Книгите от библиотеката на Музея по история на медицината вече са дигитализирани
Книгите от Музея по история на медицината във Варна вече са дигитализирани и всеки може да се докосне до тези трудове и знанията, съхранени в тях, каза днес зам.-деканът на Факултета по обществено здравеопазване на Медицинския университет в града доц. Елияна Иванова в обръщението си към гостите на тържеството по случай 40-ата годишнина от основаването на културната институция. Тя подчерта, че музеят е единствен по рода си у нас и популяризира не само медицинската наука, но и културологията, краеведството, историята. Той разполага с много артефакти, но сградният фонд не позволява всички да бъдат изложени, посочи още Иванова. По думите й много наследници на лекари и аптекари даряват архиви, инструменти и пособия, но няма как да бъдат показани пред публика. Тържеството по случай 40-ата годишнина на музея събра днес представители на медицинската общност, общественици, музейни специалисти. В обръщението си към гостите ректорът на Медицинския университета проф. Димитър Райков посочи, че музеят е богатство и е от полза не само за варненци и туристите в града, но и за студентите - бъдещи лекари, фармацевти, стоматолози. По думите му експонатите разказват за основите на медицинската наука и проследяват историята на развитието й. Сред гостите на тържеството днес бе и основателят на музея - 92-годишният д-р Иван Капинчев. Той подчерта, че варненци трябва да се гордеят с музея, защото няма друг такъв в България. Освен това в крайморския град е създадена и първата палеоантропологична сбирка, припомни Капинчев. В тази сграда, която е първата дарителска болница на Параскева Николау, се влиза с респект, подчерта основателят на музея. Той уточни, че идеята за създаването на културната институция е негова, той е събирал артефакти в продължение на години в цялата страна, но са му помагали експерти от различни области. Преди 40 години положихме началото с 4 раздела - архаична медицина, зъболекарство, аптечно дело, народна и църковна медицина, посочи Капинчев и подчерта, че за всеки от тях е търсил мнението и помощта на специалисти. Сградата на Музея по история на медицината във Варна е построена с дарение от търговеца Параскева Николау. Той завещава пари за „за постройка заведение на един дом от 12 стаи за прегледване на болни, сирачета, престарели и умалишени“. Това е първата гражданска лечебница във Варна и – по волята на дарителя, в нея са лекувани безплатно всички, без разлика от пол, възраст и религиозна принадлежност. Първите пациенти са приети през 1869 г. През годините сградата е имала различни предназначения. Била е военен лазарет, холерен изолатор, инфекциозна болница, противобясна станция, бактериологична станция, лечебница за гинекологично болни. Идеята за създаването на музея възниква през 1969 година. Решението е взето от Окръжния народен съвет през 1978 г. Седем години по-късно – през 1985 г., музеят отваря врати.
|
![]()
На бюрото
Как Съюзът загуби войната за паметта
След Американската гражданска война, историкът Робърт Дж. Кук описва един "жизнен и целенасочен наратив" за победата на Съюза* над робството и еманципацията на поробените чернокожи американци. Това може да бъде символизирано от декларацията на ветерана Рубен С ...
Ангелина Липчева
|
![]()
На бюрото
От Средновековието до днес – духовната мисия на богомилите
Новата книга на българската писателка Румяна Халачева „Богомилският кръст“ ще бъде представена на 6 октомври в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора. Това събитие е част от богатата програма с литературни инициативи, о ...
Добрина Маркова
|
![]()
Свети Франциск и вълкът от Губио - история на състраданието и трансформацията
Валери Генков
|
![]()
На бюрото
Антония Апостолова и нейният свят на болката и надеждата
Писателката Антония Апостолова, една от интересните фигури в съвременната българска литературна сцена, ще представи своята четвърта книга „Болката идва по-късно“. Този роман е част от програмата на фестивала на книгата Post Scriptum, който се прове ...
Ангелина Липчева
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
Златното мастило
Иван Клима – писателят, който разказваше за свободата в тъмните дни на Европа
Иван Клима, чешки писател и дисидент, чието творчество е дълбоко свързано с борбата срещу тоталитарните режими в Европа през 20-и век. Роден като Иван Каудерс в Прага, той преживя най-черните страници на историята на континента си – депортирането в нацис ...
Валери Генков
|
![]() ![]()
Златното мастило
Паскуале Алегро разкрива дълбочината на отношенията
В своята нова творба „Ако смяташ, че е правилно“ (2025) италианският писател Паскуале Алегро (Pasquale Allegro) представя дълбок и емоционален монолог между сина Марко и баща му Алберто. Тази история, издадена от Arkadia, разкрива сложността на отн ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Подиум на писателя
Йога като упражнение или духовна практика?
Добрина Маркова
|
Авторът и перото
Светът на книгите и кукления театър създава нови хоризонти за малките любители на изкуството
Ангелина Липчева
|
Кукленият театър в Русе и Регионалната библиотека "Любен Каравелов" обединяват сили в една вдъхновяваща инициатива, която цели да насърчи децата към четене и театрално изкуство. Проектът "Светът на книгите и кукления театър" е поредното доказателство за ангажимента на културните институции да създадат среда, в която малките граждани на града да развиват любов към литературата и сценичното изкуство ...
|
![]() ![]()
Авторът и перото
Полилог. Превъзмогване на настоящето: Литературни теми и кинематографски погледи
Валери Генков
|
15:53 ч. / 25.04.2025
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 5497 |
![]() |
Книгите от Музея по история на медицината във Варна вече са дигитализирани и всеки може да се докосне до тези трудове и знанията, съхранени в тях, каза днес зам.-деканът на Факултета по обществено здравеопазване на Медицинския университет в града доц. Елияна Иванова в обръщението си към гостите на тържеството по случай 40-ата годишнина от основаването на културната институция.
Тя подчерта, че музеят е единствен по рода си у нас и популяризира не само медицинската наука, но и културологията, краеведството, историята. Той разполага с много артефакти, но сградният фонд не позволява всички да бъдат изложени, посочи още Иванова. По думите й много наследници на лекари и аптекари даряват архиви, инструменти и пособия, но няма как да бъдат показани пред публика.
Тържеството по случай 40-ата годишнина на музея събра днес представители на медицинската общност, общественици, музейни специалисти. В обръщението си към гостите ректорът на Медицинския университета проф. Димитър Райков посочи, че музеят е богатство и е от полза не само за варненци и туристите в града, но и за студентите - бъдещи лекари, фармацевти, стоматолози. По думите му експонатите разказват за основите на медицинската наука и проследяват историята на развитието й.
Сред гостите на тържеството днес бе и основателят на музея - 92-годишният д-р Иван Капинчев. Той подчерта, че варненци трябва да се гордеят с музея, защото няма друг такъв в България. Освен това в крайморския град е създадена и първата палеоантропологична сбирка, припомни Капинчев. В тази сграда, която е първата дарителска болница на Параскева Николау, се влиза с респект, подчерта основателят на музея. Той уточни, че идеята за създаването на културната институция е негова, той е събирал артефакти в продължение на години в цялата страна, но са му помагали експерти от различни области. Преди 40 години положихме началото с 4 раздела - архаична медицина, зъболекарство, аптечно дело, народна и църковна медицина, посочи Капинчев и подчерта, че за всеки от тях е търсил мнението и помощта на специалисти.
Сградата на Музея по история на медицината във Варна е построена с дарение от търговеца Параскева Николау. Той завещава пари за „за постройка заведение на един дом от 12 стаи за прегледване на болни, сирачета, престарели и умалишени“. Това е първата гражданска лечебница във Варна и – по волята на дарителя, в нея са лекувани безплатно всички, без разлика от пол, възраст и религиозна принадлежност. Първите пациенти са приети през 1869 г.
През годините сградата е имала различни предназначения. Била е военен лазарет, холерен изолатор, инфекциозна болница, противобясна станция, бактериологична станция, лечебница за гинекологично болни.
Идеята за създаването на музея възниква през 1969 година. Решението е взето от Окръжния народен съвет през 1978 г. Седем години по-късно – през 1985 г., музеят отваря врати.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
Радина Червенова разказва за своя литературен дебют и посланието на романа „Преди ме е нямало“
Радина Червенова, известна като журналист и телевизионна водеща, направи своя литературен дебют с романът „Преди ме е нямало“, който беше представен в рамките на осмото издание на "Порт прим арт фест" в Бургас. Тя сподели, че думата ...
|
Избрано
Следи в следата: Пътят на Екатерина Костова към съпричастността и документалната литература
Осмата книга на талантливата българска журналистка и писателка Екатерина Костова носи името „Следи в следата“ и представлява уникален сборник с разкази, които разкриват човешките съдби, преплетени с работата на Комплекса за социални услуги за деца и семейства ...
|
![]()
Случаят Хънтър С. Томпсън: Последният патрон на Гонзо журналистиката
|
Ако сте поропуснали
Литературни граници без граници
От днес до 5 октомври град Стара Загора се превръща в център на литературните събития в България, тъй като е домакин на фестивала на книгата Post Scriptum. Този форум, организиран от Регионална библиотека „Захарий Княжески“, е част от богатата ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |