РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Проф. Александър Кьосев: Над 30 процента от населението на България не чете

Дата на публикуване: 13:48 ч. / 17.03.2025
Прочетена
3441
Подиум на писателя

Само в рамките на пет години четенето на печатен носител е намаляло с между 15% и 20%. Това каза историкът на културата и литературовед проф. Александър Кьосев, който е ръководител на изследване на състоянието на четенето у нас. В резултат са публикувани две книги - „Читателски практики в България 2006 – 2022“ и „Читатели в текста. Имплицитният читател в съвременната българска литература“, които, заедно със самия проект, ще бъдат представени тази вечер в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“.

Изследването е осъществено от интердисциплинарен екип от социолози, културолози, литературоведи, антрополози, педагози и психолози. „Това е един проект, който започва в 2006 г. Ние сме изследвали в шест последователни вълни състоянието на четенето от тогава до 2022 г.“, разказа проф. Кьосев. 

Според него читателските практики са в двойствено състояние – показателите на четенето на печатен носител се движат надолу, а тези на дигиталното четене – нагоре. Четенето на дигитален носител се е увеличило с 10% за пет години, обясни ръководителят на проекта, който е директор на Културния център на СУ. По думите му четенето на дигитален носител е бързо, мултиканално и заменима културна дейност в рамките на свободното време.

„На дигитален носител едновременно се чете, слуша се музика, чати се, сърфира се, пишат се писма, пазарува се и какво ли не се прави друго, което изисква много дисперсно внимание. Това пречи на внимателното, концентрирано, задълбочено потъване в един текст, което е класическият вариант на четенето“, отбеляза проф. Кьосев.

ПОВЕЧЕ ОТ 30 ПРОЦЕНТА ОТ НАСЕЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ НЕ ЧЕТЕ

Повече от 30% от населението не чете, като този процент нараства, посочи литературоведът. Той обясни, че особено засегнати са непривилегированите културни групи и маргинализирани малцинства. „Докато средната норма е някъде към 30%, за сравнение – 70% от българските роми не четат. От българските турци са по-малко, около 60% не четат. Но нечетящи са не само малцинства по етнически признак, а всеки вид социална маргинализация. Възрастните хора не четат, хората, които живеят в малки населени места, четат много малко. И, разбира се, младите четат също значително по-малко, все едно на какъв носител“, каза Александър Кьосев.

Той определи като странно това, че се пази нормата за това, че четенето е културно благо и че да се чете е добре. „Младежта завижда на своите родители, които са добри читатели, и казва, че те са страхотни и четат по няколко книги на месец, имат голяма библиотека и т.н. Тоест, на пръв поглед, те поддържат класическата норма за добро, задълбочено четене на качествена литература. Но това е само на пръв поглед, защото това са приказки, които не се превръщат в практики. Нормата е придобила характер на рецитация, а не е нещо, което реално ръководи поведението“, отбеляза ръководителят на проекта за изследване на състоянието на четенето у нас.

ПУБЛИКАТА, КОЯТО ЧЕТЕ СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА, Е ДО 350 000 ДУШИ

Изследването посочва, че едва 12,8 % от активните читатели отговарят, че са чели книга на съвременен български автор през последната година, а в същото време издателите отчитат бум в търсенето на произведения от български автори.

Това е много особен ефект, отбелязва Александър Кьосев. Той коментира, че от известно време българската издателска дейност е във възход. „Появиха се солидни издателства, които имат много добри международни връзки, имат добра политика в областта на подбиране на автори и текстове, имат много добра рекламна стратегия и начин за промоция на книга. И те самите са организирани в една доста сериозна организация, асоциация „Българска книга“. Това доведе до това, че те знаят какво правят и се държат като много добри пазарни агенти“, смята директорът на Културния център на СУ.

Той цитира социологическите данни, според които обаче публиката, която чете съвременна българска литература, е някъде между 300 и 350 хиляди души. „Това означава, че около пет процента от българската публика, четяща и нечетяща, е информирана за това, че има такова нещо, което се казва българска литература. Те са чували, разбира се, по всякакви медии за нея, но когато ги попиташ да изброят трима съвременни български автори, получаваш странни отговори“, разказа проф. Кьосев.

