Начало Подиум на писателя

Книгата обхваща периода от 2005 г. „Това беше много активен период и за Сърбия - вътрешнополитически, в отношенията с ЕС и в регионални аспекти“, каза дипломатът.  ДНЕВНИЦИ И СПОМЕНИ

Георги Димитров, който е посланик на Република България в Сърбия в периода между 2005 и 2012 г., издава в книга дневниците и спомените си от дипломатическата си мисия в Белград. Томът е озаглавен „Белградски преживелици“, а подзаглавието е „Дневници и спомени на един дълго задържал се посланик“, каза той в интервю. Книгата ще бъде представена на 24 април в "Перото", издател е „Сдружение международни отношения“.

Книгата обхваща периода от 2005 г. до началото на 2012 г., когато аз бях посланик в Белград, отбеляза Георги Димитров. По думите му това време е било доста динамично. 

„Това беше много активен период и за Сърбия - вътрешнополитически, в отношенията с ЕС и в регионални аспекти“, каза дипломатът. 

ДНЕВНИЦИ И СПОМЕНИ

Томът е около 650 страници. „През по-голямата част от престоя ми в Белград си водех дневници на ръка в едни тефтери и тази книга е едно към едно по тях. Базирана е не на сегашни оценки, а на документалните материали от онова време на посолството - отчети, информации, справки, бележки, които са писани в реално време. Няма анализи и оценки от дистанцията на времето. Както съм го видял и почувствал тогава и съм го записал в дневника си, така е представено сега“, каза Георги Димитров.

Дипломатът разказа, че много се колебаел дали да напише тази книга, но близки и приятели го убедили да го направи. Доста време било необходимо бележките, писани на ръка, да се превърнат в печатно издание, но според него така е по-добре. „Получи с много интересно съвпадение  книгата излиза 20 години, след като съм заминал там", отбеляза той. Димитров каза, че изданието не касае събитията в Сърбия след края на дипломатическата му мисия в страната.

ИСТОРИЧЕСКИ МОМЕНТИ В СЪРБИЯ

„Първата ми официална изява в Белград като посланик беше да присъствам на срещата и подписването на споразумение за сътрудничество между генералните директори и ТАНЮГ Максим Минчев и Лука Мичета“, разказва той. Димитров отбелязва, че в книгата е отделил специално внимание и на срещата на българските медии в Ниш, организирана . „Разказал съм и за тясното сътрудничество през всички онези години с прекрасния кореспондент в Белград Ники Коев“, допълни дипломатът.

Според него на читателите, които се интересуват от събитията в Сърбия по онова време, ще им бъде интересно да си обяснят някои последващи развития и сегашното състояние на страната. „Защото нещата не идват на бяло поле. Те, като процеси, са се виждали още тогава“, обясни бившият посланик на България в Сърбия.

Когато заминал за Белград, все още Сърбия и Черна гора бяха, съюзна държава. Пролетта на следващата година имаше референдум за отделяне на Черна гора. След това започна цялата сага около обявяването на независимостта на Косово, както и ответната реакцията на Сърбия, каза дипломатът.

Друга особеност на този период били доста честите избори и смята на правителства в Сърбия. „И непрекъснато стоеше въпросът накъде ще завие политическата ситуация в Сърбия в зависимост от това кой ще управлява. На дневен ред беше и въпросът кой ще успее да направи правителство в Сърбия“, спомни си Георги Димитров.

Стоеше и темата за европейската интеграция в Сърбия. Въпросът с Косово спъваше интеграцията, беше поставено като условие сътрудничеството с Хагския трибунал в бивша Югославия и конкретно за предаване на ген. Ратко Младич и Радован Караджич, които бяха издирвани, разказа още той. По думите му около имало много политическа енергия и дискусии между Европа и Сърбия. Докато бях там, бяха заловени и двамата, отбелязва бившият посланик на България в Белград. Димитров припомни, че по онова време представител на Хагския трибунал в Белград тогава бил български дипломат. 

ВЪВЕЖДАНЕТО НА ВИЗИ

„Покрай европейската интеграция на Сърбия - кога ще почнат преговорите, кога ще получат статут на страна кандидат, се развиваха и други неща като оценка на напредъка им, с което ние, като посланици на държави от Европейския съюз, директно се занимавахме. И всъщност докладвахме на Брюксел“, разказа Георги Димитров.

Той посочи, че сред казусите по време на неговата мисия в Белград било и въвеждането на визи за гражданите на Сърбия, които искат да посетят България. „Когато страната ни влезе в Европейския съюз, бяхме задължени по силата на членството да въведем визи за Сърбия, каквито преди това не е имало“, разказа дипломатът. Входните документи били безплатни, но това, по думите му, било сериозно натоварване на посолството в Белград. "Защото нито сърбите, нито ние бяхме свикнали на този режим. Впоследствие, не без наше участие, започнаха едни разговори и в крайна сметка визите бяха премахнати след време. И сега може да се пътува само с лични карти между България и Сърбия", отбелязва Димитров.

Според него в отношенията между двете страни винаги е имало приливи и отливи. "Имаше един период на стагнация - не само в политически, но и за търговски, и за културни, и за други прояви.... Всичко това трябваше да се промени. И на двустранните отношения трябваше да им се даде тласък. Това, до голяма степен, беше направено .... и поради много добрите отношения между тогавашните президенти на двете държави - Борис Тадич и Георги Първанов", посочи Георги Димитров.

Сред проблемите в периода 2005-2012 г. той посочи и тези на българското малцинство в Сърбия, с което работил по време на мандата си.

Георги Димитров е роден на 2 октомври 1957 г. в София. Завършва специалността „Международни отношения“ в МГИМО, Москва. След дипломирането си постъпва на дипломатическа работа в Министерството на външните работи на България. Бил е секретар по външната политика на президента Георги Първанов, извънреден и пълномощен посланик в Белград, постоянен секретар на Министерството на външните работи. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.

Подиум на писателя

Американките Елизабет Страут и Миранда Джулай, както и още четири писателки са финалистите за британската Женска награда за художествена литература, съобщи АП. Носителката на наградата „Пулицър“ Страут с мистериозния роман Tell Me Everything (&bdq ...

Ангелина Липчева

Подиум на писателя

Френско-алжирският писател Буалем Сансал обжалва присъдата си от пет години затвор в Алжир, предаде АФП, позовавайки се на френския му адвокат Франсоа Зимерай. Това не пречи писателят да бъде помилван. Адвокатът призова за „хуманитарен жест“ за осв ...

Валери Генков

Ангелина Липчева

Подиум на писателя

Словесната история на хората е започнала с приказките, каза авторът Ирина Ризова от Търговище. По повод Международния ден на детската книга тя коментира, че тъкмо приказките, както и преданията и легендите са най-древната форма за обучение и възпитание. Профес ...

Валери Генков

Литературен обзор

Библиотеката на Нов български университет (НБУ) осигурява до 31 май достъп до нов електронен ресурс - Modern Construction Online, съобщават от висшето училище. Modern Construction Online представлява ресурс на английски език, който предоставя на студенти, арх ...

Ангелина Липчева

Литературен обзор

Езикът не е само думи и изречения, а също култура и традиции. Сътворяването при превода е същият процес като писането на литература. Когато авторът има някаква хубава идея, се чуди как да я въплъти върху листа. Преводачът прави същото. Взема идеята, сюжета, ге ...

Ангелина Липчева

Подиум на писателя

Ангелина Липчева

На бюрото

Ангелина Липчева

Книги, в които е застъпена темата за технологиите, са по-близки до съвременните деца, каза библиотекарят Силвия Гушева от Регионална библиотека "Дора Габе" в Добрич по повод Международния ден на детската книга, отбелязван днес. По нейни думи съвременните приказки не са по-различни от старите, които хората познават от своето детство. “Днес хубавото е, че авторите се стараят да са по-близо до ...

Авторът и перото

Ангелина Липчева