РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Анджела Родел: Българската литература е експериментална и не влиза в калъпи

Дата на публикуване: 14:03 ч. / 23.03.2025
Редактор: Добрина Маркова
Прочетена
4202
Родел гостува на фестивала „Литературен прожектор“ на Варненската библиотека, за да сподели повече за реализацията на българската литература в чужбина. По думите й в България има само трима-четирима автори с агенти и тя се явява човекът, който трябва да продаде книгите, които превежда, в чужбина. Смята, че изкуственият интелект все още не може да бъде преводач на художествена литература, защото не усеща регистъра на текста и дали дадена дума пасва на общата атмосфера.
Анджела Родел: Българската литература е експериментална и не влиза в калъпи
Анджела Родел: Българската литература е експериментална и не влиза в калъпи
Снимка © БТА
Авторът и перото

В българската литература писателите експериментират и това е много хубаво. В Америка всичко вече е канонизирано в програми за творческо писане. Има калъп как трябва да звучи един разказ или роман. Тук няма такова нещо и се раждат много свежи неща.

Доц. д-р Калина Иванова е новият директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Метод

Калиграфката Геновева Ненова, която е автор на детската книга „Изгубените букви”, ще

Писателката Ивелина Радионова ще направи литературно турне в читалищата в община Горна Оряховица,

Виктория Бешлийска е най-четеният автор в сливенската регионална библиотека “Сава Доброплод

Бившият полицай Славчо Евтимов ще представи в Перник дебютния си роман „Срещу течението&ldq

Родел гостува на фестивала „Литературен прожектор“ на Варненската библиотека, за да сподели повече за реализацията на българската литература в чужбина. Родел е езиковед и е учила дълги години руски език. С български език и култура се занимава от 1995 г. и от двадесет години е преводач на художествена литература. В Англия и САЩ са издадени около десет български романа с неин превод. 

По думите й в България има само трима-четирима автори с агенти и тя се явява човекът, който трябва да продаде книгите, които превежда, в чужбина. Избира си романи, в които се влюбва, които събуждат в нея резонанс като читател и й дават усещането, че чува текста на английски. Тогава превежда един откъс и започва да търси издател. Според нея най-важното при превода е дълбокото потапяне в двете култури и познаването отвътре на техните литературни традиции до такава степен, че да можеш по умел начин да ги свързваш. 

Смята, че изкуственият интелект все още не може да бъде преводач на художествена литература, защото не усеща регистъра на текста и дали дадена дума пасва на общата атмосфера. „Регистърът е тънкият момент. Ако наистина си добър преводач, имаш равен регистър, а изкуственият интелект няма. То идва със страшно много четене. Ако му дадем обаче още 15 години, може и това да стане“, сподели тя. 

Следва цялото интервю, в което Аджела Родел говори за изкуството на превода, за качествата на българската литература, за намесата на изкуствения интелект в превода. 

Прозата или поезията предпочитате за превод? 

- Когато навлязох в писателските среди в България, разбрах, че няма много преводачи с майчин език английски. Започнах да превеждам стихотворения на моя съпруг Иван Христов, но като читател обичам повече романи. Има схващане, че за да превеждаш лирика трябва да си поет, а аз не съм. Хубаво е когато мога да работя заедно с автора, ако той знае английски, но като преводач се чувствам по-сигурно и по-добре в полето на прозата. 

Как си избирате книгите? Търсят ли Ви автори и издателства? 

- Много рядко някой ме търси. Това се случи само със „Случаят Джем“. Търсени са преводачите от английски на български, но в моя случай е различно. Аз съм нещо като агент и трябва да продавам книгите, които превеждам. В България има само една агенция с дейност в сферата на литературата, но нещата се раздвижват, вече трима-четирима писатели имат агенти. 

Може да звучи странно, но за мен при избора на роман за превод трябва да има резонанс. Трябва просто да се влюбя в една книга. Усещам, че я чувам на английски и знам как трябва да звучи на този език. Тогава мога да стана преводач на романа. Има много хубави книги, но аз не ги усещам, което значи, че не мога да ги преведа. След като избера даден текст, превеждам един откъс и започвам да търся издател. Това може да продължи с години, както стана с „Хайка за вълци“ на Ивайло Петров, която много харесвам. След наградата „Букър“ вече търсят Георги Господинов и покрай него и мен, но по принцип английският и американският пазар са трудни за влизане. 

Кои са особеностите на българския език с най-висока трудност при превода?

- Никога не е лесно. Диалектите са трудни, но има и много други сложни неща. Георги Господинов е поет и дори когато пише проза, всичко има една звучност, която е супер важна за самото значение, това дава тази изящност на езика. Той говори много за социализма, за който средният американец не знае много и затова контекстът затруднява. Всеки писател има специфика и когато аз, като читател, усещам този резонанс, това е разковничето към това как трябва да се направи преводът. 

Има ли теми, с които българската литература е интересна в чужбина?

- Ще цитирам Георги, който казва, че един малък език има право да говори за големите теми. Няма ограничения в темите. Затова „Времеубежище“ е толкова успешна, защото всички се притесняваме от популизма, травмите на детството, старостта, загубата на памет в личен и в исторически план, книгата има много пластове. За мен малкият език не е никакво ограничение. 

В българската литература има нещо много хубаво и аз го казвам на писателите. Вие експериментирате. В Америка всичко вече е канонизирано в едни програми за творческо писане. Има калъп как трябва да звучи един разказ или роман. В българската литература няма такова нещо и се раждат много свежи и хубави неща. Обичам Виргиния Захариева и нейната книга „9 зайци“, в която има поезия, разкази, мемоари, даже готварски рецепти. Хората, които ценят художествената литература, се удивляват колко е интересна. Също „Случаят Джем“, който е написан през 1960-те години, а е толкова авангарден като история и разказ и звучи много свежо за американския читател, свикнал на един тип произведения. 

Тоест стилът и формата са важни за интереса към една книга? 

- Да. Мисля, че това дава нещо интересно и различно на българската литература. Самият подход към начина на разказване на една история е достатъчно интересен и не е толкова важно дали историята е нещо специфично българско. Не е задължително да имаме винаги някакви балкански теми. 

Преимущество ли е за преводача да работи от чуждия на майчиния си език? 

- Преди беше закон, че трябва да превеждаш от чуждия към майчиния си език, но вече това се променя. Аз бях на обучение в САЩ с още двадесетина души и може би една трета от тях превеждаха от роден на чужд език. Мисля, че хората вече усещат, че не е толкова важна посоката. Важното е дълбокото потапяне в двете култури. Да си вътре в литературните им традиции до такава степен, че да можеш да ги свързваш по умел начин. 

Върху какво работите сега? 

- Върху много неща. Довърших новата книга на Георги Господинов „Градинарят и смъртта“, подготвям и книга с негови разкази. Работя заедно с Йоанна Елми, превеждам „Глина“ на Виктория Бешлийска и „Хагабула“ на Тодор П. Тодоров, с когото участваме в „Литературен прожектор“ във Варна. Имам работа за няколко години напред, но все хубави неща. 

Може ли изкуственият интелект (ИИ) да бъде преводач?

- За документи и такива неща се справя доста добре, пробвала съм, но за художествена литература все още не става. Той не усеща регистъра, дали дадена дума пасва на общата атмосфера на текста. А регистърът е тънкият момент. Ако наистина си добър преводач, имаш равен регистър, а ИИ няма. Това идва със страшно много четене. Обаче ако му дадем още 15 години може и това да стане. 

Страх ли Ви е да не Ви вземе хляба? 

- Не изпитвам страх. Може би дойде момент, в който ние ще бъдем негови редактори, което е леко глупаво, но не сме го стигнали още и не го виждам в близките пет години, но знам ли. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
„Детето от пророчеството“ е третата и последна част от трилогията „Общежитие за чудовища“ на Милен Хальов, съобщават издателите от „Сиела&ld ...
Вижте също
„Изгорелите книги“ е заглавието на изложбата, която проф. Греди Асса представя в Столична библиотека по случай Деня на книгата и авторското право. Откриването ...
Към първа страница Новини Авторът и перото
Авторът и перото
Поезия и калиграфия
Художествената галерия „Димитър Добрович“ в Сливен ще бъде домакин на събитието „Поезия и калиграфия“. Сред калиграфските творби на Маргарита Дончева ще прозвучат стихове от изтъкнати български поети и съвременни млади автори, под акомп ...
Валери Генков
Авторът и перото
Режисьорът Камерън Кроу издава мемоари
Режисьорът, музикален журналист и носител на "Оскар" Камерън Кроу ще издаде мемоари през есента, предаде Асошиейтед прес.  Кроу планира да събере някои от старите си интервюта за книга, когато осъзнава, че има да разкаже и по-лична история.  От изд ...
Добрина Маркова
Трима младежи представят първите си книги на Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“
Валери Генков
Авторът и перото
Книгата на рекордите на Гинес вписа 918 австралийци, които играха "Монополи" едновременно
Световния рекорд на Гинес подобриха 918 души, които седнаха на 150 маси в Австралия, за да играят едновременно на "Монополи", предаде ЮПИ. Опитът за рекорд в Сидни беше организиран от фондация „Литъл Легс" - благотворителна организация, която набира сред ...
Добрина Маркова
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Подиум на писателя
Кармен Мишу: Моят дъжд понякога е пороен, понякога е смирен, понякога е стихиен
Кармен Мишу ще представи в Шумен романа си „Дъжд“ на 24 април. Тя ще гостува в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“, съобщиха от културната институция. Кармен Мишу е родена във Видин. Завършила е Гимназията с преподаване на чужди ...
Валери Генков
На бюрото
Арт книга събира произведения на Бояна Павлова и Иван Димитров
Арт книга „Ехо/Echo“ събира произведения на художничката Бояна Павлова и писателя Иван Димитров. Представянето на изданието е на 24 април в пространството Mahala Bookstore в София, съобщават организаторите. Книгата е двуезична и е по едноименния т ...
Добрина Маркова
На бюрото
Валерия Велева представя две свои книги
Ангелина Липчева
На бюрото
„Литературният персонализъм“ предлага нови перспективи по въпросите за личността
Добрина Маркова
„Литературният персонализъм“ е заглавието на новата книга на проф. Михаил Неделчев. Премиерата е днес, 22 април, в книжния център „Гринуич“ в София, съобщават издателите от „Сиела“. В събитието ще участват проф. Пламен Дойнов, проф. Калин Янакиев и доц. Георги Лозанов, а модератор ще бъде писателят Захари Карабашлиев. В книгата си проф. Неделчев проследява раз ...
Експресивно
Изкуството: теория и история. Избрани студии и статии
Валери Генков
Литературен обзор
Институтът „Сервантес“ в София ще отбележи Международния ден на книгата, 23 април, ...
Начало Авторът и перото

Анджела Родел: Българската литература е експериментална и не влиза в калъпи

14:03 ч. / 23.03.2025
Редактор: Валери Генков
Прочетена
4202
Анджела Родел: Българската литература е експериментална и не влиза в калъпи
Анджела Родел: Българската литература е експериментална и не влиза в калъпи
Снимка © БТА
Авторът и перото

В българската литература писателите експериментират и това е много хубаво. В Америка всичко вече е канонизирано в програми за творческо писане. Има калъп как трябва да звучи един разказ или роман. Тук няма такова нещо и се раждат много свежи неща.

Родел гостува на фестивала „Литературен прожектор“ на Варненската библиотека, за да сподели повече за реализацията на българската литература в чужбина. Родел е езиковед и е учила дълги години руски език. С български език и култура се занимава от 1995 г. и от двадесет години е преводач на художествена литература. В Англия и САЩ са издадени около десет български романа с неин превод. 

По думите й в България има само трима-четирима автори с агенти и тя се явява човекът, който трябва да продаде книгите, които превежда, в чужбина. Избира си романи, в които се влюбва, които събуждат в нея резонанс като читател и й дават усещането, че чува текста на английски. Тогава превежда един откъс и започва да търси издател. Според нея най-важното при превода е дълбокото потапяне в двете култури и познаването отвътре на техните литературни традиции до такава степен, че да можеш по умел начин да ги свързваш. 

Смята, че изкуственият интелект все още не може да бъде преводач на художествена литература, защото не усеща регистъра на текста и дали дадена дума пасва на общата атмосфера. „Регистърът е тънкият момент. Ако наистина си добър преводач, имаш равен регистър, а изкуственият интелект няма. То идва със страшно много четене. Ако му дадем обаче още 15 години, може и това да стане“, сподели тя. 

Следва цялото интервю, в което Аджела Родел говори за изкуството на превода, за качествата на българската литература, за намесата на изкуствения интелект в превода. 

Прозата или поезията предпочитате за превод? 

- Когато навлязох в писателските среди в България, разбрах, че няма много преводачи с майчин език английски. Започнах да превеждам стихотворения на моя съпруг Иван Христов, но като читател обичам повече романи. Има схващане, че за да превеждаш лирика трябва да си поет, а аз не съм. Хубаво е когато мога да работя заедно с автора, ако той знае английски, но като преводач се чувствам по-сигурно и по-добре в полето на прозата. 

Как си избирате книгите? Търсят ли Ви автори и издателства? 

- Много рядко някой ме търси. Това се случи само със „Случаят Джем“. Търсени са преводачите от английски на български, но в моя случай е различно. Аз съм нещо като агент и трябва да продавам книгите, които превеждам. В България има само една агенция с дейност в сферата на литературата, но нещата се раздвижват, вече трима-четирима писатели имат агенти. 

Може да звучи странно, но за мен при избора на роман за превод трябва да има резонанс. Трябва просто да се влюбя в една книга. Усещам, че я чувам на английски и знам как трябва да звучи на този език. Тогава мога да стана преводач на романа. Има много хубави книги, но аз не ги усещам, което значи, че не мога да ги преведа. След като избера даден текст, превеждам един откъс и започвам да търся издател. Това може да продължи с години, както стана с „Хайка за вълци“ на Ивайло Петров, която много харесвам. След наградата „Букър“ вече търсят Георги Господинов и покрай него и мен, но по принцип английският и американският пазар са трудни за влизане. 

Кои са особеностите на българския език с най-висока трудност при превода?

- Никога не е лесно. Диалектите са трудни, но има и много други сложни неща. Георги Господинов е поет и дори когато пише проза, всичко има една звучност, която е супер важна за самото значение, това дава тази изящност на езика. Той говори много за социализма, за който средният американец не знае много и затова контекстът затруднява. Всеки писател има специфика и когато аз, като читател, усещам този резонанс, това е разковничето към това как трябва да се направи преводът. 

Има ли теми, с които българската литература е интересна в чужбина?

- Ще цитирам Георги, който казва, че един малък език има право да говори за големите теми. Няма ограничения в темите. Затова „Времеубежище“ е толкова успешна, защото всички се притесняваме от популизма, травмите на детството, старостта, загубата на памет в личен и в исторически план, книгата има много пластове. За мен малкият език не е никакво ограничение. 

В българската литература има нещо много хубаво и аз го казвам на писателите. Вие експериментирате. В Америка всичко вече е канонизирано в едни програми за творческо писане. Има калъп как трябва да звучи един разказ или роман. В българската литература няма такова нещо и се раждат много свежи и хубави неща. Обичам Виргиния Захариева и нейната книга „9 зайци“, в която има поезия, разкази, мемоари, даже готварски рецепти. Хората, които ценят художествената литература, се удивляват колко е интересна. Също „Случаят Джем“, който е написан през 1960-те години, а е толкова авангарден като история и разказ и звучи много свежо за американския читател, свикнал на един тип произведения. 

Тоест стилът и формата са важни за интереса към една книга? 

- Да. Мисля, че това дава нещо интересно и различно на българската литература. Самият подход към начина на разказване на една история е достатъчно интересен и не е толкова важно дали историята е нещо специфично българско. Не е задължително да имаме винаги някакви балкански теми. 

Преимущество ли е за преводача да работи от чуждия на майчиния си език? 

- Преди беше закон, че трябва да превеждаш от чуждия към майчиния си език, но вече това се променя. Аз бях на обучение в САЩ с още двадесетина души и може би една трета от тях превеждаха от роден на чужд език. Мисля, че хората вече усещат, че не е толкова важна посоката. Важното е дълбокото потапяне в двете култури. Да си вътре в литературните им традиции до такава степен, че да можеш да ги свързваш по умел начин. 

Върху какво работите сега? 

- Върху много неща. Довърших новата книга на Георги Господинов „Градинарят и смъртта“, подготвям и книга с негови разкази. Работя заедно с Йоанна Елми, превеждам „Глина“ на Виктория Бешлийска и „Хагабула“ на Тодор П. Тодоров, с когото участваме в „Литературен прожектор“ във Варна. Имам работа за няколко години напред, но все хубави неща. 

Може ли изкуственият интелект (ИИ) да бъде преводач?

- За документи и такива неща се справя доста добре, пробвала съм, но за художествена литература все още не става. Той не усеща регистъра, дали дадена дума пасва на общата атмосфера на текста. А регистърът е тънкият момент. Ако наистина си добър преводач, имаш равен регистър, а ИИ няма. Това идва със страшно много четене. Обаче ако му дадем още 15 години може и това да стане. 

Страх ли Ви е да не Ви вземе хляба? 

- Не изпитвам страх. Може би дойде момент, в който ние ще бъдем негови редактори, което е леко глупаво, но не сме го стигнали още и не го виждам в близките пет години, но знам ли. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Авторът и перото
Поезия и калиграфия
Валери Генков
Авторът и перото
Режисьорът Камерън Кроу издава мемоари
Добрина Маркова
Авторът и перото
Трима младежи представят първите си книги на Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“
Валери Генков
Всичко от рубриката
Проф. Греди Асса представя изложба, посветена на книгите и четенето
Валери Генков
„Изгорелите книги“ е заглавието на изложбата, която проф. Греди Асса представя в Столична библиотека по случай Деня на книгата и авторското право. Откриването ...
Авторът и перото
Поезия и калиграфия
Валери Генков
Подиум на писателя
Кармен Мишу: Моят дъжд понякога е пороен, понякога е смирен, понякога е стихиен
Валери Генков
На бюрото
Арт книга събира произведения на Бояна Павлова и Иван Димитров
Добрина Маркова
На бюрото
Валерия Велева представя две свои книги
Ангелина Липчева
На бюрото
„Литературният персонализъм“ предлага нови перспективи по въпросите за личността
Добрина Маркова
Експресивно
Изкуството: теория и история. Избрани студии и статии
Валери Генков
Авторът и перото
Режисьорът Камерън Кроу издава мемоари
Добрина Маркова
Литературен обзор
Институт „Сервантес“ отбелязва Международния ден на книгата с публично четене
Добрина Маркова
Авторът и перото
Трима младежи представят първите си книги на Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“
Валери Генков
Авторът и перото
Книгата на рекордите на Гинес вписа 918 австралийци, които играха "Монополи" едновременно
Добрина Маркова
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
В новата си книга писателката Чимаманда Нгози Адичи задава въпроса дали мечтите на една жена наистина са нейни
Авторката на бестселъри Чимаманда Нгози Адичи издаде нов роман - "Преброяване на мечтите" (Dream Count) след 12-годишна пауза през март, в който разказва преплетените съдби на четири жени между Нигерия и САЩ, съобщи АФП. Жените са имигрантки в САЩ - Чиа е авт ...
Избрано
Поетът Юсеф Комунякаа ще получи почетната награда „Анисфийлд-Улф“
Американският поет Юсеф Комунякаа, с рождено име Джеймс Уилям Браун, ще получи наградата „Анисфийлд-Улф“ (Anisfeld-Wolf Award) за цялостно творчество, предаде Асошиейтед прес. 77-годишният Комунякаа е известен с творбата си Neon Vernacular и с изсл ...
Захари Карабашлиев за книгата „Лили“: Това е изключителен принос към колективната памет
Ако сте поропуснали
Книжарница „Умберто и Ко.“ бе открита в София
Книжарница „Умберто и Ко.“ беше открита в София тази вечер. Тя носи името на италианския писател Умберто Еко, статуя на когото е позиционирана в пространството на сградата. Автор на произведението е скулпторът Борис Борисов, съобщи по време на съби ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.