Литературоведът обясни, че авторите, които специалистите определят за съвременни български писатели, се появяват в отговорите на до пет процента от представителната извадка. Тук изключваме Георги Господинов, който има специален рейтинг и който след международния „Букър“ вече го знаят абсолютно всички, но другите български съвременни писатели са известни в най-добрия случай на около пет процента, посочи ръководителят на изследването.

По думите му на въпроси, свързани с изброяването на съвременни български писатели, в отговорите се появяват имена като Йордан Редичков, Николай Хайтов, Емилян Станев, Любомир Левчев и други писатели от близкото минало, както и Иван Вазов, Петко Славейков, Любен Каравелов. „Най-забавното е, че се появява и един сериозен контингент от автори, които самата комисия не знае, защото те са популярни автори в някакъв балон – те са познати на конкретни хора“, обясни още проф. Кьосев.

ПАТРИОТИЧНАТА РАМКА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

В книгата „Читателски практики в България 2006 – 2022“ авторите отбелязват, че е необходим отказ от патриотичната рамка на образованието по български език и литература. Според Александър Кьосев всяко образование на една национална държава има патриотична рамка и това не само, че не е лошо, но и трябва да се прави.

„Лошото в българския случай е, че патриотичната рамка на традиционни текстове води до това, че младият читател се отчуждава от тази литература - вместо да я обича и да я харесва, той започва да се дистанцира от нея и дори да я намразва. Тоест, задължителността на канона има обратен ефект, тя е контрапродуктивна. Това много се говори в нашите среди и има различни мнения за това как трябва да се проведе една конкретна реформа“, разказа той.

По думите му една от главите в „Читателски практики в България 2006 – 2022“ е посветена на това какви съвети дават изследователите на Министерството на образованието и науката (МОН). „Там се казва, че новата стратегия за грамотност трябва да се интегрира в т.нар. компетентностен подход. Това в България се прави на думи, но не е направено истински на практика. Няма да има само обучение за обикновена грамотност, няма да има само обучение за функционална грамотност. Те ще бъдат свързани в една комплексна програма, която едновременно адресира проблемите на дигиталната грамотност, на медийната грамотност, на гражданската грамотност, на това какво представлява културната грамотност и т.н. Т.е. самото понятие грамотност се размножава, така да се каже“, отбеляза проф. Кьосев.

Според него, за да има добро обучение по четене, трябва да се наблегне на мотивацията и желанието, а не принудата и насилието. „Навремето четенето е било, може да се каже, единствената медия, през която човек е достигал до света, с разнообразни текстове - статии, памфлети, фейлетони, книги, романи, енциклопедии, истории, учебници и т.н. По това време, говоря за XIX век до средата на XX век, четенето е много странна културна техника. То обединява задължението – това, че някакви неща се трябва да бъдат прочетени, за да имаш професионална компетентност, с удоволствието и насладата – четеш в свободното време така, че да се забавляваш. Сега ми се струва, че тая двояка характеристика на едновременно дълг и наслада започва да се разпада. Хората се забавляват по друг начин и четат само и единствено по задължение. Другото е четене за релакс, сякаш то е някаква терапия – когато четеш, сякаш си отишъл на спа процедури“, разказа историкът на културата и литературовед.

Четири експериментални програми е създал екипа на изследването по покана на МОН. Те са за ученици от първи до четвърти клас, от пети седми, от осми до десети и от 11-и до 12-и клас, като предстои да стане ясно дали ще бъдат одобрени.

СТЕРЕОТИПИТЕ ЗА ЧЕТЕНЕТО

Освен институциите, много е важно и публичната нагласа, смята проф. Кьосев. По думите му четенето изглежда като нещо, по което всички са компетентни. „За съжаление, има едни стереотипи, които много пречат на българското публично мнение да се добере до проблема. Единият стереотип казва: „На четенето му е минало времето, други неща са важни, не спасявайте жив труп“. Това, разбира се, не е вярно, и то е много вредно. Друг стереотип твърди, че дигиталното четене пълноценно замества предишния тип четвене, което е частично вярно, частично невярно. И има един тип: „Подобни изследвания лъжат, те споменават разни данни от анкети, които са несигурни“. А ние сме го изследвали това 16 години. Обидно е да се говорят такива работи, но те се говорят непрекъснато. Тоест, съществува шум в публичното пространство, който невинаги помага да се разбере от обществото за сериозността на проблема и по някакъв начин да има споделено мнение, да има доверие, да има известни установени изследователски истини, върху които да стъпва всяка дискусия. В момента такова нещо няма. Има хаос от разнообразни мнения и всеки е специалист“, смята още директорът на Културния център на СУ.

