Детство, любов, приятелства, театър и кино, разочарования, пътуване – за всичко това разказва актьорът Стефан Мавродиев в книгата „Играещият човек“, в съавторство с Огнян Панов, която ще бъде представена официално на 16 декември в Младежкия театър.

Идеята се роди напълно случайно, обяснява Мавродиев. Огнян Панов дойде при мен и каза: „Искам да напиша биографична книга за Вас“ и аз първоначално отговорих: „Всичко за мен е ясно, няма какво да обяснявам“. Той обаче настояваше и в крайна сметка, се съгласих,  разказва актьорът. Писането на книгата се е оказало доста трудоемка работа, защото, освен че е записал и предал спомените на Стефан Мавродиев, Огнян Панов е включил и интервюта с други хора, близки и колеги на актьора. Работата е продължила близо 2 години.   

Нещата, които са описани, ме засягат много пряко, раз

Националните библиотеки на България и Армения подписаха меморандум за сътрудничество, съобщиха от Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий".

Проф. Красимира Александрова, директор на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", и д-р Анна Чулян, директор на Националната библиотека на Армения, сложиха подписи под документа в Ереван. Националните библиотеки на България и Армения ще обменят опит и информация в областта на библиотекознанието, библиографията, ръкописните фондове, като ще насърчават обмена на специалисти в библиотечното дело.

Прф. Александрова подари на д-р Чулян акварел "145 години Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий" на художника илюстратор Тодор Ангелиев.

Проф. Красимира Александрова е на посещение в арменската столица по повод участие в международна конференция "Опазване на книжовното наследство за едно устойчиво бъдеще", посв

Има покани към „Времеубежище“ от продуценти в чужбина, но все още преговаряме. Това обяви писателят Георги Господинов.

„Моята дисертация е върху киното и литературата през 30-те и 40-те години. Още тогава може да се види колко двете медии са задължени една на друга – как литературата влиза в киното, и как киното стъпва на литературата. Защото киното е най-младото изкуство. В началото е книгата и словото, и през тези кинематографични неща, които словото може да създаде, киното продължава нататък“, каза Господинов. 

Той разказа как по-малко от година преди смъртта му, към Иван Вазов се обръщат с молбата да разреши кинематографирането на „Под игото“: „Класикът, вместо да каже: „Бягайте, таласъми!“, отвръща с една бележка, на която пише: „Давам пълното си разрешение романът „Под игото“ да бъ

Като много важна книга за себе си, в която пренася историята на три поколения мигранти. Така българският писател и поет Васил Славов, който от години живее и работи в Питсбърг, в щата Пенсилвания в САЩ, представи книгата си "Строфи на кръвта" (изд. "Знаци) в Регионална библиотека "Пейо К. Яворов" в Бургас.

В разговор, воден от издателя Румяна Емануилиду, той говори пред публиката в залата за огромния обем от документи и архивни снимки, които събира в продължение на години в подготовка на книгата.

"Строфи на кръвта" обхваща пътя на неговия баща - писателя и преводач Атанас Славов, който по думите му получава препоръка за работа в Щатите от самия Кърт Вонегът, преминава през неговия личен мигрантски опит и достига до неговите наследници в САЩ.

"Това са три поколения, които пренасят паметта с отговорност. Това е пренасяне, което гради и трупа тъга. Тъга, която ние

Библиотеката остава съкровище, което ще се използва още дълго време от истински изследователи, тъй като не всички книги или документи могат да бъдат дигитализирани, каза днес председателят на Румънската академия Йоан-Аурел Поп, както предаде румънската агенция Аджерпрес.

„Мнозина днес казват, че библиотеките вече губят значение и че ще се превърнат в музеи на книгите. Възможно е, но не бих казал в настоящия момент, засега, за мен като историк, да речем, още около век, ако мислим в дългосрочен план, защото не всички книги могат да бъдат дигитализирани, нито всички документи, нито всички източници, ще ви дам няколко примера. В библиотеката има и колекция от печати. Някои са част от документи, други не. Печатите не могат да се изучават онлайн. Имаме нумизматичен кабинет, който скоро ще отвори врати в нов вид и според мен е един от най-важните (с) цялата нумизматична колекци