Необходима е емпатия на фронта – на военните фронтове, на политическите, на хуманните, посочи Деймън. Арва Деймън, която направи основното изказване по време на конференцията, отбеляза, че е нужно журналистите да осъзнават какво изгражда тяхната гледна точка. Бившата кореспондентка на Си Ен Ен разказа, че е учила биология, но е започнала да се занимава с журналистика заради атентатите от 11 септември 2001 г.

Журналистите трябва да сме наясно със собствената си емоционална история и да проявяваме емпатия към всички. Това каза Арва Деймън - бивша старши кореспондентка на Си Ен Ен, експерт по темите за Близкия изток и хуманитарист, по време на конференцията „Нови хоризонти в журналистиката“ днес. Темата на форума е „Кой разказва историята сега“.

Необходима е емпатия на фронта – на военните фронтове, на политическите, на хуманните, посочи Деймън. Според нея човечеството днес е в битка за по-голяма хуманност. 

Арва Деймън, която направи основното изказване по време на конференцията, отбеляза, че е нужно журналистите да осъзнават какво изгражда тяхната гледна точка. Една от най-големите ни грешки е невъзможността да се разбираме, посочи тя.

Бившата кореспондентка на Си Ен Ен разказа, че е учила биология, но е започнала да се занимава с журналистика заради атентатите от 11 септември 2001 г. „Спомням си как хората се обединиха, особено в Ню Йорк. Напълно непознати предлагаха помощ на засегнатите. Имаше дълги опашки от хора, желаещи да дарят кръв. След това много бързо започна кампанията на дехуманизацията на различността“, обясни Деймън. Добави, че тогава е решила да се занимава с журналистика. „Тъй като не изглеждам като човек с арабски произход, имах възможността да говоря с хора от Запада относно арабите, за да разбера какво ги кара да гледат по този начин на арабите. Така осъзнах много ключови фактори, които водят до манипулация“, каза тя.

Деймън изрази мнението, че през цялото време всички хора биват манипулирани, но е важно как реагират на манипулацията.

„До война се стига едва след кампания по дехуманизация. Винаги е така. Никоя военна кампания не може да успее без кампания за дехуманизация, защото никоя нация няма да приеме нивото на унищожение и смърт, ако не прегърне идеята, че другите са по-низши от тях. В политиката това се нарича пропаганда, в социалните мрежи – дезинформация, ботове, десетки хиляди гласове, които ви бомбардират. Като журналисти е необходимо да се опитваме да разбираме защо някой има конкретна гледна точка по даден въпрос, защо е реагирал по определен начин и защо не реагира по същия начин към някой равностоен от друг конфликт, от друг контекст“, посочи Арва Деймън.

Тя отбеляза, че когато човек изслушва своя събеседник, това не означава, че се съгласява с него. Важно е да разберем емоционалната история на хората и да я вплетем в материалите, добави бившата кореспондентка на Си Ен Ен.

„Когато правим репортажи от военна зона или на политическа тема, помага да формулираме въпросите, имайки предвид с кого говорим. Хората могат да разберат дали вие в главата си просто искате да запишете мнението им проформа или ги интервюирате със скептицизъм. Ако се опитате да преминете отвъд това, ако успеете да преодолеете вътрешната си гледна точка, интервюто ще премине по-добре. Това не означава да се съгласите с тези хора“, каза Деймън.

Журналистката и хуманистка обясни, че използва упражнение, което по думите е неприятно. „Задавам си въпроса защо. Защо имам по-малко емпатия към едното дете, в сравнение с другото дете? Случвало ми се е в Украйна“, каза тя. 

Арва Деймън разказа, че е била на границата и е гледала как семейства – предимно жени с деца, напускат Украйна. „Виждах сцени, които през цялата си кариера съм виждала стотици пъти. Детето е уморено, не може да върви, майката го влачи, след детето е куфарът с вещите, които са успели да съберат. Гледах тези хора и разбрах, че не изпитвам същото ниво на емпатия, каквото съм изпитвала преди. Осъзнах, че мозъкът ми беше създал нещо като параван, филтър и ми „прожектираше“ сцени от други места. Мозъкът ми излъчваше подобни сцени от Сирия, от моментите, когато сирийските бежанци навлизаха в Унгария. Впоследствие се запитах защо се случи така и защо нямах същата емпатия към украинските бежанци – дали защото мислех, че ще се справят, в крайна сметка, защото има подкрепа за тях, или имаше нещо друго… Упражнението не е особено приятно, но трябваше да разбера защо е така. Стигнах до извода, че е така, защото ситуацията не беше толкова драстично лоша, колкото ситуации, които съм виждала преди. И това е изключително опасно“, отбеляза Деймън.

Новините имат стойност само в контекста на човечеството и това все още е нещо, за което си струва да се борим, допълни тя.

Конференцията „Нови хоризонти в журналистиката“ бе открита от Десислава Тальокова – изпълнителен директор на фондация „Америка за България“, Мария Черешева - председател на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ-България), Дейвид МакДоналд, председател на борда на World Press Institute, Зак Мълинакс -изпълнителен директор на World Press Institute, журналистката Ралица Фичева.

Форумът продължава с два панела – „Новите пазачи – кой контролира новините сега“ и „Как да оцелеем и да останем актуални: Бъдещето на журналистиката“.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.