РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Ксения Банович: Преводачът е отговорен за оформянето на облика на една литература в чужбина

Дата на публикуване: 06:35 ч. / 23.01.2025
Редактор: Валери Генков
Прочетена
5654
Ксения е автор на преводите на "Естествен роман" (в съавторство с Татяна Дункова), "Физика на тъгата" и "Времеубежище" на Георги Господинов, "Мисия Лондон" и "Митология на прехода" на Алек Попов, "18% сиво" на Захари Карабашлиев, "Случаят Джем" и "Алкивиад Велики" на Вера Мутафчиева и други съвременни произведения на български писатели. Тази година предстои и публикуването на първия превод на детска книга - "Лупо и Тумба" на Петя Кокудева.
Ксения Банович: Преводачът е отговорен за оформянето на облика на една литература в чужбина
Ксения Банович: Преводачът е отговорен за оформянето на облика на една литература в чужбина
Снимка © DFA
На бюрото

Преводачът на художествена литература трябва да бъде проактивен и видим и да осъзнава, че носи отговорност за оформянето на облика на една литература в съответната държава. Това сподели в интервю Ксения Банович, която е превела на хърватски някои от най-популярните български книги.

Писателката и издател Катя Антонова ще гостува в Бургас на 25 януари, за да представи най-новата си книга от поредицата истории за феята от захарницата, съобщават домакините на събитието от Експозиционен център "Флора".

Новата книга на Катя Антонова "Две трудни цветя и един фейояд" е своеобразна предистория на феята Ванилия и как тя попада в захарницата. Тя се ражда в едно странно цвете и за разлика от останалите феи, които са работливи, но скучни същества, е весела, забавна, остроумна и мечтае да има приятели. Макар да е сладкарска фея, Ванилия трудно намира място сред другите феи. Затова с ентусиазъм приема да изпълни желанието на кралица Всесилия – да донесе вода от Лилиевото езеро. Тази вода е последна надежда на кралицата, че ще помогне на болната орхидея, от която трябва да се появи бъдещият крал. Има само един проблем – Лилиевото езеро се пази от страшно чуд

Сдружение с нестопанска цел „Рисувай с нас” организира среща с писателя Николай Табаков, на която ще бъде представена новата му книга „Концерт за жаби и оркестър в ми бемол мажор“, съобщиха организаторите.

Събитието ще се състои 21 ноември в залата на Хъб за идеи и култура в Свищов. В представянето на книгата ще вземат участие поетът Божидар Богданов и пианистката Лили Йорданова.

В своя нов роман авторът представя своя поглед към света, в който живеем, и къде е мястото на жабите в него. За написването му той е използвал идеи и цитати от две философски книги, посочиха от Градска библиотека „Проф. Иван Шишманов“ в Свищов, която е съорганизатор на събитието.

Николай Табаков е роден на 13 ноември 1956 г. в село Мандрица, Ивайловградско. Завършил е българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор на сборни

Биографичната книга "Стефан Мавродиев. Играещият човек" на актьора Стефан Мавродиев в съавторство с Огнян Панов, беше официално представена в Младежкия театър "Николай Бинев".

Приятели, колеги, близки, съмишленици и почитатели на българския актьор се събраха, за да уважат труда, посветен на детството, любовта, приятелствата, театъра и киното, разочарованията, пътуванията, и всички описани елементи, случки и личности от живота на Стефан Мавродиев - Маврото.

Сред присъстващите бяха заместник-директорът на Младежкия театър - Делян Тодоров, Огнян Панов - инициатор за създаването и автор на книгата, директорът на издателска къща "Изток-Запад" - Любен Козарев, коректорът на книгата - проф. дфн Георги Каприев, акад. Иван Гранитски, режисьорът Андрей Аврамов, както и някои от

В къща музей „Алеко Константинов“ в Свищов бе представена писателката Веселина Кожухарова и нейното творчество.

Събитието бе организирано от Градска библиотека „Проф. Иван Шишманов“ в Свищов и е част от празнична програма на Общината по случай 1 ноември - Ден на народните будители.

Секретарят на Народно читалище „Иван Вазов - 1893" в село Първомайци, област Велико Търново, Теодора Миновска представи Кожухарова.

Авторката повече от десет години е сред членовете и художествените ръководители на читалището. Тя е музикант по професия, но през пандемията от КОВИД-19 започна да пише и издаде първите си три книги за много кратко време, каза Миновска. Тя подчерта, че Кожухарова притежава неподражаем стил на писане с динамика на повествованието, ярки и въздействащи образи, както и бурни сблъсъци на характери.

Авторката говори за кни

Сръбският писател Боян Любенович, тазгодишният носител на наградата в Международния конкурс за къс хумористичен разказ на името на големия български сатирик Алеко Константинов, днес заяви пред кореспондента в Белград, че всеки сатирик в Сърбия мечтае да получи това отличие.

Любенович е роден през 1972 г., той е юрист, а по професия журналист и писател, превеждан на осем езика. Издал е около 30 книги за деца и възрастни, сред които 10 с афоризми.

Писателят е носител на почти всички престижни награди в областта на сатирата в родината си и на Балканите. Член е на съюза на писателите в Сърбия и на Белградския афористичен кръг.

"Чувствам се много горд и щастлив. Наградата на името на Алеко Константинов е венецът на всички награди, които съм получил досега. Всички мои колеги в Сърбия мечтаят да получат тази награда", каза Любенович.  "Впечатлен съм от мащаба и р

Ксения е автор на преводите на "Естествен роман" (в съавторство с Татяна Дункова), "Физика на тъгата" и "Времеубежище" на Георги Господинов, "Мисия Лондон" и "Митология на прехода" на Алек Попов, "18% сиво" на Захари Карабашлиев, "Случаят Джем" и "Алкивиад Велики" на Вера Мутафчиева и други съвременни произведения на български писатели. Тази година предстои и публикуването на първия превод на детска книга - "Лупо и Тумба" на Петя Кокудева. 

Любовта на Ксения към българския език се заражда в университета в Загреб, където тя учи Хърватска филология.

"В университета учих хърватски език и литература, но трябваше да избера като избираем предмет български или словенски. Аз съм родом от Босна и Херцеговина и наречието е по-сходно с българския отколкото със словенския. Вътрешният ми компас винаги е сочел на изток", разказва Ксения. "През 1998-99-та отидох на обмен в Югозападния университет в Благоевград и за мен България беше любов от пръв поглед. Усетих се като у дома си и в момента, в който се върнах в Хърватия, разбрах, че душата и сърцето ми са останали в онези ширини. Имах джетлаг на душата, както се изразява моят любим автор (Георги) Господинов". 

Първия си превод от български Ксения прави в съавторство със своята преподавателка и менторка от Софийския университет Татяна Дункова. Двете заедно превеждат „Естествен роман“ на Георги Господинов през 2005 г. Това е и първият превод на българска литература в Хърватия от 1964 г. 

„Така че този превод много бързо спечели (хърватската) критика и публика. Така пробихме леда за българските автори“, отбелязва Ксения. „След него преведох („Мисия Лондон“ на) Алек Попов. Тези (български автори) отвориха пътя за превод и на останалите. След около 30 години мълчание от наша страна вече е много по-лесно да предлагаме нови автори, защото първите двама бяха голям успех. Например първото издание на „Мисия Лондон“ се разпродаде за три седмици“.

По думите успехът на съвременните български романи в Хърватия дава шанс за превод и на по-стари, класически български произведения. „Така предложих Вера Мутафчиева - „Случаят Джем“ и „Алкивиад Велики“. Мога да кажа, че съм доволна от приема. Започна много да се пише за българските автори“, посочва тя.

За Ксения работата по един превод не започва със самия превод - има и един етап на „очароване“ на издателите и доказване, че тази книга си заслужава да бъде преведена.

