Цветан Николов е артистичното име на Цвятко Николов Митов, роден на 6 февруари 1925 г. във врачанското село Баница. По-късно в текстовете си нарича родното си село Мала надежда. Николов учи във врачанската мъжка гимназия „Христо Ботев“. По-късно е приет да учи режисура в института „Максим Горки“ при Захава в Москва, но не заминава. Вместо това изучава български език и литература в България.

Още като студент започва да работи в отдел „Култура“ на Столичната община. По-късно за известно време преподава в Софийския университет. Първият вестник, в който започва работа, е „Работническо дело“. През годините е художествен редактор и в киностудия „Бояна“ и издателство „Профиздат“. Мястото, където работи най-дълго като журналист и редактор, е вестник „Стършел“.

СЪЗДАВАТ СПЕКТАКЪЛ ПО РОМАНА МУ „ПОСЛЕДНИЯТ ОРДИНАРЕЦ“ 

Първата му книга е „Край Чульовата воденица“ и е издадена през 1960 г. от „Народна младеж“. Първите си разкази пък събира в сборниците „Човешки съдби“ (1961 г.), „Между два огъня“ (1968 г.) и по-късно - „Любов до издъхване“ (1985 г.). 

След излизането на романа му „Последният ординарец“ (1984) Юлия Огнянова създава по книгата спектакъл в Родопския драматичен театър в Смолян. Постановката се играе, както на собствена, така и на столична сцена нееднократно. В главните роли са Кръстю Лафазанов, Никола Пашов, Миряна Найденова, Илиян Николов. Драматизацията и постановката са на Юлия Огнянова, куклите – на Леонард Капон и Стефан Москов.

ПИШЕ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА

Цветан Николов пътува и пише за българите в чужбина. През 1983 г. излиза очеркът му „Търсачи на щастие“. Пет години по-късно е публикувана книгата „Българи в Южна Америка“, по която той работи съвместно с Димитър Петров. Томът представлява разказ за преселението на наши сънародници в началото на XX век в Аржентина, Уругвай, Бразилия и други топли страни на южноамериканския континент. Освен за включването на българите в борбите на работническата класа и в дейността на комунистическите партии, авторите разказват още за началото на българските културно-просветни организации, за първите български вестници в Южна Америка, както и за славянското движение на континента.

Николов е автор още на „Селският университет“ (1963), „Почти в рая“ (1989), „Големи години“ (1989). Негови наследници са синът му писателят Никола Вълчинов, автор на „Сезонът на канарчетата“, „Послушни момчета“, „Всичко е Колизеум“, и дъщерите му - актрисата и режисьор Роза Николова и художничката Диляна Николова.