Книгите от библиотеката на Музея по история на медицината вече са дигитализирани
Книгите от Музея по история на медицината във Варна вече са дигитализирани и всеки може да се докосне до тези трудове и знанията, съхранени в тях, каза днес зам.-деканът на Факултета по обществено здравеопазване на Медицинския университет в града доц. Елияна Иванова в обръщението си към гостите на тържеството по случай 40-ата годишнина от основаването на културната институция. Тя подчерта, че музеят е единствен по рода си у нас и популяризира не само медицинската наука, но и културологията, краеведството, историята. Той разполага с много артефакти, но сградният фонд не позволява всички да бъдат изложени, посочи още Иванова. По думите й много наследници на лекари и аптекари даряват архиви, инструменти и пособия, но няма как да бъдат показани пред публика. Тържеството по случай 40-ата годишнина на музея събра днес представители на медицинската общност, общественици, музейни специалисти. В обръщението си към гостите ректорът на Медицинския университета проф. Димитър Райков посочи, че музеят е богатство и е от полза не само за варненци и туристите в града, но и за студентите - бъдещи лекари, фармацевти, стоматолози. По думите му експонатите разказват за основите на медицинската наука и проследяват историята на развитието й. Сред гостите на тържеството днес бе и основателят на музея - 92-годишният д-р Иван Капинчев. Той подчерта, че варненци трябва да се гордеят с музея, защото няма друг такъв в България. Освен това в крайморския град е създадена и първата палеоантропологична сбирка, припомни Капинчев. В тази сграда, която е първата дарителска болница на Параскева Николау, се влиза с респект, подчерта основателят на музея. Той уточни, че идеята за създаването на културната институция е негова, той е събирал артефакти в продължение на години в цялата страна, но са му помагали експерти от различни области. Преди 40 години положихме началото с 4 раздела - архаична медицина, зъболекарство, аптечно дело, народна и църковна медицина, посочи Капинчев и подчерта, че за всеки от тях е търсил мнението и помощта на специалисти. Сградата на Музея по история на медицината във Варна е построена с дарение от търговеца Параскева Николау. Той завещава пари за „за постройка заведение на един дом от 12 стаи за прегледване на болни, сирачета, престарели и умалишени“. Това е първата гражданска лечебница във Варна и – по волята на дарителя, в нея са лекувани безплатно всички, без разлика от пол, възраст и религиозна принадлежност. Първите пациенти са приети през 1869 г. През годините сградата е имала различни предназначения. Била е военен лазарет, холерен изолатор, инфекциозна болница, противобясна станция, бактериологична станция, лечебница за гинекологично болни. Идеята за създаването на музея възниква през 1969 година. Решението е взето от Окръжния народен съвет през 1978 г. Седем години по-късно – през 1985 г., музеят отваря врати.
|
|
На бюрото
Когато машините започнат да управляват обществото. Експериментът, който даде неочаквани отговори
През пролетта на 2026 година се случи един от най-интересните и потенциално най-важни експерименти в историята на изкуствения интелект. Докато светът е зает да обсъжда новите възможности на генеративните модели, автоматизацията на работни процеси и надпреварат ...
Валери Генков
|
На бюрото
Между любовта и бунта: най-влиятелните Куиър стихотворения на века
Куиър поезията не е монолит. От любовни стихотворения до политически тиради, от лични признания до радикални експерименти с езика, приносите на LGBTQ+ авторите в поетичния канон са толкова динамични и разнообразни, колкото самият Куиър опит. Тези десет стихотв ...
Ангелина Липчева
|
Поезия и проза в едно - Георги Манов разкрива тайните на дъгата
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Чуждестранните студенти в УниБИТ: Балканите и Източна Европа доминират, но интересът към технологии расте
В Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) в момента учат 59 студенти от чужбина. Двама от тях са от държави членки на Европейския съюз, а останалите 57 са от страни извън ЕС. Тези студенти произхождат от седем различни държави, вкл ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Експресивно
Есперантската общност в Разград с международен форум и поздрави от чужбина
Есперантската общност в Разград организира традиционния празник "Екра", който събра участници от различни държави. Събитието, което се проведе в продължение на два дни, беше подготвено от Есперантския дом за култура „Д-р Иван Кирчев“ с помощта на Р ...
