Романът „Времеубежище“ на Георги Господинов и „След Европа“ на политолога Иван Кръстев са включени в списък на немскоезичния вестник „Нойе Цюрхер Цайтунг“ за 100-те най-значими книги от целия свят, публикувани в първата четвърт на века. Това съобщават от издателство „Жанет 45“.

По думите им избраните книги са в различни жанрове, от всички континенти на света.

Сред авторите в списъка са Амос Оз („История за любов и мрак“), Мишел Уелбек („Платформата“), Джонатан Франзен („Свобода“), Даниел Келман („Тил), Светлана Алексиевич („Време секънд хенд“), Херта Мюлер („Всичко свое нося със себе си“), Олга Токарчук („Книгите на Якоб“), Хан Канг („Вегетарианката“) и др.

Новата книга на Марина Константинова "Принцът в зелено", посветена на патриарха на българския балет Анастас Петров, бе представена в дом-паметник "Йордан Йовков" снощи, съобщиха от културния институт. Оттам допълниха, че творбата проследява трудния път на едно талантливо момче от родния Добрич, през Варна до Берлин и София в упорито следваната мисия по утвърждаване на балета като значимо изкуство в Българя.

Книгата бе представена от редакторката д-р Кремена Митева и уредникът в дом-паметник „Йордан Йовков“ – д-р Веселина Белева.

„Творческата дейност на първосъздателя на българския професионален балет Анастас Петров е известна на специалистите. Името му обаче не е толкова популярно сред неспециалистите. Артистът посвещава целия си живот на балета, поставяйки десетки спектакли и танцувайки в главните мъжки роли, обучавайки стотици млади балетни из

Библиотечният фонд трябва да бъде релевантен, да отговаря на търсенията и изискванията, да бъде актуален и да се използва, каза в интервю Тотка Станчева, отговорник „Библиотека“ към троянското читалище „Наука – 1870 г.“

Новите книги, постъпили във фондовете на библиотеката към троянското читалище „Наука – 1870 г.“ през изминалата година, са 316. Най-голям брой – 115 са закупени благодарение на спечелен проект по програма „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“. 

В читалищните бюджети няма пари за закупуване на книги, единственият шанс библиотеките да се сдобият с нови заглавия е посредством тези проекти или чрез дарения, разказа Станчева. Тя е свързана с културната институция от 1989 г. и припомни, че по онова време  са разполагали с огромни бюджети за кни

Сдружението на писателите в Добрич издаде нова антология с творби на местни автори. Заглавието й е „Небе, голямо колкото земята“. Фразата е цитат от стихотворение на поета Драгни Драгнев. Изданието има и подзаглавие „С перо и четка за Добруджа“. Причината е, че редом с произведенията на словото, има и страници, които представят художници от добричкия край. 

Съставители на антологията са председателят на сдружението Драгомил Георгиев и поетите Петранка Божкова и Сашо Серафимов. „Тук са представени творци от различни поколения, школи, стилове и жанрове. Опитахме се да ги „срещнем“ между кориците на това издание, защото има нещо, което ги свързва – родени са под небето на Добруджа“, казва в предговора Божкова. „И ако след сто години някой разгърне тази книга, надяваме се, ще получи поне малка представа за поетичния

Дружеството на писателите в Ямбол отбеляза 45 години от създаването си. Творческата вечер събра десетки майстори на писаното слово, малки и големи почитатели на литературата, журналисти, представители на различни културни институции и официални гости в зала „Проф. Иван Попов“ на Научно-техническите съюзи.

Първо бяха показани архивни видео кадри от прояви на Дружеството, а след това председателят му поетът Тенко Тенев направи кратък обзор из 45-годишния творчески живот. По думите на Тенев той е белязан от перото и таланта на редица писатели, оставили диря и на националния литературен небосклон. Той посочи, че съвсем съзнателно пропуска многобройните награди на ямболските писатели. 

Разлиствайки хрониката на времето ще се убедим колко карнавално пъстра е литературната панорама на ямболския край. Тя винаги откроявала неспокойния дух на мислещия интелигент