фестивали. Той не е толкова масов фестивал. „Летерапополи“ е по-скоро бутиков фестивал, идеята на който е да се създават литературни и творчески проекти между различни видове изкуства, като основното е литературата. И, разбира се, да действа като творчески генератор за града, за студентите, за четящите хора. Чрез литературни ателиета, уъркшопове, директни срещи с авторите,те да бъдат част от тези проекти. Например тази година ще направим кратки видеофилми – „По следите на времето“ с писателите в различни исторически маршрути на града. Студенти ще ги снимат, мнтират и озвучават. Това е нещо, което ще остане като реклама на града в социалните мрежи и медийното пространство. Не само в България, а по цял свят.

С какво програмата в тазгодишното издание ще зарадва любителите на литературата? 

– С участието на аржентино-италианският писател Мемпо Джардинели, на чието име има фондация, която се опитва да запали младите хора, децата, да четат, да разказват, да продължават и писмената, и устната традиция в литературата в Латинска Америка. Като личност той е просто невероятен, а и като писател е също така огромен. Като журналист и като преподавател в Аржентина той е по-скоро човек на хората, скромен, интересен и много дълбок. 

Гостите ще имат удоволствието да се срещнат и с мексиканския автор Хорхе Волпи, който в последната година написа един роман, в който става дума за въображението и за това как всъщност ние хората си измисляме непрекъснато света, било чрез истина или чрез лъжа, но задължително чрез въображението. Много интересен роман, много близо до това, което нас не интересува като хора. Освен това, самият той като име, може би е сред най-изявените имена на авторите от Централна Америка, дори бих казала, че е най-известният жив мексикански автор в момента.

Много интересна е и френско-испанската авторка Йоланда Гонзалес, която сега издаде роман във Франция, с едно от най-реномираните тамошни издателства, в който природните стихии говорят.

В това издание имаме и един творчески продукт „Завръщане в тайнството“, с който ще открием фестивала. Това е музикално-поетичен спектакъл, своего рода мистерийна драма или на френски казано „ораторио“, което съчетава речитатив, участие на хор и пиано. По сюжета за „Орфей и Евредика“, но видян от съвременна гледна точка, като един вид пренасочване или дописване на мита, където старият Орфей се връща и се задава въпроси като – Защо не проявих доверие, къде изгубих Евредика, къде изгубих собствената си душа. Всъщност, чрез него ние като съвременни хора се питаме къде си изгубихме душата и как да си я върнем. Изабел Клайн, която участваше в миналото издание, композира музиката заедно с Николай Гурбанов, диригент на хора на АМТИИ. В различни роли участват и студенти на академията, а Руси Чанев е в главната роля като Орфей. Тоест, направихме наистина един синкретичен творчески продукт, който се роди като идея от предишното издание.

Събитието ще излезе от традиционната форма на литературен фестивал и съчетанието на жанрове отново ще бъде застъпено. Помага ли това съчетание на различни изкуства качественото слово да достига до хората? 

– Да. Нека вземем за пример съчетанието музика и слово, музика и поезия, музика дори и проза. Музиката винаги е била, още в античната традиция, съпровождаща словото. А словото, особено когато е казано не в утилитарен  контекст, има магична функция. Музиката подпомага тази функция, за да може и емоционално да ангажира слушателя. И ми се струва, че в днешно време е много важно, най-вече за младите хора, нещата да се съчетават, за да може до тях да достигне „заразата“, ако мога така да се изразя, за да могат да бъдат „заразени“ със сладостта от усещането, че нещо ново се отваря, че словото води към други пространства и други измерения.

Смесването на изкуствата е нещо напълно естествено. Например, Изабел Клайн е драматург, автор на пиеси, композитор и актриса. Нормално е когато човек е творец, той да се изразява в много полета. Това е нещо, което не ограничава, а обогатява. Включването на кратките филми, за които споменах, също съчетава по някакъв начин аудиовизуалния момент, фотографията и изобразителното изкуство.

Тук е моментът да кажем, че като партньор АМТИИ е много съществен плюс и основен елемент на нашия фестивал. Сътрудничеството ни с проф. Емилия Константинова, с която аз лично се познавам повече от 25 години, е основополагащ момент за фестивала, защото тя като негов административен ръководител първо е напълно необходима за да се случат тези неща в контекста, в който ние ги правим и второ, тя много добре познава артистичните среди в града и самата академия.

АМТИИ е място, където се обучават и студенти по маркетинг на изкуството, изобразително изкуство, графичен дизайн, танцово изкуство, музикално изкуство, т.е. там имаме целият набор от най-различни изкуства, които вече започнахме да съчетаваме. В бъдеще си представяме академията да сътрудничи още по-силно с фестивала, за да този синкретичен момент да бъде засилен и самите студенти да успеят да включат и литературата като част от тяхната работа и опит.

Д-р Достена Лаверн е родена през 1974 година в Пловдив. Магистър е по съвременна история и доктор по политиюеска антропология в Училището за академични изследвания и социални науки в Париж. Била е програмен директор на международни програми за литература, култура и изкуство в Гърция (Родос), Египет (Александрия),  Словакия (Банска Щявница) и Франция (Страсбург). Автор е на пет стихосбирки и три поетични постановки. Последната е “Сонети на пеперудата”, която представи през септември 2020г. в камерна зала на Пловдивския театър. Развива се като художник паралелно с кариерата си на журналист, поет и преподавател. Тя формира художествения си възглед едновременно в практиката си на творец и на критик на изкуството във Франция. Творбите й присъстват в престижни частни и обществени колекции.  От 2015 г. те са представяни от парижката галерия „Studio Cui Cui“  и галериите „Амфора“ (2017) и „Мириам Богс“ (2021 г.) в Страсбург. Участва успешно в Международния зимен салон на съвременното изкуство в Страсбург през 2016 и  2017 година, в Салон „Експо Вакен“ през април 2018 г. и има предвидено участие в Международния панаир на съвременното изкуство START в Страсбург (ноември 2023 г.). Нейни персонални изложби са организирани от обществени институции като Държавната медиатека в Сулц (март 2020 г.) и Съвета на Европа (юни 2022 г.).

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.