Зимните четения в РИМ Враца започнаха с археологическа тема
Тридесет и шестите зимни четения в Регионалния исторически музей Враца започнаха тази вечер с археологическа тема. Директорът на музея и археолог Георги Ганецовски представи работата и откритията по време на спасителните археологични проучвания на обект 4 край село Дърманци, община Мездра. В рамките на три години са провеждани проучванията. Екипът е бил изложен на множество изпитания, работейки при сложни климатични условия и в кратки срокове, каза Ганецовски в залата. Той напомни, че спасителните археологически разкопки са извършвани по новото трасе Мездра-Ботевград по заявка на Агенция "Пътна инфраструктура". По думите му теренът се намира в землището на село Дърманци на десния бряг на река Искър, на 900 метра северозападно от центъра на селото. Разкопана площ е 24 000 кв. м. Общият брой проучени вкопани структури е 133 датиращи от ранно желязната епоха (VIII-VI век преди Христа), късно желязната епоха (IV-II век преди Христа) и българското средновековие (X-XI век). Открити са над 180 броя кремъчни артефакти. Всички структури са заснети с фотограметрични модели като археологът демонстрира пред публиката системата и как се визуализират находките. Ръководителят на археологическия екип Георги Ганецовски разкри, че е открит отлично запазен кухненски съд от ранно желязната епоха. До него е имало голяма паница с нанесена специфична, т.нар. щампова украса. За пръв път в района са намерени и керамични обредни пластики. Едната пластика е оформена като диск и според екипа археолози символизира слънце, светлина, вечност, живот. Друга е оформена като типичните изрязвания на дъбов лист. Дъбът е известен с неговата вековност, дълголетие, поясни Ганецовски. Друга пластика е с характерни оформени два израстъка и символизира мъжкото и женското начало – представя идеята за плодородието. На още една интересна пластика се натъкват експертите – с формата на щит и характерни изрязвания от двете страни. Тези керамичните предмети имат съвсем явна символика и се намества пъзел на послание, което са ни оставили древните траки, каза археологът. Тънкостенни щамповани съдове също са били открити, както и фрагменти от каменни инструменти за стриване на житни зърна за добиване на брашно. Ганецовски разказа и за открита структура, която е била запълнена с над 70 броя речни камъни. Положихме усилия да ги преброим, защото не успяхме да намерим обяснение и остана загадка смисълът на камъните, каза археологът. Той добави, че траките и тракийският период трябва да се разглеждат в по-голямата си многостранност. „Не можем да идентифицираме траките само със съкровища и сребро, а има една много по-голяма многоаспектност в техния бит и обреди, до които, благодарение на тези разкопки успяваме да се докоснем. Моето лично наблюдение е, че цялото дърманско поле представлява археология. И неминуемо възниква въпросът – всички тези вкопани структури, обредни ями, разположени на брега на река Искър са ползвани от хора, живеещи в близост. А къде е селището на древните траки?“ каза Ганецовски пред публиката тази вечер. Той допълни, че откритите кремъчни артефакти показват, че въпреки технологиите на траките за обработка на метали и за керамично производство, кремъкът е продължавал да бъде употребяван. „Направените археологически проучвания дават съвсем нови данни за културата и свързаните с тях стопански и обредни дейности през ранно желязната епоха, през късно желязната епоха и българското средновековие в тази част на България. Откритите структури и находки дават нова информация за духовната култура, средата и обредните дейности на местното население“, каза Генецовски в заключение. В рамките на проучванията са правени пространствени анализи, които подпомагат работата на археолозите, допълни археологът. Предстои да се подготви и публикува научен доклад за всички намерени артефакти на обект 4 край Дърманци, каза той. Зимните четения, организирани от Регионалния исторически музей (РИМ) са подготвени от девет експерти, историци и археолози, част от колектива на музея и двама външни гости. Те ще продължат всяка сряда до 23 април. Директорът на РИМ – Враца Георги Ганецовски обяви, че предстои да излезе първият сборник, в който ще бъдат включени някои от разработките на колегията от музея, които са представяни по време на зимните четения.
|
|
На бюрото
Сидни Ренде изследва новата ера на славата в I Could Be Famous
Феноменът на славата е преминал през значителна трансформация през последните десетилетия. В миналото, известността беше привилегия, запазена за малък брой звезди, които се възприемаха почти като свети личности. През 50-те години на миналия век, Мерилин Монро ...
Валери Генков
|
На бюрото
Людмила Ганчева: "Тази година ни изпълнихте с надежда и споделихте вашите мечти"
В Пловдив, 184 ученици от Професионалната гимназия по хранителни технологии и техника (ПГХТТ) участваха в уникален конкурс за ръкописно писмо, който се провежда за пета поредна година. Темата на тазгодишната инициатива беше "Среща с моето бъдещо Аз", което пре ...
Добрина Маркова
|
Матей Минев разработи библиотека за невронни мрежи с приложения за разпознаване на ръкописни знаци
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Как Лейла Слимани и Люси Борлето разкриват тъмната страна на детегледачката в „Нежна песен“
Френският институт в България, Центърът по многоезичието и Центърът за книгата на Нов български университет организират интригуваща среща на университетския клуб „Кинороман“ (Cinroman). Събитието ще се проведе на 22 януари от 18:00 часа в Медиатека ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Литературен обзор
Малките бандитковци канят децата да рисуват и играят в библиотеката
На 24 януари, събота, Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ в Русе ще бъде домакин на ново събитие, свързано с малките кучета от Общинския приют за безстопанствени животни. Събитието, организирано от детския отдел на библиотеката и доброволческ ...
Добрина Маркова
|
На бюрото
Людмила Ганчева: "Тази година ни изпълнихте с надежда и споделихте вашите мечти"
В Пловдив, 184 ученици от Професионалната гимназия по хранителни технологии и техника (ПГХТТ) участваха в уникален конкурс за ръкописно писмо, който се провежда за пета поредна година. Темата на тазгодишната инициатива беше "Среща с моето бъдещо Аз", което пре ...
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Фабиана Биа Кусумано разкрива дълбочината на любовта и човешките емоции
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Матей Минев разработи библиотека за невронни мрежи с приложения за разпознаване на ръкописни знаци
Ангелина Липчева
|
Ученикът от Природо-математическа профилирана гимназия „Свети Климент Охридски“ в Монтана, Матей Минев, отново привлече вниманието на специалистите в сферата на информационните технологии. Неговата иновация, представляваща библиотека за невронни мрежи с три различни приложения, бе отличена на 26-ата ученическа конференция на Ученическия институт по математика и информатика на БАН.
Мат ...
|
Експресивно
Илко Димитров представя „Извън кръга“ с проф. Александър Шурбанов и проф. Георги Каприев
Добрина Маркова
|
|
21:12 ч. / 05.02.2025
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 5193 |
|
Тридесет и шестите зимни четения в Регионалния исторически музей Враца започнаха тази вечер с археологическа тема. Директорът на музея и археолог Георги Ганецовски представи работата и откритията по време на спасителните археологични проучвания на обект 4 край село Дърманци, община Мездра.
В рамките на три години са провеждани проучванията. Екипът е бил изложен на множество изпитания, работейки при сложни климатични условия и в кратки срокове, каза Ганецовски в залата. Той напомни, че спасителните археологически разкопки са извършвани по новото трасе Мездра-Ботевград по заявка на Агенция "Пътна инфраструктура". По думите му теренът се намира в землището на село Дърманци на десния бряг на река Искър, на 900 метра северозападно от центъра на селото.
Разкопана площ е 24 000 кв. м. Общият брой проучени вкопани структури е 133 датиращи от ранно желязната епоха (VIII-VI век преди Христа), късно желязната епоха (IV-II век преди Христа) и българското средновековие (X-XI век). Открити са над 180 броя кремъчни артефакти. Всички структури са заснети с фотограметрични модели като археологът демонстрира пред публиката системата и как се визуализират находките.