„Представете си какво е да нямаш публикувани български автори в продължение на 30 години. Когато аз бях студентка дори нямаше специалност български език и литература (в хърватските университети), докато сега има Катедра за български език и литература (в Загребския университет)“, разказва Ксения. „Аз ходех по антиквариатите да питам има ли някакви български книги. Те ме гледаха с почуда и питаха - луда ли сте, какъв български?“

Затова, по думите , е било трудно да се пробие на хърватския пазар с първата българска книга след толкова дълго прекъсване. Ключова роля за този пробив изиграва редакторът Роман Симич, който познава лично Георги Господинов и творчеството му и помага на Ксения да убеди издателска къща да публикува първия му роман на хърватски.

„Моята менторка и преподавателка, пример за мен, Татяна Дункова ми каза, че първите десет години се работи за име, а след това името ти работи за теб. И наистина като изтекоха първите десет години ми се обади издателство и поиска да работи с мен за публикуването на романа „18% сиво“ на Захари Карабашлиев. Това беше първият път, в който ме потърсиха“, отбелязва тя.

Самият процес на превеждане на художествена литература е изпъстрен с най-различни емоции, затова за Ксения е важен подборът на книгите и това те да са интересни за нея самата. Понякога обаче в текстовете се появяват и „непреводими“ думи и това е най-голямото предизвикателство в процеса на превод.

„Например думата „мутреса“. Ние казваме „спонзоруша“, защото винаги е със спонсора си. На сръбски е "сплаваруша" (в превод "яхта" - бел. ред.), защото ходи по яхти, ресторанти, да си търси богат мъж“, споделя тя. „Във всеки превод се потапяш в една нова тема и нова терминология, нещо, което иначе не би проучил, но това оставя трайна следа в превода. Затова трябва да си отговорен към текста“.

Според нея преводачът на художествена литература трябва да бъде проактивен и видим и да осъзнава, че носи отговорност за оформянето на облика на една литература в съответната държава. По думите това е споделена отговорност, която принадлежи и на издателството. Затова Ксения избира внимателно издателствата и се грижи за пътя на книгите и след като приключи с превода им.

Тя разказва, че за нея преводът на една книга не свършва и със самия превод. Тя предпочита да участва в популяризирането на книгите, които е превела.

„Полагам усилия с журналистите. Навивам ги да прочетат книгата и да напишат нещо за радиоемисия или телевизионно предаване и да говорят за преводите“, отбелязва тя. „(Полагам усилия) организаторите на фестивали да канят авторите, което също е много важно, защото публиката може да усети автора на живо. Тогава успехът е сигурен“.

Ксения отбелязва, че в Хърватия все повече се обръща внимание на ролята на преводача при представянето на книгата в обществото и изобщо споменаването на името на преводачите при говоренето за книгата.

„В хърватското Дружество на хърватските преводачи на художествена литература работим усилено за видимостта на преводача и мога да кажа, че в последните няколко години отгледахме журналисти, които пишат литературни рецензии“, отбелязва тя. „Преди често се посочваше само името на автора, заглавието на романа, издателството, но не и на преводача. А щяхме ли да четем световна литература без преводачите? Разбира се, че не“.

Тя допълва, че постепенно се проправя път и за поставяне на името на преводача на корицата на книгите.

„Преди няколко години се говореше, че няма как да се включи името на преводача на корицата, но мисля, че постепенно се приближаваме до това, защото някога името на преводача не се е изписвало дори на заглавната страница, а най-отзад“, обяснява Ксения. „Но ние сме тези, които създаваме стандартите, нали? Ако ние сами не се преборим за себе си, тогава кой?“

