България наистина е била част от музикалното развитие на Европа, казва Найден Тодоров. Той е идейният вдъхновител за създаването на „Летопис на Софийската филхармония“. По думите му, освен летопис на Софийската филхармония, този труд показва и богатия музикален живот на България, на София, включително неща, които малцина от нас могат да заподозрат, че са се случвали.

„От 1945 година насам културата в България се поема от днешното Министерство на културата, но дотогава основно симфоничната култура в България се е движила от военното министерство – като най-богато. От Освобождението на България до 1945 година то се е грижило за българската симфонична култура. И това е нещо невероятно“, каза Тодоров по време на премиерата на тритомника.

Тези три тома са само видимата част от една културна политика на една институция, коментира д-р Андрей Андреев, съставител на летописа. „Дигитализирано е цялото филхармонично наследство от 1946 година до наши дни както и цялата история със събития на зала България. Всички работихме много но мисля че това ще бъде едно добро начало за дискусии напред“, добавя той.

САША ПОПОВ – ЦЕНТРАЛНА ФИГУРА В БЪЛГАРСКАТА МУЗИКАЛНА КУЛТУРА

„В тази книга става въпрос за това, че Саша Попов е една от най-централните фигури на българската музикална култура преди 1944 година, и след нея. Че Саша Попов е създател на съвременния симфонизъм като инструментариум в България“, посочва авторът.

„Това е едно респектиращо издание, във всяко едно отношение, създадено по идея на маестро Найден Тодоров. Но тази идея не е случайна. Тя продължава вече създадената традиция да бъдат издавани юбилейни сборници във връзка с годишнината на Софийската филхармония“, припомня проф. д-р Елисавета Вълчинова-Чендова.

Тези три тома са общо около 1700 страници. Достатъчно е само да си представим милионите материали, които се съдържат в тях. Материали, които са издирени и проследени. Те са открити в архивни фондове, проучени от първата до последната архивна единица. Дали това е централният военен архив, държавният архив, научният архив на БАН и така нататък. В музикалната културна периодика внимателно са проследени печатните издания година по година, брой по брой. Тези материали са заснети или сканирани, а след това ръчно са преписани на компютър – технически огромен труд, но не само технически. Изходният материал е проучен и осмислен внимателно, прецизиран е и е подреден, съотнесен е към съществуващата до този момент литература, а тя никак не е малко“, допълва тя.

Тези томове са и история на музикалните родове в България, отбелязва издателят Гергана Димитрова („Лист"). По думите малко семейства на музиканти знаят добре откъде произлизат, но тази книга може да им помогне какво се е случило назад във времето.

ОПИС НА СТОЛИЧНАТА ОРКЕСТРОВА КУЛТУРА 

„От летопис на Софийската филхармония, това изследване се превръща в опис на столичната оркестрова култура. Целият този документален масив, който авторът е включил, надхвърля конкретната задача и това е история на симфоничното дело, и не само. Възловият въпрос е откъде произлиза Софийската филхармония“, казва проф. д-р Елисавета Вълчинова-Чендова.

Найден Тодоров смята, че върху тези книги тепърва ще се градят бъдещи трудове. „Когато започнах работа в Софийската филхармония, за мен винаги е било от интерес да разбера каква е биографията на оркестъра. Защото биографията, която виждах през годините, беше общи приказки. Моят учител по история на музиката от музикалното училище в Пловдив ме беше научил, че човек винаги трябва да търси фактите. Този учител още тогава събуди в мен интереса към историческата истина в музиката. Този учител се казва Андрей Андреев“, разказва маестрото. 

„Когато кандидатствахме със Софийската филхармония по различни проекти, част от документите включваха и документ за създаването на институцията. Бях изключително изненадан да разбера, че кандидатстваме с указ на цар Борис Трети за създаването на държавна филхармония към Софийската опера от 1935 г. Не можех да разбера как един академичен симфоничен оркестър, създаден през 1928 година и станал през 1936 година царски симфоничен оркестър, през 1935 година се води към операта и е филхармония. Това беше първото нещо, което ме обърка и ме накара да започна да търся каква може да бъде истината“, спомня си Найден Тодоров.

ИСТИНАТА МОЖЕ ДА БЪДЕ ИДЕОЛОГИЧЕСКИ ОФОРМЕНА, ФАКТИТЕ – НЕ

„Ние ще трябва да променим всичко в нашата история – кога са първите изпълнения на много от произведенията, които са изпълнявани в България. Всичко придобива изцяло нов вид“, коментира Тодоров. 

„Аз съм много благодарен на Андрей Андреев, че той реши да излага не истини, а факти. Защото истината може да бъде идеологически оформена, а фактите – не. И това са три тома с факти. Това, което можем да направим с фактите, е да ги скриваме. Защото, когато ги отричаме, ние създаваме опозиция към тях. Това е било направено с историята на Софийската филхармония. Нейната история не е била отричана. За нея не се е говорило, за да се забрави. Днес обаче ние отваряме тази тема и аз не мога да си представя в колко други градове в България може да има такива проблеми. Част от културата е да знаем кои сме. Тези три тома са едно добро начало“, посочва Найден Тодоров.

Допълва, че историята в летописа е представена до 1946 година, защото тогава започва издаването на официалните дневници на Софийската филхармония.