Александър Кьосев е професор по история на модерната култура. Изследователските му интереси обхващат културната история на тоталитаризма и прехода, теория и история на четенето и визуалната култура на града. Издал е четири книги на български език, бил е ръководител и редактор на колективни изследвания, негови научни статии са превеждани на почти всички европейски езици. Като публична фигура е писал колонки във вестник „Сега”, публикувал е статии и интервюта в „Култура” и други издания.
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
„Изчезването на Ема Харт“ е психологически трилър, написан от Андрю Хюз, който е известен автор, архивист и историк от графство Уексфорд. Сюжетът се развива в ...
Вижте също
Културните прояви, посветени на 205-годишнината от рождението на Георги Стойков Раковски, започнаха в Котел с литературно четене, организирано от Общинската библиотека &b ...
Към първа страница Новини Подиум на писателя
Подиум на писателя
Ейми Тинтера с „Разкрий лъжата“: подкаст, убийство и една история, в която истината е под въпрос
"Разкрий лъжата" (Listen for the Lie by Amy Tintera) е роман на американската писателка Ейми Тинтера (Amy Tintera). Тази книга представлява трилър, разположен в малко градче в Тексас, известно с неразрешен случай на убийство. Въпреки че всички в града са убеде ...
Ангелина Липчева
Подиум на писателя
Пирос, крал на Епир, побеждава римляните, но не успява да постигне мир
Историята на Пирос (Пир) е като приказка, започваща с драматичен момент на спасение. Той е дете, което е спасено от враговете, които искат да го унищожат. С времето, Пирос става не само военачалник, но и крал, който успява да победи римски армии дори преди идв ...
Добрина Маркова
Великден прави всички малко по-добри и връща светлината в думите и мислите
Валери Генков
Подиум на писателя
Йохан Ен разкрива мизерията на младите хора, борещи се с предразсъдъци и ограничения
Романът "Спящият" на Йохан Ен (Johan Ehn) е ново произведение, което съчетава елементи на трагедия и трилър. Историята проследява мъките на главния герой, Кристиан, млад швед, който се бори с вътрешните си демони и опити да намери своя път. Неговият живот е бе ...
Валери Генков
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Експресивно
Как малките кибритени кутийки се превръщат в свидетели на един отдавна изчезнал свят
В света на киното дори най-дребният предмет никога не е просто случаен. Една кибритена кутийка, оставена на масата или намерена в нечий джоб, може да се окаже нишката, която води към скрит адрес, забравено място или опасна тайна. Тези на пръв поглед незначител ...
Валери Генков
Златното мастило
„Планетариум“ на Нина Ненчева – поезия, вдъхновена от космоса и човешката душа
Стихосбирката „Планетариум“ на Нина Ненчева, издадена от Университетското издателство „Св. Климент Охридски“, представлява иновативен подход към поезията, като съчетава елементи от астрономията с дълбочината на човешката душа. В това из ...
Ангелина Липчева
На бюрото
9 малки книги, които разкриват дълбочината на женските преживявания
Валери Генков
Златното мастило
Социалните мрежи показват всичко, освен кой е убиецът с кобалтовия шал
Добрина Маркова
В романа "Кобалтовосин шал" на Кристина Биолкати, издаден през 2026 година, се разказва за една тъжна история на семейство, попаднало в капана на социалният модел в интернет, характерен за съвременното консуматорско общество. В него всеки се опитва да представи нещата по начин, който не е истински, само и само за да извлече лична изгода или лайкове. Това води до загуба на автентичност и истински с ...
Литературен обзор
Предизвикателствата на малките производители в лозарството
Валери Генков
Експресивно
В последните години българският моден дизайн е в центъра на вниманието, благодарение на значими ...
Начало Подиум на писателя