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
История за журналист, който неофициално е шпионин на царя и същевременно работи за френското разузнаване, представлява новият роман на Румен Денев - „Бреговете на Б ...
Вижте също
Градска библиотека „Проф. Иван Шишманов“ в Свищов обяви творчески конкурс за оригинална детска мисъл, рисунка и есе. Инициативата е част от заложените дейност ...
Към първа страница Новини На бюрото
На бюрото
Дванадесетото издание на литературния конкурс "Изкуство против дрогата" ще раздаде 12 парични награди
Дванадесетото издание на Международния литературен конкурс "Изкуство против дрогата" започва набирането на творби, които ще се борят за награден фонд, разпределен в 12 категории, съобщават организаторите му от Народно читалище "Любен Каравелов 1940" в партньор ...
Валери Генков
На бюрото
Поетесата Катя Кремзер говори за любов в три книги
Представяне на поетесата Катя Кремзер ще има на 10 февруари в зала SofiaLab. Във фокуса на събитието са три нейни поетични книги – „Обичам те, любов“, „Пясъчна роза“ и „Дланите на Господ“. Това съобщиха от Съюза на бъл ...
Ангелина Липчева
Приключения за летящи, пълзящи и четящи
Ангелина Липчева
На бюрото
Ваньо Стоилов: „Ноти от мелодиите на живота“ e като документ на времето
Книгата „Ноти от мелодията на живота“ съхранява историите на „хора с добавена стойност“. Това каза по време на премиерата в Литературно-художествения музей „Чудомир“ в Казанлък журналистът и автор на книгата Ваньо Стоилов. ...
Ангелина Липчева
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Авторът и перото
Салман Рушди даде показания срещу нападателя си, който го намушка с нож през 2022 г.
Писателят Салман Рушди разказа подробно какво се е случило при нападението през 2022 г., когато маскиран мъж се втурва към него на сцена в института „Шътокуа“ в щата Ню Йорк и го наръгва многократно с нож, оставяйки го с животозастрашаващи наранява ...
Добрина Маркова
Златното мастило
Изследователят Пламен Павлов предлага в книга нов поглед към живота и делото на Васил Левски
Историкът и изследовател Пламен Павлов предлага нов поглед към живота и делото на Васил Левски в изданието „Васил Левски: най-добрият ни българин“, съобщават издателите от „Сиела“.  Книгата разгръща 15 истории за българския Апостол ...
Ангелина Липчева
Златното мастило
От „Рибния буквар" до електронния учебник
Добрина Маркова
Авторът и перото
Учредиха награда за литературен превод на името на Виктор Пасков
Ангелина Липчева
Преводачката Мари Врина-Николов и Къща за литература и превод създават наградата за литературен превод „Виктор Пасков“. Номинации за пилотния конкурс за наградата се приемат до 1 април, съобщават организаторите. От екипа отбелязват, че целта на наградата е да отличи текстове, които свидетелстват за отлично владеене на българския език във всичките му изразни способности, кохерентн ...
Литературен обзор
Кралски посещения на Дунава
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Клуб на варненските краеведи ще провежда редовно срещи в Народно читалище „Варненски буди ...
Начало На бюрото

Ксения Банович: Преводачът е отговорен за оформянето на облика на една литература в чужбина

06:35 ч. / 23.01.2025
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
5654
Ксения Банович: Преводачът е отговорен за оформянето на облика на една литература в чужбина
Ксения Банович: Преводачът е отговорен за оформянето на облика на една литература в чужбина
Снимка © DFA
На бюрото

Преводачът на художествена литература трябва да бъде проактивен и видим и да осъзнава, че носи отговорност за оформянето на облика на една литература в съответната държава. Това сподели в интервю Ксения Банович, която е превела на хърватски някои от най-популярните български книги.

Ксения е автор на преводите на "Естествен роман" (в съавторство с Татяна Дункова), "Физика на тъгата" и "Времеубежище" на Георги Господинов, "Мисия Лондон" и "Митология на прехода" на Алек Попов, "18% сиво" на Захари Карабашлиев, "Случаят Джем" и "Алкивиад Велики" на Вера Мутафчиева и други съвременни произведения на български писатели. Тази година предстои и публикуването на първия превод на детска книга - "Лупо и Тумба" на Петя Кокудева. 

Любовта на Ксения към българския език се заражда в университета в Загреб, където тя учи Хърватска филология.

"В университета учих хърватски език и литература, но трябваше да избера като избираем предмет български или словенски. Аз съм родом от Босна и Херцеговина и наречието е по-сходно с българския отколкото със словенския. Вътрешният ми компас винаги е сочел на изток", разказва Ксения. "През 1998-99-та отидох на обмен в Югозападния университет в Благоевград и за мен България беше любов от пръв поглед. Усетих се като у дома си и в момента, в който се върнах в Хърватия, разбрах, че душата и сърцето ми са останали в онези ширини. Имах джетлаг на душата, както се изразява моят любим автор (Георги) Господинов". 

Първия си превод от български Ксения прави в съавторство със своята преподавателка и менторка от Софийския университет Татяна Дункова. Двете заедно превеждат „Естествен роман“ на Георги Господинов през 2005 г. Това е и първият превод на българска литература в Хърватия от 1964 г. 

„Така че този превод много бързо спечели (хърватската) критика и публика. Така пробихме леда за българските автори“, отбелязва Ксения. „След него преведох („Мисия Лондон“ на) Алек Попов. Тези (български автори) отвориха пътя за превод и на останалите. След около 30 години мълчание от наша страна вече е много по-лесно да предлагаме нови автори, защото първите двама бяха голям успех. Например първото издание на „Мисия Лондон“ се разпродаде за три седмици“.

По думите успехът на съвременните български романи в Хърватия дава шанс за превод и на по-стари, класически български произведения. „Така предложих Вера Мутафчиева - „Случаят Джем“ и „Алкивиад Велики“. Мога да кажа, че съм доволна от приема. Започна много да се пише за българските автори“, посочва тя.

За Ксения работата по един превод не започва със самия превод - има и един етап на „очароване“ на издателите и доказване, че тази книга си заслужава да бъде преведена.

„Представете си какво е да нямаш публикувани български автори в продължение на 30 години. Когато аз бях студентка дори нямаше специалност български език и литература (в хърватските университети), докато сега има Катедра за български език и литература (в Загребския университет)“, разказва Ксения. „Аз ходех по антиквариатите да питам има ли някакви български книги. Те ме гледаха с почуда и питаха - луда ли сте, какъв български?“

Затова, по думите , е било трудно да се пробие на хърватския пазар с първата българска книга след толкова дълго прекъсване. Ключова роля за този пробив изиграва редакторът Роман Симич, който познава лично Георги Господинов и творчеството му и помага на Ксения да убеди издателска къща да публикува първия му роман на хърватски.

„Моята менторка и преподавателка, пример за мен, Татяна Дункова ми каза, че първите десет години се работи за име, а след това името ти работи за теб. И наистина като изтекоха първите десет години ми се обади издателство и поиска да работи с мен за публикуването на романа „18% сиво“ на Захари Карабашлиев. Това беше първият път, в който ме потърсиха“, отбелязва тя.

Самият процес на превеждане на художествена литература е изпъстрен с най-различни емоции, затова за Ксения е важен подборът на книгите и това те да са интересни за нея самата. Понякога обаче в текстовете се появяват и „непреводими“ думи и това е най-голямото предизвикателство в процеса на превод.

„Например думата „мутреса“. Ние казваме „спонзоруша“, защото винаги е със спонсора си. На сръбски е "сплаваруша" (в превод "яхта" - бел. ред.), защото ходи по яхти, ресторанти, да си търси богат мъж“, споделя тя. „Във всеки превод се потапяш в една нова тема и нова терминология, нещо, което иначе не би проучил, но това оставя трайна следа в превода. Затова трябва да си отговорен към текста“.

Според нея преводачът на художествена литература трябва да бъде проактивен и видим и да осъзнава, че носи отговорност за оформянето на облика на една литература в съответната държава. По думите това е споделена отговорност, която принадлежи и на издателството. Затова Ксения избира внимателно издателствата и се грижи за пътя на книгите и след като приключи с превода им.

Тя разказва, че за нея преводът на една книга не свършва и със самия превод. Тя предпочита да участва в популяризирането на книгите, които е превела.

