За Невена Коканова, Леон Даниел и Боян Дановски разказва Клара Армандова в автобиографичен роман
Невена Коканова, Вили Цанков, Леда Тасева, Леон Даниел, Георги Миладинов, Боян Дановски, Светлозар Игов са част от личностите, за които Клара Армандова разказва в автобиографичния си роман „Танцът на делфините“. „Когато бях на 22-23 години, много обичах морето. Имаше една сладкарничка „Албатрос“ в курорта „Дружба“ (днес "Св. св. Константин и Елена", бел. а.), която приличаше на плацдарм за НЛО. Тя съществуваше допреди седем-осем години. Аз излязох на този плацдарм и изведнъж забелязвам, че в лунната пътека танцуват едни делфинчета. Това беше невероятно преживяване“, разказва в интервю актрисата и режисьор. „Тогава се замислих колко са свободни те и как няма никакви хора отгоре им, никакви кукловоди, никакви подмишници. Те са независими от цялата шумотевица на света. През това време, далечно се чуваха звуците на оркестъра. Свиреха „Тъжен валс“ на Сибелиус. И някак си се сля визуалното със звуковото, а аз бях абсолютно сама с делфините“, допълва Армандова. По думите делфините в онази нощ са танцували в абсолютен ритъм и в такт с музиката: „Правеха една перфектна дъга и се гмуркаха обратно в тази тъмна водна шир. И изведнъж, тогава разбрах какво нещо е светлината и музиката срещу тъмнината. Тези делфини в книгата са онази надежда, която те кара да вярваш, че винаги има надежда, когато ти се случи нещо много лошо. Пък и ти принадлежиш на един свят на изкуството, който прилича на техния. Стремиш се към колкото можеш, защото ние хората сме несъвършени, а в тях има нещо съвършено“. Клара Армандова добавя, че във всяка глава от книгата си спомням за делфини: „И ги виждам по различен начин. И ми казват нещо различно. За мен тези делфини танцуват като малцинство. Те са животинки на изчезване. Те са като по-малките народи. А морето е море от сълзите на малките народи. Има и такъв елемент“. „Танцът на делфините“ обхваща годините от 1953 до 1989-а. „Няма нищо за времето, прекарано във Великобритания, но има препратки и малки подскоци в бъдещето – за да се види, че не съм спряла до 1989 година“, казва с усмивка авторката. Освен това, допълва тя, моят живот продължава в една друга страна, с друга култура, която беше безкрайно любопитна за мен, но не знам дали би било толкова любопитно за читателите. „Проф. Любомир Тенев, изключителен човек и ерудит, единственият за времето си шекспировед в България, и преподавател, чиито лекции си спомням и до днес, ми даде самочувствие, когато се посъветвах с него дали да отида да специализирам режисура в страната на Шекспир“, разказва актрисата. По думите , има хора като нейните съученици и съученички, с които остават приятели и до днес. По онова време е и предаването „Приказки с шапки“, което от 1975 до 1985 г. се излъчва всяка вечер по телевизията от 19:50 до 20:00 ч., и което прави Клара Армандова любимо лице от екрана. Автор на сценариите е Маргарит Минков, а музиката е на Петър Ступел. Клара Армандова е родена на 11 април 1953 г. в София. Като режисьор има над 40 постановки във Великобритания, САЩ, Франция и България. Носител е на наградата за режисура за постановката на „Ромео и Жулиета" от Шекспир на международния театрален фестивал в Единбург (1994). Преподава актьорско майсторство в школата „Визион".
|
|
Литературен обзор
Как социалните мрежи променят социалния живот – международна програма в София
Факултетът по журналистика и масова комуникация при Софийския университет „Св. Климент Охридски“ откри международната програма Europe on Air 2026. В инициативата участват студенти и преподаватели от шест различни държави, които в продължение на едн ...
Ангелина Липчева
|
Литературен обзор
Панаир на книгата: Децата и четенето – основа за бъдещето на културата
Пролетният панаир на книгата, който се провежда в парка край Националния дворец на културата, е платформа за обмен на идеи и културни инициативи. Събитието, което ще продължи до 7 юни, събира на едно място автори, издатели и читатели, предоставяйки им възможно ...
Валери Генков
|
Модата като социален феномен: Визуалната култура в новото издание на Стойков
Валери Генков
|
Литературен обзор
Поетичен обмен и нови творби на юбилейния фестивал „Свято слово“
Двадесетото юбилейно издание на Международния литературен фестивал „Свято слово“ стартира в Бургас, привличайки участници и публика от осем различни държави. Събитието се проведе в Двореца на писателя, където се събраха писатели, поети и преводачи, ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
На бюрото
Цветомир Петров: Книгите за деца - ключът към нови светове на Пролетния панаир в София
На открития "Пролетен панаир на книгата" в София, председателят на Столичния общински съвет Цветомир Петров подчерта значението на литературата за децата. Събитието съвпадна с Международния ден на детето, което придаде допълнителен контекст на празника. Петров ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Панаир на книгата: Децата и четенето – основа за бъдещето на културата
Пролетният панаир на книгата, който се провежда в парка край Националния дворец на културата, е платформа за обмен на идеи и културни инициативи. Събитието, което ще продължи до 7 юни, събира на едно място автори, издатели и читатели, предоставяйки им възможно ...
