РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Културната комисия в НС не прие законопроект за преименуването на Националната библиотека в народна

Дата на публикуване: 19:47 ч. / 13.03.2025
Редактор: Добрина Маркова
Прочетена
5417
Комисията по културата и медиите в Народното събрание (НС) не прие на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените библиотеки, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители, в който се предвиждаше преименуването на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. На заседание днес „За“ гласуваха двама народни представители, против бяха четирима, а петима се въздържаха.
Културната комисия в НС не прие законопроект за преименуването на Националната библиотека в народна
Културната комисия в НС не прие законопроект за преименуването на Националната библиотека в народна
Снимка © Милена Стойкова / БТА
Литературен обзор

Комисията по културата и медиите в Народното събрание (НС) не прие на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените библиотеки, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители, в който се предвиждаше преименуването на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. На заседание днес „За“ гласуваха двама народни представители, против бяха четирима, а петима се въздържаха.

Носителят на Нобелова награда за литература Марио Варгас Льоса бе заснет по улиците на перуанскат

Книгата „Земемония“,  която е с послание към децата, разказва история за връзкат

Десет автори от страната участват със свои произведения в конкурса за Националната литературна на

Българската литература от поне десетина години е в блестящо здраве и е може би една от най-силно

Ваня Бойчева ще представи дебютния си роман „Грехът на монаха“ на 9 април в читалня д

Мотивите на вносителите бяха представени от Ангел Янчев („Възраждане“). Той разказа, че Народната библиотека е била преименувана на Национална библиотека е извършено на 6 юли 2009 г. с обнародване на Закона за обществените библиотеки. „Без мотиви и без аргументи от страна на вносителя Министерски съвет е извършено действие, насочено срещу волята на учредителите на изключително важна държавна институция“, посочи Ангел Янчев. Той допълни, че на сградата на културната институция продължава да бъде изписано „нейното автентично име - Народна библиотека“. „Редно е, подобно на Народното събрание на Република България, Българската народна банка, Народния театър „Иван Вазов", Народната библиотека официално да получи народния си статут“, каза още Янчев.

Заместник-министърът на културата доц. Тодор Чобанов, който присъства на заседанието, посочи, че в Закона за обществените библиотеки и Закона за закрила и развитие на културата са налице законови предпоставки за извършеното преименуване през 2009 г. Смятаме, че такава промяна на наименованието на Националната библиотека, макар и да има историческо основание, следва да се обсъди в най-широк кръг, добави той.

Директорът на НБКМ доц. Калина Иванова обясни, че позицията на библиотеката е, че не трябва да се променя нейното наименование, тъй като „тя е националният културен институт на България и има много функции, които са вменени точно със Закона за обществените библиотеки“. Според нея ще има негативни ефекти от исканото преименуване. „То води до промяна по отношение на административната тежест в национален аспект и в международните организации“, каза доц. Иванова. Тя обясни, че наименованието на НБКМ на сградата не е променено от „народна“ на „национална“, защото „сградата на библиотеката е архитектурен паметник на културата и за да се направи тази промяна, трябва да има съгласуване с НИНКН, с Министерство на културата, още повече, че тези ремонтни дейности водят и до нарушаване на външната фасада на сградата, до нарушаване на камъка, с който тя е изградена отвън“. 

Доц. Калина Иванова обясни, че определенията за народност и нация са различни. „И също, не желаем – може и грубо да прозвучи – да бъде използвано името на Националната библиотека за политически цели. По-скоро бих призовала партия „Възраждане“ да се обединят с всички партии и да бъде държавна политика търсенето на средства и начини за нова библиотечна сграда и за проблемите с опазване на книжовното наследство“, допълни тя.

Тома Биков от парламентарната група на ГЕРБ-СДС отбеляза, че върху сградата на НБКМ пише „Народна библиотека Кирил и Методий“. Според него, ако този надпис трябва да бъде променен с решение на НИНКН, „може да се окаже, че това разрешение ще дойде след десетина години, ако го поискаме към този момент“.

Димитър Николов (ГЕРБ-СДС) коментира, че не разбира как предложената промяна на закона ще улесни, облекчи и повиши ефективността в работата на библиотечните специалисти в Националната библиотека. „Аз от четири години съм народен представител и член на комисията по културата и медиите. Когато тук в работата участва представител на Националната библиотека, винаги ни се отправя един и същи въпрос, а именно – изчерпаният капацитет на фондохранилището“, каза той. Ние или не чуваме за реалните проблеми пред Националната библиотека, или се правим на глухи, допълни Николов.

