Книгата „Песента Вапцаров“ слага венец на една от главните теми в работата ми. Това каза Йордан Каменов на представянето на изданието тази вечер. Събитието бе по повод 80-ата годишнина на автора.

„Аз съм изключително щастлив, че поредният ми скъп приятел в литературата навърши 80 години и е жив и здрав. Това му казах: „Данчо, ти вече си в тази поредица на Кирил Топалов, Симеон Янев, Мишо Неделчев - все хора, които продължават да дават много на българската литература“, каза по време на представянето доц. Георги Цанков.

Той разказа, че Каменов е бил дълги години - от 1978 до 1995 г., главен уредник на музея „Вапцаров“. Това е нещо, което някак си просто кармично е свързано с живота му, посочи литературният критик.

По думите му „Песента Вапцаров“ увенчава дългогодишната обич на Йордан Каменов към Никола Вапцаров и духовната му съвместимост с него. 

Авторът ни въвежда първо в детството на Вапцаров, обясни доц. Георги Цанков. „Говори, без да се страхува за много сложния образ на баща му, един човек, свързан кръвно с македонското движение, но и с доста кървави действия“, каза той.

Според него Каменов достига чрез детството, чрез отношенията на Вапцаров със съучениците му и с младежите от морското училище, до усещането за неговата духовна самота, духовна издигнатост над масата. „Песента като върховно хуманно и идейно тържество на личността - ето това е, всъщност, голямата идея на тази книга“, каза още Цанков. Допълни, че една от най-интересните части в новата книга на Йордан Каменов е посветена на връзката на Вапцаров с интелигенцията.

„От името на Националния литературен музей и лично от мое име ви поздравявам за вашия 80-и рожден ден, ознаменуван и с представянето на новата Ви книга „Песента Вапцаров“, каза директорът на Националния литературен музей (НЛМ) Атанас Капралов, който прочете поздравителен адрес. 

„Зная, че споделяте философията, че опазването на литературната памет на България и работата в Националния литературен музей са преди всичко мисионерско дело, за което се отплащат щастливите бъдещи поколения“, посочи Капралов. Според него всеки, докоснал се до тази мисия, разбира смисъла на времето и цени празниците в него. „Бъдете все така отдаден на литературното дело и памет, както и силен – да продължите още дълги години напред“, пожела Атанас Капралов на Йордан Каменов.

„В момента присъствате на още един юбилей. Това е десет години „Театър на словото“, чийто основен стълб е акад. Каменов. Преди десет години той ме покани – не знам защо, откъде ме е разучил, но някак си неусетно работата тръгна и за мен беше огромно удоволствие, много полезно нещо да се занимавам с българското слово – забравено, занемарено и все още борещо се с много чуждици в себе си“, каза Любомир Бъчваров, който е част от „Театър на словото“. Над 70-80 български автори, гениални класици, представихме на нашата страна в тези години, отбеляза той.

По време на събитието пианистът Валентин Стамов прочете поздравителен адрес от Българската академия на науките и изкуствата. „В своите книги и статии се проявявате като ерудиран литературовед, който не се вмества в клишетата на действащата литературна критика, а имате индивидуален естетически подход и осмисляне в интерпретациите на класическата и съвременната книжнина“, гласи част от поздравителния адрес. Събитието завърши с представление на „Театър на словото“.

Йордан Каменов е роден е на 2 февруари 1945 г. Работил е като конструктор, редактор на списание „Монтажи”, главен уредник на музея „Вапцаров”, директор на Националния литературен музей от 1995 до 2002 г. 

Член е на Съюза на българските писатели от 1996 г. и дописен член на Българската академия на науката и изкуствата. Изградил е музейна експозиция - музей „Вапцаров” в Банско, над 60 изложби у нас и в чужбина за редица български писатели и за периоди и теми в българската литература. Създава пет сценария за документални филми. Изнесъл е над 1200 беседи, лекции и слова за Вапцаров и други български писатели и т.н. Областите, в които работи, са литературна история, литературна критика, есеистика, публицистика, история, музеология.