Валери Генков
|
Подиум на писателя
Десет години вдъхновение и нови литературни хоризонти за младите читатели
Валери Генков
|
Златното мастило
27 албума и книги от проф. Газдов в НБКМ – нова перспектива за графикатурата
Добрина Маркова
|
Художникът проф. Иван Газдов направи дарение на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, предоставяйки 27 свои албума и книги, които обхващат различни етапи от неговата кариера. Тази стъпка е част от отбелязването на неговия юбилей и е резултат от дългогодишната му идея да събере своите творби на едно място.
В интервю проф. Газдов сподели, че най-ранните от дарените издания ...
|
Експресивно
Нови книги и литературни събития поставят началото на юни
Ангелина Липчева
|
|
10:16 ч. / 03.05.2025
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 5972 |
|
Невена Коканова, Вили Цанков, Леда Тасева, Леон Даниел, Георги Миладинов, Боян Дановски, Светлозар Игов са част от личностите, за които Клара Армандова разказва в автобиографичния си роман „Танцът на делфините“.
„Когато бях на 22-23 години, много обичах морето. Имаше една сладкарничка „Албатрос“ в курорта „Дружба“ (днес "Св. св. Константин и Елена", бел. а.), която приличаше на плацдарм за НЛО. Тя съществуваше допреди седем-осем години. Аз излязох на този плацдарм и изведнъж забелязвам, че в лунната пътека танцуват едни делфинчета. Това беше невероятно преживяване“, разказва в интервю актрисата и режисьор.
„Тогава се замислих колко са свободни те и как няма никакви хора отгоре им, никакви кукловоди, никакви подмишници. Те са независими от цялата шумотевица на света. През това време, далечно се чуваха звуците на оркестъра. Свиреха „Тъжен валс“ на Сибелиус. И някак си се сля визуалното със звуковото, а аз бях абсолютно сама с делфините“, допълва Армандова.
По думите делфините в онази нощ са танцували в абсолютен ритъм и в такт с музиката: „Правеха една перфектна дъга и се гмуркаха обратно в тази тъмна водна шир. И изведнъж, тогава разбрах какво нещо е светлината и музиката срещу тъмнината. Тези делфини в книгата са онази надежда, която те кара да вярваш, че винаги има надежда, когато ти се случи нещо много лошо. Пък и ти принадлежиш на един свят на изкуството, който прилича на техния. Стремиш се към колкото можеш, защото ние хората сме несъвършени, а в тях има нещо съвършено“.
Клара Армандова добавя, че във всяка глава от книгата си спомням за делфини: „И ги виждам по различен начин. И ми казват нещо различно. За мен тези делфини танцуват като малцинство. Те са животинки на изчезване. Те са като по-малките народи. А морето е море от сълзите на малките народи. Има и такъв елемент“.
„Танцът на делфините“ обхваща годините от 1953 до 1989-а. „Няма нищо за времето, прекарано във Великобритания, но има препратки и малки подскоци в бъдещето – за да се види, че не съм спряла до 1989 година“, казва с усмивка авторката. Освен това, допълва тя, моят живот продължава в една друга страна, с друга култура, която беше безкрайно любопитна за мен, но не знам дали би било толкова любопитно за читателите.
„Проф. Любомир Тенев, изключителен човек и ерудит, единственият за времето си шекспировед в България, и преподавател, чиито лекции си спомням и до днес, ми даде самочувствие, когато се посъветвах с него дали да отида да специализирам режисура в страната на Шекспир“, разказва актрисата.
По думите , има хора като нейните съученици и съученички, с които остават приятели и до днес. По онова време е и предаването „Приказки с шапки“, което от 1975 до 1985 г. се излъчва всяка вечер по телевизията от 19:50 до 20:00 ч., и което прави Клара Армандова любимо лице от екрана. Автор на сценариите е Маргарит Минков, а музиката е на Петър Ступел.
Клара Армандова е родена на 11 април 1953 г. в София. Като режисьор има над 40 постановки във Великобритания, САЩ, Франция и България. Носител е на наградата за режисура за постановката на „Ромео и Жулиета" от Шекспир на международния театрален фестивал в Единбург (1994). Преподава актьорско майсторство в школата „Визион".
Член е на Съюза на писателите на Великобритания. Гласува за наградите на БАФТА (Британската академия за филмово и телевизионно изкуство). Тя е единственият българин, убедил Лайза Минели да даде гласа си за свой проект. Be bold, my girl! (Бъди смела, моето момиче!) са думите, които американската актриса изрича. Те стават част от спектакъла Stage Struck на Клара Армандова, игран две години в лондонския Etcetera Theatre. През 2021 г. издава „Наръчник за младия актьор“.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Литературен маратон събра автори и читатели за Деня на българската писменост
На 24 май, по случай Деня на българската писменост и култура, Столичната библиотека организира литературен маратон „Да поЧетем“. Събитието включва срещи с автори, актьори и аудиолитература, което цели да сближи младите читатели с литературата. ...
|
Избрано
Езикът като основа на националната идентичност – послание от президента на 24 май
Президентът Илияна Йотова подчерта важността на българския език по време на церемония, организирана пред Националната библиотека „Свети свети Кирил и Методий“, в контекста на честването на 24 май. Тя акцентира на ролята на езика за националната ...
|
Георги Господинов: Румънците имат дълбок респект към литературата
|
Ако сте поропуснали
„Книги за смет“ събра тонове пластмаса срещу безплатни книги
В Пловдив стартира кампанията "Книги за смет", която се провежда за 13-ти път в навечерието на Деня на българската просвета, култура и славянската писменост. Инициативата, организирана от издателство "Смарт Букс", е насочена към събиране на пластмасови ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |