РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Телевизията в България: 1954-2024

Дата на публикуване: 21:51 ч. / 15.01.2025
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
4952
За 70 години телевизията в България преминава през редица промени, но предизвикателството тя да служи на обществото като ориентир за истината остава един непреходен морален дълг. Днес, когато разпространението на информацията често е подвластно на политическа и корпоративна конюнктура, е от изключително значение телевизиите като медии с широка аудитория да осъзнават своята висока отговорност към българските граждани представяйки им новини и публицистика достоверно и обективно.
Телевизията в България: 1954-2024
Телевизията в България: 1954-2024
Снимка © Минко Чернев / БТА (ЛФ)
Подиум на писателя

Идеята беше моя, но изпълнението е на цялата медийна общност у нас. Това каза проф. Маргарита Пешева за четиритомната колективна монография „Телевизията в България: 1954-2024“. Премиерата бе тази вечер във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Исторически музей – Стрелча сключи договор с експерт-реставратора а д-р Румяна Дечева по проект „Консервация и реставрация на ръкописни документи и старопечатни издания в аварийно състояние от експозицията на Исторически музей – Стрелча“, съобщиха от културната институция.

Проектът е финансиран от Министерството на културата. Музеят в Стрелча го спечели в края на 2024 г., а неговата обща стойност възлиза на 26 657 лв.

Д-р Румяна Дечева е част от екипа на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – една от водещите институции в областта на опазването, съхранението, консервацията и реставрацията на културно-историческото наследство, отбелязват от Историческия музей в Стрелча.

Възрожденските ръкописи, документи и старопечатни издания бяха компл

Цялостно обновяване на техническото оборудване е започнало в Регионална библиотека „Н.Й.Вапцаров“ в Кърджали, като освен с нова техника, служителите на библиотеката ще работят и с нов сафтуер Това каза директорът на институцията Елисавета Кехайова.

Тя допълни, че обновлението ще улесни работата на служителите, ще повиши качеството, ще съкрати времето за обслужване на един читател и ще ускори процеса по дигитализация на фонда на библиотеката.

„Закупихме и нова версия на база данни, което отново казвам, че ще облекчи значително работата на моя екип“, коментира Кехайова и допълни, че техниката вече се поставя в различните отдели на библиотеката.

Веднага след монтирането и инсталирането и на последната компютърна конфигурация, усилията на екипа на библиотеката ще бъдат насочени и към ускоряване на процеса на дигитализация. 

&bdq

Най-възрастният читател в Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“ в Разград е на 95 години, а най-младият записан – само на една, съобщи главният библиотекар Мила Маринова. 

Общо регистрираните потребители на библиотеката през отминалата година са 1586. От тях регистрираните жени са 1074, а мъжете – 512. Заеманията на книги за дома през посочения период са общо 46 723. Посещенията в библиотеката през 2024 година са общо 29 176. Фондът на културната институция през посочения период наброява 254 005 библиотечни единици, отчете Маринова. Направени са общо 1178 дарения към библиотеката от граждани, издателства и други. 

Петте най-четени книги в Детския отдел на библиотеката за 2024 година са поредицата „Агата“ на Александра Георгиева, „Дневникът на един дръндьо“ на Джеф Кини, „Разкази – Елин Пелин&ldq

Романът ,,Панспермия“ на Полина Видас ще има представяне на 19 ноември в галерия „Доза“. Събитието ще е с участието на Ани Илков, съобщават издателите от „Жанет 45“.

Полина Видас е написала история, където истинското и реалното правят безброй неуспешни опити да се слеят в едно, за да покажат света и в процеса се превръщат от идеи в машини, които произвеждат комични, страшни, изумителни и тъжни ефекти, пише Владимир Полеганов за книгата.

По думите му, ако някога учените синтезират наркотик, който позволява да се преживее общата халюцинация на Борхес, Лем и Бъроуз, трябва задължително да го кръстят на този роман.

