РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Георги Господинов: Присъстваме на онзи момент, в който всекидневието се превръща в история

Дата на публикуване: 22:27 ч. / 29.01.2025
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
2022
Присъстваме на онзи момент, в който всекидневието се превръща в история. Това каза писателят Георги Господинов за книгата „Речник на войната“, съставена от украинския писател Остап Сливински. Българското издание бе представено тази вечер в театралната работилница „Алма Алтер” при Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
София (29 януари 2025) В театралната работилница
София (29 януари 2025) В театралната работилница "Алма Алтер" при Софийския университет "Св. Климент Охридски" бе представена книгата "Речник на войната" със съставител Остап Сливински. На снимката: литературоведът Светлозар Желев (вляво), писателят Георги Господинов (вдясно)
Снимка © Никола Узунов / БТА
На бюрото

Присъстваме на онзи момент, в който всекидневието се превръща в история. Това каза писателят Георги Господинов за книгата „Речник на войната“, съставена от украинския писател Остап Сливински. Българското издание бе представено тази вечер в театралната работилница „Алма Алтер” при Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Робърт Фрост е прав, че поезията е онова, което се загубва при превода. Това каза проф. Александър Шурбанов по време на представянето на съставената от него антология с произведения, преведени от него - „Потомството на Чосър. Англоезична поезия XIV–XXI век“. Събитието се състоя тази вечер в арт центъра „Сити марк“.

Преводаческото братство се мъчи година след година да опровергае Фрост, но е много трудно, каза проф. Шурбанов. „Поезията наистина се загубва при превода и трябва да се направи наново. И това е най-тънкото – да се направи наново поезията. Иначе, ако се опитате да преведете един поетичен текст, за да бъде той точно такъв, какъвто е в оригинала – поезията я няма там“, отбеляза той.

По думите му, в книгата има приложение, в което са представени произведения, свързани с България. „Това приложение започв

Мемоарите на Салман Рушди за почти фаталното му намушкване с нож, Knife, и историческият роман на Пърсивал Еверет, James, са сред финалистите за 75-ите Национални литературни награди на САЩ. Сред останалите номинирани са писателката и режисьорка Миранда Джули за откровения роман за средната възраст All Fours и известната канадска поетеса Ан Карсън за Wrong Norma.

Във вторник Националната литературна фондация обяви финалистите в категориите художествена проза, нехудожествена литература, младежка литература, поезия и преводни книги. Съдиите във всяка категория съкратиха дългите списъци от 10 книги, представени миналия месец, до пет окончателни заглавия. Победителите ще бъдат обявени по време на тържествена вечеря на 20 ноември в Манхатън, на която с

В навечерието на 50-ата годишнина от създаването на Националния литературен музей (НЛМ), три проектни предложения на институцията получават подкрепа от Министерството на културата по сесията за целево финансиране на движимото културно наследство, музеите и художествените галерии. Това съобщават от музея.

През следващата година музеят се готви да посрещне 175 години от рождението на Патриарха на българската литература и народен поет Иван Вазов. Освен юбилейната програма от събития, ще бъде представена обновената постоянна експозиция в къщата музей „Иван Вазов“ в София с атрактивен многоезичен аудиогид и образователни пособия за лица със зрителни нарушения.

В рамките на финансирането ще бъде извършена консервация и реставрация на ценни художествени произведения от битовите експозиции в къщите музеи „Петко и Пенчо Славейкови“ и „Пейо К. Яворо

Изложба на оригинални печатни издания от 1928 г. ще бъде показана по повод 136 години от рождението на Николай Райнов. Откриването ще е на 25 януари, съобщават организаторите от Частно средно училище „Проф. Николай Райнов“.

В експозицията ще бъдат включени оригинали на детското списание „Картина и приказка“(1928 г.), „Как се печати книга – печатарско изкуство“(1942 г.) и други издания на „Библиотека Разни изкуства“, подготвени от Николай Райнов. За неговото творчество, както и за детското списание, се очаква да говорят изкуствоведът Станислава Николова и литературният историк Светлана Стойчева.

В програмата на честването на годишнината е предвидена демонстрация. Анета Станиславова, преподавател в Национална професионална гимназия по полиграфия и фотография, ще покаже как се словослага, както и тънкости на печатарски

Антологията „Накратко/Късаджа/Ksaca“ ще бъде представена на 13 ноември в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ). Книгата е двуезично издание на ман с превод на български, съобщават от библиотеката.

