Романът „Времеубежище“ на Георги Господинов и „След Европа“ на политолога Иван Кръстев са включени в списък на немскоезичния вестник „Нойе Цюрхер Цайтунг“ за 100-те най-значими книги от целия свят, публикувани в първата четвърт на века. Това съобщават от издателство „Жанет 45“.

По думите им избраните книги са в различни жанрове, от всички континенти на света.

Сред авторите в списъка са Амос Оз („История за любов и мрак“), Мишел Уелбек („Платформата“), Джонатан Франзен („Свобода“), Даниел Келман („Тил), Светлана Алексиевич („Време секънд хенд“), Херта Мюлер („Всичко свое нося със себе си“), Олга Токарчук („Книгите на Якоб“), Хан Канг („Вегетарианката“) и др.

Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“ в Разград отбелязва 165 години от първото издание на „Произход на видовете“ на Чарлз Дарвин с тематична витрина – библиотечни материали от фонда на културната институция.

Експозицията е подредена в централното фоайе на библиотеката. Книгата е публикувана от британския естественик на 24 ноември 1859 г., разказа главният библиотекар на културната институция Мила Маринова. 

„Това безспорно е най-крупното, ненадминато теоретично произведение в цялата история на науката за живота. С право са го сравнявали с биологичните трактати на Аристотел, а интелектуалната революция, предизвикана от него, и влиянието му върху познанието на човека за самия себе си и за света, се оценяват дори като по-големи от тези на книгите на Коперник, Нютон и на великите физици от по-ново време. За самия Дарвин &bdquo

Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) ще представи свое издание, посветено на 145 години от обявяването на София за столица. Събитието ще е на 5 февруари, съобщават от библиотеката, които ще са и домакин.

Томът е озаглавен „Книги и памет в столицата на мъдростта. Документални свидетелства от колекциите на Националната библиотека“. Изданието е двуезично – на български и английски език. С него Националната библиотека цели да популяризира богатите си колекции и да представи столичния град чрез места, свързани с книгата и нейното издаване, съхранение и представяне, обясняват от НБКМ.

Творческият проект е реализиран по програмата „Помощ за книгата“, финансирана от Министерството на културата.

Мароканската столица Рабат е обявена за Световна столица на книгата за 2026 г., съобщи на сайта си Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО).

„След Рио де Жанейро през 2025 г. , имам удоволствието да обявя Рабат за Световна столица на книгата през 2026 г. Градът е културен кръстопът, където книгите помагат за разпространението на знанието и културата в цялото им многообразие. Подемът на местна книжна индустрия играе решаваща роля за развитието на образованието. Тези действия са в унисон с изискванията на ЮНЕСКО“, каза генералният директор на организацията Одре Азуле.

Според Азуле книжната индустрия в Рабат е не само важна част от икономиката на града, но е и от голямо значение за демократизирането на знанието. Столицата на Мароко има ангажимент към развитието на литературата, обучението на жените и младежите чрез четене и борбата с негра

Камък, открит случайно в планинска пещера, отвежда група приятели в годините на турското робство и ги среща с техните двойници от миналото. Това разказват от екипа на писателката Петя Георгиева по повод дебютния роман „Камъкът на времето“.

През 80-те години на ХХ век някъде в полите на Стара планина десетгодишната Кремена среща своите бъдещи най-добри приятели. Детски игри, приятелство и любов се превръщат във връзка, която бележи живота и на четиримата, независимо от хода на времето и разстоянието между тях.

„Започнах да пиша този роман преди 20 години, първо на ръка, после на компютър и сега още не мога да повярвам, че вече излезе от печатницата. Това е първата ми „рожба“ и история, която искрено обичам. Защото в нея има много истинско приятелство и в допълнение - малко любов“, отбелязва Петя Георгиева. По думите миналото се оказва