Редактор на „Панспермия“ е Красимир Лозанов. Според него авторката е проявила чудесно чувство за хумор в книгата си. „Тънко, хитро кодирано, умно маскирано – под научност, под сериозност, под какво ли

Поетеса от Разград Ива Харизанова представи книгата си "Незавинаги" в Търговище. Домакин на събитието беше Регионалната библиотека „Петър Стъпов“ в областния град, съобщиха от ръководството на културната институция. 

Ива Харизанова е родена на 3 март 1972 г. в Разград. Завършила е Русенския университет „Ангел Кънчев", специалност „Биотехнологии“.  Пише стихове от детските си години. Има издадени две поетични книги -първата е „На разсъмване", издадена през 2004 г., а „Незавинаги“ излиза 2022 г.  

Част от стиховете резонират с християнските ценности и добродетели, информират от библиотеката.  Харизанова черпи вдъхновение от астрономически обекти и физическите закони на тяхното взаимодействие, като свързва своите житейско-философски търсения с хармонията на небесните сфери, отбелязват организаторите

„Всички големи изследователи бяха поканени. Всички знаеха, че ще работят безвъзмездно, в полза на обществото. Нито един от колегите не се отказа“, каза проф. Пешева, която заедно с доц. Катя Михайлова е съставител и научен редактор на изданието. Според нея историята на българската телевизия е медиен разказ за живота на обществото, който прилича на дръзко научно приключение, изпълнено с множество опасности. 

„Главното от тях е твърде малкото разстояние от случилите се телевизионни събития и личности, което донякъде намалява обективния исторически прочит. Но изключителната динамика в развитието на медийните технологии задължително изисква историческият разказ за първите седем десетилетия от живота на българската телевизия и първите телевизионни излъчвания у нас да се случи именно днес. За да бъде приет и разбран от обществото. За да има памет и да няма забрава“, каза проф. Маргарита Пешева.

Деканът на ФЖМК проф. Веселина Вълканова обясни, че това е много важно издание, което проследява развитието на телевизията за един седем десетилетен период. Според нея представянето на този четиритомник е начин да се обединят всички, които работят около телевизията, масмедиите и комуникациите - не само медийните хора, но и хората, които обучават по журналистика и телевизия. „Въпреки широкото навлизане и голямата популярност на стрийминг услугите в телевизионната индустрия в глобален план, в България традиционната телевизия остава важен източник на информация и развлечение за обществото“, каза проф. Вълканова

Тя прочете поздравителен адрес към авторите, редакторите и съставителите на колективната монография, изпратен от президента Румен Радев: „Приемете моите поздравления по повод премиерата на научното историческо издание „Телевизията в България: 1954-2024. Програма - Журналистика - Регулация - Нови медии“. Обединените усилия на 27 медийни експерти от шест български университета заслужават признание за създаването на този забележителен труд“. 

„За 70 години телевизията в България преминава през редица промени, но предизвикателството тя да служи на обществото като ориентир за истината остава един непреходен морален дълг. Днес, когато разпространението на информацията често е подвластно на политическа и корпоративна конюнктура, е от изключително значение телевизиите като медии с широка аудитория да осъзнават своята висока отговорност към българските граждани представяйки им новини и публицистика достоверно и обективно. Вярвам, че в основата на тези усилия могат да бъдат само журналисти, които упражняват своята професия честно, съвестно и достойно като част от една обединена и отговорна българска журналистическа гилдия. Нека в историята на медиите у нас през следващите години бъдат записани повече примери в тази насока за доброто на българското общество“, гласи още част от поздравителният адрес.

Ректорът на Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев отбеляза, че това е труд, който е посветен на един от най-големите културни феномени на 20-и век. 

„Аз винаги твърдя, че един от най-големите дефицити на днешния свят е липсата на памет. Хората заживяха с усещането, че едва ли не всичко започва от тях, свършва с тях. За да се развие този феномен, за да добие такъв авторитет, такава популярност, зад него стоят хора, зад него стоят усилия. И много се радвам, че проф. Маргарита Пешева, доц. Катя Михайлова като съставители са успели да обединят цялата научна колегия в България, защото това действително изисква колективно усилие, колективен труд. И показва нещо друго – пътят, по който можем да правим и в бъдеще подобни мащабни, големи изследвания“, посочи ректорът на СУ.

Служебният министър на туризма Евтим Милошев също присъства на събитието. Той е член на Управителния съвет на Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти, която е спомоществовател на изданието. „Благодаря Ви, проф. Пешева, че ни направихте съпричастни да бъдем част от този труд, от съществуването на този четиритомник, от съществуването на историята на българската телевизия. Има достатъчно представители на академичната общност, за да потвърдят, че само писаната история остава. Ние наистина имахме дефицит и липса на такава история, която да обхваща целия период“, каза той.

Това е внушителен, особено като се има предвид, че е първи по рода си резултат, смята акад. проф. д.и.н. Иван Илчев. „Интересно е, че вече разполагаме с първа обобщаваща история на най-новата медия у нас – телевизията, докато нямаме история на старите. След Георги Боршуков никой не е направил убедителен опит за история на журналистиката въобще“, отбеляза той. Според него няма качествена подробна монография за нито един вестник или списание в България, а за радиото „разполагаме със сравнително кратката, но талантливо написана монография на Веселин Димитров“.

„Това, което ми липсва на мен като историк, е по-задълбоченият анализ на двете уравнения телевизия - общество и телевизия - власт. Не че авторите не опитват да го направят. Правят го, и то не само в една глава, но очевидно е необходимо още доста време, за да бъде натрупан емпиричен материал, който да се поддава на убедително обобщение“, посочи още акад. Илчев.

„Четиритомникът се ражда днес, когато телевизията е изправена пред много силното предизвикателство на четвъртата индустриална революция, на изкуствения интелект, на новите медии“, каза доц. Катя Михайлова по време на премиерата. „Българските зрители споделят в социологически изследвания, а също и в международни сравнителни изследвания, че днес, особено във време на политическа криза и политическа агония, имат най-високо доверие в телевизията. Не в новите медии, не във „Фейсбук“. Имат най-високо доверие в телевизията и в класическото радио, каквото го познаваме“, допълни тя.

Журналистът Бойко Василев отбеляза, че българската телевизия вече има своя биография. „Българската телевизия вече има своя пълен разказ. Досега за телевизията имаше два разказа. Те са малко като „Гугъл“ и „Фейсбук“, защото „Гугъл“ е това, което другите мислят за теб, а „Фейсбук“ е това, което ти мислиш сам за себе си. Между тях няма никакво сечение“, каза той. По думите му единият разказ е бил на критичната част от българското общество, а другият - на хората от телевизията. „В творбата, ще я нарека така, можем да видим един трети разказ. Освен че има и от двата по малко, той има най-важното нещо – фактите, анализите, съзнанието на телевизията за самата нея. Телевизията, погледната отвън“, каза Василев.

Д-р Симона Велева, която изпълнява длъжността председател на Съвета за електронни медии (СЕМ), разказа, че се е включила в колективната монография с темата за медийната регулация и изкуствения интелект. Тя припомни, че СЕМ предстои да бъде домакин на кръгла маса, посветена на медиите и изкуствения интелект. „Без историята на телевизията не може да се разбере историята на България. Не може да се вникне в българската душевност, да се схванат тънкостите на медийната култура, на родната, масовата, популярната култура“, каза по време на събитието проф. Любомир Стойков.

