Книгата и документалния филм „Лили“ на журналиста Георги Тошев бяха представени тази вечер в софийското кино „Одеон“.

„Този документален филм е естествено визуално продължение на книгата със същото заглавие. Книгата, която открехна завесата към една по-неразказана, по-непозната, по-забравена или, може би, забранена дори, Лили. Това са страници от живота на Лили Иванова. Нека да го кажа много ясно –  страници от живота на изключителната Лили Иванова и още по-ясно – на неповторимата Лили“, каза писателят Захари Карабашлиев, главен редактор на издателството – „Сиела“.  

По думите му Лили Иванова е артист, чийто живот „няма как да бъде разказан в нито една книга, без значение какъв брой страници и колко глави е, нито пък показан в филм или сериал, без значение колко епизода“.

„Това, което Георги Тошев прави, без значение дали е филм, очерк, книга, и без значение дали ще е за Стефан Данаилов, Татяна Лолова, Катя Паскалева, Невена Коканова, или в случая Лили, е изключителен принос към колективната памет. Към нашата колективна памет за истинските, стойностните български творци. Тези, без които ние не можем, и тези, без които ние нямаше да бъдем тук заедно в тази зала“, каза Карабашлиев.

Екипът на „Сиела“ е този, който ме провокира, накара, търпеливо изчака да напиша тази книга, каза Георги Тошев. „Аз се бях отказал и никога нямаше да я напиша. Не защото не изпитвам респект към Лили Иванова, не защото не я познавам още от детските си години, не защото на приливи и отливи нейната врата е била отворена метафорично към мен, но и затваряна под носа. Но това е част от характера на Лили Иванова, за което може да имаме и да изпитваме само респект. По-важното е, че работата върху тази книга започна от много отдавна в разговори със „Сиела“, които са едни от моите издатели. Те издадоха първите ми книги, продължаваме да работим заедно. За мен беше много ценно, че те имаха търпението да ме изчакат, защото аз започвах и се отказвах“, разказа Тошев.

„Лили Иванова ви поздравява и благодаря за уважението към нея. Защото аз успях да я чуя. Въпреки, че днес между Лили и по-обикновените хора, които звъним, обикновено вдигат други хора,. Но това е част от живота на една звезда. За мен беше ценно, че тогава тя много хареса един филм, който аз много не харесах, а аз го бях направил. Не го харесах не защото Лили Иванова е по-добра или по-лоша, защото просто тя и екипът много се намесвах. И всъщност това не беше моят филм, а беше представата на нейния екип как трябва да изглежда Лили Иванова. И когато и с нея говорехме да напиша книга и започнах да събирам документи, да правя интервюта – не само с Лили Иванова, а с много други личности, защото книгата нито е автобиографична, нито е биографична, книгата е документална. А това е абсолютно друг жанр. Тогава аз казах: Тази книга ти няма да я прочетеш. И тук настана естественото напрежение между звездата и човекът, който има някакви претенции към нейния живот, защото то така изглежда. Мина време, тя беше склонна, срещахме се, записвахме я, снимахме... Но Лили има едно качество и недостатък – изведнъж неща, които са създадени, просто да отидат в кошчето. И тогава аз се отказах. Но продължих тайно да се надявам, че един ден ще има повод да разкажа поне нещата, които съм събрал“, каза Георги Тошев.

Той благодари специално на редактора на книгата Веселина Седларска: „Един изключителен човек, писател, журналист, който не познавах лично, а само през неговото творчество. На този изключителен човек тайно изпратих 20 реда от книгата, с надежда да ми каже, че за нищо не става. Но тя ми каза: „Не съм от най-ревностните почитатели, Георги, но ми е толкова интересно, че искам да продължиш да пишеш“. И това беше толкова обезкуржаващо за мен, който в този момент имах 730 други проекта. Затова седнах, събрах се, и добре че през годините бях поработил. Добре, че тайничко съм си събирал материали през годините материали, с надеждата един ден книгата се случи“.

„Книгата е такава, каквато е. В книгата има много документи. Както каза един мой студент, защото им давам тайно и те да четат, за да ми дават обратна връзка, защото са друго поколение – „Благодаря Ви, аз не слушам Лили Иванова. Но изпитвам уважение, защото цялото ми семейство – плочи, касетки – всичко е Лили Иванова. Сватби, погребения – всичко минава с нейната музика. Но не я, не е моята музика. Но ви благодаря, защото разбрах нещо за времето, в което се живели моите баба и дядо, моите родители“. И това за мен е много ценно, защото Лили Иванова е героят, най-публичната, най-голямата звезда, която използвам, за да разкажа за времето“, каза Георги Тошев.

„Нищо не е случайно за тази премиера. Искам да благодаря на една жена – Албена Русева. Това е дъщерята на големия български композитор Тончо Русев. Днес се навършват седем години, откакто си отиде този изключителен човек, който имах честа да познавам и един от най-големите български композитори. Казвам това, защото тази книга е за тях. Лили Иванова, без Тончо Русев, без Дамян Дамянов, без Александър Йосифов, без Митко Щерев, нямаше да е Лили Иванова“, каза още Георги Тошев. 

„Филмът не е книгата, но филмът е и книгата. Ако не беше „Сиела“, този филм нямаше да го има. Защото намирането на редки кадри е лесно, но въпросът е те да бъдат легализирани, платени и това е един много дълъг процес. А моите приятели от „Сиела“ застанаха зад тази идея, защото те съхраняват късчета памет. Не само с моите книги, а с книгите, които издават. И това е много важно във времето на безпаметност, в което живеем. Така че да събираш късчета памет, вече и аудиовизуално, е част от голямата мисия на големите издатели“, добави Тошев.

По думите му във филма Лили Иванова разрушава образ, който много от нейните ласкатели искат да създадат – недостъпната, лошата, надменната. „Лили Иванова позволи да бъде заснета буквално в стилистиката на риалити/документалния телевизионен жанр. И това е много ценно, защото тя е по-жива отвсякога. Лили Иванова е много по-голяма, защото, освен че има привилегията да живее в три епохи, има характера, концентрацията, понякога и проклетията, да надживее и да надбяга времето по начин, по който само тя умее“, каза Тошев.

„Независимо дали харесваме първите или последните песни, не можем да отречем тя е явление, което реабилитира българския език. Сещам за двама души, които така изговарят българските думи. В музиката това е Лили Иванова, в театъра това е Мариос Гуркински. Те дават толкова много смисъл и плътност на думите“, каза Георги Тошев.