Книгата „Лицемерието на властта“ от Яни Киров бе представена тази вечер в Националния музей „Борис Христов“. Водещ на събитието бе проф. д-р Даниел Вълчев.

От моя гледна точка той е колкото историк, толкова философ и майстор на перото. Книгата ще се самопредстави, а ние с Яни ще направим кратък разговор, каза той.

Яни Киров разказа, че е учил и работил дълги години в Германия. През 2020 г. се връща в България, за да напише тази книга и остава тук. „Аз прописах на два езика – дисертацията ми беше на немски, целта ми беше да бъда немски учен. Когато започнах да пиша тази книга, разбрах, че мога да пиша на български език“, каза той.

„Книгата е много елегантно, бих казал историческо, философско и настоявам на това - художествено четиво, което има претенции да навлезе и в социологията, и в психологията на властта. При това - основателни претенции“, каза проф. Даниел Вълчев. 

Мисля, че книгата няма жанр, не може да се определи какво е, отбеляза авторът.

Това, което Яни прави, е да ни разкаже как в Античността хипокризията се отнася едновременно и до актьорите, които сменят маските си, влизат в различни образи, така и до онези, които общуват на политическо равнище, които също не показват това, което са, а по-скоро сменят маски, сменят образи, обясни проф. Вълчев. Той ни разказва история на България от Освобождението до 1947 година, посочи той. 

За заглавието „Лицемерието на властта“ Киров разказа, че първо мислел в заглавието да използва думата „ хипокризия“. Но в българския език я няма тази дума. „И понеже не исках книгата да звучи много научна, исках да е достъпна и със заглавието, избрах думата лицемерие“, обясни той. 

Лицемерието на властта е различно, защото властта в различните епохи е различна. И мисля, че за властта в днешното общество лицемерието е неизбежно, каза авторът на книгата.

„Аз не мисля, че има власт без лицемерие. Обратното ми е любопитно - дали има нещо друго във властта освен лицемерието. Това е по-интересният въпрос, който той поставя“, обясни проф. Вълчев. 

Яни Киров е историк. Завършва „Антична история“ във Фрайбург, Германия, с академична степен. До 2013 г. работи като научен сътрудник в Института за история и теория на правото във Франкфурт „Макс Планк“ и като хоноруван преподавател в Гьоте университет. Автор е на научни публикации на немски, английски и български език. През 2015 г. публикува у нас книгата „Български истории. Картография на правото в България около 1900 г.“.