Начало Експресивно

Като преводач, посещаващ често Франция, Ангелов е забелязал, че българската литература няма сериозно присъствие там. Ангелов отбеляза, че откакто в България се спазва Законът за авторското право, инициативата за преводите е предимно на издателите, които купуват литература. В новата френска литература той вижда тенденция към по-интимните, лични и семейни истории.

Няма смисъл литературата да свързва с определена държава. Няма големи и малки литератури и езици. Това мнение изрази в интервю преводачът и журналист Георги Ангелов, който гостува на фестивала „Литературен прожектор“ на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна. Според него трябва да се подкрепят преводите на български книги на чужди езици. „Хора като Анджела Родел и Мари Врина-Николов извършват истински подвиг, защото, без да са българки, те правят повече отколкото нашата държава за себе си“, каза той.

Като преводач, посещаващ често Франция, Ангелов е забелязал, че българската литература няма сериозно присъствие там. Местните читатели познават Цветан Тодоров и Юлия Кръстева, но ги смятат за французи. Немскоезичните народи знаят Виктор Пасков, но не го асоциират с България. Според него обаче така и трябва да бъде, защото са важни авторът и книгите му, а не откъде идват. „Аз обожавам Борхес, но не познавам аржентинската литература и тя не означава нищо за мен. Има шедьоври на удивителни писатели от „малки“ литератури като албанската, нидерландската или финландската“, даде пример той. По думите му през социализма по държавна поръчка са се превеждали в чужбина Тодор Живков и класици като Иван Вазов и Антон Дончев. Сега в голяма верига книжарници във Франция могат да се видят книги на Георги Господинов и още няколко българи, но понякога подредени заедно с руската литература. 

Ангелов отбеляза, че откакто в България се спазва Законът за авторското право, инициативата за преводите е предимно на издателите, които купуват литература. Той е превел от френски над 60 заглавия на петдесетина автори, сред които Мишел Турние, Давид Фоенкинос, Фредерик Бегбеде, Джонатан Лител. С всички се е сближил през годините, познават се и си гостуват. Според него е много важно преводачът да има личен контакт с автора. Бил е няколко пъти на стажове във Франция, осигурени от местни държавни институции, за да се среща с писатели и хуманитаристи. „Този неформален разговор с автора е безценен, помага ти да научиш любопитни подробности“, сподели преводачът. При запознанството с Джонатан Лител е разбрал как в продължение на пет години авторът изследва историята в архиви в Париж, Берлин, Москва, Киев и Кавказките държави.

В новата френска литература той вижда тенденция към по-интимните, лични и семейни истории. Характерни са лека носталгичност, романтика и чувство за хумор, което французите още не са загубили, но като цяло има повече песимизъм. Историческите романи отмират, но се развива много добре научната фантастика, която няма уклон към фентъзи както в англосаксонския свят.  

Георги Ангелов превежда паралелно по няколко четива, за да може да си почива от по-трудните с по-леки и лирични. Единствената причина, която може да го принуди да откаже даден текст, е ако не харесва писателя. За него най-трудното във всеки чужд език са устойчивите словосъчетания (идиомите), за които трябва да се намери съответствие на български. Каза, че е от школата, която отрича превода на поезия, защото при него има огромен компромис между форма и съдържание и загубата при едно от двете е непреодолима. 

Ангелов, който е родом от Варна, посети своето училище - IV Езикова гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“, където разговаря с ученици, и участва в среща в библиотеката, посветена на романите на Джонатан Лител „Доброжелателните“ и „Една стара история“. Той разказа, че е започнал превода на „Доброжелателните“ още преди авторът да получи приза „Гонкур“, а за своята работа е удостоен с наградата „Христо Г. Данов“. Темата в книгата е Холокостът през Втората световна война - от масовите разстрели на евреи в Украйна до създаването на концлагерите. По думите на преводача яркото в романа е рядко срещаната гледна точка на палача - немец, който е главният герой. Той е меломан и интелектуалец, но е морален изрод и книгата се опитва да обясни защо е така. По думите му съдържанието е подредено като сюита на Бах с нейните характерни части и е добре читателят да го възприема именно с музиката на Бах или на Жан-Филип Рамо.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.

Експресивно

Марая Миланова, студентка в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, получи Голямата награда в четиридесет и седмото издание на Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“, съобщиха от пресцентъра на Шуменския универс ...

Ангелина Липчева

Експресивно

Четвъртият том от поредицата "Съдбата на българите в Западните покрайнини" беше представен днес в Кюстендил от доц. д-р Ангел Джонев - председател на Научния институт "Западни покрайнини", доц. д-р Александър Гребенаров - негов заместник, мецената на изданието ...

Ангелина Липчева

Валери Генков

Експресивно

За някои от най-запомнящите се футболни срещи на български отбори разказва спортният журналист Илия Иванов в книгата си „(Не)забравените мачове“, разказват издателите от „Сиела“. Историите в тома са базирани на спомени и лични разкази н ...

Ангелина Липчева

На бюрото

Книгата „Целувам ви, Аспарух Лешников“ на д-р Веселина Узунова ще има представяне на 20 май в столичния Литературен клуб „Перото“, съобщават организаторите. Водещ на събитието ще е Драгомир Драганов, а гост се очаква да бъде внучката н ...

Валери Генков

Златното мастило

Книгата „С Левчев завинаги“ бе представена в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ тази вечер. Сборникът излиза по повод 90 години от рождението на поета и писател Любомир Левчев. В изданието са включени текстове на различн ...

Добрина Маркова

Авторът и перото

Валери Генков

Авторът и перото

Ангелина Липчева

Готвенето е приятно до трийсетата минута, оттам нататък е абсолютна досада, каза в интервю авторката на забавно-кулинарни книги Фата Гурмана. Мирослава Василева, каквото е нейното рождено име, допълва, че обича да готви, но не обича да прекарва живота си в кухнята. „Има толкова много неща и детайли в живота, които трябва да изживеем, иска ни се някъде да бъдем, но трябва да готвим. Не става ...

Златното мастило

Ангелина Липчева