РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Културната комисия в НС не прие законопроект за преименуването на Националната библиотека в народна

Дата на публикуване: 19:47 ч. / 13.03.2025
Редактор: Добрина Маркова
Прочетена
5409
Комисията по културата и медиите в Народното събрание (НС) не прие на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените библиотеки, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители, в който се предвиждаше преименуването на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. На заседание днес „За“ гласуваха двама народни представители, против бяха четирима, а петима се въздържаха.
Културната комисия в НС не прие законопроект за преименуването на Националната библиотека в народна
Културната комисия в НС не прие законопроект за преименуването на Националната библиотека в народна
Снимка © Милена Стойкова / БТА
Литературен обзор

Комисията по културата и медиите в Народното събрание (НС) не прие на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените библиотеки, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители, в който се предвиждаше преименуването на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. На заседание днес „За“ гласуваха двама народни представители, против бяха четирима, а петима се въздържаха.

Германският писател Даниел Келман ще представи романа си „Светлина и сянка“ на 7 февр

Новото издание на романа „Скарида“ от Димитър Коцев-Шошо ще бъде представено на 11 фе

Романът „Времеубежище“ на Георги Господинов излезе в Индия на езика малаялам. Това съ

Тази книга е моята дълго сподавяна въздишка. Това казва Елка Няголова за „Само тази Българи

Есета и ранни разкази от авторката на „Да убиеш присмехулник“ - Харпър Ли,

Мотивите на вносителите бяха представени от Ангел Янчев („Възраждане“). Той разказа, че Народната библиотека е била преименувана на Национална библиотека е извършено на 6 юли 2009 г. с обнародване на Закона за обществените библиотеки. „Без мотиви и без аргументи от страна на вносителя Министерски съвет е извършено действие, насочено срещу волята на учредителите на изключително важна държавна институция“, посочи Ангел Янчев. Той допълни, че на сградата на културната институция продължава да бъде изписано „нейното автентично име - Народна библиотека“. „Редно е, подобно на Народното събрание на Република България, Българската народна банка, Народния театър „Иван Вазов", Народната библиотека официално да получи народния си статут“, каза още Янчев.

Заместник-министърът на културата доц. Тодор Чобанов, който присъства на заседанието, посочи, че в Закона за обществените библиотеки и Закона за закрила и развитие на културата са налице законови предпоставки за извършеното преименуване през 2009 г. Смятаме, че такава промяна на наименованието на Националната библиотека, макар и да има историческо основание, следва да се обсъди в най-широк кръг, добави той.

Директорът на НБКМ доц. Калина Иванова обясни, че позицията на библиотеката е, че не трябва да се променя нейното наименование, тъй като „тя е националният културен институт на България и има много функции, които са вменени точно със Закона за обществените библиотеки“. Според нея ще има негативни ефекти от исканото преименуване. „То води до промяна по отношение на административната тежест в национален аспект и в международните организации“, каза доц. Иванова. Тя обясни, че наименованието на НБКМ на сградата не е променено от „народна“ на „национална“, защото „сградата на библиотеката е архитектурен паметник на културата и за да се направи тази промяна, трябва да има съгласуване с НИНКН, с Министерство на културата, още повече, че тези ремонтни дейности водят и до нарушаване на външната фасада на сградата, до нарушаване на камъка, с който тя е изградена отвън“. 

Доц. Калина Иванова обясни, че определенията за народност и нация са различни. „И също, не желаем – може и грубо да прозвучи – да бъде използвано името на Националната библиотека за политически цели. По-скоро бих призовала партия „Възраждане“ да се обединят с всички партии и да бъде държавна политика търсенето на средства и начини за нова библиотечна сграда и за проблемите с опазване на книжовното наследство“, допълни тя.

Тома Биков от парламентарната група на ГЕРБ-СДС отбеляза, че върху сградата на НБКМ пише „Народна библиотека Кирил и Методий“. Според него, ако този надпис трябва да бъде променен с решение на НИНКН, „може да се окаже, че това разрешение ще дойде след десетина години, ако го поискаме към този момент“.

Димитър Николов (ГЕРБ-СДС) коментира, че не разбира как предложената промяна на закона ще улесни, облекчи и повиши ефективността в работата на библиотечните специалисти в Националната библиотека. „Аз от четири години съм народен представител и член на комисията по културата и медиите. Когато тук в работата участва представител на Националната библиотека, винаги ни се отправя един и същи въпрос, а именно – изчерпаният капацитет на фондохранилището“, каза той. Ние или не чуваме за реалните проблеми пред Националната библиотека, или се правим на глухи, допълни Николов.

Искра Михайлова („ДПС – Ново начало“) обясни, че проблемът с наименованието на библиотеката е много стар. „В периода, в който се определяха функциите на модерните национални библиотеки, България имаше проблем, защото Народната библиотека не беше национална. И тогава се водеха много спорове. Историците знаят. Коментирахме кое е народна, кое е национална, защо е народна, не е ли едно и също“, каза тя. Според нея решението за преименуване на библиотеката в национална е довело до „доста ползи“ за НБКМ, сред които е припознаването в целия свят като националната библиотека на България и участието в международни организации.

Според Любен Дилов-син (ГЕРБ-СДС) казусът прилича на този с Националния център за книгата. „Просто ред международни организации са приели този термин за изясняване статута на кореспондентските си организации в съответните страни“, каза той. Той коментира, че преди време, когато се е търсела сграда за друга културна институция, се е оказало, че „може би има резерви на министерството на просветата и Министерството на културата“. Една такава сграда е бившето училище по художествени занаяти, което се намира на улица „Хайтов“, добави Дилов-син.

Мариана Бояджиева („БСП – Обединена левица“) отбеляза, че доколкото е известно, преди 16 години са променени наименованията на 21 културни институти, сред които Националната опера и балет, Националния куклен театър и др. „Аз мисля, че тогава също е имало сериозен разговор и дискусия, за да може да се пристъпи към подобна стъпка“, коментира тя. Допълни, че смята, че е правилно да се запази настоящето име на библиотеката.

Костадин Костадинов („Възраждане“) посочи, че „независимо как я наричат официално, всички в България я наричаме Народна библиотека“. Една бърза справка показва как, в по-голямата си част, институциите, които са от подобен вид, носят названието „народно“ в себе си, каза той. „И то е така поради простата причина, че исторически тези институции, защото Народната библиотека е институция, са се създали през века на романтичния национализъм, през 19 век, и тогава всичко е било народно. Думата „нация“ се създава по-късно. Между другото, в някои държави в Западна Европа „нация“ и „народ“ са едно и също“, посочи Костадинов. „Ние сме народни представители, не сме национални представители. Ние сме в Народното събрание, не в Националното събрание. Ние имаме Българска народна банка, не Българска национална банка“, каза още той.

„За мен мотивите за смяна на името са изключително недостатъчни. Не става ясно защо в настоящия исторически момент се налага подобна смяна на името и бих искал да се солидаризирам с мнението, изразено от представители на Националната библиотека – имаме достатъчно на брой други институции в България, които се наричат национални – национално радио, национална телевизия, национален археологически музей. Така че семантиката на думата изглежда по-скоро като излишна политизация на библиотеката“, каза Даниел Лорер (ПП-ДБ). Посочи още, че е може би наистина важно народните представители да се обединят около настоящите проблеми.

Може би не трябва да се фокусираме върху това каква е дефиницията на „народен“ и „национален“, а каква е функцията на тази библиотека, каза Хюсеин Хафъзов („ДПС – Ново начало“). Според него функцията на НБКМ прави библиотеката национална, „защото по съдържание, това, което вие имате като материли, това, което притежавате като архиви, изпълнявате като дейности като институция, е много повече от това, което могат да си позволят или притежават всички останали библиотеки в страната“. Вие сте и народна, но не сте само народна библиотека, а сте много повече, отбеляза той.

Председателят на комисията по културата и медиите Тошко Йорданов (ИТН) обясни, че според него БНБ трябва да стане Национална банка, Народният театър – Национален театър и би търсил съгласие от колегите си в тази посока. „Ако ще си играем на кое е народно, кое е национално – национален интерес, национален отбор, национален идеал, Национален стадион, ако щете“, каза той. Според него има исторически процеси за формиране на нации. „Първо, след всичко, което ни се е случило, сме се делили на християни и мюсюлмани до голяма степен. После изкристализира народността и след това със създаването националната държава има и формиране на нации“, отбеляза Йорданов.

В рамките на днешното заседание с 10 гласа „За“, един – „Против“ и без въздържали се бе приет на първо четене още Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, внесен от Тошко Йорданов и група народни представители.

Цветан Предов (ИТН) представи законопроекта. „В него сме предвидили административни и наказателни мерки за тези, които не спазват разпоредбите и налагат внушение за започване на медицинска, хормонална и социална процедура или терапия за промяна на първичните полови белези. Забранява се прякото предоставяне на реклама и извършване на медицинска дейност с методи или технология за промяна на първичните полови белези на лица, ненавършили 18 години. В Закона за социалните услуги сме предвидили отнемането на лиценз на доставчици на социални услуги, които не са съобразени с наложените промени. В Наказателния кодекс се създава чл. 187 а. Той гласи следното – който даде медицинско предписание или извърши медицинска дейност с метод или технология за промяна на първичните полови белези, на лице, ненавършило 18 години, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с обществено порицание“, каза той.

Министерството на културата подкрепя Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, каза заместник-министърът на културата доц. Тодор Чобанов. Целесъобразно е използваните в законопроекта изрази като „съдържание, което не съответства на разбирането за пол на физическите лица“, като „биологична категория“, „полова идентичност“, „алтернатива на биологичния пол“ и „други обществени места“ да намерят своята легална дефиниция, посочи той. Според него трябва да се прецизира внимателно още начинът, по който ще се прилага законът по отношение на обществени места, свързани с посещения на лица от различна възраст.

Даринка Янкова от Държавната агенция за закрила на детето коментира, че агенцията изразява принципно съгласие с разглеждания законопроект. „Считаме, че се прецизира нормативната уредба с въвеждане на повече забрани и изобщо всички законопроекти, които забраняват употребата на тютюнопушене, на алкохол, на райски газ, на всички тези вредни за здравето и качеството на живота на децата ги приветстваме“, каза тя. Според нея е важна ролята на държавата за това децата да се развиват пълноценно и да имат добро здраве. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
„Детето от пророчеството“ е третата и последна част от трилогията „Общежитие за чудовища“ на Милен Хальов, съобщават издателите от „Сиела&ld ...
Вижте също
„Изгорелите книги“ е заглавието на изложбата, която проф. Греди Асса представя в Столична библиотека по случай Деня на книгата и авторското право. Откриването ...
Към първа страница Новини Литературен обзор
Литературен обзор
Проф. Михаил Неделчев: „Литературният персонализъм“ е синтез на моите занимания
Книгата „Литературният персонализъм“ е синтез на моите занимания, каза проф. Михаил Неделчев, който представи тази вечер изданието в книжен център „Гринуич“ в София. В събитието участие взеха също проф. Пламен Дойнов, проф. Калин Янаки ...
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Институт „Сервантес“ отбелязва Международния ден на книгата с публично четене
Институтът „Сервантес“ в София ще отбележи Международния ден на книгата, 23 април, с публично четене. Начало на събитието ще даде посланикът на Испания у нас Мигел Алонсо Берио, който ще прочете откъс от литературно произведение на испански, съобща ...
Добрина Маркова
Росен Петров: Нашето невежество е заговор срещу историята ни
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Книгата „Аристокрацията на Второто българско царство“ показва, че не може да има родолюбие без познание, каза Илияна Йотова
Новата книга на проф. Николай Овчаров „Аристокрацията на Второто българско царство“ показва на всички нас, че не може да има родолюбие без познание. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова по време на премиерата на изданието тази вечер. По думите ...
Валери Генков
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Подиум на писателя
Кармен Мишу: Моят дъжд понякога е пороен, понякога е смирен, понякога е стихиен
Кармен Мишу ще представи в Шумен романа си „Дъжд“ на 24 април. Тя ще гостува в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“, съобщиха от културната институция. Кармен Мишу е родена във Видин. Завършила е Гимназията с преподаване на чужди ...
Валери Генков
На бюрото
Арт книга събира произведения на Бояна Павлова и Иван Димитров
Арт книга „Ехо/Echo“ събира произведения на художничката Бояна Павлова и писателя Иван Димитров. Представянето на изданието е на 24 април в пространството Mahala Bookstore в София, съобщават организаторите. Книгата е двуезична и е по едноименния т ...
Добрина Маркова
На бюрото
Валерия Велева представя две свои книги
Ангелина Липчева
На бюрото
„Литературният персонализъм“ предлага нови перспективи по въпросите за личността
Добрина Маркова
„Литературният персонализъм“ е заглавието на новата книга на проф. Михаил Неделчев. Премиерата е днес, 22 април, в книжния център „Гринуич“ в София, съобщават издателите от „Сиела“. В събитието ще участват проф. Пламен Дойнов, проф. Калин Янакиев и доц. Георги Лозанов, а модератор ще бъде писателят Захари Карабашлиев. В книгата си проф. Неделчев проследява раз ...
Експресивно
Изкуството: теория и история. Избрани студии и статии
Валери Генков
Литературен обзор
Институтът „Сервантес“ в София ще отбележи Международния ден на книгата, 23 април, ...
Начало Литературен обзор

Културната комисия в НС не прие законопроект за преименуването на Националната библиотека в народна

19:47 ч. / 13.03.2025
Редактор: Валери Генков
Прочетена
5409
Културната комисия в НС не прие законопроект за преименуването на Националната библиотека в народна
Културната комисия в НС не прие законопроект за преименуването на Националната библиотека в народна
Снимка © Милена Стойкова / БТА
Литературен обзор

Комисията по културата и медиите в Народното събрание (НС) не прие на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените библиотеки, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители, в който се предвиждаше преименуването на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. На заседание днес „За“ гласуваха двама народни представители, против бяха четирима, а петима се въздържаха.

Мотивите на вносителите бяха представени от Ангел Янчев („Възраждане“). Той разказа, че Народната библиотека е била преименувана на Национална библиотека е извършено на 6 юли 2009 г. с обнародване на Закона за обществените библиотеки. „Без мотиви и без аргументи от страна на вносителя Министерски съвет е извършено действие, насочено срещу волята на учредителите на изключително важна държавна институция“, посочи Ангел Янчев. Той допълни, че на сградата на културната институция продължава да бъде изписано „нейното автентично име - Народна библиотека“. „Редно е, подобно на Народното събрание на Република България, Българската народна банка, Народния театър „Иван Вазов", Народната библиотека официално да получи народния си статут“, каза още Янчев.

Заместник-министърът на културата доц. Тодор Чобанов, който присъства на заседанието, посочи, че в Закона за обществените библиотеки и Закона за закрила и развитие на културата са налице законови предпоставки за извършеното преименуване през 2009 г. Смятаме, че такава промяна на наименованието на Националната библиотека, макар и да има историческо основание, следва да се обсъди в най-широк кръг, добави той.

Директорът на НБКМ доц. Калина Иванова обясни, че позицията на библиотеката е, че не трябва да се променя нейното наименование, тъй като „тя е националният културен институт на България и има много функции, които са вменени точно със Закона за обществените библиотеки“. Според нея ще има негативни ефекти от исканото преименуване. „То води до промяна по отношение на административната тежест в национален аспект и в международните организации“, каза доц. Иванова. Тя обясни, че наименованието на НБКМ на сградата не е променено от „народна“ на „национална“, защото „сградата на библиотеката е архитектурен паметник на културата и за да се направи тази промяна, трябва да има съгласуване с НИНКН, с Министерство на културата, още повече, че тези ремонтни дейности водят и до нарушаване на външната фасада на сградата, до нарушаване на камъка, с който тя е изградена отвън“. 

Доц. Калина Иванова обясни, че определенията за народност и нация са различни. „И също, не желаем – може и грубо да прозвучи – да бъде използвано името на Националната библиотека за политически цели. По-скоро бих призовала партия „Възраждане“ да се обединят с всички партии и да бъде държавна политика търсенето на средства и начини за нова библиотечна сграда и за проблемите с опазване на книжовното наследство“, допълни тя.

Тома Биков от парламентарната група на ГЕРБ-СДС отбеляза, че върху сградата на НБКМ пише „Народна библиотека Кирил и Методий“. Според него, ако този надпис трябва да бъде променен с решение на НИНКН, „може да се окаже, че това разрешение ще дойде след десетина години, ако го поискаме към този момент“.

Димитър Николов (ГЕРБ-СДС) коментира, че не разбира как предложената промяна на закона ще улесни, облекчи и повиши ефективността в работата на библиотечните специалисти в Националната библиотека. „Аз от четири години съм народен представител и член на комисията по културата и медиите. Когато тук в работата участва представител на Националната библиотека, винаги ни се отправя един и същи въпрос, а именно – изчерпаният капацитет на фондохранилището“, каза той. Ние или не чуваме за реалните проблеми пред Националната библиотека, или се правим на глухи, допълни Николов.

Искра Михайлова („ДПС – Ново начало“) обясни, че проблемът с наименованието на библиотеката е много стар. „В периода, в който се определяха функциите на модерните национални библиотеки, България имаше проблем, защото Народната библиотека не беше национална. И тогава се водеха много спорове. Историците знаят. Коментирахме кое е народна, кое е национална, защо е народна, не е ли едно и също“, каза тя. Според нея решението за преименуване на библиотеката в национална е довело до „доста ползи“ за НБКМ, сред които е припознаването в целия свят като националната библиотека на България и участието в международни организации.

Според Любен Дилов-син (ГЕРБ-СДС) казусът прилича на този с Националния център за книгата. „Просто ред международни организации са приели този термин за изясняване статута на кореспондентските си организации в съответните страни“, каза той. Той коментира, че преди време, когато се е търсела сграда за друга културна институция, се е оказало, че „може би има резерви на министерството на просветата и Министерството на културата“. Една такава сграда е бившето училище по художествени занаяти, което се намира на улица „Хайтов“, добави Дилов-син.

Мариана Бояджиева („БСП – Обединена левица“) отбеляза, че доколкото е известно, преди 16 години са променени наименованията на 21 културни институти, сред които Националната опера и балет, Националния куклен театър и др. „Аз мисля, че тогава също е имало сериозен разговор и дискусия, за да може да се пристъпи към подобна стъпка“, коментира тя. Допълни, че смята, че е правилно да се запази настоящето име на библиотеката.

Костадин Костадинов („Възраждане“) посочи, че „независимо как я наричат официално, всички в България я наричаме Народна библиотека“. Една бърза справка показва как, в по-голямата си част, институциите, които са от подобен вид, носят названието „народно“ в себе си, каза той. „И то е така поради простата причина, че исторически тези институции, защото Народната библиотека е институция, са се създали през века на романтичния национализъм, през 19 век, и тогава всичко е било народно. Думата „нация“ се създава по-късно. Между другото, в някои държави в Западна Европа „нация“ и „народ“ са едно и също“, посочи Костадинов. „Ние сме народни представители, не сме национални представители. Ние сме в Народното събрание, не в Националното събрание. Ние имаме Българска народна банка, не Българска национална банка“, каза още той.

„За мен мотивите за смяна на името са изключително недостатъчни. Не става ясно защо в настоящия исторически момент се налага подобна смяна на името и бих искал да се солидаризирам с мнението, изразено от представители на Националната библиотека – имаме достатъчно на брой други институции в България, които се наричат национални – национално радио, национална телевизия, национален археологически музей. Така че семантиката на думата изглежда по-скоро като излишна политизация на библиотеката“, каза Даниел Лорер (ПП-ДБ). Посочи още, че е може би наистина важно народните представители да се обединят около настоящите проблеми.

Може би не трябва да се фокусираме върху това каква е дефиницията на „народен“ и „национален“, а каква е функцията на тази библиотека, каза Хюсеин Хафъзов („ДПС – Ново начало“). Според него функцията на НБКМ прави библиотеката национална, „защото по съдържание, това, което вие имате като материли, това, което притежавате като архиви, изпълнявате като дейности като институция, е много повече от това, което могат да си позволят или притежават всички останали библиотеки в страната“. Вие сте и народна, но не сте само народна библиотека, а сте много повече, отбеляза той.

Председателят на комисията по културата и медиите Тошко Йорданов (ИТН) обясни, че според него БНБ трябва да стане Национална банка, Народният театър – Национален театър и би търсил съгласие от колегите си в тази посока. „Ако ще си играем на кое е народно, кое е национално – национален интерес, национален отбор, национален идеал, Национален стадион, ако щете“, каза той. Според него има исторически процеси за формиране на нации. „Първо, след всичко, което ни се е случило, сме се делили на християни и мюсюлмани до голяма степен. После изкристализира народността и след това със създаването националната държава има и формиране на нации“, отбеляза Йорданов.

В рамките на днешното заседание с 10 гласа „За“, един – „Против“ и без въздържали се бе приет на първо четене още Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, внесен от Тошко Йорданов и група народни представители.

Цветан Предов (ИТН) представи законопроекта. „В него сме предвидили административни и наказателни мерки за тези, които не спазват разпоредбите и налагат внушение за започване на медицинска, хормонална и социална процедура или терапия за промяна на първичните полови белези. Забранява се прякото предоставяне на реклама и извършване на медицинска дейност с методи или технология за промяна на първичните полови белези на лица, ненавършили 18 години. В Закона за социалните услуги сме предвидили отнемането на лиценз на доставчици на социални услуги, които не са съобразени с наложените промени. В Наказателния кодекс се създава чл. 187 а. Той гласи следното – който даде медицинско предписание или извърши медицинска дейност с метод или технология за промяна на първичните полови белези, на лице, ненавършило 18 години, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и с обществено порицание“, каза той.

Министерството на културата подкрепя Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето, каза заместник-министърът на културата доц. Тодор Чобанов. Целесъобразно е използваните в законопроекта изрази като „съдържание, което не съответства на разбирането за пол на физическите лица“, като „биологична категория“, „полова идентичност“, „алтернатива на биологичния пол“ и „други обществени места“ да намерят своята легална дефиниция, посочи той. Според него трябва да се прецизира внимателно още начинът, по който ще се прилага законът по отношение на обществени места, свързани с посещения на лица от различна възраст.

Даринка Янкова от Държавната агенция за закрила на детето коментира, че агенцията изразява принципно съгласие с разглеждания законопроект. „Считаме, че се прецизира нормативната уредба с въвеждане на повече забрани и изобщо всички законопроекти, които забраняват употребата на тютюнопушене, на алкохол, на райски газ, на всички тези вредни за здравето и качеството на живота на децата ги приветстваме“, каза тя. Според нея е важна ролята на държавата за това децата да се развиват пълноценно и да имат добро здраве. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Литературен обзор
Проф. Михаил Неделчев: „Литературният персонализъм“ е синтез на моите занимания
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Институт „Сервантес“ отбелязва Международния ден на книгата с публично четене
Добрина Маркова
Литературен обзор
Росен Петров: Нашето невежество е заговор срещу историята ни
Ангелина Липчева
Всичко от рубриката
Проф. Греди Асса представя изложба, посветена на книгите и четенето
Валери Генков
„Изгорелите книги“ е заглавието на изложбата, която проф. Греди Асса представя в Столична библиотека по случай Деня на книгата и авторското право. Откриването ...
Авторът и перото
Поезия и калиграфия
Валери Генков
Подиум на писателя
Кармен Мишу: Моят дъжд понякога е пороен, понякога е смирен, понякога е стихиен
Валери Генков
На бюрото
Арт книга събира произведения на Бояна Павлова и Иван Димитров
Добрина Маркова
На бюрото
Валерия Велева представя две свои книги
Ангелина Липчева
На бюрото
„Литературният персонализъм“ предлага нови перспективи по въпросите за личността
Добрина Маркова
Експресивно
Изкуството: теория и история. Избрани студии и статии
Валери Генков
Авторът и перото
Режисьорът Камерън Кроу издава мемоари
Добрина Маркова
Литературен обзор
Институт „Сервантес“ отбелязва Международния ден на книгата с публично четене
Добрина Маркова
Авторът и перото
Трима младежи представят първите си книги на Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“
Валери Генков
Авторът и перото
Книгата на рекордите на Гинес вписа 918 австралийци, които играха "Монополи" едновременно
Добрина Маркова
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
В новата си книга писателката Чимаманда Нгози Адичи задава въпроса дали мечтите на една жена наистина са нейни
Авторката на бестселъри Чимаманда Нгози Адичи издаде нов роман - "Преброяване на мечтите" (Dream Count) след 12-годишна пауза през март, в който разказва преплетените съдби на четири жени между Нигерия и САЩ, съобщи АФП. Жените са имигрантки в САЩ - Чиа е авт ...
Избрано
Поетът Юсеф Комунякаа ще получи почетната награда „Анисфийлд-Улф“
Американският поет Юсеф Комунякаа, с рождено име Джеймс Уилям Браун, ще получи наградата „Анисфийлд-Улф“ (Anisfeld-Wolf Award) за цялостно творчество, предаде Асошиейтед прес. 77-годишният Комунякаа е известен с творбата си Neon Vernacular и с изсл ...
Захари Карабашлиев за книгата „Лили“: Това е изключителен принос към колективната памет
Ако сте поропуснали
Книжарница „Умберто и Ко.“ бе открита в София
Книжарница „Умберто и Ко.“ беше открита в София тази вечер. Тя носи името на италианския писател Умберто Еко, статуя на когото е позиционирана в пространството на сградата. Автор на произведението е скулпторът Борис Борисов, съобщи по време на съби ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.