По думите им във фолклорната култура ман са четиристишия, обикновено с рима на първи, втори и четвърти стих. Изпълняват се по различни поводи и са разпространени сред почти всички народи, използващи тюркски езици. В България такива четиристишия са документирани сред турци, татари и гагаузи, разказват от НБКМ. Допълват, че тези произведения са непознати за широката публика, имат хумористично-любовен характер и са събрани за изданието от различни региони на България. 

Съставители на антологията са Бехрин Шопова, Зоя Микова и Азиз Шакир от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който е и преводач на включените в

„Речници или енциклопедии излизат тогава, когато езикът се е оформил и нещата са се утаили. Тоест, речникът не е книга, която излиза преди, речникът следва. Тук имаме речник на войната по време на война. И това е много особена археология на всекидневието във всекидневието. Ако по време на война има всекидневие“, посочи Господинов по време на събитието.

Според ръководителя на Националния център за книгата в НДК (НЦК) Светлозар Желев книгата е литературен факт и историческо явление. „Тази книга ни дава възможност да се докоснем до историята, до устната история, до личната история на толкова много хора, попаднали в ужасяващата ситуация на война“, обясни Желев, който бе модератор на представянето. По думите му авторът Остап Сливински е хроникьор на кратките разкази на хора, загубили дома си, загубили близки, загубили живота си.

Остап е наистина живият мост между България и Украйна и е един от хората, които са направили толкова много двата народа да се разбираме и познаваме много по-добре, допълни Светлозар Желев.

Остап Сливински се включи в представянето чрез онлайн връзка. Той разказа, че българското издание е осмото на „Речник на войната“. „Това за мен е нещо много трогващо, защото аз чувам в главата си гласовете на тези хора, много конкретните хора, които споделиха с мен тези истории всеки път, когато чета тези истории, преведени на поредния език. За мен това е чудо. Чудо е, че все пак в нашия много луд и непредвидим свят все още има достатъчно акустика тези гласове да бъдат чути глобално“, каза той.

Той отбеляза, че понякога го питат дали е написал книгата за чужденци, за тези, които лично не са били вътре във войната. „Честно казано, трябва да ви призная, че не знам. Не знам за кого съм написал тази книга, за кого съм събрал тези истории, защото книгата е родена от осъзнаването за невъзможността на писането, невъзможността да практикувам това, което бях свикнал да правя, тоест – да описвам света с думите“, посочи той. Почти веднага открих, че самата реалност – тази ужасна, шокираща реалност, реалността на първите дни и седмици на войната, идва със своите думи, допълни писателят.

Той разказа също, че продължава да събира истории на хора, но няма да издава втори том на речника. „Точно тази книга трябва да остане документ на първите месеци на руската инвазия, руската война срещу Украйна. Това ще е някакъв друг проект, но цялата история продължава, за съжаление. И само от нас всички зависи как тя ще свърши“, каза още Сливински.

„Бих искала да ви помоля сега поне за минута да се опитате да си представите онзи ужасен момент, когато започна войната. Нека той никога не се случи с вас. Но кои думи, според вас, биха изразили вашите чувства и целия ви шок? Към кого бихте се обърнали? От своя опит ще кажа – когато започна войната, ви се струва, че всякакви думи стават излишни. Искаме само едно – да има силни действия. А след това се оказва, че думите придобиват нови значения. И именно думи подтикват към действия, лекуват и нараняват едновременно“, обясни посланичката на Украйна в България Олеся Илашчук.

Според доц. Ани Бурова това е книга за това как ежедневният смисъл на думите се преобразува внезапно в екзистенциален смисъл. Книгата е на ръба на документалното, автентичното свидетелство от една страна и на художествената литература от друга страна, разказа тя.

„Ние с Остап сме приятели от много години и аз имам удоволствието да превеждам негови литературни, публицистични текстове и поезия на български език. И когато започна пълномащабната война през 2022 г., всички бяха толкова забързани, толкова изплашени, шокирани, че не знаеха къде да публикуват текстовете, които напираха. И Остап започна да ги публикува в социалните мрежи. Веднага започнах да ги превеждам и да ги предлагам на „Литературен вестник“, отбеляза Райна Камберова, която е автор на превода. По думите на много места „Речник на войната“ прилича по-скоро на поезия, отколкото на документалистика.

Да издадеш такава книга е въпрос преди всичко на ценности, смята издателят Манол Пейков от „Жанет 45“. За мен най-специалното в тази книга е, че тя илюстрира по един абсолютно директен и непосредствен начин това на колко тънък косъм, всъщност, виси онова, което смятаме, че е наше вечно завоевание – цивилизацията, посочи той.

По време на представянето беше излъчен видеопоздрав от художничката на изданието Катерина Гордиенко. „Когато прочетох „Речник на войната“, разбрах, че най-вероятно това е най-важният проект, в който някога ще участвам. Започнах да работя и не беше никак лесно. Историите са много емоционални и ако ги предавате директно на читателя, той няма да издържи. Затова реших да ги предам чрез метафори. Нещо като мини загадки, които да предават същината на историите, да не са директни. Мозъкът на читателя се отвлича и не се плаши“, посочи тя. За българското издание тя разказа, че е било необходимо да дорисува две букви – У и Ц.

 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Избран е нов директор на Регионална библиотека (РБ) „Христо Смирненски“ в Плевен. Това е Оксана Цветанова, класирана на първо място при проведения конкурс за ...
Вижте също
Дванадесетокласничката от Националната художествена гимназия „Димитър Добрович” Ивайла Дженева е автор на юбилейния печат по повод 170 години от създаването н ...
Към първа страница Новини На бюрото
На бюрото
Доц. Младен Влашки: Присъствието на Светлозар Игов в българската литература е като километричен камък, никога няма да изчезне
Неговото присъствие в българската литература наистина е като километричен камък - то никога няма да се погуби, да изчезне. Това каза литературният критик доц. Младен Влашки за проф. Светлозар Игов (1945-2023), от чието рождение днес се отбелязват 80 години. & ...
Добрина Маркова
На бюрото
Светлана Петрова: Д-р Димитър Вачов е отдаден на знанието и посветен на България
Д-р Димитър Вачов е отдаден на знанието и посветен на България. Това каза Светлана Петрова, завеждащ отдел „Краезнание” в Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев” в Ловеч. През 2025 г. отбелязваме 170 години от рождението на една от зн ...
Валери Генков
Речник на войната
Валери Генков
На бюрото
Националната библиотека представя свое издание, посветено на 145 години от обявяването на София за столица
Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) ще представи свое издание, посветено на 145 години от обявяването на София за столица. Събитието ще е на 5 февруари, съобщават от библиотеката, които ще са и домакин. Томът е озаглавен &bdqu ...
Ангелина Липчева
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
На бюрото
Доц. Младен Влашки: Присъствието на Светлозар Игов в българската литература е като километричен камък, никога няма да изчезне
Неговото присъствие в българската литература наистина е като километричен камък - то никога няма да се погуби, да изчезне. Това каза литературният критик доц. Младен Влашки за проф. Светлозар Игов (1945-2023), от чието рождение днес се отбелязват 80 години. & ...
Добрина Маркова
Литературен обзор
Във Варна за първи път ще се състои зимна „Алея на книгата”
Първата зимна „Алея на книгата” ще се състои във Варна от 13 до 15 февруари, съобщиха домакините от търговския център „Гранд мол“. Събитието ще събере 38 издателства от цялата страна и ще предложи две творчески срещи с писателите Мария ...
Валери Генков
Литературен обзор
Гилдията на писателите в САЩ създаде портал, за да се удостовери, че книгите са написани от хора
Валери Генков
Златното мастило
Антъни Даниелс от „Междузвездни войни“ идва на Aniventure Comic Con
Ангелина Липчева
Антъни Даниелс, известен с ролята си на C-3PO в „Междузвездни войни“, ще бъде специален гост на Aniventure Comic Con тази година (5-6 юли), съобщават организаторите. Актьорът ще гостува и в двата дни на фестивала, като в програмата му е предвиден специален панел на главната сцена, с водещ Станислава Айви, като главните герои ще отговарят на въпроси от публиката. Ще има и специална зон ...
Златното мастило
„В понеделник ще е късно“ на Добромир Банев излиза в ново и допълнено издание
Валери Генков
Златното мастило
„Тайната на тайните“ – първият роман на Дан Браун за героя му Лангдън след &b ...
Начало На бюрото

Георги Господинов: Присъстваме на онзи момент, в който всекидневието се превръща в история

22:27 ч. / 29.01.2025
Редактор: Валери Генков
Прочетена
2022
София (29 януари 2025) В театралната работилница
София (29 януари 2025) В театралната работилница "Алма Алтер" при Софийския университет "Св. Климент Охридски" бе представена книгата "Речник на войната" със съставител Остап Сливински. На снимката: литературоведът Светлозар Желев (вляво), писателят Георги Господинов (вдясно)
Снимка © Никола Узунов / БТА
На бюрото

Присъстваме на онзи момент, в който всекидневието се превръща в история. Това каза писателят Георги Господинов за книгата „Речник на войната“, съставена от украинския писател Остап Сливински. Българското издание бе представено тази вечер в театралната работилница „Алма Алтер” при Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

„Речници или енциклопедии излизат тогава, когато езикът се е оформил и нещата са се утаили. Тоест, речникът не е книга, която излиза преди, речникът следва. Тук имаме речник на войната по време на война. И това е много особена археология на всекидневието във всекидневието. Ако по време на война има всекидневие“, посочи Господинов по време на събитието.

Според ръководителя на Националния център за книгата в НДК (НЦК) Светлозар Желев книгата е литературен факт и историческо явление. „Тази книга ни дава възможност да се докоснем до историята, до устната история, до личната история на толкова много хора, попаднали в ужасяващата ситуация на война“, обясни Желев, който бе модератор на представянето. По думите му авторът Остап Сливински е хроникьор на кратките разкази на хора, загубили дома си, загубили близки, загубили живота си.

Остап е наистина живият мост между България и Украйна и е един от хората, които са направили толкова много двата народа да се разбираме и познаваме много по-добре, допълни Светлозар Желев.

Остап Сливински се включи в представянето чрез онлайн връзка. Той разказа, че българското издание е осмото на „Речник на войната“. „Това за мен е нещо много трогващо, защото аз чувам в главата си гласовете на тези хора, много конкретните хора, които споделиха с мен тези истории всеки път, когато чета тези истории, преведени на поредния език. За мен това е чудо. Чудо е, че все пак в нашия много луд и непредвидим свят все още има достатъчно акустика тези гласове да бъдат чути глобално“, каза той.

Той отбеляза, че понякога го питат дали е написал книгата за чужденци, за тези, които лично не са били вътре във войната. „Честно казано, трябва да ви призная, че не знам. Не знам за кого съм написал тази книга, за кого съм събрал тези истории, защото книгата е родена от осъзнаването за невъзможността на писането, невъзможността да практикувам това, което бях свикнал да правя, тоест – да описвам света с думите“, посочи той. Почти веднага открих, че самата реалност – тази ужасна, шокираща реалност, реалността на първите дни и седмици на войната, идва със своите думи, допълни писателят.

Той разказа също, че продължава да събира истории на хора, но няма да издава втори том на речника. „Точно тази книга трябва да остане документ на първите месеци на руската инвазия, руската война срещу Украйна. Това ще е някакъв друг проект, но цялата история продължава, за съжаление. И само от нас всички зависи как тя ще свърши“, каза още Сливински.

„Бих искала да ви помоля сега поне за минута да се опитате да си представите онзи ужасен момент, когато започна войната. Нека той никога не се случи с вас. Но кои думи, според вас, биха изразили вашите чувства и целия ви шок? Към кого бихте се обърнали? От своя опит ще кажа – когато започна войната, ви се струва, че всякакви думи стават излишни. Искаме само едно – да има силни действия. А след това се оказва, че думите придобиват нови значения. И именно думи подтикват към действия, лекуват и нараняват едновременно“, обясни посланичката на Украйна в България Олеся Илашчук.

Според доц. Ани Бурова това е книга за това как ежедневният смисъл на думите се преобразува внезапно в екзистенциален смисъл. Книгата е на ръба на документалното, автентичното свидетелство от една страна и на художествената литература от друга страна, разказа тя.

„Ние с Остап сме приятели от много години и аз имам удоволствието да превеждам негови литературни, публицистични текстове и поезия на български език. И когато започна пълномащабната война през 2022 г., всички бяха толкова забързани, толкова изплашени, шокирани, че не знаеха къде да публикуват текстовете, които напираха. И Остап започна да ги публикува в социалните мрежи. Веднага започнах да ги превеждам и да ги предлагам на „Литературен вестник“, отбеляза Райна Камберова, която е автор на превода. По думите на много места „Речник на войната“ прилича по-скоро на поезия, отколкото на документалистика.

