РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Доц. Младен Влашки: Присъствието на Светлозар Игов в българската литература е като километричен камък, никога няма да изчезне

Дата на публикуване: 13:18 ч. / 30.01.2025
Редактор: Добрина Маркова
Прочетена
1237
Светлозар Игов започва да публикува в периодиката през 1960 г. „За мен най-важната среща с един човек е срещата с библиотеката му. Носител на редица награди, сред които награда на Съюза на българските писатели за Хуманизъм и творчество (1981), националната награда за литературна критика на името на Иван Радославов и Иван Мешеков (1999), националната литературна награда „Йордан Йовков“ (2010), Вазова награда (2012), наградата „Перото“ за цялостен принос (2019), званието доктор хонорис кауза на Великотърновския университет (2020) и др. 
Доц. Младен Влашки: Присъствието на Светлозар Игов в българската литература е като километричен камък, никога няма да изчезне
Доц. Младен Влашки: Присъствието на Светлозар Игов в българската литература е като километричен камък, никога няма да изчезне
Снимка © Цветомир Петров
На бюрото

Неговото присъствие в българската литература наистина е като километричен камък - то никога няма да се погуби, да изчезне. Това каза литературният критик доц. Младен Влашки за проф. Светлозар Игов (1945-2023), от чието рождение днес се отбелязват 80 години.

Близо 300 000 българи от страната и чужбина са се записали за участие във втория Ден на четенето, който се състоя на 15 ноември, съобщават инициаторите.

Празникът е бил отбелязан в 1078 училища, 238 библиотеки и читалища, 438 детски градини, близо 30 български училища в чужбина и близо 120 организации, сред които общини, университети, книжарници и издателства, центрове за работа с деца и възрастни хора, радиостанции и компании от различни сектори. Регистрирани четения е имало в Германия, Австрия, Чехия, САЩ, Великобритания, Турция, Нидерландия, Италия, Испания и други. Събития, свързани с Деня на четенето продължават и тази седмица.

Кампанията е част от плановете за популяризиране на четенето, заложени в програмата на Националния пакт за четенето, учреден на 17 ноември 2023 г

„С тазгодишното издание на Деня на четенето искаме да покажем, че четенето е в о

Рими за сезони, празници и приключения са включени в дебютната книга на Диана Илиева – „Детски свят“. Това разказват издателите от „Многоточие“.

По думите им книгата съдържа стихотворения за деца, които са вдъхновени от работата на авторката като детски учител. В „Детски свят“ има още цветни илюстрации, както и логически игри.

„В предучилищното обучение акцентът е върху творческото развитие на децата. Песните, музиката, стихотворенията, приказките, рисуването са неизменна част от всяко едно занимание“, обяснява Диана Илиева.

Според нея децата са естествени творци. „При тях връзката с творчеството е най-силна. С течение на времето този детски глас, който всеки носи в себе си, отслабва или се изгубва. Истинско предизвикателство е да го запазим колкото се може по-дълго.“, допълва авторката.

Робърт Фрост е прав, че поезията е онова, което се загубва при превода. Това каза проф. Александър Шурбанов по време на представянето на съставената от него антология с произведения, преведени от него - „Потомството на Чосър. Англоезична поезия XIV–XXI век“. Събитието се състоя тази вечер в арт центъра „Сити марк“.

Преводаческото братство се мъчи година след година да опровергае Фрост, но е много трудно, каза проф. Шурбанов. „Поезията наистина се загубва при превода и трябва да се направи наново. И това е най-тънкото – да се направи наново поезията. Иначе, ако се опитате да преведете един поетичен текст, за да бъде той точно такъв, какъвто е в оригинала – поезията я няма там“, отбеляза той.

По думите му, в книгата има приложение, в което са представени произведения, свързани с България. „Това приложение започв

Във фоайето на Централната университетска библиотека бе открита изложбата "Зограф, какъвто го видяхме". Експозицията е част от събитията, с които се отбелязва десетгодишнината от основаването на Зографската електронна научноизследователска библиотека, съобщи пресцентърът на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Присъстващите бяха поздравени от доц. Биляна Яврукова, която представи изложбата, която по думите й е нетрадиционна. От една страна в нея се разкрива красотата на Зографския манастир и дейността на учените по описание и дигитализация на ръкописите и организиране на библиотеката на манастира. От друга страна изложбата представя последното дарение, което Университетската библиотека получи от Зографската света обител. То включва 113 заглавия в 121 тома. Изданията са публикувани в широк времеви диапазон - от средата на XVIII век до началото на XXI век.