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Бойкотът на Coors обединява различни социални и етнически групи в борба срещу дискриминацията
В съвременния свят политическите бойкоти са често срещано явление, но историята на подобни действия в Съединените щати датира от много по-рано. Пример за това е бойкотът на бирата "Coors", който продължава повече от две десетилетия и остава един от най-продълж ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Над 350 книги за Видин от дарителски фонд, утвърдени автори в списъка
Валери Генков
|
Златното мастило
Христина Начева: „Искаме библиотеката да бъде медиатор между книгата и младите хора“
Валери Генков
|
В Ямбол стартира нова инициатива, наречена „Пътуване без багаж“, която ще бъде част от програмата „Лято в библиотеката“. Проектът е насочен към читатели над 14 години и цели да увеличи интереса на по-големите деца към литературата. Христина Начева, директор на Регионална библиотека „Георги С. Раковски“, сподели, че целта е да се привлече нова аудитория, тъй като ...
|
Авторът и перото
Аврамовият мост и тайните на семейната история в новия роман на Вивиана Асса
Добрина Маркова
|
|
15:53 ч. / 25.04.2025
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 5497 |
|
Книгите от Музея по история на медицината във Варна вече са дигитализирани и всеки може да се докосне до тези трудове и знанията, съхранени в тях, каза днес зам.-деканът на Факултета по обществено здравеопазване на Медицинския университет в града доц. Елияна Иванова в обръщението си към гостите на тържеството по случай 40-ата годишнина от основаването на културната институция.
Тя подчерта, че музеят е единствен по рода си у нас и популяризира не само медицинската наука, но и културологията, краеведството, историята. Той разполага с много артефакти, но сградният фонд не позволява всички да бъдат изложени, посочи още Иванова. По думите й много наследници на лекари и аптекари даряват архиви, инструменти и пособия, но няма как да бъдат показани пред публика.
Тържеството по случай 40-ата годишнина на музея събра днес представители на медицинската общност, общественици, музейни специалисти. В обръщението си към гостите ректорът на Медицинския университета проф. Димитър Райков посочи, че музеят е богатство и е от полза не само за варненци и туристите в града, но и за студентите - бъдещи лекари, фармацевти, стоматолози. По думите му експонатите разказват за основите на медицинската наука и проследяват историята на развитието й.
Сред гостите на тържеството днес бе и основателят на музея - 92-годишният д-р Иван Капинчев. Той подчерта, че варненци трябва да се гордеят с музея, защото няма друг такъв в България. Освен това в крайморския град е създадена и първата палеоантропологична сбирка, припомни Капинчев. В тази сграда, която е първата дарителска болница на Параскева Николау, се влиза с респект, подчерта основателят на музея. Той уточни, че идеята за създаването на културната институция е негова, той е събирал артефакти в продължение на години в цялата страна, но са му помагали експерти от различни области. Преди 40 години положихме началото с 4 раздела - архаична медицина, зъболекарство, аптечно дело, народна и църковна медицина, посочи Капинчев и подчерта, че за всеки от тях е търсил мнението и помощта на специалисти.
Сградата на Музея по история на медицината във Варна е построена с дарение от търговеца Параскева Николау. Той завещава пари за „за постройка заведение на един дом от 12 стаи за прегледване на болни, сирачета, престарели и умалишени“. Това е първата гражданска лечебница във Варна и – по волята на дарителя, в нея са лекувани безплатно всички, без разлика от пол, възраст и религиозна принадлежност. Първите пациенти са приети през 1869 г.
През годините сградата е имала различни предназначения. Била е военен лазарет, холерен изолатор, инфекциозна болница, противобясна станция, бактериологична станция, лечебница за гинекологично болни.
Идеята за създаването на музея възниква през 1969 година. Решението е взето от Окръжния народен съвет през 1978 г. Седем години по-късно – през 1985 г., музеят отваря врати.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Илюстрации, които разказват истории - новият „Декамерон“ на Бокачо с уникален визуален стил
Италианският класик Джовани Бокачо се завръща сред читателите с ново специално издание на „Декамерон“. Издателство „Колибри“ представя книгата с илюстрации на Ясен Гюзелев, а преводът е осъществен от Никола Иванов и Драгомир Петров. ...
|
Избрано
Срещи с български автори и нови книги на Панаира на книгата пред НДК
В шестия ден на Пролетния панаир на книгата, който се провежда пред Националния дворец на културата, ще се състоят множество срещи с български автори. Събитието, което е част от Културния календар на Столична община, ще продължи до седми юни.
Първата среща ...
|
Лорд Алфред Дъглас открива духовността в католицизма след кризата с Оскар Уайлд
|
Ако сте поропуснали
Писатели от пет държави се събраха в Бургас за Черноморския литературен фестивал
Третото издание на Черноморския международен литературен фестивал бе открито в Бургас, в Центъра за съвременно изкуство и библиотека. Събитието стартира с участието на заместник-кмета Диана Саватева и кураторът Светлозар Желев. Програмата включваше ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |