Книгата трябва да бъде издържан във всички свои компоненти продукт, за достигне до качествения читател с високи критерии. Това мнение изрази илюстраторката Гергана Грънчарова, която работи за българския и за италианския пазар.

Тя гостува на второто издание на фестивала „Литературен прожектор“ на Варненската библиотека, където води работилници и се среща с читатели. 

Според художничката книжният пазар е наводнен и това не е български феномен. Нормално е, защото става дума за огромен бизнес, към който има интерес. За съжаление обаче понякога се търси бързо да се продаде една книга и не се следи дали тя има нужните качества като продукт във всяко отношение, за да стигне до читателя с високи критерии. За целта целият процес на книгоиздаване трябва да бъде достатъчно усъвършенстван и това включва превода, корекцията, редакцията, хартията, дизайна и другите компоненти. Има издателства, които се стремят към качество и други, за които има какво да се желае. 

По думите й в Италия книжният пазар е фокусиран силно върху детската литература и мащабите на издаване са огромни. Страната е водеща в сектора заради илюстраторите, които се обучават в университета в Болоня и световно известния панаир на книгата в града. Според нея и в България се засилва отношението към оформлението на книгата. „Това е процес, който се разгръща с поколенията и все повече се развива чувството за естетика, което години назад е било малко по-ограничено“, сподели Грънчарова. 

Попитана дали се страхува от изкуствения интелект (ИИ), тъй като има мнения, че той вече заплашва да измести дизайнери и илюстратори, тя каза, че при появата му е била на същото мнение, но сега не е така и мисли, че този интерес ще отшуми. „Стигнах до извода, че нещо, направено от човешка ръка, водена от човешки дух, няма как да бъде заместено и винаги се разпознава генерирано изкуствено изображение. В крайна сметка ИИ извършва функции, които повтарят и имитират хората, и докато е така не сме застрашени. Необходимо е той да се внедри в помощ на художниците и този въпрос вече се разглежда, „сглобявайки“ го с графичните компютърни програми като инструмент, а не като заместващ елемент“, обясни Грънчарова. 

Тя самата определя себе си като аналогов художник. Прави скиците за илюстрациите си винаги първо на ръка, защото така може най-автентично да усети композицията и цветовата гама. След това довършителната работа продължава с дигитална живопис, чрез която се оформят фините неща.  

Гергана Грънчарова започва творческия си път в България. Образованието й е дизайнерско, но илюстрацията се превръща в нейна професия, което се дължи на страстта й към литературата. Винаги е имала силен интерес към детските книги, затова работи много по такива текстове. Живяла е над двадесет години в Италия, където я откриват автори и издатели и започват да я търсят за илюстратор. В България също има много издания родна и преводна литература, оформени с нейни произведения. Творчеството й е представено в изложбата „Пътувания в образи и културни диалози“ в Регионална библиотека „Пенчо Славейков“.