Искра Михайлова („ДПС – Ново начало“) обясни, че проблемът с наименованието на библиотеката е много стар. „В периода, в който се определяха функциите на модерните национални библиотеки, България имаше проблем, защото Народната библиотека не беше национална. И тогава се водеха много спорове. Историците знаят. Коментирахме кое е народна, кое е национална, защо е народна, не е ли едно и също“, каза тя. Според нея решението за преименуване на библиотеката в национална е довело до „доста ползи“ за НБКМ, сред които е припознаването в целия свят като националната библиотека на България и участието в международни организации.

Според Любен Дилов-син (ГЕРБ-СДС) казусът прилича на този с Националния център за книгата. „Просто ред международни организации са приели този термин за изясняване статута на кореспондентските си организации в съответните страни“, каза той. Той коментира, че преди време, когато се е търсела сграда за друга културна институция, се е оказало, че „може би има резерви на министерството на просветата и Министерството на културата“. Една такава сграда е бившето училище по художествени занаяти, което се намира на улица „Хайтов“, добави Дилов-син.

Мариана Бояджиева („БСП – Обединена левица“) отбеляза, че доколкото е известно, преди 16 години са променени наименованията на 21 културни институти, сред които Националната опера и балет, Националния куклен театър и др. „Аз мисля, че тогава също е имало сериозен разговор и дискусия, за да може да се пристъпи към подобна стъпка“, коментира тя. Допълни, че смята, че е правилно да се запази настоящето име на библиотеката.

Костадин Костадинов („Възраждане“) посочи, че „независимо как я наричат официално, всички в България я наричаме Народна библиотека“. Една бърза справка показва как, в по-голямата си част, институциите, които са от подобен вид, носят названието „народно“ в себе си, каза той. „И то е така поради простата причина, че исторически тези институции, защото Народната библиотека е институция, са се създали през века на романтичния национализъм, през 19 век, и тогава всичко е било народно. Думата „нация“ се създава по-късно. Между другото, в някои държави в Западна Европа „нация“ и „народ“ са едно и също“, посочи Костадинов. „Ние сме народни представители, не сме национални представители. Ние сме в Народното събрание, не в Националното събрание. Ние имаме Българска народна банка, не Българска национална банка“, каза още той.

„За мен мотивите за смяна на името са изключително недостатъчни. Не става ясно защо в настоящия исторически момент се налага подобна смяна на името и бих искал да се солидаризирам с мнението, изразено от представители на Националната библиотека – имаме достатъчно на брой други институции в България, които се наричат национални – национално радио, национална телевизия, национален археологически музей. Така че семантиката на думата изглежда по-скоро като излишна политизация на библиотеката“, каза Даниел Лорер (ПП-ДБ). Посочи още, че е може би наистина важно народните представители да се обединят около настоящите проблеми.

Може би не трябва да се фокусираме върху това каква е дефиницията на „народен“ и „национален“, а каква е функцията на тази библиотека, каза Хюсеин Хафъзов („ДПС – Ново начало“). Според него функцията на НБКМ прави библиотеката национална, „защото по съдържание, това, което вие имате като материли, това, което притежавате като архиви, изпълнявате като дейности като институция, е много повече от това, което могат да си позволят или притежават всички останали библиотеки в страната“. Вие сте и народна, но не сте само народна библиотека, а сте много повече, отбеляза той.

Председателят на комисията по културата и медиите Тошко Йорданов (ИТН) обясни, че според него БНБ трябва да стане Национална банка, Народният театър – Национален театър и би търсил съгласие от колегите си в тази посока. „Ако ще си играем на кое е народно, кое е национално – национален интерес, национален отбор, национален идеал, Национален стадион, ако щете“, каза той. Според него има исторически процеси за формиране на нации. „Първо, след всичко, което ни се е случило, сме се делили на християни и мюсюлмани до голяма степен. После изкристализира народността и след това със създаването националната държава има и формиране на нации“, отбеляза Йорданов.

В рамките на днешното заседание с 10 гласа „За“, един – „Против“ и без въздържали се бе приет на първо четене още Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, внесен от Тошко Йорданов и група народни представители.