Темат

Премиерата на новата книга “Невидимият свят” от добричката писателка Марина Константинова ще се състои на 14 октомври, съобщават от Регионална библиотека “Дора Габе” в града.

Изданието ще представи председателят на Сдружението на писателите в Добрич – Драгомил Георгиев.

Писателката се вдъхновява за книгата след разходка в Рила планина. “Жанрово страниците се доближават до езотеричната литература. Тя е за тези, които търсят духовно съпреживяване”, споделя Константинова.

Входът за събитието е свободен.

Творческият път на Марина Константинова започва през 1992 година с поетичната книга „Нежна гръмотевица“, продължава със стихосбирките „Отвесно време“, „С отвързани очи“, „Диви ябълки”, „Белият бряг“ – историята на румънската кралица Мария. Някои

„Светлозар Игов е един абсолютно, чисто литературен човек. Тоест, човек, който се е занимавал само с това нещо“, отбеляза доц. Влашки. По думите му като преподавател проф. Игов е създал поколения студенти, които и до днес го обичат, търсят, четат и се водят по неговите интерпретации. „Като литературен историк той е единственият човек в България, който е написал история на българската литература самостоятелно, от гледна точка на своето познание, на своите интерпретации. Като литературен критик Светлозар Игов беше човек, който абсолютно активно следеше целия български литературен живот и неговите преценки са незаобиколими. Това означава, че той в подредбата, така да се каже, на литературното поле е играл една изключително важна роля“, посочи още доц. Младен Влашки.

Той разказа още, че освен „прекрасните фрагменти“ и „многото преводи“, Светлозар Игов има също „възлов за българската литература роман“ - „Елените“. Поколения и напред ще познават, ще се ориентират, ще навлизат в литературата през всички тези негови дейности, смята доц. Влашки. 

„В този смисъл, той е един от малкото големи в тази поредица, като започнем с, да кажем, доктор Кръстев, като минем през Владимир Василев, от по-ново време - Тончо Жечев. Той е в тази поредица на километричните камъни на българското знание за литература“, допълни той.

СЪЗДАТЕЛ Е НА НАГРАДАТА „ДЪБЪТ НА ПЕНЧО“

Българският учен, литературен критик и историк, есеист, поет, белетрист и преводач Светлозар Игов е роден на 30 януари 1945 г. в село Радуил, Софийска област. Преподавател е в Софийския и в Пловдивския университет. Автор е на книги с монографични литературоведски изследвания, студия, статии, очерци.

Завършва славянска филология в Софийския държавен университет през 1966 г. В следващите две години специализира славянски литератури в Белград и Загреб. В периода 1967–1969 е асистент в Софийския университет, а от 1978 преподава славянски литератури и сравнително литературознание в Пловдивския университет, където от 1983 е доцент, а от 2010 – професор.

Редактор е във вестник „Литературен фронт“ (1969-1970), списание „Съвременник“ (1972–1977), главен редактор на списание „Език и литература“ (1994-2005). Работи в Института за изкуствознание при БАН (1976-1978). Научен и старши научен сътрудник (1978, 1988) е в Института за литература при БАН. През 1978 г. защитава докторска дисертация на тема „Иво Андрич – творческо развитие и художествена структура“.

Създател е на наградата „Дъбът на Пенчо“. Председател е на журито на националната награда за поезия на името на Иван Николов за 2019 г.

НАЙ-ВАЖНАТА СРЕЩА С ЕДИН ЧОВЕК Е СРЕЩАТА С БИБЛИОТЕКАТА МУ 

Светлозар Игов започва да публикува в периодиката през 1960 г. Интересите му са в областта на историята и критиката на българската литература, поетиката на романа, общото и сравнително литературознание, славянски литератури, теория и критика на превода. Познава, изследва и популяризира класическата и модерна философска и литературна мисъл. Активно се занимава с оперативна критика. Изявява се и в областта на художествената литература - поезия, проза, фрагменти, афоризми, есета, пиеси, както и на романите „Елените“ и „Там на Балканите“. Преводач е и е автор на антологии. Негови литературоведски и художествени текстове са преведени на английски, испански, немски, руски, сърбохърватски, унгарски, френски, чешки език.

