Като изключително успешна отчитат своята инициатива „Велобиблиотеката“ от екипа на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна. Тя стартира през пролетта на миналата година. Както информирахме, опитът бе почерпен след визита в Швеция и включва мобилна услуга с велосипед и рикша с книги до различни точки на града. 

По думите на директорката на културната институция Радка Калчева, „Велобиблиотеката“ е имала тридесет излизания в рамките на няколко месеца и е достигнала до близо 400 читатели, което е много добро постижение. Рикшата престоява на дадено място за два часа и в това време всеки може да вземе нещо за четене, както и да върне заета литература. Предлагат се и други читателски услуги като регистрация в Регионалната библиотека. Така са направени 40 нови абонамента и са подновени 22, отчете директорката.

Най-сполучливи с

Любители на книгите в Разград си имат вече място за споделяне на своята страст – четенето. Идеята за учредяването на първия в града читателски клуб е на 33-годишната Стефани Дионисиева. Тя е родом от Русе, но от близо девет години живее в Разград. По професия е ветеринарен лекар.

Любовта й към книгите се заражда още в детските години. „Баба и дядо имаха голяма библиотека вкъщи с литература от всички жанрове. Първата книга, която прочетох, беше вълнуващият приключенски роман "Капитан Немо" на Жул Верн. И до ден днешен тази книга е сред любимите ми. За мен тя си остава вълшебна, цветна и описателна и ми доставя удоволствие да я препрочитам. Бих препоръчала всяко едно дете да прочете безсмъртната класика на Жул Верн, защото има какво да научи от нея“, каза Стефани.

Идеята за създаване на пространство, където разградчани могат да се срещат, да споделят вп

Тази книга е в памет на всички тези 45 достойни личности на българската култура и наука, които ме допуснаха до себе си. Това каза журналистката Виолета Цветкова по повод изданието „Насаме с незабравимите“. Премиерата бе тази вечер в книжния център „Гринуич“.

Томът представя 45 интервюта на авторката с личности като Катя Паскалева, Георги Калоянчев, Тодор Колев, Стоянка Мутафова, Георги Данаилов, Валери Петров, Леда Милева, Магда Абазова, Крикор Азарян, Иван Андонов, проф. Никола Георгиев, Димо от P.I.F. , Коста Цонев и др. В книгата са използвани снимки от архива на .

„Тези текстове не са изчерпателен творчески портрет на тези личности. Аз ги наричам моментна снимка в техния живот, която съм уловила тогава, когато е имало повод да се срещнем“, обясни авторката. Най-важното е, че след първите неловки въпроси, те решаваха да разкрият с

На 14 ноември в Национална галерия – Двореца ще се проведе поредното събитие от "Литературни срещи" - с руския журналист и писател Михаил Зигар. Модератор на събитието ще бъде поетът и журналист Димитър Кенаров. Разговорът ще бъде на английски език с превод на български, съобщиха от екипа на Културен център на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (СУ), който заедно със сдружение „Център за четене и култура“ е сред организаторите на срещата.

Събитието е част от програмата на СТЕНИ - Фестивал за европейска солидарност на Културен център на СУ. „Литературни срещи“ се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на културата и Столична община. „Литературни срещи есен 2024“ се реализират и с подкрепата на фондация „Америка за България“.

Михаил Зигар е руски журналист, писател и режисьор. Би

Книгата „В понеделник ще е късно“ на Добромир Банев излиза в ново и допълнено издание, съобщават издателите от „Персей“. 

По думите им книгата започва с нещо ново – акростих, носещ нейното заглавие. „Той е откровеното послание на Добромир Банев към читателите, напомняйки, че любовта празнува неделите, но няма търпение да посреща понеделниците. Времето е съдник за всичко, но дори то остава подвластно на силата “, посочват издателите.

Добромир Банев отбелязва днес 56-ата си годишнина. Роден е на 30 януари 1969 г. в Ловеч. Завършил е право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на поетични книги, сред които „Всички дни ще се казват неделя“, „Обичай ме бавно“, „Любов до синьо“, „Абсурдни времена“ - в съавторство с Маргарита Пет