Цветан Предов (ИТН) представи законопроекта. „В него сме предвидили административни и наказателни мерки за тези, които не спазват разпоредбите и налагат внушение за започване на медицинска, хормонална и социална процедура или терапия за промяна на първичните полови белези. Забранява се прякото предоставяне на реклама и извършване на медицинска дейност с методи или технология за промяна на първичните полови белези на лица, ненавършили 18 години. В Закона за социалните услуги сме предвидили отнемането на лиценз на доставчици на социални услуги, които не са съобразени с наложените промени. В Наказателния кодекс се създава чл. 187 а. Той гласи следното – който даде медицинско предписание или извърши медицинска дейност с метод или технология за промяна на първичните полови белези, на лице, ненавършило 18 години, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с обществено порицание“, каза той.

Министерството на културата подкрепя Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, каза заместник-министърът на културата доц. Тодор Чобанов. Целесъобразно е използваните в законопроекта изрази като „съдържание, което не съответства на разбирането за пол на физическите лица“, като „биологична категория“, „полова идентичност“, „алтернатива на биологичния пол“ и „други обществени места“ да намерят своята легална дефиниция, посочи той. Според него трябва да се прецизира внимателно още начинът, по който ще се прилага законът по отношение на обществени места, свързани с посещения на лица от различна възраст.

Даринка Янкова от Държавната агенция за закрила на детето коментира, че агенцията изразява принципно съгласие с разглеждания законопроект. „Считаме, че се прецизира нормативната уредба с въвеждане на повече забрани и изобщо всички законопроекти, които забраняват употребата на тютюнопушене, на алкохол, на райски газ, на всички тези вредни за здравето и качеството на живота на децата ги приветстваме“, каза тя. Според нея е важна ролята на държавата за това децата да се развиват пълноценно и да имат добро здраве. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) връчи годишните си награди в рамките на откриването на 19-ата Национална библиотечна седмица тази вечер. Събитието ...
Вижте също
Литературно четене по повод Деня на Европа и 80 години от края на Втората световна война организира в Плевен местното Сдружение „Дружество на писателите“. То ...
Към първа страница Новини Литературен обзор
Литературен обзор
Деветнадесетото издание на Националната библиотечна седмица бе открито тази вечер
Тази вечер бе открито 19-ото издание на Националната библиотечна седмица. На събитието в Националната библиотека присъстваха доц. Калина Иванова, председател на Управителния съвет на Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) и директор на Национа ...
Валери Генков
Литературен обзор
Писателят Камел Дауд издаде политическо есе, критикуващо алжирските власти и ислямистите
Френско-алжирският писател Камел Дауд, носител на наградата „Гонкур“ за 2024 г., се завръща днес в книжарниците във Франция с политическо есе, в което развива критиката си към алжирските власти и ислямистите, съобщава АФП. Есето Il faut parfois tra ...
Ангелина Липчева
Илияна Йотов: Чест е, че България е почетен гост на Международния панаир на книгата в Подгорица
Добрина Маркова
Литературен обзор
Кинокритикът Божидар Манов издава „Гатанки в стихове“, създадени за внуците му
На 9 май излиза сборникът „Що е то? Гатанки в стихове“, предназначен за деца на възраст над 3 години и за техните родители. Автор на гатанките е самият Божидар Манов, а забавните илюстрации са на Ясен Григоров, информират издателите от „Колиб ...
Валери Генков
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Авторът и перото
Тошко Йорданов: Надявам се от следващия бюджет да стартираме проект и Националната библиотека да изглежда по различен начин
Надявам се от следващия бюджет да се преборим да стартираме проект и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) да изглежда след няколко години по съвсем различен  начин. Това каза председателят на парламентарната комисия по култ ...
Валери Генков
Златното мастило
Книгата „С Родопите в сърцето“ е нов принос към творчеството и личността на Стою Шишков, според доц. д-р Георги Митринов
Книгата „С Родопите в сърцето“ е нов принос към творчеството и личността на Стою Шишков. Това каза доц. д-р Георги Митринов на среща в Държавния архив в Смолян за представяне на новата книга на Петър Маринов, издадена посмъртно от неговия син Алекс ...
Добрина Маркова
Литературен обзор
Писателят Камел Дауд издаде политическо есе, критикуващо алжирските власти и ислямистите
Ангелина Липчева
На бюрото
„Всичко, което е далеч от морето, е провинция“ не е цитат от Хемингуей
Валери Генков
На кого принадлежат думите „Всичко, което е далеч от морето, е провинция“?  Това бе въпрос, зададен към участник в телевизионното предаване „Стани богат“ на 29 април т.г. За правилен отговор бе посочен Ърнест Хемингуей, като останалите възможности бяха Херман Мелвил, Паулу Коелю и Уолт Дисни. Съществуват обаче достатъчно обосновани причини авторството на Хемингуей вър ...
Експресивно
Проф. Кирил Павликянов подари ръкописи от Света гора на библиотеката на Софийския университет
Добрина Маркова
Литературен обзор
Вицепрезидентът Илияна Йотова присъства днес на oфициалното откриване на 19-ия Международен пан ...
Начало Литературен обзор

Културната комисия в НС не прие законопроект за преименуването на Националната библиотека в народна

19:47 ч. / 13.03.2025
Редактор: Добрина Маркова
Прочетена
5417
Културната комисия в НС не прие законопроект за преименуването на Националната библиотека в народна
Културната комисия в НС не прие законопроект за преименуването на Националната библиотека в народна
Снимка © Милена Стойкова / БТА
Литературен обзор

Комисията по културата и медиите в Народното събрание (НС) не прие на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените библиотеки, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители, в който се предвиждаше преименуването на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. На заседание днес „За“ гласуваха двама народни представители, против бяха четирима, а петима се въздържаха.

Мотивите на вносителите бяха представени от Ангел Янчев („Възраждане“). Той разказа, че Народната библиотека е била преименувана на Национална библиотека е извършено на 6 юли 2009 г. с обнародване на Закона за обществените библиотеки. „Без мотиви и без аргументи от страна на вносителя Министерски съвет е извършено действие, насочено срещу волята на учредителите на изключително важна държавна институция“, посочи Ангел Янчев. Той допълни, че на сградата на културната институция продължава да бъде изписано „нейното автентично име - Народна библиотека“. „Редно е, подобно на Народното събрание на Република България, Българската народна банка, Народния театър „Иван Вазов", Народната библиотека официално да получи народния си статут“, каза още Янчев.

Заместник-министърът на културата доц. Тодор Чобанов, който присъства на заседанието, посочи, че в Закона за обществените библиотеки и Закона за закрила и развитие на културата са налице законови предпоставки за извършеното преименуване през 2009 г. Смятаме, че такава промяна на наименованието на Националната библиотека, макар и да има историческо основание, следва да се обсъди в най-широк кръг, добави той.

Директорът на НБКМ доц. Калина Иванова обясни, че позицията на библиотеката е, че не трябва да се променя нейното наименование, тъй като „тя е националният културен институт на България и има много функции, които са вменени точно със Закона за обществените библиотеки“. Според нея ще има негативни ефекти от исканото преименуване. „То води до промяна по отношение на административната тежест в национален аспект и в международните организации“, каза доц. Иванова. Тя обясни, че наименованието на НБКМ на сградата не е променено от „народна“ на „национална“, защото „сградата на библиотеката е архитектурен паметник на културата и за да се направи тази промяна, трябва да има съгласуване с НИНКН, с Министерство на културата, още повече, че тези ремонтни дейности водят и до нарушаване на външната фасада на сградата, до нарушаване на камъка, с който тя е изградена отвън“. 

Доц. Калина Иванова обясни, че определенията за народност и нация са различни. „И също, не желаем – може и грубо да прозвучи – да бъде използвано името на Националната библиотека за политически цели. По-скоро бих призовала партия „Възраждане“ да се обединят с всички партии и да бъде държавна политика търсенето на средства и начини за нова библиотечна сграда и за проблемите с опазване на книжовното наследство“, допълни тя.

Тома Биков от парламентарната група на ГЕРБ-СДС отбеляза, че върху сградата на НБКМ пише „Народна библиотека Кирил и Методий“. Според него, ако този надпис трябва да бъде променен с решение на НИНКН, „може да се окаже, че това разрешение ще дойде след десетина години, ако го поискаме към този момент“.

Димитър Николов (ГЕРБ-СДС) коментира, че не разбира как предложената промяна на закона ще улесни, облекчи и повиши ефективността в работата на библиотечните специалисти в Националната библиотека. „Аз от четири години съм народен представител и член на комисията по културата и медиите. Когато тук в работата участва представител на Националната библиотека, винаги ни се отправя един и същи въпрос, а именно – изчерпаният капацитет на фондохранилището“, каза той. Ние или не чуваме за реалните проблеми пред Националната библиотека, или се правим на глухи, допълни Николов.