„Полагам усилия с журналистите. Навивам ги да прочетат книгата и да напишат нещо за радиоемисия или телевизионно предаване и да говорят за преводите“, отбелязва тя. „(Полагам усилия) организаторите на фестивали да канят авторите, което също е много важно, защото публиката може да усети автора на живо. Тогава успехът е сигурен“.

Ксения отбелязва, че в Хърватия все повече се обръща внимание на ролята на преводача при представянето на книгата в обществото и изобщо споменаването на името на преводачите при говоренето за книгата.

„В хърватското Дружество на хърватските преводачи на художествена литература работим усилено за видимостта на преводача и мога да кажа, че в последните няколко години отгледахме журналисти, които пишат литературни рецензии“, отбелязва тя. „Преди често се посочваше само името на автора, заглавието на романа, издателството, но не и на преводача. А щяхме ли да четем световна литература без преводачите? Разбира се, че не“.

Тя допълва, че постепенно се проправя път и за поставяне на името на преводача на корицата на книгите.

„Преди няколко години се говореше, че няма как да се включи името на преводача на корицата, но мисля, че постепенно се приближаваме до това, защото някога името на преводача не се е изписвало дори на заглавната страница, а най-отзад“, обяснява Ксения. „Но ние сме тези, които създаваме стандартите, нали? Ако ние сами не се преборим за себе си, тогава кой?“

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
На бюрото
Дванадесетото издание на литературния конкурс "Изкуство против дрогата" ще раздаде 12 парични награди
Валери Генков
На бюрото
Поетесата Катя Кремзер говори за любов в три книги
Ангелина Липчева
На бюрото
Приключения за летящи, пълзящи и четящи
Ангелина Липчева
Всичко от рубриката
ГБ „Проф. Иван Шишманов“ обяви творчески конкурс за оригинална детска мисъл и есе
Валери Генков
Градска библиотека „Проф. Иван Шишманов“ в Свищов обяви творчески конкурс за оригинална детска мисъл, рисунка и есе. Инициативата е част от заложените дейност ...
Подиум на писателя
Политиката срещу литературата: Защо романът „Тютюн“ е атакуван от критици и писатели
Добрина Маркова
Авторът и перото
Салман Рушди даде показания срещу нападателя си, който го намушка с нож през 2022 г.
Добрина Маркова
Златното мастило
Изследователят Пламен Павлов предлага в книга нов поглед към живота и делото на Васил Левски
Ангелина Липчева
Златното мастило
От „Рибния буквар" до електронния учебник
Добрина Маркова
Авторът и перото
Учредиха награда за литературен превод на името на Виктор Пасков
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Кралски посещения на Дунава
Ангелина Липчева
На бюрото
Дванадесетото издание на литературния конкурс "Изкуство против дрогата" ще раздаде 12 парични награди
Валери Генков
Литературен обзор
Варненските краеведи се обединяват в нов клуб и учредяват място за регулярни срещи
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Хобито на библиотекаря или какво правя в свободното си време
Добрина Маркова
Златното мастило
Русенският университет представя малко известни факти за живота на поета Дамян Дамянов
Добрина Маркова
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Илюзионистът... многопластов, увличащ, завладяващ
Поетът, писател и драматург Недялко Славов ще гостува в Бургас на 20 февруари, за да представи най-новия си роман „Илюзионистът“, който е издание на Университетско издателство "Св. Климент Охридски", съобщават домакините на събитието от Центъра за ...
Избрано
Инициативата „Велобиблиотеката“ достигна до 400 читатели
Като изключително успешна отчитат своята инициатива „Велобиблиотеката“ от екипа на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна. Тя стартира през пролетта на миналата година. Както информирахме, опитът бе почерпен след визита в Шве ...
Светозар Арнаудов-Зари: Когато има хубава емоция, книгите се пишат сами
Ако сте поропуснали
Биография: Цветан Николов
Цветан Николов е артистичното име на Цвятко Николов Митов, роден на 6 февруари 1925 г. във врачанското село Баница. По-късно в текстовете си нарича родното си село Мала надежда. Николов учи във врачанската мъжка гимназия „Христо Ботев“. По-късно е ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.