Биография: Проф. Асен Златаров
Асен Златаров завършва висшето си образование по химия в Женева Проф. Иван-Асен Христов Златаров е роден в Хасково на 4 февруари 1885 г. Кръстен е в чест на победата на цар Иван Асен Втори в битката край хасковското село Клокотница. Баща му Христо Златаров е търговски служител, който известно време прекарва в Италия, участва в националноосвободителните борби, за което е заточен в Анадола, а след Освобождението на България е народен представител и адвокат. Майка му - Теофана, е дъщеря на видния възрожденец от Хасково Иван Минчев. Тя учи сина си на френски и руски език. Асен Златаров иска да учи медицина, но заради крехкото си здраве се записва да учи химия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Заедно с лекциите по химия слуша с интерес и лекциите по философия на проф. Иван Георгов и д-р Кръстьо Кръстев. През 1904 г. заминава за Женева, Швейцария, където през 1907 г. завършва висшето си образование по химия. Тук се среща с френския философ и историк Жан Жорес и възприема безрезервно идеите му. През май 1908 г. се завръща в България и през септември същата година е назначен за учител по химия в Пловдивската мъжка гимназия. След приключване на учебната година заминава на специализация по химия на храненето и съдебна химия за една година в Мюнхен, Германия, при проф. Т. Паул. Същата година става и доктор по химия и физика в Университета в Гренобъл, Франция, където защитава дисертацията си „Върху синтезата на някои нови багрила от групите на индулина и акридина“. След специализацията си в Мюнхен в областта на броматологията Асен Златаров насочва научните си интереси и познания върху природни обекти от растителен и животински произход. През 1910-1911 г. той публикува „Приготовляване и състав на специфични български видове сирена“. Трудът е публикуван и на френски език, и съдържа резултати от оригинални негови проучвания върху процесите на узряването с подробни описания на технологията за получаването на българското сирене и кашкавал. Изследва хранителната и калорийна стойност на хранителните продукти, начина на приготвяне и използване на храната в българската национална кухня. През лятото на 1910 г. се завръща в България и става асистент по химия при проф. Пенчо Райков в Катедрата по органична химия във Физико-математическия факултет на Софийския университет. През 1921 г. излиза един от най-забележителните научни трудове на Асен Златаров - „Основи на науката за храненето“ През Балканската война (1912-1913) и Междусъюзническата война (1913) Асен Златаров участва като инспектор по хигиена и хранене, а през Първата световна война (1914-1918) той помага в няколко военни болници, преди да бъде назначен във военновременния Комитет за стопански грижи и обществена предвидливост. През 1920 г. е избран за частен доцент по биохимия във Физико-математическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а през 1922 г. - за редовен доцент по химия на храненето. През 1921 г. излиза един от най-забележителните негови научни трудове - „Основи на науката за храненето“. През 1924 г. е назначен за извънреден професор по органична и неорганична химия във Физико-математическия факултет, където чете лекции на студенти от сродните факултети - медицина, естественици, агрономи, ветеринарни лекари. Едва през 1935 г. той e назначен за редовен професор и ръководител на Катедрата по органична химия при Физико-математическия факултет. Проф. Асен Златаров чете лекции по неорганична и органична химия, физиологическа химия, химия и биохимия на белтъците и наука за храненето, изнася многобройни беседи по натурфилософия. На лекциите му идвали не само студенти, но и ученици, учители и общественици. На сказките му в читалищата местата не стигали. Самият той казвал: „Най-голямо удоволствие ми създава преподаването. Роден съм за учител, за преподавател… Винаги, когато отивам на лекции, отивам като за пръв път и се вълнувам като абитуриент. И във всяка лекция, макар за десети път да излизам с нея, влагам нещо ново, търся…“. Проф. Асен Златаров е химик, но през целия си живот създава и литературно творчество Химик по образование, но с любов към литературата през целия си живот проф. Асен Златаров дели времето си между научноизследователската работа и литературното творчество. И в двете области постиженията