Ръководителят на археологическия екип Георги Ганецовски разкри, че е открит отлично запазен кухненски съд от ранно желязната епоха. До него е имало голяма паница с нанесена специфична, т.нар. щампова украса. За пръв път в района са намерени и керамични обредни пластики. Едната пластика е оформена като диск и според екипа археолози символизира слънце, светлина, вечност, живот. Друга е оформена като типичните изрязвания на дъбов лист. Дъбът е известен с неговата вековност, дълголетие, поясни Ганецовски. Друга пластика е с характерни оформени два израстъка и символизира мъжкото и женското начало – представя идеята за плодородието. На още една интересна пластика се натъкват експертите – с формата на щит и характерни изрязвания от двете страни. Тези керамичните предмети имат съвсем явна символика и се намества пъзел на послание, което са ни оставили древните траки, каза археологът.
Тънкостенни щамповани съдове също са били открити, както и фрагменти от каменни инструменти за стриване на житни зърна за добиване на брашно.
Ганецовски разказа и за открита структура, която е била запълнена с над 70 броя речни камъни. Положихме усилия да ги преброим, защото не успяхме да намерим обяснение и остана загадка смисълът на камъните, каза археологът. Той добави, че траките и тракийският период трябва да се разглеждат в по-голямата си многостранност. „Не можем да идентифицираме траките само със съкровища и сребро, а има една много по-голяма многоаспектност в техния бит и обреди, до които, благодарение на тези разкопки успяваме да се докоснем. Моето лично наблюдение е, че цялото дърманско поле представлява археология. И неминуемо възниква въпросът – всички тези вкопани структури, обредни ями, разположени на брега на река Искър са ползвани от хора, живеещи в близост. А къде е селището на древните траки?“ каза Ганецовски пред публиката тази вечер.
Той допълни, че откритите кремъчни артефакти показват, че въпреки технологиите на траките за обработка на метали и за керамично производство, кремъкът е продължавал да бъде употребяван.
„Направените археологически проучвания дават съвсем нови данни за културата и свързаните с тях стопански и обредни дейности през ранно желязната епоха, през късно желязната епоха и българското средновековие в тази част на България. Откритите структури и находки дават нова информация за духовната култура, средата и обредните дейности на местното население“, каза Генецовски в заключение. В рамките на проучванията са правени пространствени анализи, които подпомагат работата на археолозите, допълни археологът. Предстои да се подготви и публикува научен доклад за всички намерени артефакти на обект 4 край Дърманци, каза той.
Зимните четения, организирани от Регионалния исторически музей (РИМ) са подготвени от девет експерти, историци и археолози, част от колектива на музея и двама външни гости. Те ще продължат всяка сряда до 23 април. Директорът на РИМ – Враца Георги Ганецовски обяви, че предстои да излезе първият сборник, в който ще бъдат включени някои от разработките на колегията от музея, които са представяни по време на зимните четения.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Проектът за дигитализация на почерка на Райна Княгиня е уникален за жените в историята
Националната кръгла маса в Панагюрище стана сцена на представянето на иновативния проект „Почеркът на Райна Княгиня като дигитален шрифт“. Събитието, организирано по случай 170-годишнината от рождението на Райна Княгиня, привлече вниманието на ...
|
Избрано
Професор Жоржета Назърска за трансформацията на Райна Княгиня в национална героиня
Националната кръгла маса, проведена на тема „Райна Княгиня: 170 години вдъхновение и културно наследство за Панагюрище“, събра множество специалисти и любители на историята, които обсъдиха значението на революционерката в българската култура. ...
|
Луиджи Пирандело разкрива разликата между комичността и хумора в "Хуморът" от 1908 година
|
Ако сте поропуснали
Неаполитанската „казима“: От улицата до културата – какво стои зад този уникален термин
В италианския диалект на Неапол, терминът "казима" (cazzimma) е изключително интересно и сложно понятие, което трудно може да бъде преведено на български. Думата е описваща смесица от негативни черти като егоизъм, злоба, хитрост, арогантност и стиснатост, ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |