РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Дезинформация или Дубайски шоколад? Изберете Вие

Дата на публикуване: 12:21 ч. / 18.01.2025
Редактор: Добрина Маркова
Прочетена
5674
"Колкото и да сме възмутени от нашите политици и от политиката, която те водят, продължаваме да сме фокусирани върху обществено-икономическите и социалните проблеми. Мисля, че това вторачване не е здравословно дори и за самата политика. Трябва малко да разфокусираме погледа си и ние се опитваме да го правим и с нашата класация"
Дезинформация или Дубайски шоколад? Изберете Вие
Дезинформация или Дубайски шоколад? Изберете Вие
Снимка © DFA
Експресивно

За първи път дезинформацията се осъзнава като значим проблем в обществото. Това каза създателката на платформата „Как се пише“ д-р Павлина Върбанова по повод четвъртото издание на кампанията за думи на годината.

Наградата „Проф. Ванда Смоховска-Петрова“ за перспективен български изследовател и утвърждаващ се български преводач ще бъде връчена на 15 ноември в Полския институт в София, съобщават организаторите.

Програмата на церемонията включвa презентация на проф. Маргрета Григорова, разказ на дъщерята на проф. Ванда Смоховска-Петрова - Алина Петрова-Вашилевич, за майка , както и клавирен рецитал в изпълнение на Антонина Бонева.

Наградата е учредена от Института за литература към БАН и Полския институт в София през 2017 г. Връчва се във връзка с Деня на независимостта на Полша – 11 ноември.

Проф. д-р Ванда Смоховска-Петрова (1919–2011) е полякиня, българист, литературовед, изследовател в областта на сравнителното литературознание. Повече от 60 години прекарва в България. След избухването на Втората световна война, благодарение на българското посо

„Поляризация“ (polarization) е думата на 2024 година според речника „Мериъм-Уебстър“, съобщава Асошиейтед прес. 

„Поляризация означава разделение, но специфично – когато се стремим към крайностите, а не към центъра“, казва Питър Соколовски, главен редактор на „Мериъм-Уебстър“, в интервю за Асошиейтед прес. Изборите в САЩ бяха толкова разединяващи и много американски гласоподаватели отидоха до урните с усещането, че противниковият кандидат е истинска заплаха за нацията. 

В „Мериъм-Уебстър“ има няколко определения за „поляризация“, като най-често използваното е „предизвикващ силно несъгласие между противоположни фракции или групировки“. Популярният речник има около 100 милиона посещения на сайта си месечно и избира думата на годината, като проследява ръста в търсенето и уп

Библиотеките в Търговище и в Попово ще получат нови книги от кампанията „Дари книга, подари любов“. След проведена конкурсна сесия в списъка на одобрените са включени Регионалната библиотека „Петър Стъпов“ в Търговище и Градската читалищна библиотека при Народно читалище „Св. св. Кирил и Методий - 1882" в Попово, съобщи дългогодишният библиотекар в Попово Маргарита Недева. 

Кампанията „Дари книга, подари любов“ се провежда за осми път в национален мащаб, като инициативата е на издателство „Кибеа“. Тази година акцията е насочена към библиотеките от Североизточна България. Към момента своето желание са заявили десетки училищни, читалищни, градски и регионални библиотеки. От тях одобрение са получили 13 институти от различни населени места, отбеляза с удовлетворение Недева. 

По нейни думи, за да получат одобр

Съдът е отхвърлил опит на Рупърт Мърдок да промени семейния тръст, за да предостави на един от синовете си контрола над медийната си империя и да гарантира, че „Фокс Нюз“ ще запази консервативния си редакционен уклон, съобщават световните осведомителни агенции.

В решение по завещателно производство от събота, съд в Невада заключава, че 93-годишният Мърдок и синът му Лаклан Мърдок са действали „недобросъвестно“ в стремежа си да променят неотменимия тръст, съобщи в понеделник в. „Ню Йорк Таймс“, позовавайки се на документ, получен в редакцията.

