Ирина Ризова: Словесната история на хората е започнала с приказките
Словесната история на хората е започнала с приказките, каза авторът Ирина Ризова от Търговище. По повод Международния ден на детската книга тя коментира, че тъкмо приказките, както и преданията и легендите са най-древната форма за обучение и възпитание. Професионалният си път Ризова отдава на учителската професия, а след пенсионирането си отделя повече време за творчество. Има издадени девет книги, последната от които „Приказките на Баба Нина“ е предназначена за малките читатели. За себе си Ризова казва, че е започнала да пише поезия заради своите ученици. „Понякога, за да стигнеш до децата, не е достатъчен само учебникът. Нужно е да провокираш емоционалния им свят. Така усвояването на учебния материал става по-мотивирано, а това е най-важното условие учебният процес да бъде успешен. По същата причина започнах да пиша и приказките, но този път подтикът дойде от внуците ми“, откровена е тя. Вярва, че при нея словото идва винаги поради някаква лична причина, непременно свързана с детския и младежкия й свят. За написването на приказките причината открива в летните общувания с внуците си и най-вече вечерите след дълъг, уморителен, пълен с емоции ден, прекаран в родното село Долец. „На майчиното ми село Долец съм посветила, струва ми се, повече от половината от моите стихове и есета. С него са свързани и „Приказките“. То е мястото, където децата ми се чувстваха свободни, жизнерадостни и щастливи. То е мястото, в което се възпитаваха на труд, самостоятелност и отговорност към себе си и другите, на любов и грижа към природата. Мястото, в което се пресичат пътищата на много поколения и усещането за принадлежност към род и родина е много силно. Изписани са тонове книги, колко всичко това е важно за подрастващите, но истината е, че градската среда не може да бъде предпоставка, за да се реализират пожеланията на педагозите. Мястото е сред природата, в реалната необходимост от труд. Бях щастлива, че моите внуци имат това място“, с вълнение споделя Ирина Ризова. В началото на всяка от приказките в изданието авторът прави кратка ретроспекция за това какви преживявания са имали децата през деня, след което започва горския си разказ. „Приказките на Баба Нина“ е много лично обвързана с Ризова. Съавторството й започва още със създаването на приказките като устен разказ. „Борко е най-големият ми внук. Всяка вечер, искайки да му разкажа приказка, той заявяваше желанието си за това какви герои ще „живеят“ в нея и как ще се наричат. Придържала съм се стриктно към неговите желания, независимо от това доколко творческият ми усет се е съгласявал с тях. А ето че, докато реша да ги публикувам, той порасна толкова много, че ми помогна със създаването на QR кода, с който се отваря сайт за птиците в България. Порасна и бебка, неговата сестричка София вече е второкласница и участва активно като мой консултант по цветовото и графичното оформление на книжката. А се появи и внукът ми Денис, който един ден сигурно ще ме пита защо го няма сред героите“, разказва авторът. Илюстрациите към изданието са дело на Христина Христова, художник в Държавен Куклен Театър – Търговище, за която Ризова е уверена, че стои възможно най-близо до детското възприятие на приказния свят. Оставена е и възможност за съавторство и от страна на малкия читател, като го каним сам да оцвети илюстрациите, изненадваме го и с други забавни задачки, посочи тя. В края на книгата е поместена и информация за изчезващите животински видове в България - тревога, която се отнася и до целия ни планетарен дом, добави още творецът.
|
|
Подиум на писателя
Андрю Шон Гриър разказва за творческия си процес и литературата
Андрю Шон Гриър (Andrew Sean Greer) е писател, известен със своите ярки и хумористични романи, които често предизвикват усмивки и размисли. Неговият роман "По-малко" (Less) от 2017 г. спечели наградата Пулицър и затвърди репутацията му на един от най-оригиналн ...
Валери Генков
|
Подиум на писателя
Как активният потребител променя правилата на играта в дигиталната ера
Новото издание на Нов български университет, озаглавено „Предизвикателства пред производството, измерването и разпространението на видеа в социалните мрежи“, е дело на Богомил Калинов. В него се разглежда значителната трансформация, която настъпва в медийната ...
Ангелина Липчева
|
На лунна светлина и геноцидът – как историята вдъхновява литературата
Валери Генков
|
Подиум на писателя
Безумието на Конъли - символ на глада и страданието в Ирландия
Насред зелено ирландско поле се издига странна постройка – не толкова сграда, колкото съвкупност от отвори, поредица от огромни арки, които рамкират небето. Това е „Безумието на Конъли“ (Conolly’s Folly), построено през 1740 г. в разгар ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Подиум на писателя
Как активният потребител променя правилата на играта в дигиталната ера
Новото издание на Нов български университет, озаглавено „Предизвикателства пред производството, измерването и разпространението на видеа в социалните мрежи“, е дело на Богомил Калинов. В него се разглежда значителната трансформация, която настъпва в медийната ...
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Поезия и актьорство в новото пространство за литература в София
В парка на Военна академия бе открито ново пространство, наречено „Литературен джубокс“, с цел популяризиране на съвременната българска поезия. Инициативата е на фондация „Прочети София“ и е подкрепена от Столичната библиотека.
На съби ...
