Трябва да започнем разговора за учебните програми по литература, да го водим добронамерено, без обичайната злоба, без обичайното замеряне с етикети, защото обикновено всичко свършва в социалните мрежи в непродуктивна посока. Това, че българското висше образование се ангажира с този проблем, не само Софийският университет, ще се радвам и останалите университети да подемат тази тема, за да може да намерим най-добрите и най-верните решения. Това каза  ректорът на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски" проф. д-р Георги Вълчев на кръглата маса за промяна на учебните програми по литература на тема "Литературата не е музей", организира от Факултета по славянски филологии в СУ.

Проф. Вълчев добави, че иска да подкрепи усилията на сегашния екип на Министерството на образованието и науката (МОН), и лично на министър Красимир Вълчев. Добри учебници се създават, когато има добри програми. Трябва да гледаме програмите, да създаваме учебното съдържание и добрите учебници. Трябва да създаваме и новото поколение учители, които ще вдъхнат европейско самочувствие на нашите деца, каза ректорът на Софийския университет. Той пожела успех на дискусията и призова за конструктивност, за диалогичност и за чуваемост, и отбеляза, че такива стандарти се изповядват в Софийския университет.  

Литературата е поле, което дава среща на целия обществен живот във всичките негови разнородни аспекти, каза проф. Георги Вълчев. Той отбеляза, че никога няма да каже нещо лошо срещу учителите, "но е факт, имаме проблеми в образованието и в университетите го виждаме първи". "Все повече се увеличава бездната между средно и висше образование. Това е симптом и трябва заедно, подавайки си ръка, да съкратим тази бездна, за да може младите хора уверено да се чувстват граждани на България и на света в 21-ви век", каза ректорът на Софийския университет. 

Както информирахме по-рано днес, във форума участва министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Трябва да направим визия за промяна в учебните програми по литература. Убеден съм, че можем да освободим пространство за нова литература, но без да жертваме класическа литература, каза министър Вълчев.

Деканът на Факултета по славянски филологии в Софийския университет проф. Амелия Личева каза на форума, че изключително важно е да вкараме повече градска литература в училище. "Ако вкараме голямата градска литература, включително българска, защото имаме много образци в това отношение, отново може да провокираме тази чувствителност, която очакваме от децата", добави проф. Личева.

От Факултета по славянски филология в СУ отбелязаха на форума, че образованието по български език и литература често е тема на спорове и дискусии. Според тях истинска промяна може да настъпи, когато реформата на учебното съдържание бъде подчинена на две първостепенни цели: да се насърчи любовта към четенето и да се затвърди критическото мислене при новите поколения. Ситуацията за промяна е назряла. Резултатите от тестовете на PISA отреждат на българските ученици последни места в Европа по функционална грамотност. Нашумялото изследване „Читателски практики“ установява, че над една трета от българите изобщо не четат. Корените на проблема са в детска и юношеска възраст, и трябва да бъдат атакувани сега. Не бива да стигаме до парадокса да сме нация, която не чете или чете малко, а училището допълнително я спира, защото несъзнателно възпитава чувство на досада към литературата.

Новите поколения имат и свои врати към литературата. Знаем, че масово се четат фантастика, фентъзи, криминални романи. Излишно е високомерното отношение към тази литература. Няма неподходящ жанр за запалване на страстта към литературата. Разширяването на обхвата на учебното съдържание към различни жанрове и съвременни автори ще засили интереса на учениците и ще поощри смисъла от четенето. Младите хора ще преоткрият своите интереси и в класните стаи.

Учебната програма трябва да отрази разнообразието, в което живее днешният млад човек - с поуките от миналото и задачите на настоящето, с българската реалност и световните примери, с темите на всекидневието и любопитството към далечното. Ето защо трябва да преосмислим баланса между класически и съвременни текстове, между български и чужди произведения, между актуални работи, писани днес и за нас, и такива, които ни отвеждат в непозната географски или исторически среда.

Учебната програма трябва да се отнесе с доверие и уважение към младия човек, към етапите в неговото израстване. Не бива във възраст, в която открива за себе си глобалния свят, да му се дават приказки, които отдавна се предполага, че познава. Ако искаме младият човек един ден да се върне към "Под игото" и да оцени значението му за националната ни култура, трябва да му оставим свободата да впише този текст сред световната литература.

Българското училище възпитава български граждани, които обичат родината си, но трябва да познават и разбират, и света около нас. Промените, които идват на дневен ред, ще ни направят повече българи, не по-малко. Образованието по български език и литература трябва да допринесе за доближаването на българските деца и юноши до реалните предизвикателства на света, който обитават, и да разкрие връзките им с този свят. Точно същото например правят французите в своите учебни програми и от това не стават по-малко французи. Повече 21-ви век не значи по-малко България, значи повече мислеща и повече разбираща България, отбелязаха от Факултета по славянски филологии в Софийския университет.

В дискусията участваха също заместник-министърът на образованието и науката Емилия Лазарова, актрисата Снежина Петрова, писателят Захари Карабашлиев, университетски преподаватели и учители.