Попечителски фонд разпределя контрола върху компанията поравно между четирите деца на Рупърт Мърдок - Прудънс, Елизабет, Лаклан и Джеймс, след неговата смърт. Най-големият син Лаклан Мърдок е начело на „Фокс Нюз“ и „Нюз Корп“ от края на миналата година, когато баща му се

Галерия „Кредо Бонум“ (Credo Bonum) ще бъде домакин на разговор с художника Калоян Иванов в рамките на неговата изложба „Триадица“. На събитието днес ще бъде представен и каталогът на изложбата, съобщават организаторите.

Калоян Иванов представя 30 произведения в изложбата „Триадица“. Куратор на експозицията е Диана Драганова – Щир. По думите й произведенията в експозицията разкриват възприятието за света, на автора, посредством силата и красотата в контраста на два цвята - черно и бяло.

Калоян Иванов е роден през 1986 г. София. Занимава се с живопис, инсталация и пърформанс. Завършва с бакалавърска степен по живопис в Прат Институт, Бруклин, през 2009 г. Калоян получава Awesome Foundation грант за Void Simulacrum през 2019 г. Художникът е излагал свои творби в България, Хърватия, САЩ, Южна Корея, Канада.

/

Предложения за думите на 2024 г. се приемаха до края на миналата седмица. От най-често споменаваните 30, жури излъчи 10 – „безводие“, „Гунди“, „дезинформация“, „дубайски шоколад“, „избори“, „Ново начало“, „Олимпиада“, „санитарен кордон“, „Тръмп“ и „Шенген“. Трите думи на 2024 г. се избират отново от потребителите онлайн чрез гласуване, а крайният резултат ще бъде обявен на 20 януари.

„В предишни години думата „дезинформация“ не се е промъквала в първите 30. Но ето, сега имаше доста предложения и това беше една от безспорните думи за журито във финалната десетка заедно с „Шенген“, каза Павлина Върбанова, която също участва в журито на кампанията „Думи на годината с „Как се пише?“.

ОЧАКВАМЕ ДУМИТЕ ДА СА РАЗЛИЧНИ, НО ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА НЕ СЕ Е ПРОМЕНИЛА

„Когато с журито се събрахме, за да обсъдим предложенията, дадени в първия етап на кампанията, почти всички изразихме общото впечатление, че има много думи, които са били валидни, характерни за предишната 2023 година. Лично аз имах и чувство за дежавю“, каза Върбанова. Тя разказа, че и тази година много хора са предлагали думи като „ротация“, „изкуствен интелект“ и „сглобка“. Последните две предложения бяха на първо и второ място в крайното класиране миналата година.

„Ние очакваме думите да са различни, обаче действителността ни не се е променила съществено в сравнение с 2023 година. Трудно е да измисляме нови думи за същата действителност“, каза филоложката.

Павлина Върбанова даде още пример с „Шенген“ – предложение, което миналата година също попада в анкетата с финалните 10 думи. „Избори“ пък като предложение се появява през 2022 г. „Решихме този път да дадем шанс на „Шенген“. Още повече, че имаше и събития, които се откроиха през 2024 г. Първо влязохме в Шенгенското пространство по въздух и вода, а в края на годината ни приеха изцяло в това свободно пространство“, каза Върбанова.

Тя обясни, че е имало думи, които журито е дискутирало повече. Сред примерите за това са били предложенията „Пеевски“, „Тръмп“, „Олимпиада“ и „трибадизъм“. „С журито коментирахме, че „трибадизъм“ неслучайно е била маркирана от хората, дали това предложение, защото думата тръгна от едно изказване на госпожа Корнелия Нинова от трибуната на Народното събрание. И парадоксалното тук е, че тя всъщност съдейства за разпространението сред българския народ. Аз, например, не знаех какво означава тази сексуална практика и се наложи да се образовам по темата“, разказа филоложката.

В първите 30 предложения е била още думата „разделение“. „Не влезе в десетката, но няма как да премълчим факта, че разделението на обществото вече се усеща и се изтъква като проблем“, обясни д-р Павлина Върбанова.

