Начало На бюрото

Два ръкописа - Енинският апостол и Аргировият триод бяха изложени в сградата на библиотеката в продължение на два часа по повод 1170 години от създаването на българската азбука и славянската книжовност

В България няма запазен нито един глаголически ръкопис. За съжаление, тези, които изобщо са оцелели, се намират в чужди хранилища на най-различни места по света. Но при нас, слава Богу, са останали тези два ръкописа - Енинският апостол и Аргировият триод. Това каза проф. Елисавета Мусакова от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) по повод експонирането на двата документа днес.

„Това са два ръкописа, в които има малки останки от глаголическата писменост, която, както ние всички знаем, се смята за уникално творение на Константин Философ или свети Кирил“, посочи проф. Мусакова. Енинският апостол и Аргировият триод бяха изложени в сградата на библиотеката в продължение на два часа по повод 1170 години от създаването на българската азбука и славянската книжовност. „Всъщност, има голям спор по отношение на това в коя година се смята, че е създадена първата славянска азбука. Според византийското летоизчисление тази година е 1170 години от създаването на славянската азбука. Но според александрийското, което също се използва в Средновековието, годината е друга“, каза проф. Мусакова.

Тя разказа, че в Енинския апостол има съчетание от кирилско писмо и елементи на глаголица. Според нея това подсказва за вероятна хипотеза, че този кирилски ръкопис е правен по глагорически образец. „Другият ръкопис, Аргировият триод, в него просто две думи са написани на глаголица. И това е една следа, че това е също ръкопис, зад който стои някакъв предшественик или писан на глаголица, или по-ранен кирилски ръкопис, в който вече е имало и глаголически останки“, каза тя.

„Що се отнася до други възможни интересни обекти от такава гледна точка, това са един фрагмент, който се пази в научния архив на БАН, и небезизвестния псалтир на цар Иван Александър, който също се пази в научния архив на БАН и в който част от номерата на псалмите са написани на глаголица. Говорим за 1337 г. Тоест, до 14 век със сигурност глаголицата е била позната. В някои ръкописи, например, знам един такъв в Зографския манастир и на други места, където глаголицата даже е била използвана малко като тайнопис. В смисъл, била е позната вече вероятно само на малко хора, избрани, така да се каже. Или просто е използвана като декоративен вид писмо, което се различава от кирилицата“, разказа още проф. Мусакова.

Тя обясни, че и двата ръкописа са писани на пергамент, който реагира много бързо на промените в температурата и влажността. 

Енинският апостол е случайно открит към края на 60-те години, отбеляза проф. Мусакова. „При ремонта на църквата „Света Петка“ в село Енина, което е близо до Казанлък, по чиста случайност между строителните боклуци откриват нещо, което изглежда малко по-особено и в един момент се разбира, че това са кожени листове. Сега, там има, разбира се, както за всяко нещо, най-разнообразни версии кой е намерил ръкописа – една жена, един работник, пък този работник в този ден не бил пиян, затова могъл да види каквото видял и т.н. Легенди и митове има колкото искате. Съвсем точна история очевидно няма, но е ясно, че при ремонта на църквата това нещо е било намерено. И тъй като има практика през Средновековието да се крият ръкописи, за да се спасят от най-различни бедствия, една от версиите, също така, казва, че остатъкът от Енинския апостол е бил под керемидите на покрива“, разказа тя. По думите Аргировия триод е донесен от бившия тогава директор на университетската библиотека Стоян Аргиров. От неговото име, всъщност, идва и наименованието на фрагмента, обясни проф. Мусакова.

В рамките на днешния ден в Националната библиотека бе проведено и първото ателие „Аз пиша на глаголица“ от планираните четири през годината. Целта на ателието е да научим децата поне да си пишат името на глаголица, като днес ще им покажа и глаголицата, и кирилицата, каза д-р Ивета Рашева от НБКМ, която води събитието. „Ще сравнят буквените стойности и ще видят цифрените стойности, защото глаголицата има цифрени стойности. Ще могат да пресметнат нещо, ще могат да начертаят, защото която и графема да вземем от глаголицата е чертеж“, посочи тя.

Д-р Рашева разказа, че глаголицата има 44 графеми и всяка една от тях е съчетание от три знака - кръст, триъгълник и кръг. „Това са свещените знаци. Кръста няма защо да го обсъждаме. Кръгът е универсумът, а триъгълникът е Светата Троица. Всъщност, двамата братя си служат с тези свещени знаци, да ги наречем, защото тази азбука после трябва да бъде приета и благословена от папата“, отбеляза водещата на ателието „Аз пиша на глаголица“.

По думите в глаголицата има само големи букви и няма малки, като не се оставя никакво разстояние между тях. „Те се изписват трудно. И въпреки всичко, това е глаголицата, която е занесена във Великоморавия и която после е пренесена тук от учениците на Кирил и Методий, приета от Борис Михаил и всичко останало, което знаем. Нека само да напомним, че кирилицата, която се ражда в края на IX век в България, на българска територия, е с вероятен автор Климент Охридски. И той я кръщава в памет на Константин Кирил Философ - кирилица. Всъщност, първичната азбука, която отразява славянския говор, е глаголицата. „Глаголати“ означава „говоря“ на старобългарски. „Глагол“ означава „дума“, а сега означава „действие“, вече в нашите дни“, разказа Ивета Рашева. Допълни, че има период, в който двете азбуки съществуват заедно, и постепенно се преминава само на кирилица.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.

На бюрото

Четящото семейство създава около себе си една друга аура, едно друго пространство. Това е пространство на споделяне – нещо, което на всички нас като човеци много ни липсва напоследък. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова по време на церемонията по връ ...

Валери Генков

На бюрото

На 13 октомври 1949 г. в болнична стая на Лондонския университетски колеж се състои скромна сватбена церемония. Тежко болният от туберкулоза писател Джордж Оруел се венчава за годеницата си Соня Браунел. Състоянието на белите дробове на писателя и заклет пушач ...

Валери Генков

Валери Генков

На бюрото

Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна отбелязва с изложба „Моето семейство и други животни“ 100-годишнината от рождението на Джералд Даръл. Показани са всички негови издания от фонда на институцията, които са около 20, как ...

Ангелина Липчева

На бюрото

Столичната библиотека връчи за десети път годишните си награди за най-четени писатели и най-активни читатели. Церемонията се състоя днес в сградата на библиотеката. Столичната библиотека е най-голямата публична библиотека в България, каза директорката на инсти ...

Валери Генков

Експресивно

Представяне на книгата „Рана“ на Захари Карабашлиев в Троян организира Музеят на занаятите в планинския град, съобщи Елеонора Авджиева, директор на културната институция. Представянето на книгата, отличена през миналата година като „Роман на ...

Валери Генков

Авторът и перото

Ангелина Липчева

Подиум на писателя

Добрина Маркова

Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“ в Разград представя чрез снимки и документи факти и събития, свързани с Освобождението на града. Експозицията под наслов „147 години Свобода – памет и признателност” е подредена в централното фоайе на културната институция. Тя е част от събитията в празничния календар на общината, посветени на Деня на Разград - 28 януари.&nbs ...

Авторът и перото

Валери Генков