Книгата му „История на българската литература 1878–1944“ е забранена за публикуване през 1981 г. и издадена едва през 1990 г., а след това многократно преиздавана в различни варианти. В нея Светлозар Игов предлага нов, модерен поглед към българската литература и нова периодизационна схема на нейния развой. Aвтор е на над 1000 публикации в периодиката и на 40 книги.

„Този тип критическо есе, който, интерпретирайки конкретна литературна творба, дава и теоретическо, и литературноисторическо познание, е любимият ми жанр и образец на писане за литературата“, гласят думи на проф. Светлозар Игов. 

Освен с академичната си изследователска и преподавателска дейност Игов превежда и популяризира у нас чрез съставяне на различни сборници и антологии редица сръбски писатели като Йован Христич, Милош Църнянски, Васко Попа, Иван Лалич и др. 

„За мен най-важната среща с един човек е срещата с библиотеката му. Видя ли библиотеката му – за мен той вече няма никакви тайни“, казва проф. Светлозар Игов в интервю през 2019 г. по повод свое гостуване в дома, където живее Йован Христич.

ПРИЗНАНИЕ

Носител на редица награди, сред които награда на Съюза на българските писатели за "Хуманизъм и творчество" (1981), националната награда за литературна критика на името на Иван Радославов и Иван Мешеков (1999), националната литературна награда „Йордан Йовков“ (2010), Вазова награда (2012), наградата „Перото“ за цялостен принос (2019), званието доктор хонорис кауза на Великотърновския университет (2020) и др. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Избран е нов директор на Регионална библиотека (РБ) „Христо Смирненски“ в Плевен. Това е Оксана Цветанова, класирана на първо място при проведения конкурс за ...
Вижте също
Дванадесетокласничката от Националната художествена гимназия „Димитър Добрович” Ивайла Дженева е автор на юбилейния печат по повод 170 години от създаването н ...
Към първа страница Новини На бюрото
На бюрото
Светлана Петрова: Д-р Димитър Вачов е отдаден на знанието и посветен на България
Д-р Димитър Вачов е отдаден на знанието и посветен на България. Това каза Светлана Петрова, завеждащ отдел „Краезнание” в Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев” в Ловеч. През 2025 г. отбелязваме 170 години от рождението на една от зн ...
Валери Генков
На бюрото
Георги Господинов: Присъстваме на онзи момент, в който всекидневието се превръща в история
Присъстваме на онзи момент, в който всекидневието се превръща в история. Това каза писателят Георги Господинов за книгата „Речник на войната“, съставена от украинския писател Остап Сливински. Българското издание бе представено тази вечер в театралн ...
Ангелина Липчева
Речник на войната
Валери Генков
На бюрото
Националната библиотека представя свое издание, посветено на 145 години от обявяването на София за столица
Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) ще представи свое издание, посветено на 145 години от обявяването на София за столица. Събитието ще е на 5 февруари, съобщават от библиотеката, които ще са и домакин. Томът е озаглавен &bdqu ...
Ангелина Липчева
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Литературен обзор
Във Варна за първи път ще се състои зимна „Алея на книгата”
Първата зимна „Алея на книгата” ще се състои във Варна от 13 до 15 февруари, съобщиха домакините от търговския център „Гранд мол“. Събитието ще събере 38 издателства от цялата страна и ще предложи две творчески срещи с писателите Мария ...
Валери Генков
Литературен обзор
Гилдията на писателите в САЩ създаде портал, за да се удостовери, че книгите са написани от хора
Гилдията на писателите в САЩ създаде онлайн портал, наречен „Автор човек “, чрез който членовете могат да удостоверят, че книгите им са написани от тях, а не от изкуствен интелект, предаде Асошиейтед прес. Гилдията е организация с нестопанска цел, ...
Валери Генков
Златното мастило
Антъни Даниелс от „Междузвездни войни“ идва на Aniventure Comic Con
Ангелина Липчева
Златното мастило
„В понеделник ще е късно“ на Добромир Банев излиза в ново и допълнено издание
Валери Генков
Книгата „В понеделник ще е късно“ на Добромир Банев излиза в ново и допълнено издание, съобщават издателите от „Персей“.  По думите им книгата започва с нещо ново – акростих, носещ нейното заглавие. „Той е откровеното послание на Добромир Банев към читателите, напомняйки, че любовта празнува неделите, но няма търпение да посреща понеделниците. Времето е съ ...
На бюрото
Светлана Петрова: Д-р Димитър Вачов е отдаден на знанието и посветен на България
Валери Генков
На бюрото
Присъстваме на онзи момент, в който всекидневието се превръща в история. Това каза писателят Ге ...
Начало На бюрото

Доц. Младен Влашки: Присъствието на Светлозар Игов в българската литература е като километричен камък, никога няма да изчезне

13:18 ч. / 30.01.2025
Редактор: Валери Генков
Прочетена
1237
Доц. Младен Влашки: Присъствието на Светлозар Игов в българската литература е като километричен камък, никога няма да изчезне
Доц. Младен Влашки: Присъствието на Светлозар Игов в българската литература е като километричен камък, никога няма да изчезне
Снимка © Цветомир Петров
На бюрото

Неговото присъствие в българската литература наистина е като километричен камък - то никога няма да се погуби, да изчезне. Това каза литературният критик доц. Младен Влашки за проф. Светлозар Игов (1945-2023), от чието рождение днес се отбелязват 80 години.

„Светлозар Игов е един абсолютно, чисто литературен човек. Тоест, човек, който се е занимавал само с това нещо“, отбеляза доц. Влашки. По думите му като преподавател проф. Игов е създал поколения студенти, които и до днес го обичат, търсят, четат и се водят по неговите интерпретации. „Като литературен историк той е единственият човек в България, който е написал история на българската литература самостоятелно, от гледна точка на своето познание, на своите интерпретации. Като литературен критик Светлозар Игов беше човек, който абсолютно активно следеше целия български литературен живот и неговите преценки са незаобиколими. Това означава, че той в подредбата, така да се каже, на литературното поле е играл една изключително важна роля“, посочи още доц. Младен Влашки.

Той разказа още, че освен „прекрасните фрагменти“ и „многото преводи“, Светлозар Игов има също „възлов за българската литература роман“ - „Елените“. Поколения и напред ще познават, ще се ориентират, ще навлизат в литературата през всички тези негови дейности, смята доц. Влашки. 

„В този смисъл, той е един от малкото големи в тази поредица, като започнем с, да кажем, доктор Кръстев, като минем през Владимир Василев, от по-ново време - Тончо Жечев. Той е в тази поредица на километричните камъни на българското знание за литература“, допълни той.

СЪЗДАТЕЛ Е НА НАГРАДАТА „ДЪБЪТ НА ПЕНЧО“

Българският учен, литературен критик и историк, есеист, поет, белетрист и преводач Светлозар Игов е роден на 30 януари 1945 г. в село Радуил, Софийска област. Преподавател е в Софийския и в Пловдивския университет. Автор е на книги с монографични литературоведски изследвания, студия, статии, очерци.

Завършва славянска филология в Софийския държавен университет през 1966 г. В следващите две години специализира славянски литератури в Белград и Загреб. В периода 1967–1969 е асистент в Софийския университет, а от 1978 преподава славянски литератури и сравнително литературознание в Пловдивския университет, където от 1983 е доцент, а от 2010 – професор.

Редактор е във вестник „Литературен фронт“ (1969-1970), списание „Съвременник“ (1972–1977), главен редактор на списание „Език и литература“ (1994-2005). Работи в Института за изкуствознание при БАН (1976-1978). Научен и старши научен сътрудник (1978, 1988) е в Института за литература при БАН. През 1978 г. защитава докторска дисертация на тема „Иво Андрич – творческо развитие и художествена структура“.

Създател е на наградата „Дъбът на Пенчо“. Председател е на журито на националната награда за поезия на името на Иван Николов за 2019 г.

НАЙ-ВАЖНАТА СРЕЩА С ЕДИН ЧОВЕК Е СРЕЩАТА С БИБЛИОТЕКАТА МУ 

Светлозар Игов започва да публикува в периодиката през 1960 г. Интересите му са в областта на историята и критиката на българската литература, поетиката на романа, общото и сравнително литературознание, славянски литератури, теория и критика на превода. Познава, изследва и популяризира класическата и модерна философска и литературна мисъл. Активно се занимава с оперативна критика. Изявява се и в областта на художествената литература - поезия, проза, фрагменти, афоризми, есета, пиеси, както и на романите „Елените“ и „Там на Балканите“. Преводач е и е автор на антологии. Негови литературоведски и художествени текстове са преведени на английски, испански, немски, руски, сърбохърватски, унгарски, френски, чешки език.

Книгата му „История на българската литература 1878–1944“ е забранена за публикуване през 1981 г. и издадена едва през 1990 г., а след това многократно преиздавана в различни варианти. В нея Светлозар Игов предлага нов, модерен поглед към българската литература и нова периодизационна схема на нейния развой. Aвтор е на над 1000 публикации в периодиката и на 40 книги.

„Този тип критическо есе, който, интерпретирайки конкретна литературна творба, дава и теоретическо, и литературноисторическо познание, е любимият ми жанр и образец на писане за литературата“, гласят думи на проф. Светлозар Игов. 

Освен с академичната си изследователска и преподавателска дейност Игов превежда и популяризира у нас чрез съставяне на различни сборници и антологии редица сръбски писатели като Йован Христич, Милош Църнянски, Васко Попа, Иван Лалич и др. 

„За мен най-важната среща с един човек е срещата с библиотеката му. Видя ли библиотеката му – за мен той вече няма никакви тайни“, казва проф. Светлозар Игов в интервю през 2019 г. по повод свое гостуване в дома, където живее Йован Христич.

ПРИЗНАНИЕ

Носител на редица награди, сред които награда на Съюза на българските писатели за "Хуманизъм и творчество" (1981), националната награда за литературна критика на името на Иван Радославов и Иван Мешеков (1999), националната литературна награда „Йордан Йовков“ (2010), Вазова награда (2012), наградата „Перото“ за цялостен принос (2019), званието доктор хонорис кауза на Великотърновския университет (2020) и др. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
На бюрото
Светлана Петрова: Д-р Димитър Вачов е отдаден на знанието и посветен на България
Валери Генков
На бюрото
Георги Господинов: Присъстваме на онзи момент, в който всекидневието се превръща в история
Ангелина Липчева
На бюрото
Речник на войната
Валери Генков
Всичко от рубриката
Ивайла Дженева е автор на юбилейния печат по повод 170 години от създаването на РБ "Зора"
Валери Генков
Дванадесетокласничката от Националната художествена гимназия „Димитър Добрович” Ивайла Дженева е автор на юбилейния печат по повод 170 години от създаването н ...
Авторът и перото
Димитър Коцев-Шошо разказва за нелепиците и абсурдите на непроменящото се всекидневие
Добрина Маркова
Литературен обзор
Във Варна за първи път ще се състои зимна „Алея на книгата”
Валери Генков
Литературен обзор
Гилдията на писателите в САЩ създаде портал, за да се удостовери, че книгите са написани от хора
Валери Генков
Златното мастило
Антъни Даниелс от „Междузвездни войни“ идва на Aniventure Comic Con
Ангелина Липчева
Златното мастило
„В понеделник ще е късно“ на Добромир Банев излиза в ново и допълнено издание
Валери Генков
На бюрото
Светлана Петрова: Д-р Димитър Вачов е отдаден на знанието и посветен на България
Валери Генков
Златното мастило
Тайната на тайните: Най-сложно замисленият и амбициозен роман на Дан Браун
Добрина Маркова
На бюрото
Георги Господинов: Присъстваме на онзи момент, в който всекидневието се превръща в история
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Представят една от най-противоречивите за тълкуване книги на Рене Жирар
Валери Генков
Литературен обзор
В РБ „Захарий Княжески“ представят книга и филм за Татяна Лолова
Валери Генков
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
РБ “Дора Габе” изложи книги и сборници за историята на Добрич по случай 147 години от освобождението на града
Регионална библиотека “Дора Габе” в Добрич изложи книги, сборници и графични издания по случай 147 години от освобождението на града, съобщават от библиотеката. Оттам допълват, че от днес (27 януари) във витрина библиотечни документи, които посети ...
Избрано
Излиза ново издание на книгата „Антарктида – бяла приказка. Историята на пингвина Гошо“ от Христо Пимпирев и Екатерина Виткова
Излиза ново издание на книгата за деца „Антарктида – бяла приказка. Историята на пингвина Гошо“ от Христо Пимпирев и Екатерина Виткова. То ще бъде представено на 2 февруари на сцената в Централни хали, съобщават издателите от „Ентусиаст ...
Над 7000 са били активните читатели през 2024 г. на РБ „Христо Ботев"
Ако сте поропуснали
Мила Маринова: Все повече нараства интересът и търсенето на качествена и стойностна българска книга
Най-възрастният читател в Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“ в Разград е на 95 години, а най-младият записан – само на една, съобщи главният библиотекар Мила Маринова.  Общо регистрираните потребители на библиотеката през отмина ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.