Сборникът „Стиховете на Капитана“ излиза за първи път на български език по повод 120 години от рождението на Пабло Неруда.

Книгата ще има представяне на 16 октомври в Дома на киното, в рамките на десетото издание на „Синелибри“, съобщават издателите от „Колибри“.

Събитието ще е с участието на Андрес Сааведра - преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, автора на превода на „Стиховете на Капитана“ Калин Коев и актьора Спартак Панталеев. Представянето на книгата ще бъде последвано от излъчване на биографичната драма „Неруда“ на режисьора Пабло Ларейн.

„Стиховете на Капитана“ е сборник с любовни стихотворения, посветени на бъдещата съпруга на поета, Матилде Урутия, които Неруда пише, докато е в изгнание на остров Капри, разказват издателите.

Произведението

Полярният изследовател проф. Христо Пимпирев, писателката Иглика Трифонова, гл. старшина Анна Стоянова - курсант във Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" и Елка Василева - участничка в антарктически експедиции, представиха  пред ученици книгата "Христо Пимпирев: Антарктическият стопаджия" в Шумен в Народно читалище "Добри Войников - 1856". Трифонова е автор на биографичната книга за полярния изследовател проф.Пимпирев.

Проф. Пимпирев каза, че първите стъпки на България в Антарктида освен от София, са тръгнали и от Шумен. Той припомни, че в Шумен е създадено дружество Антарктида - Шумен, което е изпратило полярници със съветската тогава антарктическа експедиция. "Ние от София, заедно с полярниците от Шумен, проправихме пъртината към ледения континент", добави проф. Пимпирев.

Той каза, че на Антарктида има връх, носещ името Шумен. "Той се намира в п

Младата самоковка Борислава Филчева издаде „Дневник за пътувания и преживявания“. Тя го представи пред журналисти в Националния пресклуб в Самоков. 

Борислава Филчева посочи, че в него любителите пътешественици могат да запечатат на хартия своите пътувания и преживявания от тях. В страниците на дневника, освен че пътешествениците могат да напишат какво са видели, могат да разкажат и за най-вкусната храна, която са опитали. „Когато пътешествам, обичам да опитвам традиционна кухня, затова има и поле за най-добри три ястия от определената държава“. 

По думите на Филчева в днешно време, когато хората все повече използват мобилните си устройства и забравят да пишат на хартия, нейната „първоначална идея е написаното на хартия да се запамети занапред". Тя добави, че обича „хартиените издания“.

Интерес към дневника им

Книгата „Съвременното китайско общество: устройство и начин на живот“ ще бъде представена на 7 декември в Китайския културен център в София, съобщават от издателство „Български бестселър– НМБКП“.

По думите им на събитието се очаква да присъстват седем представители на издателството на Китайския народен университет. Поканени са да присъстват посланикът на Китай у нас Дай Цинли, представители на посолството, на български държавни институции, университети и др., разказват организаторите.

В книгата са изведени определения за съвременното китайско общество. Първата глава - „Основна политическа система“, представя типични политически характеристики на обществото - базова и политическа, партийна, държавната система и организационни принципи. „При обобщаването на социалните характеристики е очертана ясно базовата властова структу

България наистина е била част от музикалното развитие на Европа, казва Найден Тодоров. Той е идейният вдъхновител за създаването на „Летопис на Софийската филхармония“. По думите му, освен летопис на Софийската филхармония, този труд показва и богатия музикален живот на България, на София, включително неща, които малцина от нас могат да заподозрат, че са се случвали.

„От 1945 година насам културата в България се поема от днешното Министерство на културата, но дотогава основно симфоничната култура в България се е движила от военното министерство – като най-богато. От Освобождението на България до 1945 година то се е грижило за българската симфонична култура. И това е нещо невероятно“, каза Тодоров по време на премиерата на тритомника.

Тези три тома са само видимата част от една културна политика на една инс