Искаме да популяризираме и да правим повече литература на брайловата азбука, защото това е истинският ключ към грамотността за незрящите хора, възможност е не просто за четене, но и за писане. Това каза председателят на Националното читалище на слепите „Луи Брайл 1928“ Йордан Младенов по случай Световния ден на брайловата азбука, който се отбелязва днес. За българския език брайловата азбука е адаптирана през 1906 г.

Брайловата азбука е нещо уникално, създадено от 15-годишен младеж чрез комбинация от само шест точки. Никой не е успял да направи нещо по-добро, коментира Младенов. Той подчерта, че азбуката за незрящи е много лесна за усвояване. Бързо става четенето, като само с едно докосване с пръст човек опипва буквата и я разбира, каза също Младенов. Според него единствено е нужна повече тренировка, за да се подобри скоростта на четене. Брайлът, както още е известна азбуката, се използва на всички езици, допълни той. В Англия е била измислена друга система за релефно четене, която обаче не е могла да се утвърди и затова от 1870 г. англичани също приемат брайловата азбука, отбеляза той.

Читалище в подкрепа на знанието 

Основната дейност на читалището е свързана със съхранение, създаване и разпространение на брайлови книги. Разпространяваме книги в цялата страна, като за София използваме наш автомобил за доставка до домовете на хората, а извън столицата – изпращаме по пощата, разказа Йордан Младенов и добави, че читалището снабдява и библиотеки в училища, за да може и незрящите деца да четат. Има комисия, която преценява кои книги ще се печатат на брайлова азбука, каза също той. И изрази надежда, че фондът на читалището ще се увеличи. Преиздадохме книга със знаците на Брайл - за писане, за ноти, за математическите знаци, заяви още Младенов.

Около 120 са възрастните хора, които посещават читалището „Луи Брайл 1928“, най-малките читатели са първокласници. По думите на Младенов има проект за издаването на детски книжки не само с брайлов текст, но с релефни илюстрации, за да може детето не само да прочете, но и да опита формата, да добие по-точна представа за темата, за която чете. Издадохме такава книжка само с животни и с наименованието им, която е подходяща и за по-малките деца, посочи той. 

С напредването на технологиите нещата се подобряват, като успяваме да поддържаме и специално лицензирана електронна библиотека за незрящи хора, разказа още председателят на читалището. Също така всеки незрящ може да донесе книга, която ние да я сканираме с наши съвременни устройства и да му я предоставим да я прочете в електронен вариант, обясни той. Електронната книга не се различава много от тази за зрящи хора, форматът е по-различен, за да е достъпен за синтетичната реч, поясни също Младенов. В читалището има възможност и за принтиране на материали на брайлова азбука.

Припомняме, че през април миналата година бе представен нов високоскоростен брайлов принтер. През октомври 2024 г. читалището показа и първата систематизирана брайлова граматика на английски език у нас.

Младенов каза, че традиционно по случай 24 май се организира състезание по брайлово четене и писане, с награден фонд. Той коментира, че това е възможност за изява на незрящите хора, които да покажат своите знания, любознателност, но и състезателен дух.

Читалището се гордее и със своята вокална група и танцов състав.

Световният ден на брайловата азбука 

Световният ден на брайловата азбука се отбелязва на 4 януари от 2019 г. насам с резолюция A/RES/73/161 на Общото събрание на ООН от 17 декември 2018 г., съобщава отдел „Справочна“ на . Целта е да се повиши информираността на международната общност за значението на брайловата азбука като средство за комуникация на незрящите и слабо виждащите хора.

На тази дата през 1809 г. е роден френският педагог Луи Брайл, който създава байловата азбука през октомври 1824 г., когато е на 15 години. Луи Брайл ослепява след инцидент в детството си. Той създава брайловото писмо на основата на военния код, наречен "нощно писане", разработен от Чарлз Барбие. Барбие получил задача от император Наполеон Бонапарт да бъде открито средство за общуване между войниците в условия на тишина и тъмнина.