Въпросът с Македония е много деликатен, а документацията по темата е разпиляна в различни източници и институции. Това каза д-р Красимира Тодорова от Историческия факултет на Софийски университет „Свети Климент Охридски“ по време на представянето на книгата „Република Македония в българската политика, 1989-1996".

Книгата e продукт на многогодишен труд и изследва двустранните отношения между България и Република Северна Македония в периода от 1989 до 1996 година, при управление на шест български правителства.

Документите са разпилени – в архивни фондове и други. Много усилия отне да ги събера и систематизирам, докато главите на книгата се получат по начина, по който желая, каза д-р Красимира Тодорова.

По време на дискусията при представянето Тодорова подчерта колко е деликатен, но и важен е въпросът за Република Северна Македония за страната ни.

Този труд е едно истинско пътешествие в тази проблематика. Книгата може да бъде класически справочник в двустранните отношения, в нея има много факти, но и странични сюжети, посочи историкът доц. д-р Наум Кайчев. „Например още през 1992 година българската страна, в лицето на министър Стоян Ганев, дава предложение за подписване на договор за добросъседство. Така че още от тогава е започнал този процес“, обясни още доц. Кайчев.

Съветвали са ни, други страни включително, да забавим решението, но ние сме признали Македония. Трябва да уточним, че се намесват много политически сили, които са имали интереси и към бившите републики. Факт е, че ние първи сме ги признали, обясни още д-р Тодорова.