Валери Генков
|
Литературен обзор
Илиас Фрагакис: Книгите могат да сближат България и Гърция
Валери Генков
|
На бюрото
Неизвестни творби на Моцарт открити в Националната библиотека на Франция
Ангелина Липчева
|
В Париж, куратор на Националната библиотека на Франция направи значително откритие, свързано с Волфганг Амадеус Моцарт. В ръкопис, който е бил съхраняван сред анонимни документи, бяха намерени композиции на композитора, включващи седем пиеси за арфа и флейта. Според информация от библиотеката, тези произведения ще бъдат представени на живо за първи път в неделя.
Директорът на библиотеката, Жил Пе ...
|
Литературен обзор
Взаимодействието между военна мощ и научно познание: случаят Бикини
Валери Генков
|
|
09:38 ч. / 02.04.2025
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 3139 |
|
Словесната история на хората е започнала с приказките, каза авторът Ирина Ризова от Търговище. По повод Международния ден на детската книга тя коментира, че тъкмо приказките, както и преданията и легендите са най-древната форма за обучение и възпитание. Професионалният си път Ризова отдава на учителската професия, а след пенсионирането си отделя повече време за творчество. Има издадени девет книги, последната от които „Приказките на Баба Нина“ е предназначена за малките читатели.
За себе си Ризова казва, че е започнала да пише поезия заради своите ученици. „Понякога, за да стигнеш до децата, не е достатъчен само учебникът. Нужно е да провокираш емоционалния им свят. Така усвояването на учебния материал става по-мотивирано, а това е най-важното условие учебният процес да бъде успешен. По същата причина започнах да пиша и приказките, но този път подтикът дойде от внуците ми“, откровена е тя.
Вярва, че при нея словото идва винаги поради някаква лична причина, непременно свързана с детския и младежкия й свят. За написването на приказките причината открива в летните общувания с внуците си и най-вече вечерите след дълъг, уморителен, пълен с емоции ден, прекаран в родното село Долец.
„На майчиното ми село Долец съм посветила, струва ми се, повече от половината от моите стихове и есета. С него са свързани и „Приказките“. То е мястото, където децата ми се чувстваха свободни, жизнерадостни и щастливи. То е мястото, в което се възпитаваха на труд, самостоятелност и отговорност към себе си и другите, на любов и грижа към природата. Мястото, в което се пресичат пътищата на много поколения и усещането за принадлежност към род и родина е много силно. Изписани са тонове книги, колко всичко това е важно за подрастващите, но истината е, че градската среда не може да бъде предпоставка, за да се реализират пожеланията на педагозите. Мястото е сред природата, в реалната необходимост от труд. Бях щастлива, че моите внуци имат това място“, с вълнение споделя Ирина Ризова.
В началото на всяка от приказките в изданието авторът прави кратка ретроспекция за това какви преживявания са имали децата през деня, след което започва горския си разказ.
„Приказките на Баба Нина“ е много лично обвързана с Ризова. Съавторството й започва още със създаването на приказките като устен разказ. „Борко е най-големият ми внук. Всяка вечер, искайки да му разкажа приказка, той заявяваше желанието си за това какви герои ще „живеят“ в нея и как ще се наричат. Придържала съм се стриктно към неговите желания, независимо от това доколко творческият ми усет се е съгласявал с тях. А ето че, докато реша да ги публикувам, той порасна толкова много, че ми помогна със създаването на QR кода, с който се отваря сайт за птиците в България. Порасна и бебка, неговата сестричка София вече е второкласница и участва активно като мой консултант по цветовото и графичното оформление на книжката. А се появи и внукът ми Денис, който един ден сигурно ще ме пита защо го няма сред героите“, разказва авторът.
Илюстрациите към изданието са дело на Христина Христова, художник в Държавен Куклен Театър – Търговище, за която Ризова е уверена, че стои възможно най-близо до детското възприятие на приказния свят. Оставена е и възможност за съавторство и от страна на малкия читател, като го каним сам да оцвети илюстрациите, изненадваме го и с други забавни задачки, посочи тя.
В края на книгата е поместена и информация за изчезващите животински видове в България - тревога, която се отнася и до целия ни планетарен дом, добави още творецът.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Когато машините започнат да управляват обществото. Експериментът, който даде неочаквани отговори
През пролетта на 2026 година се случи един от най-интересните и потенциално най-важни експерименти в историята на изкуствения интелект. Докато светът е зает да обсъжда новите възможности на генеративните модели, автоматизацията на работни процеси и ...
|
Избрано
Теню Пиндарев и Чудомир: комични срещи и карикатури, разказващи историята на българския хумор
Изкуствоведът Елисавета Станчева ще проведе лекция в Казанлък, посветена на карикатуриста Теню Пиндарев. Събитието е част от инициативата „Събота в галерията“ и ще се състои в централната сграда на местната Художествена галерия на 20 юни.
Теню ...
|
Разговори за личната история и бягството от Белене в новата книга на Гешев
|
Ако сте поропуснали
Наградите „Орфеев венец“ и „Златна четка“ – нови отличия за Георги Господинов и Ясен Григоров
Литературният фестивал „Пловдив чете“ стартира с тържествена церемония, на която бяха връчени наградите „Орфеев венец“ и „Златна четка“ в Лятно кино „Орфей“. Събитието се проведе в Пловдив, където се събраха ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |