Изложбата „Фотографът Цочо Бояджиев“ ще бъде открита на 16 януари в Музея на фотографията в Казанлък, съобщават от културния институт на официалната си фейсбук страница. В нея са включени 24 черно-бели творби, а по време на откриването, проф. Бояджиев ще представи и своята книга „Философия на фотографията". 

Черно-бялата фотография е по-честна, по-непосредствено борави със светлината, казва за изложбата авторът. „Моята изходна хипотеза гласи, че макар фотографията да е сравнително ново изкуство, тя до голяма степен дава израз на предмодерни светогледни нагласи, че като тип отнасяне към света тя надмогва редица стандартизирани от модата и вкуса, но и от обичайния стил на живот и мислене в цивилизацията на така нареченото Ново време, нагласи и че именно от гледна точка на светогледната си основа, тя е напълно традиционна и дори архаична. Или обаче ултрамодерна, сиреч надмогваща предубежденията на "модерността" и същевременно посочваща пътища за изход от нея - при това пътища, вървящи встрани и дори в противоположната на предлаганата от шумно себенатрапващия се постмодернизъм посока“, посочва още проф. Бояджиев, цитиран от казанлъшкия музей.

Проф. Цочо Бояджиев е сред водещите български учени-хуманитаристи, основоположник на философската медиевистика у нас. Преподава история на античната и средновековната философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия и на Европейската академия на науките и изкуствата. Автор е на редица студии и монографии, учебни помагала, съставил е няколко антологии и сборници с философски текстове. Учредител е на Института за изучаване на средновековна философия. Превежда от латински, старогръцки и немски.

Авторът определя трите основни направления, на които се посвещава, като „специфични езици за различни негови отношения към света“:„Философията е усилието да разбера загадката на този свят, да мога разумно, на основата на разсъждения, а не на някакво предлогично мислене, да разбера основанията, дори на собственото си поведение и страсти. Поезията е езикът на моите меланхолии. Тъгите ми са запазено пространство за поезията. А пък фотографията е езикът, на който се възхищавам от удивителния свят, който ме заобикаля“, казва той в едно от интервютата си.

Второто издание на "Философия на фотографията", което ще бъде представено в Казанлък, потвърждава заявеното още от самото начало определение на текста като курс лекции, което ще рече нещо, което се развива и обогатява с времето в резултат от споделянето на заложените в писанието идеи с разсъждаващи върху повдигнатите въпроси философи, изкуствоведи, фотографи и, не на последно място, със студентите, посещаващи курса по тази дисциплина, посочват от музея. Първоначалният текст е допълнен тематично и съдържателно чрез бележки под линия или разширяване на казаното в първото издание, добавени са и нови три глави, посветени на истината и случайността във фотографията, а също на един от най-разпространените жанрове - т.нар. улична фотография.