Начало Експресивно

Книгата обхваща периода от 2005 г. „Това беше много активен период и за Сърбия - вътрешнополитически, в отношенията с ЕС и в регионални аспекти“, каза дипломатът.  ДНЕВНИЦИ И СПОМЕНИ

Георги Димитров, който е посланик на Република България в Сърбия в периода между 2005 и 2012 г., представя книгата си „Дневници и спомени на един дълго задържал се посланик“ днес, 24 април, в литературния клуб "Перото" в София. Издател е „Сдружение международни отношения“, каза той в интервю.

Книгата обхваща периода от 2005 г. до началото на 2012 г., когато бях посланик в Белград, отбеляза Георги Димитров. По думите му това време е било доста динамично. 

„Това беше много активен период и за Сърбия - вътрешнополитически, в отношенията с ЕС и в регионални аспекти“, каза дипломатът. 

ДНЕВНИЦИ И СПОМЕНИ

Томът е около 650 страници. „През по-голямата част от престоя ми в Белград си водех дневници на ръка в едни тефтери и тази книга е едно към едно по тях. Базирана е не на сегашни оценки, а на документалните материали от онова време на посолството - отчети, информации, справки, бележки, които са писани в реално време. Няма анализи и оценки от дистанцията на времето. Както съм го видял и почувствал тогава и съм записал в дневника си, така е представено сега“, каза Георги Димитров.

Дипломатът разказа, че много се колебаел дали да напише тази книга, но близки и приятели го убедили да го направи. Доста време било необходимо бележките, писани на ръка, да се превърнат в печатно издание, но според него така е по-добре. „Получи с много интересно съвпадение - книгата излиза 20 години, след като съм заминал там", отбеляза той. Димитров каза, че изданието не касае събитията в Сърбия след края на дипломатическата му мисия в страната.

ИСТОРИЧЕСКИ МОМЕНТИ В СЪРБИЯ

„Първата ми официална изява в Белград като посланик беше да присъствам на срещата и подписването на споразумение за сътрудничество между генералните директори и ТАНЮГ Максим Минчев и Лука Мичета“, разказва той. Димитров отбеляза, че в книгата е отделил специално внимание и на срещата на българските медии в Ниш, организирана . „Разказал съм и за тясното сътрудничество през всички онези години с прекрасния кореспондент в Белград Ники Коев“, допълни дипломатът.

Според него на читателите, които се интересуват от Сърбия по онова време, ще им бъде интересно да си обяснят събития от онзи период и сегашното състояние на страната. „Защото нещата не идват на бяло поле. Процесите са се виждали още тогава“, обясни бившият посланик на България в Сърбия.

Когато заминах за Белград, все още Сърбия и Черна гора бяха съюзна държава. Пролетта на следващата година имаше референдум за отделяне на Черна гора. След това започна цялата сага около обявяването на независимостта на Косово, както и ответната реакцията на Сърбия, каза дипломатът.

Друга особеност на този период били доста честите избори и смяната на правителства в Сърбия. „И непрекъснато стоеше въпросът накъде ще завие политическата ситуация в Сърбия в зависимост от това кой ще управлява. На дневен ред беше и въпросът кой ще успее да направи правителство в страната“, спомни си Георги Димитров.

Стоеше и темата за европейската интеграция на Сърбия. Въпросът с Косово спъваше интеграцията, беше поставено като условие сътрудничеството с Хагския трибунал в бивша Югославия и конкретно за предаване на ген. Ратко Младич и Радован Караджич, които бяха издирвани, разказа още той. По думите му имало много политическа енергия и дискусии между Европа и Сърбия. Докато бях в Белград и двамата бяха задържани, отбелязва бившият посланик на България в Белград. Димитров припомни, че по онова време представител на Хагския трибунал в Белград е български дипломат. 

ВЪВЕЖДАНЕТО НА ВИЗИ

„Покрай европейската интеграция на Сърбия - кога ще почнат преговорите, кога ще получат статут на страна кандидат, се развиваха и други неща като оценка за напредъка им, с която ние, като посланици на държави от Европейския съюз, директно се занимавахме. И всъщност докладвахме на Брюксел“, разказа Георги Димитров.

Той посочи, че сред казусите по време на неговата мисия в Белград било и въвеждането на визи за гражданите на Сърбия, които искат да посетят България. „Когато страната ни влезе в Европейския съюз, бяхме задължени по силата на членството да въведем визи за Сърбия, каквито преди това не е имало“, разказа дипломатът. Входните документи били безплатни, но това, по думите му, било сериозно натоварване на посолството в Белград. "Защото нито сърбите, нито ние бяхме свикнали на този режим. Впоследствие, не без наше участие, започнаха едни разговори и в крайна сметка визите бяха премахнати след време. И сега може да се пътува само с лични карти между България и Сърбия", отбелязва Димитров.

Според него в отношенията между двете страни винаги е имало приливи и отливи. "Имаше един период на стагнация - не само в политически, но и за търговски, и за културни, и за други прояви.... Всичко това трябваше да се промени. И на двустранните отношения трябваше да им се даде тласък. Това, до голяма степен, беше направено .... и поради много добрите отношения между тогавашните президенти на двете държави - Борис Тадич и Георги Първанов", посочи Георги Димитров.

Сред проблемите в периода 2005-2012 г. той посочи и тези на българското малцинство в Сърбия, с което работил по време на мандата си.

Георги Димитров е роден на 2 октомври 1957 г. в София. Завършва специалността „Международни отношения“ в МГИМО, Москва. След дипломирането си постъпва на дипломатическа работа в Министерството на външните работи на България. Бил е секретар по външната политика на президента Георги Първанов, извънреден и пълномощен посланик в Белград, постоянен секретар на Министерството на външните работи. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.

Експресивно

Националният литературен музей (НЛМ) обяви конкурс за наградата „Владимир Башев“ за млади поети. Призът се връчва на автори до 32-годишна възраст, издали стихосбирки през 2024 и 2025 година, информират от екипа. Конкурсът се организира от Наци ...

Валери Генков

Експресивно

Една от най-значимите средновековни реликви на славянската книжовност е именно Супрасълския (Ретков) сборник. Президентът Румен Радев заяви това по време на посещението си в Националната библиотека на Полша, в която се съхранява част от оригинала на ръкописа. ...

Ангелина Липчева

Добрина Маркова

Експресивно

Дискусия за начина, по който изкуството помага за съхраняването на паметта, постави началото на тазгодишното издание на "Литературни срещи" на фондация "Прочети София", провеждащи се под мотото "Археология на паметта". Разговорът на тема "Трагедия или фарс - к ...

Ангелина Липчева

Авторът и перото

Агата Кристи оживява и води курс по творческо писане благодарение на компютърна симулация, предаде ДПА.  Би Би Си и наследниците на покойната авторка на бестселъри обединяват усилия, за да създадат онлайн курс, посветен на начина на писане на Агата Крист ...

Ангелина Липчева

На бюрото

Нейният образ е от ония, които времето все повече подчертава, за които миналото е фон, върху който е нарисуван портретът от старите майстори. Очите все повече получават негата на мадона. Ръцете , дългите бели пръсти стават тайнствени цветя в дълбочината на он ...

Ангелина Липчева

Литературен обзор

Ангелина Липчева

Авторът и перото

Ангелина Липчева

Излезе списъкът с шестте номинирани книги за Националната награда за български роман на годината „13 века България“. Това съобщават от Националния дарителски фонд (НДФ) „13 века България“. Номинирани са романите „Ти, подобие мое“ от Радослав Бимбалов, „Градинарят и смъртта“ от Георги Господинов, „Тезеят в своя лабиринт. Дневникът на една П&ldqu ...

Експресивно

Ангелина Липчева