Идеята беше моя, но изпълнението е на цялата медийна общност у нас. Това каза проф. Маргарита Пешева за четиритомната колективна монография „Телевизията в България: 1954-2024“. Премиерата бе тази вечер във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

„Всички големи изследователи бяха поканени. Всички знаеха, че ще работят безвъзмездно, в полза на обществото. Нито един от колегите не се отказа“, каза проф. Пешева, която заедно с доц. Катя Михайлова е съставител и научен редактор на изданието. Според нея историята на българската телевизия е медиен разказ за живота на обществото, който прилича на дръзко научно приключение, изпълнено с множество опасности. 

„Главното от тях е твърде малкото разстояние от случилите се телевизионни събития и личности, което донякъде намалява обективния исторически прочит. Но изключителната динамика в развитието на медийните технологии задължително изисква историческият разказ за първите седем десетилетия от живота на българската телевизия и първите телевизионни излъчвания у нас да се случи именно днес. За да бъде приет и разбран от обществото. За да има памет и да няма забрава“, каза проф. Маргарита Пешева.

Деканът на ФЖМК проф. Веселина Вълканова обясни, че това е много важно издание, което проследява развитието на телевизията за един седем десетилетен период. Според нея представянето на този четиритомник е начин да се обединят всички, които работят около телевизията, масмедиите и комуникациите - не само медийните хора, но и хората, които обучават по журналистика и телевизия. „Въпреки широкото навлизане и голямата популярност на стрийминг услугите в телевизионната индустрия в глобален план, в България традиционната телевизия остава важен източник на информация и развлечение за обществото“, каза проф. Вълканова. 

Тя прочете поздравителен адрес към авторите, редакторите и съставителите на колективната монография, изпратен от президента Румен Радев: „Приемете моите поздравления по повод премиерата на научното историческо издание „Телевизията в България: 1954-2024. Програма - Журналистика - Регулация - Нови медии“. Обединените усилия на 27 медийни експерти от шест български университета заслужават признание за създаването на този забележителен труд“. 

„За 70 години телевизията в България преминава през редица промени, но предизвикателството тя да служи на обществото като ориентир за истината остава един непреходен морален дълг. Днес, когато разпространението на информацията често е подвластно на политическа и корпоративна конюнктура, е от изключително значение телевизиите като медии с широка аудитория да осъзнават своята висока отговорност към българските граждани представяйки им новини и публицистика достоверно и обективно. Вярвам, че в основата на тези усилия могат да бъдат само журналисти, които упражняват своята професия честно, съвестно и достойно като част от една обединена и отговорна българска журналистическа гилдия. Нека в историята на медиите у нас през следващите години бъдат записани повече примери в тази насока за доброто на българското общество“, гласи още част от поздравителният адрес.

Ректорът на Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев отбеляза, че това е труд, който е посветен на един от най-големите културни феномени на 20-и век. 

„Аз винаги твърдя, че един от най-големите дефицити на днешния свят е липсата на памет. Хората заживяха с усещането, че едва ли не всичко започва от тях, свършва с тях. За да се развие този феномен, за да добие такъв авторитет, такава популярност, зад него стоят хора, зад него стоят усилия. И много се радвам, че проф. Маргарита Пешева, доц. Катя Михайлова като съставители са успели да обединят цялата научна колегия в България, защото това действително изисква колективно усилие, колективен труд. И показва нещо друго – пътят, по който можем да правим и в бъдеще подобни мащабни, големи изследвания“, посочи ректорът на СУ.

Служебният министър на туризма Евтим Милошев също присъства на събитието. Той е член на Управителния съвет на Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти, която е спомоществовател на изданието. „Благодаря Ви, проф. Пешева, че ни направихте съпричастни да бъдем част от този труд, от съществуването на този четиритомник, от съществуването на историята на българската телевизия. Има достатъчно представители на академичната общност, за да потвърдят, че само писаната история остава. Ние наистина имахме дефицит и липса на такава история, която да обхваща целия период“, каза той.

Това е внушителен, особено като се има предвид, че е първи по рода си резултат, смята акад. проф. д.и.н. Иван Илчев. „Интересно е, че вече разполагаме с първа обобщаваща история на най-новата медия у нас – телевизията, докато нямаме история на старите. След Георги Боршуков никой не е направил убедителен опит за история на журналистиката въобще“, отбеляза той. Според него няма качествена подробна монография за нито един вестник или списание в България, а за радиото „разполагаме със сравнително кратката, но талантливо написана монография на Веселин Димитров“.

„Това, което ми липсва на мен като историк, е по-задълбоченият анализ на двете уравнения телевизия - общество и телевизия - власт. Не че авторите не опитват да го направят. Правят го, и то не само в една глава, но очевидно е необходимо още доста време, за да бъде натрупан емпиричен материал, който да се поддава на убедително обобщение“, посочи още акад. Илчев.

„Четиритомникът се ражда днес, когато телевизията е изправена пред много силното предизвикателство на четвъртата индустриална революция, на изкуствения интелект, на новите медии“, каза доц. Катя Михайлова по време на премиерата. „Българските зрители споделят в социологически изследвания, а също и в международни сравнителни изследвания, че днес, особено във време на политическа криза и политическа агония, имат най-високо доверие в телевизията. Не в новите медии, не във „Фейсбук“. Имат най-високо доверие в телевизията и в класическото радио, каквото го познаваме“, допълни тя.

Журналистът Бойко Василев отбеляза, че българската телевизия вече има своя биография. „Българската телевизия вече има своя пълен разказ. Досега за телевизията имаше два разказа. Те са малко като „Гугъл“ и „Фейсбук“, защото „Гугъл“ е това, което другите мислят за теб, а „Фейсбук“ е това, което ти мислиш сам за себе си. Между тях няма никакво сечение“, каза той. По думите му единият разказ е бил на критичната част от българското общество, а другият - на хората от телевизията. „В творбата, ще я нарека така, можем да видим един трети разказ. Освен че има и от двата по малко, той има най-важното нещо – фактите, анализите, съзнанието на телевизията за самата нея. Телевизията, погледната отвън“, каза Василев.

Д-р Симона Велева, която изпълнява длъжността председател на Съвета за електронни медии (СЕМ), разказа, че се е включила в колективната монография с темата за медийната регулация и изкуствения интелект. Тя припомни, че СЕМ предстои да бъде домакин на кръгла маса, посветена на медиите и изкуствения интелект. „Без историята на телевизията не може да се разбере историята на България. Не може да се вникне в българската душевност, да се схванат тънкостите на медийната култура, на родната, масовата, популярната култура“, каза по време на събитието проф. Любомир Стойков.

На събитието присъстваха още генералният директор на БТА Кирил Вълчев, проф. Симеон Василев, Мартин Карбовски, проф. Росен Стоянов, д-р Мохамед Халаф, проф. Валерий Тодоров, проф. Лилия Райчева, проф. Минка Златева и др.