Искра Михайлова („ДПС – Ново начало“) обясни, че проблемът с наименованието на библиотеката е много стар. „В периода, в който се определяха функциите на модерните национални библиотеки, България имаше проблем, защото Народната библиотека не беше национална. И тогава се водеха много спорове. Историците знаят. Коментирахме кое е народна, кое е национална, защо е народна, не е ли едно и също“, каза тя. Според нея решението за преименуване на библиотеката в национална е довело до „доста ползи“ за НБКМ, сред които е припознаването в целия свят като националната библиотека на България и участието в международни организации.

Според Любен Дилов-син (ГЕРБ-СДС) казусът прилича на този с Националния център за книгата. „Просто ред международни организации са приели този термин за изясняване статута на кореспондентските си организации в съответните страни“, каза той. Той коментира, че преди време, когато се е търсела сграда за друга културна институция, се е оказало, че „може би има резерви на министерството на просветата и Министерството на културата“. Една такава сграда е бившето училище по художествени занаяти, което се намира на улица „Хайтов“, добави Дилов-син.

Мариана Бояджиева („БСП – Обединена левица“) отбеляза, че доколкото е известно, преди 16 години са променени наименованията на 21 културни институти, сред които Националната опера и балет, Националния куклен театър и др. „Аз мисля, че тогава също е имало сериозен разговор и дискусия, за да може да се пристъпи към подобна стъпка“, коментира тя. Допълни, че смята, че е правилно да се запази настоящето име на библиотеката.

Костадин Костадинов („Възраждане“) посочи, че „независимо как я наричат официално, всички в България я наричаме Народна библиотека“. Една бърза справка показва как, в по-голямата си част, институциите, които са от подобен вид, носят названието „народно“ в себе си, каза той. „И то е така поради простата причина, че исторически тези институции, защото Народната библиотека е институция, са се създали през века на романтичния национализъм, през 19 век, и тогава всичко е било народно. Думата „нация“ се създава по-късно. Между другото, в някои държави в Западна Европа „нация“ и „народ“ са едно и също“, посочи Костадинов. „Ние сме народни представители, не сме национални представители. Ние сме в Народното събрание, не в Националното събрание. Ние имаме Българска народна банка, не Българска национална банка“, каза още той.

„За мен мотивите за смяна на името са изключително недостатъчни. Не става ясно защо в настоящия исторически момент се налага подобна смяна на името и бих искал да се солидаризирам с мнението, изразено от представители на Националната библиотека – имаме достатъчно на брой други институции в България, които се наричат национални – национално радио, национална телевизия, национален археологически музей. Така че семантиката на думата изглежда по-скоро като излишна политизация на библиотеката“, каза Даниел Лорер (ПП-ДБ). Посочи още, че е може би наистина важно народните представители да се обединят около настоящите проблеми.

Може би не трябва да се фокусираме върху това каква е дефиницията на „народен“ и „национален“, а каква е функцията на тази библиотека, каза Хюсеин Хафъзов („ДПС – Ново начало“). Според него функцията на НБКМ прави библиотеката национална, „защото по съдържание, това, което вие имате като материли, това, което притежавате като архиви, изпълнявате като дейности като институция, е много повече от това, което могат да си позволят или притежават всички останали библиотеки в страната“. Вие сте и народна, но не сте само народна библиотека, а сте много повече, отбеляза той.

Председателят на комисията по културата и медиите Тошко Йорданов (ИТН) обясни, че според него БНБ трябва да стане Национална банка, Народният театър – Национален театър и би търсил съгласие от колегите си в тази посока. „Ако ще си играем на кое е народно, кое е национално – национален интерес, национален отбор, национален идеал, Национален стадион, ако щете“, каза той. Според него има исторически процеси за формиране на нации. „Първо, след всичко, което ни се е случило, сме се делили на християни и мюсюлмани до голяма степен. После изкристализира народността и след това със създаването националната държава има и формиране на нации“, отбеляза Йорданов.

В рамките на днешното заседание с 10 гласа „За“, един – „Против“ и без въздържали се бе приет на първо четене още Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, внесен от Тошко Йорданов и група народни представители.

Цветан Предов (ИТН) представи законопроекта. „В него сме предвидили административни и наказателни мерки за тези, които не спазват разпоредбите и налагат внушение за започване на медицинска, хормонална и социална процедура или терапия за промяна на първичните полови белези. Забранява се прякото предоставяне на реклама и извършване на медицинска дейност с методи или технология за промяна на първичните полови белези на лица, ненавършили 18 години. В Закона за социалните услуги сме предвидили отнемането на лиценз на доставчици на социални услуги, които не са съобразени с наложените промени. В Наказателния кодекс се създава чл. 187 а. Той гласи следното – който даде медицинско предписание или извърши медицинска дейност с метод или технология за промяна на първичните полови белези, на лице, ненавършило 18 години, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с обществено порицание“, каза той.