ВТОРАЧВАНЕТО В ПОЛИТИКАТА НЕ Е ЗДРАВОСЛОВНО ДОРИ ЗА САМАТА НЕЯ

„Колкото и да сме възмутени от нашите политици и от политиката, която те водят, продължаваме да сме фокусирани върху обществено-икономическите и социалните проблеми. Мисля, че това вторачване не е здравословно дори и за самата политика. Трябва малко да разфокусираме погледа си и ние се опитваме да го правим и с нашата класация, като все пак се стараем да включваме и думи извън политиката“, каза още д-р Павлина Върбанова.

Тя даде пример с името Гунди, което е било също често предлагано в първия етап на кампанията. „Мен лично ме радва присъствието на дума, която е от културната област. Да, тя е и от спортната област, но влезе в класацията заради филма „Гунди – легенда за любовта“. Така че това е дума, натоварена с положителен заряд, също като „Шенген“, отбеляза Върбанова. Други примери за думи, които се опитват да разфокусират вниманието от политиката, са „Олимпиада“ и „дубайски шоколад“.

Според създателката на платформата „Как се пише?“ кампанията трябва да бъде последвана от анализ. „Не искаме да останем с обявяването на класацията. Много ни се иска политолози, социолози, психолози, културолози, а и други специалисти да вземат думата и да се опитат да направят свой прочит на класацията – какво ни казват думите в нея“, посочи тя.

ТЕМАТА ЗА СЪДЕБНАТА РЕФОРМА НЕ ВЪЛНУВА НЕПОСРЕДСТВЕНО ХОРАТА

„Според мен ние сме склонни да посочваме думи за събития, чийто ефект можем да усещаме пряко върху себе си. Да речем, за Шенген е ясно – няма да чакаме по границите с Гърция и Румъния. Това го усещаме съвсем непосредствено. Безводието пряко засегна много наши сънародници от провинцията през изминалата година“, каза Павлина Върбанова. Допълни примерите още с „избори“ и „Гунди“. 

„Санитарен кордон“ е по-отвлечено като словосъчетание, но от друга страна, то стана популярно през есента. Забелязваме, че в първия етап на кампанията много по-често се предлагат думи, които са с висока честота на употреба в последните месеци от годината, защото хората просто по-добре си спомнят това, което се е случило по-скоро. Ще дам пример с нотариуса – колко много се говореше за нотариуса в началото на 2024 г., но няма и едно-едничко предложение за това име. А ние получихме над 600 предложения от почти 300 души“, поясни д-р Върбанова.

По думите друга тема, която хората почти не отчитат, е тази за съдебната реформа и промените в конституцията. Имаме две предложения за „главен прокурор“ и едно предложение за „Сарафов“, обясни тя. „Темата за съдебната реформа според мен – това го отчетохме и миналата година – не вълнува непосредствено хората. Колкото и тази тема да се лансира в медиите, тя като цяло не се запечатва в общественото съзнание. И точно затова, думите, свързани с нея, липсват във финалната десетка“, допълни Павлина Върбанова.

ДУМИ НА ГОДИНАТА ИЗВЪН БЪЛГАРИЯ

В англоезичния свят, а също и в страни като Унгария, Сърбия, Австрия, Германия, Испания, има такива инициативи и в тях се излъчва дума на годината, обясни Павлина Върбанова. Тя отбеляза, че в западната ни съседка Сърбия излъчват думи на годината за втори път, а методологията на кампанията им е сходна с тази в България. Основната разлика е, че те имат три категории, а ние имаме една, посочи Върбанова.

За 2024 г. в категорията „Дума на годината“ е спечелила думата „надстрешница“. На български това означава „козирка“, като думата е свързана с трагедията в Нови Сад, обясни филоложката. В този град в Северна Сърбия, на 1 ноември се срути бетонната козирка на жп гарата и причини смъртта на 15 души.

В англоезичния свят популярни стават най-вече думите на годината, излъчени от речници, каза Павлина Върбанова. Тя обясни, че в англоезичните речници доста по-голяма тежест имат специалистите. „Също така там повече се набляга на новите думи в езика. Те имат много по-голям шанс и ние го виждаме на практика – излъчват се нови за английския език думи или пък думи, които започват да се употребяват с нови значения, както е в случая с „манифестирам“. В нашата кампания ние тръгваме от хората, те дават предложения Да, промъкват се и думи, които са сравнително нови или с нови употреби, както беше миналата година със „сглобка“. Това е съществуваща дума, но в съвсем различна, нова, политическа употреба“, отбеляза Върбанова.

Според нея, въпреки разликите, има връзки между думите, които се излъчват на английски и на български език. „Да речем, brainrot (дума на годината, посочена от Оксфордския университет – бел. а.) и „дезинформация“ – причините и за двете явления са някъде там, в социалните мрежи. Те са продукт на социалните мрежи. Дезинформация е имало, разбира се, и преди интернет, но сега нейното разпространение става много по-лесно“, каза Върбанова.

Павлина Върбанова е филолог, работи като езиков редактор и коректор. Притежава докторска степен по история на българския език. През 2012 г. тя създава и оттогава поддържа платформата „Как се пише?“. Автор е на книга със същото заглавие, в която представя основни правила на българския език в систематичен вид.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
История за журналист, който неофициално е шпионин на царя и същевременно работи за френското разузнаване, представлява новият роман на Румен Денев - „Бреговете на Б ...
Вижте също
Градска библиотека „Проф. Иван Шишманов“ в Свищов обяви творчески конкурс за оригинална детска мисъл, рисунка и есе. Инициативата е част от заложените дейност ...
Към първа страница Новини Експресивно
Експресивно
Пламен Антов представя книгата си с разкази „Нагоре по реката назад“
Пламен Антов представя книгата си с разкази „Нагоре по реката назад“. Премиерата на изданието е на 19 февруари в столичния книжен център „Гринуич“.  Томчето излиза с логото на издателство „Жанет 45“ и ще бъде представе ...
Ангелина Липчева
Експресивно
Отличиха лауреатите от 28-ото издание на Националния литературен конкурс „Любовта в нас“
Във Варна отличиха лауреатите от 28-ото издание на Националния литературен конкурс „Любовта в нас“. Той е за поетични и прозаични творби и се организира от Общинския детски комплекс (ОДК) в града. Призовете са в три възрастови групи.  При най ...
Валери Генков
Мирослава Дачева е новият член на Сдружение „Дружество на писателите“ – Плевен
Добрина Маркова
Експресивно
Ралица Добрева: Неизпратени писма
Ралица Добрева ще представи на 11 февруари в Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ в Шумен новата си книга „Неизпратени писма“, съобщиха от културната институция. Авторката е учител в шуменската Детска градина „Смехорани&l ...
Валери Генков
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Авторът и перото
Салман Рушди даде показания срещу нападателя си, който го намушка с нож през 2022 г.
Писателят Салман Рушди разказа подробно какво се е случило при нападението през 2022 г., когато маскиран мъж се втурва към него на сцена в института „Шътокуа“ в щата Ню Йорк и го наръгва многократно с нож, оставяйки го с животозастрашаващи наранява ...
Добрина Маркова
Златното мастило
Изследователят Пламен Павлов предлага в книга нов поглед към живота и делото на Васил Левски
Историкът и изследовател Пламен Павлов предлага нов поглед към живота и делото на Васил Левски в изданието „Васил Левски: най-добрият ни българин“, съобщават издателите от „Сиела“.  Книгата разгръща 15 истории за българския Апостол ...
Ангелина Липчева
Златното мастило
От „Рибния буквар" до електронния учебник
Добрина Маркова
Авторът и перото
Учредиха награда за литературен превод на името на Виктор Пасков
Ангелина Липчева
Преводачката Мари Врина-Николов и Къща за литература и превод създават наградата за литературен превод „Виктор Пасков“. Номинации за пилотния конкурс за наградата се приемат до 1 април, съобщават организаторите. От екипа отбелязват, че целта на наградата е да отличи текстове, които свидетелстват за отлично владеене на българския език във всичките му изразни способности, кохерентн ...
Литературен обзор
Кралски посещения на Дунава
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Клуб на варненските краеведи ще провежда редовно срещи в Народно читалище „Варненски буди ...
Начало Експресивно

