През 20-те години на миналия век се смята, че повече от една четвърт от книгите, продавани във Великобритания, са написани от един човек - Едгар Уолъс. Наричан от своите съвременници „Кралят на трилърите“, Уолъс продава над 50 милиона книги през живота си, появява се на корицата на списание „Тайм“, а в Лондон и Ню Йорк театрите поставят негови пиеси, които се превръщат моментално в хитове. По негови произведения са заснети над 60 филма. Но след смъртта му през 1932 г. популярността на Уолъс изчезва.

Едгар Уолъс е роден на днешна дата преди 150 години.

Ричард Хорейшо Едгар Уолъс или просто Едгар Уолъс е роден в изключителна бедност в Югоизточен Лондон на 1 април 1875 г. като извънбрачно дете на двойка актьори, които пътуват по света. Напуска училище на 12-годишна възраст и веднага щом навършва пълнолетие, се записва като войник в британската армия и заминава за Южна Африка, където се сражава във Втората англо-бурска война. Дотогава той вече е се е отказал от фамилното име на осиновителя си Фрийман в полза на Уолъс. Фамилията е взета в чест на генерал Лу Уолас, автор на „Бен Хур“. Това е първият признак, че младият Едгар има литературни амбиции. Армията бързо разбира, че новобранецът е по-добър като писател, отколкото като войник, и го прехвърля от пехотата в пресслужбата, където той попълва официални отчети за битките за военното ведомство.

След края на военната си служба Уолъс се жени, връща се в Англия, започва работа като репортер за „Дейли мейл“ в Лондон и създава семейство. Животът му е труден от финансова гледна точка. За да получи допълнителни доходи, Едгар пише детективския роман „ Четирима справедливи мъже“ (1905 г.). Книгата се оказва изключително популярна, тъй като разказва за тайно общество от богати хора, които раздават правосъдие и справедливост на тези, които са измамили правната система. За съжаление, решението на Уолъс да се самоиздаде се оказва лошо. През следващите десетилетия става ясно, че „Кралят на трилърите“ не може правилно да разполага с финансите си и често се оказва пред загуба на цялото си състояние. Вместо да измъкне семейството си от бедността, бестселърът му ги довежда до фалит.

Уолъс се завръща към журналистиката и заминава за Белгийско Конго, където репортажите му за живота и смъртта в едно от най-мракобесните колониални места на света (около 15 милиона африканци умират под белгийско управление) стават основа за книга, която по-късно е екранизирана във филма Sanders of the River.

В Англия Уолъс получава огромни хонорари за своите журналистически текстове, които са много търсени. Въпреки това парите продължават да бъдат проблем. Авторът харчи по-бързо, отколкото печели, заради разточителните си вкусове, щедростта си и навика си да играе хазарт. През 1918 г. съпругата му, уморена от постоянните притеснения за финансовото състояние на семейството, подава молба за развод. Три години по-късно Уолъс се жени за секретарката си и обещава да се съсредоточи върху художествената литература.

През следващото десетилетие Уолъс създава книги с много бързи темпове. Пушейки цигари и изпивайки чаша след чаша сладък, силен чай, Уолъс диктува романите си на машинописката. Във вихъра на творчеството, той понякога завършва цялата книга за 72 часа. През кариерата си пише 130 романа (средно по десет на година), 40 сборника с разкази, 25 пиеси и 15 нехудожествени произведения, включително десеттомна история на Първата световна война.

Може би заради бързината, с която са написани, и методите, които е използвал, творбите на Уолъс често се четат като разкази, толкова лесни и приятни четива са. В неговите книги никога няма пауза за комични сцени или характерни отклонения, като описания на вещи. Разкази като „Зелената ръжда“ (The Green Rust), „Голямата стъпка“ (The Big Foot), „Странната графиня“ (The Strange Countess) и „Отмъстителят“ (The Avenger ) са изпълнени със зли суперзлодеи, отчаяни героини, кротки мъже с тайна самоличност, търсачи на късмет и на отмъщение, твърдоглави полицаи и праволинейни герои. 

Уолъс се превръща в световна знаменитост. Той печели 65 000 щатски долара годишно, което се равнява на 2,6 милиона долара днес. Въпреки това писателят харчи в огромни количества, като живее на високи обороти и залага постоянно на състезателни коне. През 30-те години на ХХ век, въпреки огромния си успех, Уолъс е близо до финансово разорение. За да намери нови източници на приходи и да избяга от кредиторите си, Уолъс напуска Англия и заминава за Калифорния, където започва да работи като сценарист в Холивуд. Така се появява „Кинг Конг“, който е последното и най-запомнящо произведение на Едгар Уолъс. Идеята за огромната горила е на режисьора Мериан Купър и Уолъс, които заедно я разработват. Писателят завършва сценария си за Кинг Конг, но не доживява да види филма.

Идеята Кинг Конг да се изкачи на Емпайър Стейт Билдинг е на Уолъс, а именно този момент от филма знаят всички.

През целия си живот писателят има склонност към сладкия чай като пие по 30-40 чаши на ден. Това се отразява на здравето му. По време на писането на сценария за „Кинг Конг“ той се разболява от диабет. Състоянието му бързо се влошава и той умира през 1933 г. на 56-годишна възраст.