Начало Литературен обзор

"Като художник, който се занимава с изкуство на книгата, илюстрации и арт книги, аз десетилетия работя с буквените знаци. В представите на хората те са преди всичко порядък и функция. Мислейки за порядъка на буквите през тяхната четивност, си зададох въпроса какво би се случило, ако започнем да ги използваме с абсолютната свобода, т.е. лишени от тяхната четивна функция и представляващи преди всичко пространствен и формообразуващ обект. Това беше сърцевината на проекта ми, който впечатли журито на Културния реферат в Мюнхен, защото в него те намериха особен подход по темата за порядъка и свободата"

Проектът "Криптографики" на художничката Регина Далкалъчева се развива през годините, но започва през 2020 г. по повод обявения международен конкурс на Културния реферат на Мюнхен, в който водеща тема тогава е коронавирусът. Част от проекта бе представен в Бургас заедно с арт книги на художничката от серия, наречена „Триъгълни / Трилистови / Тристишия“, като събитието беляза първото гостуване на авторката в галерия "Неси" в морския град .   

За конкурса в Мюнхен през 2020 г. авторката избира една от подтемите в него, а именно "Свобода и порядък по време на криза". За него създава серия графики и арт книги, произлизащи от тях, обясни в интервю Регина Далкалъчева, която е художник на книгата, доктор в областта на „Изкуствознанието и изобразителните изкуства“ и доцент към катедра „Книга, илюстрация, печатна графика“ в Националната художествена академия. 

"Като художник, който се занимава с изкуство на книгата, илюстрации и арт книги, аз десетилетия работя с буквените знаци. В представите на хората те са преди всичко порядък и функция. Мислейки за порядъка на буквите през тяхната четивност, си зададох въпроса какво би се случило, ако започнем да ги използваме с абсолютната свобода, т.е. лишени от тяхната четивна функция и представляващи преди всичко пространствен и формообразуващ обект. Това беше сърцевината на проекта ми, който впечатли журито на Културния реферат в Мюнхен, защото в него те намериха особен подход по темата за порядъка и свободата", обяснява тя. 

Далкалъчева нарича картинните изображения криптографики, защото произтичат от аналогови, абсолютно класически рисунки. Те в някакъв смисъл са криптирани и цифровизирани, тъй като са вкарани като първообраз в графичния софтуер и там биват изключително деструктурирани, трансформирани, наслоени до степен на почти неузнаваемост на първичната рисунка. За целта авторката всъщност създава две произведения - първо оригиналните аналогови творби, от които след това прави втори такива - дигитални. "Наричам това условно криптирана информация, която обаче е изцяло художествена", допълва тя.  

В тази криптирана рисунъчна образност са криптирани и буквените знаци, които са напълно лишени от смисъла на информационен носител, а са по-скоро повод да се създаде едно имагинерно, озадачаващо, много сложно и невидимо пространство, каквото не виждаме и не обитаваме в ежедневието си. "Те са алтернативни пространства, които носят друга информация", обяснява художничката.

Целият този проект, започнал в Мюнхен през 2020 г., продължава да се развива през годините с увеличаване на серията от арт книги, за които пояснява, че самостойни, пластически произведения на изкуството, които просто са осъществени чрез изразните средства на книгата - съчетанието на текст и изображение, специфичната темпорална композиция, която притежава книгата, за разлика от кавалетните жанрове, и се осъществява в ограничен авторски тираж. Арт книгите са ръчно книговезани и сигнирани, тоест подписани и номерирани с поредността в тиража, обяснява авторката.

Всъщност дълги години като художник на книгата Регина Далкалъчева, който работи за конвенционалните печатни издания, не спира да се пита къде е абсолютната свобода за артиста в тази конкретна област. "Повечето хора познават абсолютната претенция на живописеца, графика или скулптора. Те казват, че правят абсолютното, високото, елитарното изкуство, докато художникът на книгата винаги е приеман за приложен такъв. Той е в съавторство, но дори и това е съвременна теза за него, тъй като повече е приеман като изпълнител, който ретранслира в някаква визуалност онова, което големият автор литератор е създал", разяснава Далкалъчева.

Преди десетилетия, питайки се къде е абсолютната свобода в книгата и с помощта на интензивните си контакти с Германия, тя открива, че такава всъщност съществува. Това е жанрът на арт книгата, който е създаден по естествен начин от историята на изкуството. Тези книги обаче не са за четене, а за съзерцаване и преживяване. "Затова винаги, когато правя проект с картинни изображения, за мен голямата радост е те да бъдат изиграни по нов начин в книжната пластика и да бъдат пресъздадени като драматургично произведение със свой ритъм, динамика, развитие, акценти, паузи. Като мини кинофилм или видеоклип в рамките на това ограничено книжно пространство", коментира художничката. 

За повтаряемата употреба на "три" в заглавието на серията от арт книги „Триъгълни / Трилистови / Тристишия“ тя обяснява, че първото идва от факта, че голямата част от текстовете в тях са нейни авторски. Определя ги като свое псевдохайку в тристишия, като до тях си е позволила да нареди оригинални стихове на японски класици в жанра. "Триъгълни" са, тъй като формите им произтичат от квадрат, който по диагонала си образува триъгълник. А "Трилистови" е свързано с това, че книжните тела, които са вътре, са абсолютен резултат от определено сгъване, биговане, щанцоване, разрязване на три първични печатни листа. По този начин се получава обема на цялостното съдържание на книжните тела в арт книгите, допълва Далкалъчева. 

Творбите и книгите в проекта "Криптографики" са отпечатани в тираж от 15 бройки. В Бургас художничката представя много малка част от серията арт книги, а едно от нещата, с които с гордост може да се похвали, е, че някои от тях са включени в колекцията на един от най-големите колекционери на арт книги в света, германеца Райнхард Грюнер. За Регина Далкалъчева той в някакъв смисъл е първоначален учител и пътеводител в арт книгата и затова определя срещата си с него като голям шанс, защото колекцията на един колекционер е нещо, до което малцина са допуснати. Други колекционери, които имат нейни арт книги, се намират в Южна Корея, допълни още тя. 

В Бургас изложбата "Криптографики" в галерия "Неси" може да бъде видяна до 10 март. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.

Литературен обзор

Тази вечер бе открито 19-ото издание на Националната библиотечна седмица. На събитието в Националната библиотека присъстваха доц. Калина Иванова, председател на Управителния съвет на Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) и директор на Национа ...

Валери Генков

Литературен обзор

Френско-алжирският писател Камел Дауд, носител на наградата „Гонкур“ за 2024 г., се завръща днес в книжарниците във Франция с политическо есе, в което развива критиката си към алжирските власти и ислямистите, съобщава АФП. Есето Il faut parfois tra ...

Ангелина Липчева

Добрина Маркова

Литературен обзор

На 9 май излиза сборникът „Що е то? Гатанки в стихове“, предназначен за деца на възраст над 3 години и за техните родители. Автор на гатанките е самият Божидар Манов, а забавните илюстрации са на Ясен Григоров, информират издателите от „Колиб ...

Валери Генков

На бюрото

„Много се надявам, когато разгърнете тази книга, да я приемете със снизхождение към критиките, насочени към алчността и стремежа винаги да се казва истината, както и към критичния тон към някои формулировки от по-ранната практика на Конституционния съд," ...

Ангелина Липчева

Авторът и перото

Надявам се от следващия бюджет да се преборим да стартираме проект и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) да изглежда след няколко години по съвсем различен  начин. Това каза председателят на парламентарната комисия по култ ...

Валери Генков

Златното мастило

Добрина Маркова

Литературен обзор

Ангелина Липчева

Френско-алжирският писател Камел Дауд, носител на наградата „Гонкур“ за 2024 г., се завръща днес в книжарниците във Франция с политическо есе, в което развива критиката си към алжирските власти и ислямистите, съобщава АФП. Есето Il faut parfois trahir („Понякога се налага да станеш предател“) е публикувано от издателство „Галимар“ (Gallimard) като част от колекц ...

На бюрото

Валери Генков