Дезинформация или Дубайски шоколад? Изберете Вие

12:21 ч. / 18.01.2025
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
5674
Дезинформация или Дубайски шоколад? Изберете Вие
Дезинформация или Дубайски шоколад? Изберете Вие
Снимка © DFA
Експресивно

За първи път дезинформацията се осъзнава като значим проблем в обществото. Това каза създателката на платформата „Как се пише“ д-р Павлина Върбанова по повод четвъртото издание на кампанията за думи на годината.

Предложения за думите на 2024 г. се приемаха до края на миналата седмица. От най-често споменаваните 30, жури излъчи 10 – „безводие“, „Гунди“, „дезинформация“, „дубайски шоколад“, „избори“, „Ново начало“, „Олимпиада“, „санитарен кордон“, „Тръмп“ и „Шенген“. Трите думи на 2024 г. се избират отново от потребителите онлайн чрез гласуване, а крайният резултат ще бъде обявен на 20 януари.

„В предишни години думата „дезинформация“ не се е промъквала в първите 30. Но ето, сега имаше доста предложения и това беше една от безспорните думи за журито във финалната десетка заедно с „Шенген“, каза Павлина Върбанова, която също участва в журито на кампанията „Думи на годината с „Как се пише?“.

ОЧАКВАМЕ ДУМИТЕ ДА СА РАЗЛИЧНИ, НО ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА НЕ СЕ Е ПРОМЕНИЛА

„Когато с журито се събрахме, за да обсъдим предложенията, дадени в първия етап на кампанията, почти всички изразихме общото впечатление, че има много думи, които са били валидни, характерни за предишната 2023 година. Лично аз имах и чувство за дежавю“, каза Върбанова. Тя разказа, че и тази година много хора са предлагали думи като „ротация“, „изкуствен интелект“ и „сглобка“. Последните две предложения бяха на първо и второ място в крайното класиране миналата година.

„Ние очакваме думите да са различни, обаче действителността ни не се е променила съществено в сравнение с 2023 година. Трудно е да измисляме нови думи за същата действителност“, каза филоложката.

Павлина Върбанова даде още пример с „Шенген“ – предложение, което миналата година също попада в анкетата с финалните 10 думи. „Избори“ пък като предложение се появява през 2022 г. „Решихме този път да дадем шанс на „Шенген“. Още повече, че имаше и събития, които се откроиха през 2024 г. Първо влязохме в Шенгенското пространство по въздух и вода, а в края на годината ни приеха изцяло в това свободно пространство“, каза Върбанова.

Тя обясни, че е имало думи, които журито е дискутирало повече. Сред примерите за това са били предложенията „Пеевски“, „Тръмп“, „Олимпиада“ и „трибадизъм“. „С журито коментирахме, че „трибадизъм“ неслучайно е била маркирана от хората, дали това предложение, защото думата тръгна от едно изказване на госпожа Корнелия Нинова от трибуната на Народното събрание. И парадоксалното тук е, че тя всъщност съдейства за разпространението сред българския народ. Аз, например, не знаех какво означава тази сексуална практика и се наложи да се образовам по темата“, разказа филоложката.

В първите 30 предложения е била още думата „разделение“. „Не влезе в десетката, но няма как да премълчим факта, че разделението на обществото вече се усеща и се изтъква като проблем“, обясни д-р Павлина Върбанова.