му еднакво допринасят за неговото признание като учен, писател, публицист, поет и литературен критик. Още като ученик пише стихове. През 1905 г., когато е на 20 години, издава малката стихосбирка „Според настроението“ с поднадслов „Волни стихове“ и с посвещение на титулната страница - „Наброски само за моите приятели“. Недоволен от напечатаната вече стихосбирка, Асен Златаров я изземва от книжарниците и я унищожава. През 1918 г. във в. „Пряпорец“ е отпечатана поемата му „Цветя за него“, излязла през 1919 г. в отделна книга. Тогава е отпечатана и поемата му „Песни за нея“. И двете са подписани с псевдонима Аура, който става знак на поетичното творчество на Асен Златаров. Със същия псевдоним издава и две книги с лирична проза. През 1924 г. той става част от литературния кръг „Стрелец“, който включва още проф. Константин Гълъбов, Фани Попова-Мутафова, Атанас Далчев и други. Като участник в него, Асен Златаров издава романа си „В града на любовта“ (1927). Асен Златаров притежава голям ораторски дар, научна ерудиция и богата обща култура. За 10-25 години той изнася 1000 сказки и научни доклади, и оказва голямо влияние върху младежите с дълбокия хуманизъм на делото си. На борбата за мир посвещава брошурата „Химическата война и гибелта на човечеството“, издадена през 1929 г. Философските си възгледи Асен Златаров излага в над 50 предговора, които пише към библиотеката „Натурфилософско четиво“, в статиите „Исторически материализъм и емпириокритицизъм“ (1911), „Маркс-Енгелсовият материализъм“ (1912), „Живот, старост и смърт“ (1911), „Що е живот и защо е смъртта“ (1930) и други. След посещението си в СССР, където участва в 15-ия международен конгрес на физиолозите, той пише публицистичната книга „В страната на Съветите“ (1936). Ученият участва в редактирането на списания, но е и председател на Съюза на химиците в България Проф. Асен Златаров участва в редактирането на списанията „Химия и индустрия“, „Природа и наука“, „Наука и живот“. От 1929 до 1936 г. е председател на Съюза на химиците в България. От близо 80 научни публикации на проф. Асен Златаров, самостоятелно или в съавторство, с чисто химична тематика в областта на аналитичната химия са шест, а в областта на органичната химия - осем публикации. Останалите са крупни проучвания, свързани с броматологията, стимулацията и биохимията. Изучава розата, соята и японската гъба. Открива чувствителна и специфична реакция за нитритни йони, която е наречена на негово име. Сред научните му трудове са „Фитобиохимични студии (първа част, 1914, втора част, 1916-1925, на немски език), „Принос към въпроса за количественото определяне на фосфорната киселина в растителни вещества“ (1915), „Науката за храненето“ (сборник лекции, 1921), „Изхранването на България“ (1922), „Розата и индустрията за розово масло в България“ (1922). Проф. Асен Златаров изучава ензимохимията на тежките метали и стимулацията като процес на възбуждане на ензимните системи в покълващото зърно под действието на стимулантите. Три са неговите основни трудове в областта на стимулацията, в които той разкрива влиянието на химическите стимуланти и ги свежда до явление от сложен биологичен характер. Това са „Изследвания върху стимулацията на зърната чрез химикали“ (1925), отпечатан и на френски, и немски език през 1926 г., „Около една теория на живота“ (1926) и „Нови експериментални приноси за обяснение на влиянието на химическите стимуланти върху прорастване на семена и растения“ - доклад, изнесен на международния конгрес по химия в Мадрид, Испания, през 1934 г. В областта на биохимичните изследвания проф. Асен Златаров се интересува от влиянието на различните метални йони върху ферментната активност. Събраният експериментален материал и произтичащите от него изводи дават възможност да обнародва първите съобщения по „Биохимията на цинка и проблемите за злокачествените нарасти“ (1930). Същата година публикува на френски език статията „Цинк и рак“, а през 1933 г. в медицински седмичник във Виена, Австрия, той публикува статията „Биохимията на цинка и проблема за злокачествените тумори“. През 1935 г. проф. Асен Златаров публикува самостоятелната си работа „Опит за цинкова терапия на злокачествените нарасти“. Проф. Асен Златаров пожелава на студентите: "Като младежи, да отгледат три добродетели: любов към труда, любов към истината, любов към народа" Последната му научно-популярна беседа, която изнася през февруари 1936 г., е „Какво е ракът?“. Болестта изненадва проф. Асен Златаров и той не успява да изнесе своята прощална лекция. Последното му излизане пред аудиторията било делово, самият той се чувствал много зле, но студентите го изпратили с ръкопляскания. Една нощ преди смъртта си той пише своето писмо завет, в което казва: „Искал бих в една последна лекция на студентите да им кажа няколко прости, но важни неща: да ги имат като напътствие и като спомен от мен. Щях да им внуша, че трябва, като младежи, да отгледат три добродетели: любов към труда, любов към истината, любов към народа. Да обичат България - да я обичат чисто и предано, и никога от тази си обич да не правят кариера: позорно нещо е професионалният патриотизъм - бива ли да се изкористява едно естествено и благородно чувство, което всеки честен човек трябва да притежава? Искал бих на тази младеж да кажа да скъпи българската реч: какво богатство, какво чудо, каква сила е тя! Нека работят да има у нас повече просвета, повече идейна, политическа, стопанска свобода. Да не се боят, че ще имат неприятности с ограничените, духовно слепите, чуждите на повиците на живота: идеалът всякога побеждава, стига да е смислен, висок и човечен". Проф. Асен Златаров умира на 22 декември 1936 г. от тумор в стомаха след извършената му операция във клиника във Виена, Австрия. На 27 декември 1936 г. тялото му е пренесено в България със средства, събрани с всенародна подписка, а погребението му в София се превръща във внушително всенародно поклонение, в което участват няколко хиляди души. През 1970 г. на негово име в Хасково е учредена награда, която се присъжда за високи постижения в областта на науката, литературата и изкуството на творци, родени в Хасково или създали произведения в града. В Бургас държавният университет носи неговото име, както и Гимназията по туризъм. На 29 май 2015 г. посмъртно е удостоен със званието „Почетен гражданин на Хасково“. На 30 декември 2024 г. Министерският съвет предлага на Народното събрание да преименува университета "Проф. д-р Асен Златаров" в Бургаски държавен университет "Проф. д-р Асен Златаров". За промяна в наименованието е взето решение от Академичния съвет на университета, както и от Общото събрание на висшето училище.
|
|
Авторът и перото
Нова буря от обвинения и спекулации за влиянието на Мегън върху Хари
Принц Хари и Мегън Маркъл отново са в центъра на общественото внимание, след като говорител на херцога на Съсекс определи новата биография на принца като „безумна конспирация“. Реакцията идва след публикации на автора Том Бауър, който е известен с ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
От Лилехамер до Мексико: Лумхолц и неговото непознато пътешествие в историята
Карл Лумхолц, име, което не е особено познато на много хора. Въпреки това, благодарение на книгата „Призракът на Лумхолц“, написана от Мортен А. Стрьокснес, можем да се запознаем с приключенията на този норвежки изследовател, живял между XIX и XX в ...
Добрина Маркова
|
Ирен Виола подчертава, че най-лошите оценки идват от нас самите
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Да бягаш от войната, но дали можеш да избягаш от себе си?
"Римпатрио" (Rimpatrio) е дебютният роман на писателката Ева Гуера (Eve Guerra). Книгата е частично автобиографична и разказва историята на италиано-френско семейство, състоящо се от трима братя и една сестра. Най-голямото от братята, Джовани (Giovanni), откри ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Литературен обзор
Какво ще направиш ако видиш дракон и никой не ти вярва, Гуидо Куарцо знае
В последните години литературата за деца и младежи се обогатява с нови и интересни заглавия. Сред тях е "Саламандър" от Гуидо Куарцо (Guido Quarzo). Книгата представя история, която не само привлича вниманието на младите читатели, но и им предлага дълбочина и ...
Добрина Маркова
|
На бюрото
Алиса Заноти представя емоционалния портрет на Амелия Росели в новата си книга
Историята на Амелия (Амелия Росели) започва на острова, който шепти. Авторката Алиса Заноти, родена в Болоня и живееща в Торино, разказва за Карло Росели, който е изпратен в изгнание на остров Липари, описвайки го като "затвор без решетки". В своята дебютна кн ...
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Краят на мистерията Банкси: Истинската самоличност на анонимния художник е разкрита след години на тайни?
Валери Генков
|
Златното мастило
Младежки литературен фестивал "Черноморска пролет" обединява автори и читатели
Добрина Маркова
|
Първото издание на Международния младежки литературен фестивал "Черноморска пролет" бе официално открито в Регионалната библиотека "Пейо К. Яворов“ в Бургас.
На събитието, което е част от първото издание на Международния младежки литературен фестивал "Черноморска пролет", присъстваха множество автори, издатели и преводачи. Програмата, която ще продължи до 14 март, предлага на участниците ун ...
|
На бюрото
Соломонсон не успя да разбере Ерна, но Стефан Цвайг със сигурност разкри нещо за нас
Добрина Маркова
|
|
12:12 ч. / 04.02.2025
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 3205 |
|
Асен Златаров завършва висшето си образование по химия в Женева
Проф. Иван-Асен Христов Златаров е роден в Хасково на 4 февруари 1885 г. Кръстен е в чест на победата на цар Иван Асен Втори в битката край хасковското село Клокотница. Баща му Христо Златаров е търговски служител, който известно време прекарва в Италия, участва в националноосвободителните борби, за което е заточен в Анадола, а след Освобождението на България е народен представител и адвокат. Майка му - Теофана, е дъщеря на видния възрожденец от Хасково Иван Минчев. Тя учи сина си на френски и руски език.
Асен Златаров иска да учи медицина, но заради крехкото си здраве се записва да учи химия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Заедно с лекциите по химия слуша с интерес и лекциите по философия на проф. Иван Георгов и д-р Кръстьо Кръстев. През 1904 г. заминава за Женева, Швейцария, където през 1907 г. завършва висшето си образование по химия. Тук се среща с френския философ и историк Жан Жорес и възприема безрезервно идеите му. През май 1908 г. се завръща в България и през септември същата година е назначен за учител по химия в Пловдивската мъжка гимназия. След приключване на учебната година заминава на специализация по химия на храненето и съдебна химия за една година в Мюнхен, Германия, при проф. Т. Паул. Същата година става и доктор по химия и физика в Университета в Гренобъл, Франция, където защитава дисертацията си „Върху синтезата на някои нови багрила от групите на индулина и акридина“.
След специализацията си в Мюнхен в областта на броматологията Асен Златаров насочва научните си интереси и познания върху природни обекти от растителен и животински произход. През 1910-1911 г. той публикува „Приготовляване и състав на специфични български видове сирена“. Трудът е публикуван и на френски език, и съдържа резултати от оригинални негови проучвания върху процесите на узряването с подробни описания на технологията за получаването на българското сирене и кашкавал. Изследва хранителната и калорийна стойност на хранителните продукти, начина на приготвяне и използване на храната в българската национална кухня. През лятото на 1910 г. се завръща в България и става асистент по химия при проф. Пенчо Райков в Катедрата по органична химия във Физико-математическия факултет на Софийския университет.
През 1921 г. излиза един от най-забележителните научни трудове на Асен Златаров - „Основи на науката за храненето“
През Балканската война (1912-1913) и Междусъюзническата война (1913) Асен Златаров участва като инспектор по хигиена и хранене, а през Първата световна война (1914-1918) той помага в няколко военни болници, преди да бъде назначен във военновременния Комитет за стопански грижи и обществена предвидливост.
През 1920 г. е избран за частен доцент по биохимия във Физико-математическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а през 1922 г. - за редовен доцент по химия на храненето. През 1921 г. излиза един от най-забележителните негови научни трудове - „Основи на науката за храненето“. През 1924 г. е назначен за извънреден професор по органична и неорганична химия във Физико-математическия факултет, където чете лекции на студенти от сродните факултети - медицина, естественици, агрономи, ветеринарни лекари. Едва през 1935 г. той e назначен за редовен професор и ръководител на Катедрата по органична химия при Физико-математическия факултет.
Проф. Асен Златаров чете лекции по неорганична и органична химия, физиологическа химия, химия и биохимия на белтъците и наука за храненето, изнася многобройни беседи по натурфилософия. На лекциите му идвали не само студенти, но и ученици, учители и общественици. На сказките му в читалищата местата не стигали. Самият той казвал: „Най-голямо удоволствие ми създава преподаването. Роден съм за учител, за преподавател… Винаги, когато отивам на лекции, отивам като за пръв път и се вълнувам като абитуриент. И във всяка лекция, макар за десети път да излизам с нея, влагам нещо ново, търся…“.
Проф. Асен Златаров е химик, но през целия си живот създава и литературно творчество
Химик по образование, но с любов към литературата през целия си живот проф. Асен Златаров дели времето си между научноизследователската работа и литературното творчество. И в двете области постиженията му еднакво допринасят за неговото признание като учен, писател, публицист, поет и литературен критик. Още като ученик пише стихове. През 1905 г., когато е на 20 години, издава малката стихосбирка „Според настроението“ с поднадслов „Волни стихове“ и с посвещение на титулната страница - „Наброски само за моите приятели“. Недоволен от напечатаната вече стихосбирка, Асен Златаров я изземва от книжарниците и я унищожава.
През 1918 г. във в. „Пряпорец“ е отпечатана поемата му „Цветя за него“, излязла през 1919 г. в отделна книга. Тогава е отпечатана и поемата му „Песни за нея“. И двете са подписани с псевдонима Аура, който става знак на поетичното творчество на Асен Златаров. Със същия псевдоним издава и две книги с лирична проза. През 1924 г. той става част от литературния кръг „Стрелец“, който включва още проф. Константин Гълъбов, Фани Попова-Мутафова, Атанас Далчев и други. Като участник в него, Асен Златаров издава романа си „В града на любовта“ (1927).
Асен Златаров притежава голям ораторски дар, научна ерудиция и богата обща култура. За 10-25 години той изнася 1000 сказки и научни доклади, и оказва голямо влияние върху младежите с дълбокия хуманизъм на делото си. На борбата за мир посвещава брошурата „Химическата война и гибелта на човечеството“, издадена през 1929 г. Философските си възгледи Асен Златаров излага в над 50 предговора, които пише към библиотеката „Натурфилософско четиво“, в статиите „Исторически материализъм и емпириокритицизъм“ (1911), „Маркс-Енгелсовият материализъм“ (1912), „Живот, старост и смърт“ (1911), „Що е живот и защо е смъртта“ (1930) и други. След посещението си в СССР, където участва в 15-ия международен конгрес на физиолозите, той пише публицистичната книга „В страната на Съветите“ (1936).
Ученият участва в редактирането на списания, но е и председател на Съюза на химиците в България
Проф. Асен Златаров участва в редактирането на списанията „Химия и индустрия“, „Природа и наука“, „Наука и живот“. От 1929 до 1936 г. е председател на Съюза на химиците в България. От близо 80 научни публикации на проф. Асен Златаров, самостоятелно или в съавторство, с чисто химична тематика в областта на аналитичната химия са шест, а в областта на органичната химия - осем публикации. Останалите са крупни проучвания, свързани с броматологията, стимулацията и биохимията.
Изучава розата, соята и японската гъба. Открива чувствителна и специфична реакция за нитритни йони, която е наречена на негово име. Сред научните му трудове са „Фитобиохимични студии (първа част, 1914, втора част, 1916-1925, на немски език), „Принос към въпроса за количественото определяне на фосфорната киселина в растителни вещества“ (1915), „Науката за храненето“ (сборник лекции, 1921), „Изхранването на България“ (1922), „Розата и индустрията за розово масло в България“ (1922).
Проф. Асен Златаров изучава ензимохимията на тежките метали и стимулацията като процес на възбуждане на ензимните системи в покълващото зърно под действието на стимулантите. Три са неговите основни трудове в областта на стимулацията, в които той разкрива влиянието на химическите стимуланти и ги свежда до явление от сложен биологичен характер. Това са „Изследвания върху стимулацията на зърната чрез химикали“ (1925), отпечатан и на френски, и немски език през 1926 г., „Около една теория на живота“ (1926) и „Нови експериментални приноси за обяснение на влиянието на химическите стимуланти върху прорастване на семена и растения“ - доклад, изнесен на международния конгрес по химия в Мадрид, Испания, през 1934 г.