Проф. Александър Кьосев: Над 30 процента от населението на България не чете

13:48 ч. / 17.03.2025
Автор: Валери Генков
Прочетена
3441
Публкацията е част от архивът на Литеранс
Подиум на писателя

Само в рамките на пет години четенето на печатен носител е намаляло с между 15% и 20%. Това каза историкът на културата и литературовед проф. Александър Кьосев, който е ръководител на изследване на състоянието на четенето у нас. В резултат са публикувани две книги - „Читателски практики в България 2006 – 2022“ и „Читатели в текста. Имплицитният читател в съвременната българска литература“, които, заедно със самия проект, ще бъдат представени тази вечер в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“.

Изследването е осъществено от интердисциплинарен екип от социолози, културолози, литературоведи, антрополози, педагози и психолози. „Това е един проект, който започва в 2006 г. Ние сме изследвали в шест последователни вълни състоянието на четенето от тогава до 2022 г.“, разказа проф. Кьосев. 

Според него читателските практики са в двойствено състояние – показателите на четенето на печатен носител се движат надолу, а тези на дигиталното четене – нагоре. Четенето на дигитален носител се е увеличило с 10% за пет години, обясни ръководителят на проекта, който е директор на Културния център на СУ. По думите му четенето на дигитален носител е бързо, мултиканално и заменима културна дейност в рамките на свободното време.

„На дигитален носител едновременно се чете, слуша се музика, чати се, сърфира се, пишат се писма, пазарува се и какво ли не се прави друго, което изисква много дисперсно внимание. Това пречи на внимателното, концентрирано, задълбочено потъване в един текст, което е класическият вариант на четенето“, отбеляза проф. Кьосев.

ПОВЕЧЕ ОТ 30 ПРОЦЕНТА ОТ НАСЕЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ НЕ ЧЕТЕ

Повече от 30% от населението не чете, като този процент нараства, посочи литературоведът. Той обясни, че особено засегнати са непривилегированите културни групи и маргинализирани малцинства. „Докато средната норма е някъде към 30%, за сравнение – 70% от българските роми не четат. От българските турци са по-малко, около 60% не четат. Но нечетящи са не само малцинства по етнически признак, а всеки вид социална маргинализация. Възрастните хора не четат, хората, които живеят в малки населени места, четат много малко. И, разбира се, младите четат също значително по-малко, все едно на какъв носител“, каза Александър Кьосев.

Той определи като странно това, че се пази нормата за това, че четенето е културно благо и че да се чете е добре. „Младежта завижда на своите родители, които са добри читатели, и казва, че те са страхотни и четат по няколко книги на месец, имат голяма библиотека и т.н. Тоест, на пръв поглед, те поддържат класическата норма за добро, задълбочено четене на качествена литература. Но това е само на пръв поглед, защото това са приказки, които не се превръщат в практики. Нормата е придобила характер на рецитация, а не е нещо, което реално ръководи поведението“, отбеляза ръководителят на проекта за изследване на състоянието на четенето у нас.

ПУБЛИКАТА, КОЯТО ЧЕТЕ СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА, Е ДО 350 000 ДУШИ

Изследването посочва, че едва 12,8 % от активните читатели отговарят, че са чели книга на съвременен български автор през последната година, а в същото време издателите отчитат бум в търсенето на произведения от български автори.

Това е много особен ефект, отбелязва Александър Кьосев. Той коментира, че от известно време българската издателска дейност е във възход. „Появиха се солидни издателства, които имат много добри международни връзки, имат добра политика в областта на подбиране на автори и текстове, имат много добра рекламна стратегия и начин за промоция на книга. И те самите са организирани в една доста сериозна организация, асоциация „Българска книга“. Това доведе до това, че те знаят какво правят и се държат като много добри пазарни агенти“, смята директорът на Културния център на СУ.

Той цитира социологическите данни, според които обаче публиката, която чете съвременна българска литература, е някъде между 300 и 350 хиляди души. „Това означава, че около пет процента от българската публика, четяща и нечетяща, е информирана за това, че има такова нещо, което се казва българска литература. Те са чували, разбира се, по всякакви медии за нея, но когато ги попиташ да изброят трима съвременни български автори, получаваш странни отговори“, разказа проф. Кьосев.