Министерството на културата подкрепя Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, каза заместник-министърът на културата доц. Тодор Чобанов. Целесъобразно е използваните в законопроекта изрази като „съдържание, което не съответства на разбирането за пол на физическите лица“, като „биологична категория“, „полова идентичност“, „алтернатива на биологичния пол“ и „други обществени места“ да намерят своята легална дефиниция, посочи той. Според него трябва да се прецизира внимателно още начинът, по който ще се прилага законът по отношение на обществени места, свързани с посещения на лица от различна възраст.

Даринка Янкова от Държавната агенция за закрила на детето коментира, че агенцията изразява принципно съгласие с разглеждания законопроект. „Считаме, че се прецизира нормативната уредба с въвеждане на повече забрани и изобщо всички законопроекти, които забраняват употребата на тютюнопушене, на алкохол, на райски газ, на всички тези вредни за здравето и качеството на живота на децата ги приветстваме“, каза тя. Според нея е важна ролята на държавата за това децата да се развиват пълноценно и да имат добро здраве. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Литературен обзор
Деветнадесетото издание на Националната библиотечна седмица бе открито тази вечер
Валери Генков
Литературен обзор
Писателят Камел Дауд издаде политическо есе, критикуващо алжирските власти и ислямистите
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Илияна Йотов: Чест е, че България е почетен гост на Международния панаир на книгата в Подгорица
Добрина Маркова
Всичко от рубриката
Сдружение „Дружество на писателите“ отбеляза Деня на Европа и 80 години от края на Втората световна война
Ангелина Липчева
Литературно четене по повод Деня на Европа и 80 години от края на Втората световна война организира в Плевен местното Сдружение „Дружество на писателите“. То ...
На бюрото
Чл.-кор. проф. Атанас Семов представи новата си книга „Конституцията и Европейският съюз. Том 1“ в Софийския университет
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Тошко Йорданов: Надявам се от следващия бюджет да стартираме проект и Националната библиотека да изглежда по различен начин
Валери Генков
Златното мастило
Книгата „С Родопите в сърцето“ е нов принос към творчеството и личността на Стою Шишков, според доц. д-р Георги Митринов
Добрина Маркова
Литературен обзор
Писателят Камел Дауд издаде политическо есе, критикуващо алжирските власти и ислямистите
Ангелина Липчева
На бюрото
„Всичко, което е далеч от морето, е провинция“ не е цитат от Хемингуей
Валери Генков
Експресивно
Проф. Кирил Павликянов подари ръкописи от Света гора на библиотеката на Софийския университет
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Книгата е паспорт към вечността, каза писателката Здравка Евтимова
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Илияна Йотов: Чест е, че България е почетен гост на Международния панаир на книгата в Подгорица
Добрина Маркова
Експресивно
Биби и Мими отиват на разходка в новата книга от поредицата „Маргаритка“
Добрина Маркова
Литературен обзор
Кинокритикът Божидар Манов издава „Гатанки в стихове“, създадени за внуците му
Валери Генков
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Румен Радев: Супрасълският сборник е една от най-значимите средновековни реликви на славянската книжовност
Една от най-значимите средновековни реликви на славянската книжовност е именно Супрасълския (Ретков) сборник. Президентът Румен Радев заяви това по време на посещението си в Националната библиотека на Полша, в която се съхранява част от оригинала на ръкописа. ...
Избрано
Професор Пламен Дойнов представи книгата си „Гласовете на другите. Поезия, драма, критика“
Ректорът на Нов български университет (НБУ) проф. Пламен Дойнов представи книгата си „Гласовете на другите. Поезия, драма, критика“ (Mások hangjai. Költészet, dráma, kritika), тази вечер, в столичния унгарски институт &bdq ...
Поетът Сайръс Каселс получи наградата за поезия „Джаксън“
Ако сте поропуснали
Една непозната колекция
Каталогът „Една непозната колекция“ с творби от резиденцията на Вълко Червенков бе представен в галерия „Академия“. Изданието съпътства изложбата с творби от резиденция „Средна гора“ на Вълко Червенков, която може да бъде ра ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.