Книгата „Литературният персонализъм“ е синтез на моите занимания, каза проф. Михаил Неделчев, който представи тази вечер изданието в книжен център „Гринуич“ в София.

В събитието участие взеха също проф. Пламен Дойнов, проф. Калин Янакиев и писателят Захари Карабашлиев.

Проф. Неделчев отбеляза, че за него тази книга е мечта, която става реалност. Той каза, че не е можело да бъде написана по-рано. Книгата е резултат от множество мои изследвания и студии – десетки на брой. Тя е продукт на духа на литературната история, добави авторът.

„Когато навремето за първи път формулирах това понятие – литературен персонализъм, в студията ми за стогодишнината на Яворов, не предполагах, че ще има такова място в моите занимания. Но постепенно с всички студии, които се раждаха, това понятие укрепваше, ставаше все по-стабилно“, добави проф. Михаил Неделчев.

Модератор беше писателят Захари Карабашлиев, който представи книгата като значимо постижение в областта на литературната теория. Според него идеята за литературен персонализъм започва като периферна концепция, която постепенно се развива и утвърждава в творчеството на проф. Неделчев.

„Това е книга, която си заслужава преосмислянето днес. Казвам преосмисляне, защото върху нея се е мислило от около 50 години и това е една концепция, която Михаил Неделчев изковава от началото. В книгата си той проследява развитието на литературния персонализъм от предшествениците му до неговите съвременни представители. Разглежда множество писатели и общественици както от световната, така и от българската култура“, отбеляза проф. Пламен Дойнов. Той допълни, че литературният персонализъм е оригинално авторско понятие, базирано на разбирането на създателя му за ролята на личността в литературата и нейното влияние върху творческия процес и културния живот.

Философът проф. Калин Янакиев пожела на проф. Неделчев да напише още много книги.

Книгата „Литературният персонализъм“ разглежда множество писатели и общественици както от световната, така и от българската култура. Сред тях са Омир, Мигел де Сервантес, Гьоте, Байрон, Шарл Бодлер, Райнер Мария Рилке, Константинос Кавафис, движението „Млада Полша“ и руския Сребърен век. Авторът проф. Михаил Неделчев също така пише за Иван Вазов, кръга „Мисъл“ и други български представители на персонализма до края на 20-и век.