Разговор с трима изгряващи международни писатели се състоя през последния ден от тазгодишното издание на "Литературни срещи" на фондация "Прочети София", провеждащи се под мотото "Археология на паметта".

За съжаление,  украинската писателка, редакторка и журналистка Анастасия Левкова не беше в състояние да присъства лично в залата на Националния археологически институт с музей при БАН. С читателите се срещнаха лично сръбският писател Никола Лекич и белгийската писателка, редакторка и преподавателка по творческо писане Тюлин Еркан. Модератор на дискусията беше Надежда Московска.

Във видеообръщението си Левкова благодари на своите преводачки Райна Камберова и Даяна Гоцова, които са превели откъс от нейната книга "Имало едно време Крим" (линк към откъса на сайта на CELA).

Това е място, което се намира близо до България, в Черно море. И това е място, където отдавна живеят различни национални общности, особено кримските татари и местните жители, отбеляза украинската авторка, като припомни историята на полуострова, където се развива действието на творбата .

Главната героиня в "Имало едно време Крим" е етническа рускиня, чийто дядо е бил част от КГБ, която се сприятелява с кримска татарка и семейството . Тя започва да си задава въпроси, да открива потулени тайни и преживява различни събития заедно със страната си.

"Опитвам се да покажа обществата. Пиша художествена литература, но естественият ми подход е подобен на документалистика", като набляга на събитията по времето, което се описва, обясни Анастасия Левкова.

Основното са емоциите и моралните дилеми, пред които се изправят персонажите, подчерта тя. "Вярвам, че изживяването да се търсят скрити тайни и свързаните с това етични избори е близко не само за украинците, а ще е понятно и за българите", отбеляза украинската авторка.

"След 2014 г. много от нас в Украйна се чувстваха, сякаш бяхме в периферията на света и тук не се случва нищо важно", сподели тя в посланието си. Последните 4 глави от романа показват как това се променя и как Украйна се оказва сред водещите теми на историята, как в трудни времена става ясно кое е важно и кое - второстепенно, кое е крехко и кое - трайно.

След това преводачките на откъса разказаха за срещата си с авторката и за особеностите на превода. За превода на татарските думи, с които текстът изобилства, те са се консултирали с експерт тюрколог, като са заменили татарските изрази с познатите за българските читатели турски думи, навлезли в българския език.

Даяна Гоцова прочете част от преводния откъс пред зрителите.

След това на сцената излязоха сръбският писател Никола Лекия, преводачката му по програмата CELA Цветомира Младенова и Румяна Кирякова, помагаща в превода в реално време.

Неговият роман "Пътят на перцепциониста" разказва за хостел, в който се срещат хора с най-различен произход.

"В моя роман непрекъснато се случват всякакви срещи", отбеляза Лекич. Главният герой е рецепционист - оттам и играта на думи в заглавието - и "когато човек престане да работи на рецепцията, той се превръща в перцепционист и тогава той може да се среща с хора не само на своето работно място, а навсякъде".

"Най-много ме впечатли това, колко близки са проблемите, които са в този текст", отбеляза Цветомира Младенова. "Всичко звучеше близко, познато за мен, дори и местата, за които става въпрос, хората, за които става въпрос, всичко това може да се случи и тук, в България, в София, не само в Белград".

"Видях себе си и своето поколение в този роман", подчерта тя. В отговор модераторката Надежда Московска предположи, че фантастичните елементи е също толкова вероятно да се случат в която и да е от двете столици и подкани преводачката да прочете част от преведения откъс.

"Чувствам се задължен да представям чужди истории, чужди разкази", заяви Никола Лекич. "Имам чувството, че съществува някой, който е като Бог на историите, който ни задава мисията да пренесем дадени истории".

"Има нещо общо между младите автори", отбеляза модераторката Надежда Московска. "Местата, на които се развива действието на техните романи, се водят хетеротопични места (такива, на които важат други правила)", посочи тя.

"В случая с Тюлин Еркан, това не е хостел, а летище", добави модераторката, представяйки Тюлин Еркан, книгата "Медояд" (линк към преведения откъс) и преводачката Елисавета Манолова Масиел.

"Идеята за летището възникна от един вид обсебване. Като дете прекарах много време по летища, защото винаги пътувах от Белгия за Турция и обратно", обясни младата авторка с турско-нидерландски корени.

"Много обичам места, където се срещат хора, които са на път, като гари, метрото, коридори. По този начин много ми харесва идеята за прекачване в реалността".

 "Имам даже по-голяма обсесия с езиците, отколкото с летищата. Отраснала съм в многоезична среда. Отгледана съм от майка си, която говореше френски, баба си, която говореше английски и баща ми, който говори турски. Така че в семейството ми винаги са се говорели много езици, често един през друг, така че езикът винаги като че ли беше нещо течно, смесващо се".

След това Елисавета Манолова Масиел също прочете част от преведения от нея откъс.

"Зародишът, сърцевината на романа са младежките и детските ми спомени", разказа още авторката. "В тях има много повече емоция и носталгия. Но в тези откъси, които са за терминала, съм търсила да предам именно тази стерилност и пестеливост", посочи тя, визирайки прочетения откъс.

"Моето усещане е, че в момента, в който завърша книгата и тя излезе от ръцете ми, тя един вид се катапултира в света и нямам нищо против тя да пътува, където пожелае. В някакъв смисъл книгата вече не ми принадлежи, тя е на читателя. Аз съм написала книги, които не са свързани с време, универсални - така че им разрешавам с удоволствие да пътуват".

След това събитието продължи с въпроси на зрителите.

Тримата автори, както и преводачите Даяна Гоцова, Цветомира Младенова и Елисавета Манолова Масиел, гостуват по инициатива на фондация "Следваща страница" и в рамките на международния проект за развитие на млади таланти в областта на литературата Connecting Emerging Literary Artists – CELA. Тази европейска програма предлага възможност на литературни творци от Европа да работят върху международната си мрежа и да развиват професионалните си литературни умения.

В рамките на програмата на български са били преведени откъси от произведенията на тримата автори, както и на мнозина други.