На събитието присъстваха още генералният директор на БТА Кирил Вълчев, проф. Симеон Василев, Мартин Карбовски, проф. Росен Стоянов, д-р Мохамед Халаф, проф. Валерий Тодоров, проф. Лилия Райчева, проф. Минка Златева и др.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
История за журналист, който неофициално е шпионин на царя и същевременно работи за френското разузнаване, представлява новият роман на Румен Денев - „Бреговете на Б ...
Вижте също
Градска библиотека „Проф. Иван Шишманов“ в Свищов обяви творчески конкурс за оригинална детска мисъл, рисунка и есе. Инициативата е част от заложените дейност ...
Към първа страница Новини Подиум на писателя
Подиум на писателя
Политиката срещу литературата: Защо романът „Тютюн“ е атакуван от критици и писатели
На 11 февруари 1952 г. в Съюза на българските писатели (СБП) приключва обсъждането на романа „Тютюн“ от Димитър Димов. Дискусията за публикувания в края на 1951 г. роман се провежда от 8 до 11 февруари, в нея участие взимат голям брой членове на СБ ...
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Историята на книгопечатането в Русе между 1864 и 1944 година
Изложба „Русе и книгопечатането 1864 – 1944“ е подредена във фоайето на втория етаж на Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ в крайдунавския град, съобщи Татяна Савова от културната институция.  Тя уточни, че експозицият ...
Добрина Маркова
Библиотеки ще получат нови книги от кампанията „Дари книга, подари любов“
Валери Генков
Подиум на писателя
Инициативата „Велобиблиотеката“ достигна до 400 читатели
Като изключително успешна отчитат своята инициатива „Велобиблиотеката“ от екипа на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна. Тя стартира през пролетта на миналата година. Както информирахме, опитът бе почерпен след визита в Шве ...
Ангелина Липчева
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Авторът и перото
Салман Рушди даде показания срещу нападателя си, който го намушка с нож през 2022 г.
Писателят Салман Рушди разказа подробно какво се е случило при нападението през 2022 г., когато маскиран мъж се втурва към него на сцена в института „Шътокуа“ в щата Ню Йорк и го наръгва многократно с нож, оставяйки го с животозастрашаващи наранява ...
Добрина Маркова
Златното мастило
Изследователят Пламен Павлов предлага в книга нов поглед към живота и делото на Васил Левски
Историкът и изследовател Пламен Павлов предлага нов поглед към живота и делото на Васил Левски в изданието „Васил Левски: най-добрият ни българин“, съобщават издателите от „Сиела“.  Книгата разгръща 15 истории за българския Апостол ...
Ангелина Липчева
Златното мастило
От „Рибния буквар" до електронния учебник
Добрина Маркова
Авторът и перото
Учредиха награда за литературен превод на името на Виктор Пасков
Ангелина Липчева
Преводачката Мари Врина-Николов и Къща за литература и превод създават наградата за литературен превод „Виктор Пасков“. Номинации за пилотния конкурс за наградата се приемат до 1 април, съобщават организаторите. От екипа отбелязват, че целта на наградата е да отличи текстове, които свидетелстват за отлично владеене на българския език във всичките му изразни способности, кохерентн ...
Литературен обзор
Кралски посещения на Дунава
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Клуб на варненските краеведи ще провежда редовно срещи в Народно читалище „Варненски буди ...
Начало Подиум на писателя

Телевизията в България: 1954-2024

21:51 ч. / 15.01.2025
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
4952
Телевизията в България: 1954-2024
Телевизията в България: 1954-2024
Снимка © Минко Чернев / БТА (ЛФ)
Подиум на писателя

Идеята беше моя, но изпълнението е на цялата медийна общност у нас. Това каза проф. Маргарита Пешева за четиритомната колективна монография „Телевизията в България: 1954-2024“. Премиерата бе тази вечер във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

„Всички големи изследователи бяха поканени. Всички знаеха, че ще работят безвъзмездно, в полза на обществото. Нито един от колегите не се отказа“, каза проф. Пешева, която заедно с доц. Катя Михайлова е съставител и научен редактор на изданието. Според нея историята на българската телевизия е медиен разказ за живота на обществото, който прилича на дръзко научно приключение, изпълнено с множество опасности. 

„Главното от тях е твърде малкото разстояние от случилите се телевизионни събития и личности, което донякъде намалява обективния исторически прочит. Но изключителната динамика в развитието на медийните технологии задължително изисква историческият разказ за първите седем десетилетия от живота на българската телевизия и първите телевизионни излъчвания у нас да се случи именно днес. За да бъде приет и разбран от обществото. За да има памет и да няма забрава“, каза проф. Маргарита Пешева.

Деканът на ФЖМК проф. Веселина Вълканова обясни, че това е много важно издание, което проследява развитието на телевизията за един седем десетилетен период. Според нея представянето на този четиритомник е начин да се обединят всички, които работят около телевизията, масмедиите и комуникациите - не само медийните хора, но и хората, които обучават по журналистика и телевизия. „Въпреки широкото навлизане и голямата популярност на стрийминг услугите в телевизионната индустрия в глобален план, в България традиционната телевизия остава важен източник на информация и развлечение за обществото“, каза проф. Вълканова

Тя прочете поздравителен адрес към авторите, редакторите и съставителите на колективната монография, изпратен от президента Румен Радев: „Приемете моите поздравления по повод премиерата на научното историческо издание „Телевизията в България: 1954-2024. Програма - Журналистика - Регулация - Нови медии“. Обединените усилия на 27 медийни експерти от шест български университета заслужават признание за създаването на този забележителен труд“. 

„За 70 години телевизията в България преминава през редица промени, но предизвикателството тя да служи на обществото като ориентир за истината остава един непреходен морален дълг. Днес, когато разпространението на информацията често е подвластно на политическа и корпоративна конюнктура, е от изключително значение телевизиите като медии с широка аудитория да осъзнават своята висока отговорност към българските граждани представяйки им новини и публицистика достоверно и обективно. Вярвам, че в основата на тези усилия могат да бъдат само журналисти, които упражняват своята професия честно, съвестно и достойно като част от една обединена и отговорна българска журналистическа гилдия. Нека в историята на медиите у нас през следващите години бъдат записани повече примери в тази насока за доброто на българското общество“, гласи още част от поздравителният адрес.

Ректорът на Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев отбеляза, че това е труд, който е посветен на един от най-големите културни феномени на 20-и век. 

„Аз винаги твърдя, че един от най-големите дефицити на днешния свят е липсата на памет. Хората заживяха с усещането, че едва ли не всичко започва от тях, свършва с тях. За да се развие този феномен, за да добие такъв авторитет, такава популярност, зад него стоят хора, зад него стоят усилия. И много се радвам, че проф. Маргарита Пешева, доц. Катя Михайлова като съставители са успели да обединят цялата научна колегия в България, защото това действително изисква колективно усилие, колективен труд. И показва нещо друго – пътят, по който можем да правим и в бъдеще подобни мащабни, големи изследвания“, посочи ректорът на СУ.

Служебният министър на туризма Евтим Милошев също присъства на събитието. Той е член на Управителния съвет на Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти, която е спомоществовател на изданието. „Благодаря Ви, проф. Пешева, че ни направихте съпричастни да бъдем част от този труд, от съществуването на този четиритомник, от съществуването на историята на българската телевизия. Има достатъчно представители на академичната общност, за да потвърдят, че само писаната история остава. Ние наистина имахме дефицит и липса на такава история, която да обхваща целия период“, каза той.

Това е внушителен, особено като се има предвид, че е първи по рода си резултат, смята акад. проф. д.и.н. Иван Илчев. „Интересно е, че вече разполагаме с първа обобщаваща история на най-новата медия у нас – телевизията, докато нямаме история на старите. След Георги Боршуков никой не е направил убедителен опит за история на журналистиката въобще“, отбеляза той. Според него няма качествена подробна монография за нито един вестник или списание в България, а за радиото „разполагаме със сравнително кратката, но талантливо написана монография на Веселин Димитров“.

„Това, което ми липсва на мен като историк, е по-задълбоченият анализ на двете уравнения телевизия - общество и телевизия - власт. Не че авторите не опитват да го направят. Правят го, и то не само в една глава, но очевидно е необходимо още доста време, за да бъде натрупан емпиричен материал, който да се поддава на убедително обобщение“, посочи още акад. Илчев.

„Четиритомникът се ражда днес, когато телевизията е изправена пред много силното предизвикателство на четвъртата индустриална революция, на изкуствения интелект, на новите медии“, каза доц. Катя Михайлова по време на премиерата. „Българските зрители споделят в социологически изследвания, а също и в международни сравнителни изследвания, че днес, особено във време на политическа криза и политическа агония, имат най-високо доверие в телевизията. Не в новите медии, не във „Фейсбук“. Имат най-високо доверие в телевизията и в класическото радио, каквото го познаваме“, допълни тя.