Да издадеш такава книга е въпрос преди всичко на ценности, смята издателят Манол Пейков от „Жанет 45“. За мен най-специалното в тази книга е, че тя илюстрира по един абсолютно директен и непосредствен начин това на колко тънък косъм, всъщност, виси онова, което смятаме, че е наше вечно завоевание – цивилизацията, посочи той.

По време на представянето беше излъчен видеопоздрав от художничката на изданието Катерина Гордиенко. „Когато прочетох „Речник на войната“, разбрах, че най-вероятно това е най-важният проект, в който някога ще участвам. Започнах да работя и не беше никак лесно. Историите са много емоционални и ако ги предавате директно на читателя, той няма да издържи. Затова реших да ги предам чрез метафори. Нещо като мини загадки, които да предават същината на историите, да не са директни. Мозъкът на читателя се отвлича и не се плаши“, посочи тя. За българското издание тя разказа, че е било необходимо да дорисува две букви – У и Ц.

 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
На бюрото
Доц. Младен Влашки: Присъствието на Светлозар Игов в българската литература е като километричен камък, никога няма да изчезне
Добрина Маркова
На бюрото
Светлана Петрова: Д-р Димитър Вачов е отдаден на знанието и посветен на България
Валери Генков
На бюрото
Речник на войната
Валери Генков
Всичко от рубриката
Ивайла Дженева е автор на юбилейния печат по повод 170 години от създаването на РБ "Зора"
Валери Генков
Дванадесетокласничката от Националната художествена гимназия „Димитър Добрович” Ивайла Дженева е автор на юбилейния печат по повод 170 години от създаването н ...
Авторът и перото
Димитър Коцев-Шошо разказва за нелепиците и абсурдите на непроменящото се всекидневие
Добрина Маркова
На бюрото
Доц. Младен Влашки: Присъствието на Светлозар Игов в българската литература е като километричен камък, никога няма да изчезне
Добрина Маркова
Литературен обзор
Във Варна за първи път ще се състои зимна „Алея на книгата”
Валери Генков
Литературен обзор
Гилдията на писателите в САЩ създаде портал, за да се удостовери, че книгите са написани от хора
Валери Генков
Златното мастило
Антъни Даниелс от „Междузвездни войни“ идва на Aniventure Comic Con
Ангелина Липчева
Златното мастило
„В понеделник ще е късно“ на Добромир Банев излиза в ново и допълнено издание
Валери Генков
На бюрото
Светлана Петрова: Д-р Димитър Вачов е отдаден на знанието и посветен на България
Валери Генков
Златното мастило
Тайната на тайните: Най-сложно замисленият и амбициозен роман на Дан Браун
Добрина Маркова
Авторът и перото
Представят една от най-противоречивите за тълкуване книги на Рене Жирар
Валери Генков
Литературен обзор
В РБ „Захарий Княжески“ представят книга и филм за Татяна Лолова
Валери Генков
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
РБ “Дора Габе” изложи книги и сборници за историята на Добрич по случай 147 години от освобождението на града
Регионална библиотека “Дора Габе” в Добрич изложи книги, сборници и графични издания по случай 147 години от освобождението на града, съобщават от библиотеката. Оттам допълват, че от днес (27 януари) във витрина библиотечни документи, които посети ...
Избрано
Излиза ново издание на книгата „Антарктида – бяла приказка. Историята на пингвина Гошо“ от Христо Пимпирев и Екатерина Виткова
Излиза ново издание на книгата за деца „Антарктида – бяла приказка. Историята на пингвина Гошо“ от Христо Пимпирев и Екатерина Виткова. То ще бъде представено на 2 февруари на сцената в Централни хали, съобщават издателите от „Ентусиаст ...
Над 7000 са били активните читатели през 2024 г. на РБ „Христо Ботев"
Ако сте поропуснали
Мила Маринова: Все повече нараства интересът и търсенето на качествена и стойностна българска книга
Най-възрастният читател в Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“ в Разград е на 95 години, а най-младият записан – само на една, съобщи главният библиотекар Мила Маринова.  Общо регистрираните потребители на библиотеката през отмина ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.