ВТОРАЧВАНЕТО В ПОЛИТИКАТА НЕ Е ЗДРАВОСЛОВНО ДОРИ ЗА САМАТА НЕЯ

„Колкото и да сме възмутени от нашите политици и от политиката, която те водят, продължаваме да сме фокусирани върху обществено-икономическите и социалните проблеми. Мисля, че това вторачване не е здравословно дори и за самата политика. Трябва малко да разфокусираме погледа си и ние се опитваме да го правим и с нашата класация, като все пак се стараем да включваме и думи извън политиката“, каза още д-р Павлина Върбанова.

Тя даде пример с името Гунди, което е било също често предлагано в първия етап на кампанията. „Мен лично ме радва присъствието на дума, която е от културната област. Да, тя е и от спортната област, но влезе в класацията заради филма „Гунди – легенда за любовта“. Така че това е дума, натоварена с положителен заряд, също като „Шенген“, отбеляза Върбанова. Други примери за думи, които се опитват да разфокусират вниманието от политиката, са „Олимпиада“ и „дубайски шоколад“.

Според създателката на платформата „Как се пише?“ кампанията трябва да бъде последвана от анализ. „Не искаме да останем с обявяването на класацията. Много ни се иска политолози, социолози, психолози, културолози, а и други специалисти да вземат думата и да се опитат да направят свой прочит на класацията – какво ни казват думите в нея“, посочи тя.

ТЕМАТА ЗА СЪДЕБНАТА РЕФОРМА НЕ ВЪЛНУВА НЕПОСРЕДСТВЕНО ХОРАТА

„Според мен ние сме склонни да посочваме думи за събития, чийто ефект можем да усещаме пряко върху себе си. Да речем, за Шенген е ясно – няма да чакаме по границите с Гърция и Румъния. Това го усещаме съвсем непосредствено. Безводието пряко засегна много наши сънародници от провинцията през изминалата година“, каза Павлина Върбанова. Допълни примерите още с „избори“ и „Гунди“. 

„Санитарен кордон“ е по-отвлечено като словосъчетание, но от друга страна, то стана популярно през есента. Забелязваме, че в първия етап на кампанията много по-често се предлагат думи, които са с висока честота на употреба в последните месеци от годината, защото хората просто по-добре си спомнят това, което се е случило по-скоро. Ще дам пример с нотариуса – колко много се говореше за нотариуса в началото на 2024 г., но няма и едно-едничко предложение за това име. А ние получихме над 600 предложения от почти 300 души“, поясни д-р Върбанова.

По думите друга тема, която хората почти не отчитат, е тази за съдебната реформа и промените в конституцията. Имаме две предложения за „главен прокурор“ и едно предложение за „Сарафов“, обясни тя. „Темата за съдебната реформа според мен – това го отчетохме и миналата година – не вълнува непосредствено хората. Колкото и тази тема да се лансира в медиите, тя като цяло не се запечатва в общественото съзнание. И точно затова, думите, свързани с нея, липсват във финалната десетка“, допълни Павлина Върбанова.

ДУМИ НА ГОДИНАТА ИЗВЪН БЪЛГАРИЯ

В англоезичния свят, а също и в страни като Унгария, Сърбия, Австрия, Германия, Испания, има такива инициативи и в тях се излъчва дума на годината, обясни Павлина Върбанова. Тя отбеляза, че в западната ни съседка Сърбия излъчват думи на годината за втори път, а методологията на кампанията им е сходна с тази в България. Основната разлика е, че те имат три категории, а ние имаме една, посочи Върбанова.

За 2024 г. в категорията „Дума на годината“ е спечелила думата „надстрешница“. На български това означава „козирка“, като думата е свързана с трагедията в Нови Сад, обясни филоложката. В този град в Северна Сърбия, на 1 ноември се срути бетонната козирка на жп гарата и причини смъртта на 15 души.

