Проф. Георги Вълчев: Трябва да започнем разговора за учебните програми по литература и да го водим добронамерено
Проф. Литературата е поле, което дава среща на целия обществен живот във всичките негови разнородни аспекти, каза проф. Както информирахме по-рано днес, във форума участва министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
Трябва да започнем разговора за учебните програми по литература, да го водим добронамерено, без обичайната злоба, без обичайното замеряне с етикети, защото обикновено всичко свършва в социалните мрежи в непродуктивна посока. Това, че българското висше образование се ангажира с този проблем, не само Софийският университет, ще се радвам и останалите университети да подемат тази тема, за да може да намерим най-добрите и най-верните решения. Това каза ректорът на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски" проф. д-р Георги Вълчев на кръглата маса за промяна на учебните програми по литература на тема "Литературата не е музей", организира от Факултета по славянски филологии в СУ. Проф. Вълчев добави, че иска да подкрепи усилията на сегашния екип на Министерството на образованието и науката (МОН), и лично на министър Красимир Вълчев. Добри учебници се създават, когато има добри програми. Трябва да гледаме програмите, да създаваме учебното съдържание и добрите учебници. Трябва да създаваме и новото поколение учители, които ще вдъхнат европейско самочувствие на нашите деца, каза ректорът на Софийския университет. Той пожела успех на дискусията и призова за конструктивност, за диалогичност и за чуваемост, и отбеляза, че такива стандарти се изповядват в Софийския университет. Литературата е поле, което дава среща на целия обществен живот във всичките негови разнородни аспекти, каза проф. Георги Вълчев. Той отбеляза, че никога няма да каже нещо лошо срещу учителите, "но е факт, имаме проблеми в образованието и в университетите го виждаме първи". "Все повече се увеличава бездната между средно и висше образование. Това е симптом и трябва заедно, подавайки си ръка, да съкратим тази бездна, за да може младите хора уверено да се чувстват граждани на България и на света в 21-ви век", каза ректорът на Софийския университет. Както информирахме по-рано днес, във форума участва министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Трябва да направим визия за промяна в учебните програми по литература. Убеден съм, че можем да освободим пространство за нова литература, но без да жертваме класическа литература, каза министър Вълчев. Деканът на Факултета по славянски филологии в Софийския университет проф. Амелия Личева каза на форума, че изключително важно е да вкараме повече градска литература в училище. "Ако вкараме голямата градска литература, включително българска, защото имаме много образци в това отношение, отново може да провокираме тази чувствителност, която очакваме от децата", добави проф. Личева. От Факултета по славянски филология в СУ отбелязаха на форума, че образованието по български език и литература често е тема на спорове и дискусии. Според тях истинска промяна може да настъпи, когато реформата на учебното съдържание бъде подчинена на две първостепенни цели: да се насърчи любовта към четенето и да се затвърди критическото мислене при новите поколения. Ситуацията за промяна е назряла. Резултатите от тестовете на PISA отреждат на българските ученици последни места в Европа по функционална грамотност. Нашумялото изследване „Читателски практики“ установява, че над една трета от българите изобщо не четат. Корените на проблема са в детска и юношеска възраст, и трябва да бъдат атакувани сега. Не бива да стигаме до парадокса да сме нация, която не чете или чете малко, а училището допълнително я спира, защото несъзнателно възпитава чувство на досада към литературата. Новите поколения имат и свои врати към литературата. Знаем, че масово се четат фантастика, фентъзи, криминални романи. Излишно е високомерното отношение към тази литература. Няма неподходящ жанр за запалване на страстта към литературата. Разширяването на обхвата на учебното съдържание към различни жанрове и съвременни автори ще засили интереса на учениците и ще поощри смисъла от четенето. Младите хора ще преоткрият своите интереси и в класните стаи. Учебната програма трябва да отрази разнообразието, в което живее днешният млад човек - с поуките от миналото и задачите на настоящето, с българската реалност и световните примери, с темите на всекидневието и любопитството към далечното. Ето защо трябва да преосмислим баланса между класически и съвременни текстове, между български и чужди произведения, между актуални работи, писани днес и за нас, и такива, които ни отвеждат в непозната географски или исторически среда. Учебната програма трябва да се отнесе с доверие и уважение към младия човек, към етапите в неговото израстване. Не бива във възраст, в която открива за себе си глобалния свят, да му се дават приказки, които отдавна се предполага, че познава. Ако искаме младият човек един ден да се върне към "Под игото" и да оцени значението му за националната ни култура, трябва да му оставим свободата да впише този текст сред световната литература. Българското училище възпитава български граждани, които обичат родината си, но трябва да познават и разбират, и света около нас. Промените, които идват на дневен ред, ще ни направят повече българи, не по-малко. Образованието по български език и литература трябва да допринесе за доближаването на българските деца и юноши до реалните предизвикателства на света, който обитават, и да разкрие връзките им с този свят. Точно същото например правят французите в своите учебни програми и от това не стават по-малко французи. Повече 21-ви век не значи по-малко България, значи повече мислеща и повече разбираща България, отбелязаха от Факултета по славянски филологии в Софийския университет. В дискусията участваха също заместник-министърът на образованието и науката Емилия Лазарова, актрисата Снежина Петрова, писателят Захари Карабашлиев, университетски преподаватели и учители.
|
![]()
Експресивно
Марая Миланова спечели Голямата награда в Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“
Марая Миланова, студентка в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, получи Голямата награда в четиридесет и седмото издание на Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев“, съобщиха от пресцентъра на Шуменския универс ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Експресивно
Изправени пред истината: Нови изследвания за българите в Западните покрайнини и историческите манипулации
Четвъртият том от поредицата "Съдбата на българите в Западните покрайнини" беше представен днес в Кюстендил от доц. д-р Ангел Джонев - председател на Научния институт "Западни покрайнини", доц. д-р Александър Гребенаров - негов заместник, мецената на изданието ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Кристофър Бъкстон: Интересът ми към българската история не е стихвал през годините
Валери Генков
|
![]()
Експресивно
Илия Иванов описва в книга някои от най-запомнящите се мачове от историята на българския футбол
За някои от най-запомнящите се футболни срещи на български отбори разказва спортният журналист Илия Иванов в книгата си „(Не)забравените мачове“, разказват издателите от „Сиела“.
Историите в тома са базирани на спомени и лични разкази н ...
Ангелина Липчева
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
На бюрото
„Целувам ви, Аспарух Лешников“: Как нацистка Германия и социалистическа България промениха съдбата на тенора
Книгата „Целувам ви, Аспарух Лешников“ на д-р Веселина Узунова ще има представяне на 20 май в столичния Литературен клуб „Перото“, съобщават организаторите.
Водещ на събитието ще е Драгомир Драганов, а гост се очаква да бъде внучката н ...
Валери Генков
|
![]() ![]()
Златното мастило
„С Левчев завинаги“ събра гласовете на приятели и съвременници
Книгата „С Левчев завинаги“ бе представена в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ тази вечер. Сборникът излиза по повод 90 години от рождението на поета и писател Любомир Левчев.
В изданието са включени текстове на различн ...
Добрина Маркова
|
![]()
Авторът и перото
„Наричана накратко Надка“ – вечер с поезия, спомени и истини
Валери Генков
|
Авторът и перото
Фата Гурмана: Готвенето е приятно до трийсетата минута, оттам нататък е абсолютна досада
Ангелина Липчева
|
Готвенето е приятно до трийсетата минута, оттам нататък е абсолютна досада, каза в интервю авторката на забавно-кулинарни книги Фата Гурмана.
Мирослава Василева, каквото е нейното рождено име, допълва, че обича да готви, но не обича да прекарва живота си в кухнята. „Има толкова много неща и детайли в живота, които трябва да изживеем, иска ни се някъде да бъдем, но трябва да готвим. Не става ...
|
![]() ![]()
Златното мастило
Сценариите на Звягинцев: Хипертекст или просто кино?
Ангелина Липчева
|