Журналистът Бойко Василев отбеляза, че българската телевизия вече има своя биография. „Българската телевизия вече има своя пълен разказ. Досега за телевизията имаше два разказа. Те са малко като „Гугъл“ и „Фейсбук“, защото „Гугъл“ е това, което другите мислят за теб, а „Фейсбук“ е това, което ти мислиш сам за себе си. Между тях няма никакво сечение“, каза той. По думите му единият разказ е бил на критичната част от българското общество, а другият - на хората от телевизията. „В творбата, ще я нарека така, можем да видим един трети разказ. Освен че има и от двата по малко, той има най-важното нещо – фактите, анализите, съзнанието на телевизията за самата нея. Телевизията, погледната отвън“, каза Василев.

Д-р Симона Велева, която изпълнява длъжността председател на Съвета за електронни медии (СЕМ), разказа, че се е включила в колективната монография с темата за медийната регулация и изкуствения интелект. Тя припомни, че СЕМ предстои да бъде домакин на кръгла маса, посветена на медиите и изкуствения интелект. „Без историята на телевизията не може да се разбере историята на България. Не може да се вникне в българската душевност, да се схванат тънкостите на медийната култура, на родната, масовата, популярната култура“, каза по време на събитието проф. Любомир Стойков.

На събитието присъстваха още генералният директор на БТА Кирил Вълчев, проф. Симеон Василев, Мартин Карбовски, проф. Росен Стоянов, д-р Мохамед Халаф, проф. Валерий Тодоров, проф. Лилия Райчева, проф. Минка Златева и др.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Подиум на писателя
Политиката срещу литературата: Защо романът „Тютюн“ е атакуван от критици и писатели
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Историята на книгопечатането в Русе между 1864 и 1944 година
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Библиотеки ще получат нови книги от кампанията „Дари книга, подари любов“
Валери Генков
Всичко от рубриката
ГБ „Проф. Иван Шишманов“ обяви творчески конкурс за оригинална детска мисъл и есе
Валери Генков
Градска библиотека „Проф. Иван Шишманов“ в Свищов обяви творчески конкурс за оригинална детска мисъл, рисунка и есе. Инициативата е част от заложените дейност ...
Подиум на писателя
Политиката срещу литературата: Защо романът „Тютюн“ е атакуван от критици и писатели
Добрина Маркова
Авторът и перото
Салман Рушди даде показания срещу нападателя си, който го намушка с нож през 2022 г.
Добрина Маркова
Златното мастило
Изследователят Пламен Павлов предлага в книга нов поглед към живота и делото на Васил Левски
Ангелина Липчева
Златното мастило
От „Рибния буквар" до електронния учебник
Добрина Маркова
Авторът и перото
Учредиха награда за литературен превод на името на Виктор Пасков
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Кралски посещения на Дунава
Ангелина Липчева
На бюрото
Дванадесетото издание на литературния конкурс "Изкуство против дрогата" ще раздаде 12 парични награди
Валери Генков
Литературен обзор
Варненските краеведи се обединяват в нов клуб и учредяват място за регулярни срещи
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Хобито на библиотекаря или какво правя в свободното си време
Добрина Маркова
Златното мастило
Русенският университет представя малко известни факти за живота на поета Дамян Дамянов
Добрина Маркова
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Илюзионистът... многопластов, увличащ, завладяващ
Поетът, писател и драматург Недялко Славов ще гостува в Бургас на 20 февруари, за да представи най-новия си роман „Илюзионистът“, който е издание на Университетско издателство "Св. Климент Охридски", съобщават домакините на събитието от Центъра за ...
Избрано
Инициативата „Велобиблиотеката“ достигна до 400 читатели
Като изключително успешна отчитат своята инициатива „Велобиблиотеката“ от екипа на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна. Тя стартира през пролетта на миналата година. Както информирахме, опитът бе почерпен след визита в Шве ...
Светозар Арнаудов-Зари: Когато има хубава емоция, книгите се пишат сами
Ако сте поропуснали
Биография: Цветан Николов
Цветан Николов е артистичното име на Цвятко Николов Митов, роден на 6 февруари 1925 г. във врачанското село Баница. По-късно в текстовете си нарича родното си село Мала надежда. Николов учи във врачанската мъжка гимназия „Христо Ботев“. По-късно е ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.