В англоезичния свят популярни стават най-вече думите на годината, излъчени от речници, каза Павлина Върбанова. Тя обясни, че в англоезичните речници доста по-голяма тежест имат специалистите. „Също така там повече се набляга на новите думи в езика. Те имат много по-голям шанс и ние го виждаме на практика – излъчват се нови за английския език думи или пък думи, които започват да се употребяват с нови значения, както е в случая с „манифестирам“. В нашата кампания ние тръгваме от хората, те дават предложения Да, промъкват се и думи, които са сравнително нови или с нови употреби, както беше миналата година със „сглобка“. Това е съществуваща дума, но в съвсем различна, нова, политическа употреба“, отбеляза Върбанова.

Според нея, въпреки разликите, има връзки между думите, които се излъчват на английски и на български език. „Да речем, brainrot (дума на годината, посочена от Оксфордския университет – бел. а.) и „дезинформация“ – причините и за двете явления са някъде там, в социалните мрежи. Те са продукт на социалните мрежи. Дезинформация е имало, разбира се, и преди интернет, но сега нейното разпространение става много по-лесно“, каза Върбанова.

Павлина Върбанова е филолог, работи като езиков редактор и коректор. Притежава докторска степен по история на българския език. През 2012 г. тя създава и оттогава поддържа платформата „Как се пише?“. Автор е на книга със същото заглавие, в която представя основни правила на българския език в систематичен вид.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Експресивно
Пламен Антов представя книгата си с разкази „Нагоре по реката назад“
Ангелина Липчева
Експресивно
Отличиха лауреатите от 28-ото издание на Националния литературен конкурс „Любовта в нас“
Валери Генков
Експресивно
Мирослава Дачева е новият член на Сдружение „Дружество на писателите“ – Плевен
Добрина Маркова
Всичко от рубриката
ГБ „Проф. Иван Шишманов“ обяви творчески конкурс за оригинална детска мисъл и есе
Валери Генков
Градска библиотека „Проф. Иван Шишманов“ в Свищов обяви творчески конкурс за оригинална детска мисъл, рисунка и есе. Инициативата е част от заложените дейност ...
Подиум на писателя
Политиката срещу литературата: Защо романът „Тютюн“ е атакуван от критици и писатели
Добрина Маркова
Авторът и перото
Салман Рушди даде показания срещу нападателя си, който го намушка с нож през 2022 г.
Добрина Маркова
Златното мастило
Изследователят Пламен Павлов предлага в книга нов поглед към живота и делото на Васил Левски
Ангелина Липчева
Златното мастило
От „Рибния буквар" до електронния учебник
Добрина Маркова
Авторът и перото
Учредиха награда за литературен превод на името на Виктор Пасков
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Кралски посещения на Дунава
Ангелина Липчева
На бюрото
Дванадесетото издание на литературния конкурс "Изкуство против дрогата" ще раздаде 12 парични награди
Валери Генков
Литературен обзор
Варненските краеведи се обединяват в нов клуб и учредяват място за регулярни срещи
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Хобито на библиотекаря или какво правя в свободното си време
Добрина Маркова
Златното мастило
Русенският университет представя малко известни факти за живота на поета Дамян Дамянов
Добрина Маркова
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Илюзионистът... многопластов, увличащ, завладяващ
Поетът, писател и драматург Недялко Славов ще гостува в Бургас на 20 февруари, за да представи най-новия си роман „Илюзионистът“, който е издание на Университетско издателство "Св. Климент Охридски", съобщават домакините на събитието от Центъра за ...
Избрано
Инициативата „Велобиблиотеката“ достигна до 400 читатели
Като изключително успешна отчитат своята инициатива „Велобиблиотеката“ от екипа на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна. Тя стартира през пролетта на миналата година. Както информирахме, опитът бе почерпен след визита в Шве ...
Светозар Арнаудов-Зари: Когато има хубава емоция, книгите се пишат сами
Ако сте поропуснали
Биография: Цветан Николов
Цветан Николов е артистичното име на Цвятко Николов Митов, роден на 6 февруари 1925 г. във врачанското село Баница. По-късно в текстовете си нарича родното си село Мала надежда. Николов учи във врачанската мъжка гимназия „Христо Ботев“. По-късно е ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.