Книгата „Телевизията в България: 1954-2024“ ще има премиера на 15 януари във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) при Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“, съобщават организаторите.

Съставители и научни редактори са проф. д-р Маргарита Пешева и доц. д-р Катя Михайлова. Научен консултант на изданието е проф д.н. Милко Петров.

Колективната монография е посветена на 65 години от създаването на Българската телевизия и 70 години телевизионни излъчвания в България. В подготовката на книгата участват 27 учени, които са медийни експерти от шест български университета. Монографията е в четири тома и включва 68 научни статии. Изданието е достъпно онлайн в списанието „Медиите на 21 век”.

В четирите тома на това медийно-историческо изследване се използват документални факти от историята на Българската национ

Център за книгата и департамент „Медии и комуникация“ в Нов български университет (НБУ) представят издание по проект EUMEPLAT Hegemony: Platformization of video ("Хегемония: платформизация на видео") с научни редактори Десислава Бошнакова, Андреа Мисони и Жюстин Томс. Събитието ще се състои на 2 декември в книжарницата на корпус I в НБУ, съобщиха от екипа на висшето училище.

Модератор на събитието е доц. д-р Евелина Христова. 

Изданието събира някои доказателства на проект EUMEPLAT (2021–2024) по „Хоризонт 2020“, многогодишна програма на Европейския съюз за научни изследвания и иновации, а именно от Работен пакет 3 – Hegemony: Platformization of Video, ръководен от екипа на Нов български университет. Десетте изследвани държави са Белгия, България, Чехия, Германия, Гърция, Италия, Португалия, Испания, Швеция и Турция.

Деп

Надежда Захариева е родена на 3 ноември 1944 г. в с. Радово, Трънско. Няколко месеца след раждането й баща й се връща от фронта и заедно с жена си и трите им деца се преместват в град Свети Врач (дн. Сандански). Там той се е запознал с майка й, потомка на бежанци от българското село Скрижово, Драмско.

Първият детски спомен е от Сандански, където Надежда Захариева израства. Двете й по-големи сестри я научават да чете още преди да тръгне на училище. В първи клас било скучно, защото вече можела да произнася думичките, които останалите сричали, и затова била наказвана да седи в ъгъла на класната стая с гръб към останалите. В трети клас се записва в градската библиотека, където започва да чете книги и мечтае да стане писателка.

За нея четенето представлявало разговор с автора. Първият писател, с който се среща е Марко Марчевски,  когато тя е в трети клас, а той е на по

„Иновациите започват с четене“ е мотото на втория „Ден на четенето“. Той ще се проведе на 15 ноември, съобщават организаторите.

„В България празнуваме дните на книгата и авторското право, почитаме отделни велики личности – писатели и поети, отбелязваме важни годишнини и отдаваме почит на преводачите, на художниците, на учителите, на будителите. Какво пропускаме? Да отбелязваме четенето като основен за грамотността процес, от който зависи промяната на средата, на обществото и на бъдещето ни“, посочват те.

Желаещите да се включат в „Ден на четенето“ могат да организират четене в училище или детска градина или публично четене в библиотека или книжарница, да създадат виртуално събитие, достъпно за всички българи, да отделят време за четене със семейството.

Първото издание на инициативата се състоя през 2023 г.,

Националният дарителски фонд „13 века България“ (НДФ) обявява новото издание на конкурса за Националната литературна награда за български роман на годината „13 века България“ 2025, съобщиха от екипа на Фонда.

Крайният срок за предоставянето на романите е до 14 февруари включително.

Наградата е с парична премия в размер на 11 000 лв. (единадесет хиляди лева) и почетна грамота. Връчва се от изпълнителния директор на НДФ „13 века България“ и от председателя на журито.

Конкурсът е обявен за първи път през 2009 г., като в началото наградата се присъжда на всеки две години. За първи път Националната литературна награда „Български роман на годината „13 века България“ се връчва през 2011 г. Отличените автори и романи досега са: Галин Никифоров - „Лятото на неудачниците“ (2011 г.); Георги Господинов - &bd