Писателката и издател Катя Антонова ще гостува в Бургас на 25 януари, за да представи най-новата си книга от поредицата истории за феята от захарницата, съобщават домакините на събитието от Експозиционен център "Флора".

Новата книга на Катя Антонова "Две трудни цветя и един фейояд" е своеобразна предистория на феята Ванилия и как тя попада в захарницата. Тя се ражда в едно странно цвете и за разлика от останалите феи, които са работливи, но скучни същества, е весела, забавна, остроумна и мечтае да има приятели. Макар да е сладкарска фея, Ванилия трудно намира място сред другите феи. Затова с ентусиазъм приема да изпълни желанието на кралица Всесилия – да донесе вода от Лилиевото езеро. Тази вода е последна надежда на кралицата, че ще помогне на болната орхидея, от която трябва да се появи бъдещият крал. Има само един проблем – Лилиевото езеро се пази от страшно чуд

Младата самоковка Борислава Филчева издаде „Дневник за пътувания и преживявания“. Тя го представи пред журналисти в Националния пресклуб в Самоков. 

Борислава Филчева посочи, че в него любителите пътешественици могат да запечатат на хартия своите пътувания и преживявания от тях. В страниците на дневника, освен че пътешествениците могат да напишат какво са видели, могат да разкажат и за най-вкусната храна, която са опитали. „Когато пътешествам, обичам да опитвам традиционна кухня, затова има и поле за най-добри три ястия от определената държава“. 

По думите на Филчева в днешно време, когато хората все повече използват мобилните си устройства и забравят да пишат на хартия, нейната „първоначална идея е написаното на хартия да се запамети занапред". Тя добави, че обича „хартиените издания“.

Интерес към дневника им

Доц. д-р Деян Статулов ще представи първата част от поредицата си книги "Между два кадъра" на 13 ноември в Центъра за съвременно изкуство и библиотека в Бургас, съобщават от културната институция в морския град.

Изданието представя 51 съвременни български кино творци, които разказват за своя път към филмите. Някои от тях са добре познати, а други не чак толкова, но всички заедно създават съвременния облик на българското кино.

Разговорите с тях са правени през последните пет години и предлагат момента снимка от работата на творците, като авторът не е търсил изчерпателност или актуалност извън конкретния филм, превърнал се в повод за срещата с героите в книгата. Деян Статулов ги описва не като интервюта, а като откровени разговори между два дубъла на снимачната площадка или в почивките между репетиции в театъра, затова и всички са различни. 

Сред героите на

Тази книга е в памет на всички тези 45 достойни личности на българската култура и наука, които ме допуснаха до себе си. Това каза журналистката Виолета Цветкова по повод изданието „Насаме с незабравимите“. Премиерата бе тази вечер в книжния център „Гринуич“.

Томът представя 45 интервюта на авторката с личности като Катя Паскалева, Георги Калоянчев, Тодор Колев, Стоянка Мутафова, Георги Данаилов, Валери Петров, Леда Милева, Магда Абазова, Крикор Азарян, Иван Андонов, проф. Никола Георгиев, Димо от P.I.F. , Коста Цонев и др. В книгата са използвани снимки от архива на .

„Тези текстове не са изчерпателен творчески портрет на тези личности. Аз ги наричам моментна снимка в техния живот, която съм уловила тогава, когато е имало повод да се срещнем“, обясни авторката. Най-важното е, че след първите неловки въпроси, те решаваха да разкрият с

Връзките на Ататюрк с България са дълбоки, трайни и се развиват по един органичен начин. Това заяви на среща с читатели във Враца Явор Сидеров, преводач на българското издание на „Ататюрк. История на идеи“ на М. Шюкрю Ханиоглу. Изданието бе представено в Регионалната библиотека „Христо Ботев“.

От познаването на българската общност в Солун, през осъзнаването за националната мобилизация на българите, до това, което те са постигнали като реформа след Oсвобождението, което той вижда като военно аташе – всичко това е органичната връзка на Ататюрк с България, добави Сидеров. 

Той прочете предговора на книгата, написан от автора специално към българското издание. В него се посочва, че „за първи път интелектуалната биография на Мустафа Кемал Ататюрк достига до общество и държава, които са оказали огромно влияние върху създателя на днешн