Романът в спомени за писателя Христо Карастоянов „В един януарски ден“ бе представен в Ямбол в навечерието на 22 февруари, когато той щеше да навърши 75 години. Събитието събра в Регионалната библиотека „Георги Раковски“ десетки писатели, приятели, близки на Карастоянов и почитатели на книгите му.

„В един януарски ден“ е събрал спомени на над 30 личности за Христо Карастоянов. Сред тях са писателите Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Здравка Евтимова, Любомир Котев, Мария Донева. Спомени за бележития белетрист споделят в книгата и режисьорите Костадин Бонев и Иван Добчев, музикантът Асен Масларски, журналистът Исак Гозес, световноизвестният акробат Енчо Керязов и др.

Книгата е отпечатана от издателство „Захарий Стоянов“. Нейни съставители са председателят на Дружеството на писателите в Ямбол – поетът Тенко Тенев, и директорът на Регионалната библиотека – литературният критик Димитър Бечев. „Няма да бъде като на панихида, защото Христо е жив сред нас. Не виждам човек в тази зала, който по някакъв начин да не е бил докоснат от необятната вселена Христо Карастоянов“, каза в началото Тенко Тенев.

Издателят акад. Иван Гранитски: Ако беше жив, Кирил Кръстев щеше да възхвали Христо Карастоянов за цялостното му значение за обществения и културния живот в страната 

Христо Карастоянов притежаваше удивителна харизматична енергия, която разпръскваше, човек с почти Ренесансови заложби – майстор на разказа, майстор на романа, една от емблематичните фигури на съвременната българска проза, певец, бард с китара, бонвиван. Една удивителна фигура на традицията на Ямбол, която идва от анархистите от 20-те години на миналия век, човек с неподражаемо чувство за хумор и самоирония, което личеше и в неговото творчество, посочи на представянето на книгата издателят акад. Иван Гранитски.

Той определи Карастоянов и като дълбоко социален и обществено ангажиран борец, заради публицистичните му материали на страниците на в. „Делник“: „Той можеше да бъде един отделен в кулата си от слонова кост самоестетизиращ и самооблащаващ се творец, каквито имаме много в последните години. Можеше да бъде някакъв дребен лакей на соросоидите, но не направи това. Той избра по-трудния път – да бъде достоен, да бъде обществено ангажиран. Имаше остри публицистични текстове, т.е. не продаде душата си“, каза той. 

Акад. Иван Гранитски припомни, че предговорът на първата книга с разкази на Христо Карастоянов е написан от големия български писател Йордан Радичков. Припомни също и трилогията „Кукувича прежда“ на Христо Карастоянов, която по думите му дава най-яркия художествен анализ за трагичните години между 1923 – 1925 г. в българската история, след Гео Милев и Антон Страшимиров. По книгата „Една и съща нощ“ на Христо Карастоянов е и спектакълът „Гео“ на режисьора Иван Добчев в Народния театър.

„Ако беше жив сега, Кирил Кръстев щеше да възхвали Христо Карастоянов за цялостното му значение за обществения и културния живот в страната“, отбеляза Гранитски. По думите му Карастоянов въплъщава в себе си удивителни ипостаси, с мащабност, многопластовост и непредвидимост на талантите, които са на ръба на скандалното и ръба на възвишеното. Може би това е и белег за величие, каза още акад. Иван Гранитски.

Писателят Любомир Котев за загубата на Христо Карастоянов: Тоя град обедня, а аз осиротях

Когато изпращахме Христо, аз казах, че тоя град обедня, а аз осиротях. След това реших, че съм се изразил помпозно. Всъщност обаче е точно така – този град (б. а. – Ямбол) наистина обедня и хората тепърва ще разбират колко и какво са загубили, ако имат достатъчно ум в главите си, разбира се. А аз действително осиротях, защото Христо беше единственият човек, не само в този град, но и в този свят, на когото аз мога да кажа нещо, което той непременно ще разбере. Вероятно аз бях пък човекът, на когото той може да каже същото, каза писателят Любомир Котев.

„Мисля, че не бих написал никога тия книги, дето са вече безброй, ако не бяха Христо и Иван (б. а. – Гранитски). Мисля, че тия вече 50 книги ги написах благодарение на туй, че ние непрестанно обсъждахме своя живот, битието си, че го тълкувахме, че го осмисляхме и преосмисляхме, че искахме да видим повече от видимия свят, искахме да проникнем в дълбочина. Искахме да се изразим по-цялостно, по-завършено, по-смислено. Искахме, може да е много банално, но това е истината, да спомогнем някак да стане по-добър, по-човешки, по-истински този наш свят. Аз съм религиозен човек, но не съм схоластик, не знам грях ли е или не, но продължавам да си разговарям с Христо. Вярвам, че той ще остане в мислите и душите на много хора“, каза още Котев.

София Карастоянова: Това, което много обичах в него беше, че пишеше така, че не се отказа от нито една своя написана дума

Христо беше много неща, но това, което много обичах в него беше, че той пишеше така, че след време каза: аз не се отказвам от нито една моя написана дума. И не го направи, толкова честен като писател! Беше и един ентусиазиран редактор, каза неговата съпруга София Карастоянова и допълни: „Нека да припомня, че той откри Добромир Тонев за българската литература, насочи го, даде му кураж, той някак си го роди. Години след това с Добромир Тонев сме си говорили, че той все още си мисли, дали би станал поет, дали би започнал да пише, дали би продължил, ако в живота му не се беше появил Христо“. 

„Той искаше да стане актьор. Два пъти го скъсаха в НАТФИЗ, беше много трагично след това. Стана писател. И слава Богу! Безкрайно съм му благодарна, че бях първият му читател, че първият екземпляр на книгата винаги идваше при мен. Безкрайно съм му благодарна за кафето сутрин в леглото, за невероятното му търпение, когато говореше с внуците си и със сина си, за лицето на сина му, когато му четеше книгите“, сподели още София Карастоянова. „Книгите на Христо проговориха на немски, на английски, в момента го превеждат на арабски. Само че, той повече никога вече няма да говори с нас. И какво друго – освен да го четем, дълбоко и с разбиране, както казват в училище“, завърши тя.

Спомени за Христо Карастоянов споделиха също и неговите приятели Диан Цанев, д-р Георги Стефанов. Композиторът Стоян Косев изсвири на китара песента „Нещо е отминало“ по текст на Христо Карастоянов и музика на Андон Балахуров.

Сред публиката бе и телевизионният водещ Ники Кънчев. По негова и на Иван Гранитски идея, издателство „Захарий Стоянов“ ще предостави книги на Христо Карастоянов, които да бъдат подарявани на участниците в телевизионното предаване „Стани богат“ и в предаването, което Ники Кънчев води в ефира на Дарик радио.

Писателят Христо Карастоянов почина на 73-годишна възраст на 22 януари, точно месец, преди да навърши 74 години.