Литературоведът обясни, че авторите, които специалистите определят за съвременни български писатели, се появяват в отговорите на до пет процента от представителната извадка. Тук изключваме Георги Господинов, който има специален рейтинг и който след международния „Букър“ вече го знаят абсолютно всички, но другите български съвременни писатели са известни в най-добрия случай на около пет процента, посочи ръководителят на изследването.

По думите му на въпроси, свързани с изброяването на съвременни български писатели, в отговорите се появяват имена като Йордан Редичков, Николай Хайтов, Емилян Станев, Любомир Левчев и други писатели от близкото минало, както и Иван Вазов, Петко Славейков, Любен Каравелов. „Най-забавното е, че се появява и един сериозен контингент от автори, които самата комисия не знае, защото те са популярни автори в някакъв балон – те са познати на конкретни хора“, обясни още проф. Кьосев.

ПАТРИОТИЧНАТА РАМКА НА ОБРАЗОВАНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

В книгата „Читателски практики в България 2006 – 2022“ авторите отбелязват, че е необходим отказ от патриотичната рамка на образованието по български език и литература. Според Александър Кьосев всяко образование на една национална държава има патриотична рамка и това не само, че не е лошо, но и трябва да се прави.

„Лошото в българския случай е, че патриотичната рамка на традиционни текстове води до това, че младият читател се отчуждава от тази литература - вместо да я обича и да я харесва, той започва да се дистанцира от нея и дори да я намразва. Тоест, задължителността на канона има обратен ефект, тя е контрапродуктивна. Това много се говори в нашите среди и има различни мнения за това как трябва да се проведе една конкретна реформа“, разказа той.

По думите му една от главите в „Читателски практики в България 2006 – 2022“ е посветена на това какви съвети дават изследователите на Министерството на образованието и науката (МОН). „Там се казва, че новата стратегия за грамотност трябва да се интегрира в т.нар. компетентностен подход. Това в България се прави на думи, но не е направено истински на практика. Няма да има само обучение за обикновена грамотност, няма да има само обучение за функционална грамотност. Те ще бъдат свързани в една комплексна програма, която едновременно адресира проблемите на дигиталната грамотност, на медийната грамотност, на гражданската грамотност, на това какво представлява културната грамотност и т.н. Т.е. самото понятие грамотност се размножава, така да се каже“, отбеляза проф. Кьосев.

Според него, за да има добро обучение по четене, трябва да се наблегне на мотивацията и желанието, а не принудата и насилието. „Навремето четенето е било, може да се каже, единствената медия, през която човек е достигал до света, с разнообразни текстове - статии, памфлети, фейлетони, книги, романи, енциклопедии, истории, учебници и т.н. По това време, говоря за XIX век до средата на XX век, четенето е много странна културна техника. То обединява задължението – това, че някакви неща се трябва да бъдат прочетени, за да имаш професионална компетентност, с удоволствието и насладата – четеш в свободното време така, че да се забавляваш. Сега ми се струва, че тая двояка характеристика на едновременно дълг и наслада започва да се разпада. Хората се забавляват по друг начин и четат само и единствено по задължение. Другото е четене за релакс, сякаш то е някаква терапия – когато четеш, сякаш си отишъл на спа процедури“, разказа историкът на културата и литературовед.

Четири експериментални програми е създал екипа на изследването по покана на МОН. Те са за ученици от първи до четвърти клас, от пети седми, от осми до десети и от 11-и до 12-и клас, като предстои да стане ясно дали ще бъдат одобрени.

СТЕРЕОТИПИТЕ ЗА ЧЕТЕНЕТО

Освен институциите, много е важно и публичната нагласа, смята проф. Кьосев. По думите му четенето изглежда като нещо, по което всички са компетентни. „За съжаление, има едни стереотипи, които много пречат на българското публично мнение да се добере до проблема. Единият стереотип казва: „На четенето му е минало времето, други неща са важни, не спасявайте жив труп“. Това, разбира се, не е вярно, и то е много вредно. Друг стереотип твърди, че дигиталното четене пълноценно замества предишния тип четвене, което е частично вярно, частично невярно. И има един тип: „Подобни изследвания лъжат, те споменават разни данни от анкети, които са несигурни“. А ние сме го изследвали това 16 години. Обидно е да се говорят такива работи, но те се говорят непрекъснато. Тоест, съществува шум в публичното пространство, който невинаги помага да се разбере от обществото за сериозността на проблема и по някакъв начин да има споделено мнение, да има доверие, да има известни установени изследователски истини, върху които да стъпва всяка дискусия. В момента такова нещо няма. Има хаос от разнообразни мнения и всеки е специалист“, смята още директорът на Културния център на СУ.

Александър Кьосев е професор по история на модерната култура. Изследователските му интереси обхващат културната история на тоталитаризма и прехода, теория и история на четенето и визуалната култура на града. Издал е четири книги на български език, бил е ръководител и редактор на колективни изследвания, негови научни статии са превеждани на почти всички европейски езици. Като публична фигура е писал колонки във вестник „Сега”, публикувал е статии и интервюта в „Култура” и други издания.
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Подиум на писателя
Ейми Тинтера с „Разкрий лъжата“: подкаст, убийство и една история, в която истината е под въпрос
Ангелина Липчева
Подиум на писателя
Пирос, крал на Епир, побеждава римляните, но не успява да постигне мир
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Великден прави всички малко по-добри и връща светлината в думите и мислите
Валери Генков
Всичко от рубриката
Георги Раковски вдъхновява новото поколение с литературни четения и спектакли в Котел
Ангелина Липчева
Културните прояви, посветени на 205-годишнината от рождението на Георги Стойков Раковски, започнаха в Котел с литературно четене, организирано от Общинската библиотека &b ...
Подиум на писателя
Ейми Тинтера с „Разкрий лъжата“: подкаст, убийство и една история, в която истината е под въпрос
Ангелина Липчева
Експресивно
Как малките кибритени кутийки се превръщат в свидетели на един отдавна изчезнал свят
Валери Генков
Златното мастило
„Планетариум“ на Нина Ненчева – поезия, вдъхновена от космоса и човешката душа
Ангелина Липчева
На бюрото
9 малки книги, които разкриват дълбочината на женските преживявания
Валери Генков
Златното мастило
Социалните мрежи показват всичко, освен кой е убиецът с кобалтовия шал
Добрина Маркова
Литературен обзор
Предизвикателствата на малките производители в лозарството
Валери Генков
На бюрото
Чернобилската катастрофа: Какво научаваме 40 години по-късно?
Ангелина Липчева
Експресивно
Наталия Генова – вдъхновение за новите поколения дизайнери, казва Любомир Стойков
Валери Генков
На бюрото
Лятото, което промени киното, когато „Челюсти“ и „Междузвездни войни“ събудиха зрителите
Добрина Маркова
На бюрото
Как Републиканската партия в САЩ се ражда като национален бунт
Ангелина Липчева
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Латинската фраза "ad interim" остава актуална в съвременния език
Латинската фраза "ad interim" все още се използва в специфични контексти и произлиза от древния латински. Тя е част от богатия лексикон на класическия латински, който е оставил множество изрази, достигнали до нас, и които често се употребяват в определени ...
Избрано
Олимпия и амбициите на жените в епохата на диадохите
Историята на диадохите, наследниците на Александър Велики, е изпълнена с амбиции, интриги и конфликти. След смъртта на младия владетел, неговите близки приятели и генерали, сред които Аристон, Лисимах, Пейтон, Пеукест и Пердикка, се разделят на територии и ...
Техеран не е само град, а място, където се срещат страхът, търсенето и любовта
Ако сте поропуснали
Мохамед Халаф анализира защо войните никога не спират и как обикновените хора плащат цената на конфликтите
Книгата на Мохамед Халаф, озаглавена „Земите на вечните войни“, предлага задълбочен анализ на конфликтите, които бележат историята на човечеството. Авторът изследва причините и последствията от войните, акцентирайки на цената, която плащат ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2026 Literans България.
Всички права запазени.