В областта на биохимичните изследвания проф. Асен Златаров се интересува от влиянието на различните метални йони върху ферментната активност. Събраният експериментален материал и произтичащите от него изводи дават възможност да обнародва първите съобщения по „Биохимията на цинка и проблемите за злокачествените нарасти“ (1930). Същата година публикува на френски език статията „Цинк и рак“, а през 1933 г. в медицински седмичник във Виена, Австрия, той публикува статията „Биохимията на цинка и проблема за злокачествените тумори“. През 1935 г. проф. Асен Златаров публикува самостоятелната си работа „Опит за цинкова терапия на злокачествените нарасти“.
Проф. Асен Златаров пожелава на студентите: "Като младежи, да отгледат три добродетели: любов към труда, любов към истината, любов към народа"
Последната му научно-популярна беседа, която изнася през февруари 1936 г., е „Какво е ракът?“. Болестта изненадва проф. Асен Златаров и той не успява да изнесе своята прощална лекция. Последното му излизане пред аудиторията било делово, самият той се чувствал много зле, но студентите го изпратили с ръкопляскания. Една нощ преди смъртта си той пише своето писмо завет, в което казва: „Искал бих в една последна лекция на студентите да им кажа няколко прости, но важни неща: да ги имат като напътствие и като спомен от мен. Щях да им внуша, че трябва, като младежи, да отгледат три добродетели: любов към труда, любов към истината, любов към народа. Да обичат България - да я обичат чисто и предано, и никога от тази си обич да не правят кариера: позорно нещо е професионалният патриотизъм - бива ли да се изкористява едно естествено и благородно чувство, което всеки честен човек трябва да притежава? Искал бих на тази младеж да кажа да скъпи българската реч: какво богатство, какво чудо, каква сила е тя! Нека работят да има у нас повече просвета, повече идейна, политическа, стопанска свобода. Да не се боят, че ще имат неприятности с ограничените, духовно слепите, чуждите на повиците на живота: идеалът всякога побеждава, стига да е смислен, висок и човечен".
Проф. Асен Златаров умира на 22 декември 1936 г. от тумор в стомаха след извършената му операция във клиника във Виена, Австрия. На 27 декември 1936 г. тялото му е пренесено в България със средства, събрани с всенародна подписка, а погребението му в София се превръща във внушително всенародно поклонение, в което участват няколко хиляди души. През 1970 г. на негово име в Хасково е учредена награда, която се присъжда за високи постижения в областта на науката, литературата и изкуството на творци, родени в Хасково или създали произведения в града. В Бургас държавният университет носи неговото име, както и Гимназията по туризъм. На 29 май 2015 г. посмъртно е удостоен със званието „Почетен гражданин на Хасково“. На 30 декември 2024 г. Министерският съвет предлага на Народното събрание да преименува университета "Проф. д-р Асен Златаров" в Бургаски държавен университет "Проф. д-р Асен Златаров". За промяна в наименованието е взето решение от Академичния съвет на университета, както и от Общото събрание на висшето училище.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Пилотите които разказаха историята на разпадаща се Италия
В книгата "Крила в трагедията. Италианските авиаторите след 8 септември" авторът Джулио Ладзати (Giulio Lazzati) разглежда сложната история на италианските пилоти и авиационния персонал след края на Втората световна война. Той посвещава произведението си на ...
|
Избрано
Квартал Дела Витория в Рим: История, Архитектура и Социални Трансформации през 20-ти Век
Квартал Дела Витория в Рим е обект на задълбочен анализ в труда на историчката Паола Чинтоли, озаглавен "Квартал XV Дела Витория". В него авторката разглежда процесите на урбанизация и архитектурни експерименти в жилищното строителство, реализирани от ...
|
Традиционните занаяти – живо наследство или забравен занаят?
|
Ако сте поропуснали
РБ „Георги С. Раковски” възобновява работа в Художествената галерия „Жорж Папазов”
Регионалната библиотека „Георги С. Раковски” в Ямбол възобновява обслужването на читателите си от 12 март в изнесена приемна, разположена в Художествената галерия „Жорж Папазов”. Временното местоположение на библиотеката е необходимо ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |