Наградата "Маларме" за 2024 г. е присъдена на Мари Врина-Николов за превода й на френски език на стихосбирката "Там, където не сме" на Георги Господинов, съобщи сайтът livreshebdo.fr, като цитира организаторите на приза.

Наградата, учредена през 2022 г. от едноименната академия, отличава работата на преводачите и чуждестранната поезия на френски език. 

Мари Врина-Николов ще получи наградата си на 17 декември в Париж.

Тя е университетски преподавател по български език и литература и ръководител на магистърската програма по литературен превод в Националния институт за източни езици и култури в Париж (INALCO). Врина-Николов е автор на учебници по български език, статии и книги по история на българската литература. Превела е на френски език около петдесет книги от български автори - класици и съвременници, проза и поезия, отбелязва сайтът livreshebdo.fr.

Художникът Светозар Арнаудов-Зари ще представи свои книги с морски пътеписи в литературния клуб „Перото“ в София. Събитието ще е на 6 февруари, съобщават организаторите.

И двата тома са озаглавени „Пътешествията на един художник“ и представляват трета и четвърта част от едноименната му поредица. В тях са включени кратки разкази на автора за плаванията му от летните сезони през 2023 и 2024 г. Техен редактор е Христина Чопарова, журналист с дългогодишен опит в печатни и онлайн медии, създател на специализирания сайт за хора със слухова загуба „Ние ви чуваме“ и председател на едноименното сдружение. Дизайнът на кориците е дело на поетесата Валентина Йотова, университетски преподавател по графичен дизайн.

В „Перото“ Светозар Арнаудов ще покаже малка част от морските си пейзажи с маслени бои върху платно. Ще реализира също и б

Нели Митева представя „Гласовете на модата. Антология на съвременния български моден дизайн“ - книга с инсталация с модели на включените в нея дизайнери.

Премиерата ще бъде на 20 февруари, а проектът може да бъде разгледан до 23-ти в Софийския арсенал-музей за съвременно изкуство (САМСИ), съобщават организаторите.

„Има ли „българска дизайнерска сцена“ с ясно откроен профил и ако да, с какво е характерен той? А ако не – на какво се дължи това? Кои са нейните представители през последните 10 години, каква е визията им за заобикалящия ги свят и как намира тя израз в създадените от тях индивидуални колекции? Какви са трудностите, с които се сблъскват на (почти) липсващия за творенията им пазар в страната ни, но и какво ги окрилява да продължават напред? Тези и още много въпроси са в основата на мотивацията ми да създам тази книга като св

Двадесет и две читалищни библиотеки в област Перник ще получат финансиране за обновяване на книжния си фонд. Културните институции са сред одобрените в ежегодната сесия по програма "Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“ за 2024 г. 

Подпомогнати ще бъдат десет библиотеки в община Перник, шест в община Радомир, пет в Община Брезник и една в община Трън. Те ще получат финансиране на обща стойност приблизително 30 000 лева. Парите ще бъдат използвани за обновяване на книжния фонд. Средствата ще бъдат насочени към закупуването на нови и актуални заглавия, които ще отговорят на интересите и нуждите на местните жители. Очаква се новите книги да привлекат както редовни посетители, така и нови читатели.

За първи път тази година по програмата е могло да се кандидатства и онлайн. Попълването на документите е ставало възможно чрез

Огънят е нещо, което изгаря старото. Най-силната му функция е да влезеш в него и да изгори старите връзки и вярвания, догми, вчерашното ти аз и по някакъв начин с любов да се съградиш, каза в интервю Мария Лалева по повод представянето на новата си книга „Пътища от огън“ в Разград.

„В самия роман един от героите казва, че няма нищо друго освен силите на разрушението и силите на съграждането, че всичко може да се разруши и да се слепи отново. Всичко зависи от това върху какво си стъпил, с каква любов, с какво лепило лепиш вече тези разпаднали се части и понякога точно болката, огънят са тези, които ни разпадат. Дълбоко вярвам, че не бива да бягаме от болката, ако е дошла, значи по някакъв начин ние сами сме я извикали, за да ни покаже къде сме счупени, къде какво има да отработваме и това нещо всъщност от болка да го превърнем в приказка“, отбеляза писат