През 1964 г. Жан-Пол Сартр е номиниран за Нобелова награда за автобиографичната повест „Думите“. Като мотивация за неговото номиниране е посочено: „За работата му, която, богата на идеи и изпълнена с дух на свобода и търсене на истината, е оказала голямо влияние върху нашата епоха“.

На 22 октомври 1964 г. Сартр в публично съобщение, направено пред шведската общественост отказва да приеме присъдената му Нобелова награда за литература. Писателят отказва наградата по лични и обективни причини. Сред личните му причини е принципа винаги да отказва официални почести. Моралните му убеждения го подтикват да отказва награди, тъй като смята, че това ще ограничи смисъла на неговото творчество и че преди всичко писателят не трябва да позволява да бъде превърнат в институция.

Обективните причини на Жан-Пол Сартр са обвързани с неговите идеологически възгледи

На духовните ценности и стремежа на човек да е по-добър всеки ден е посветена стихосбирката „Оправдание за съществуване“ на Денис Олегов. Премиерата е на 17 декември в „Artbar 158“, съобщават издателите от „Отвъд кориците“.

В стиховете се срещат видимото и вечното, противопоставят се едно на друго, сблъскват се, разпокъсват се взаимно, дори се унищожават, но и съжителстват заедно, приласкават се и се извисяват над тленното, за да покажат, че нищо на този свят не е такова, каквото изглежда, пише писателката Нели Лишковска по повод „Оправдание за съществуване“. 

По думите това е поезия за красивото и грозното, за любовта и омразата, за смъртта и живота като изначално в-чувстване и преживяване. „Докосването до този поетичен свят е ту топло и ласкаво, ту студено и стряскащо, но при всички случаи – читателят н

Журналистката Виолета Цветкова ще представи книгата си „Насаме с незабравимите“ на 13 ноември в книжния център „Гринуич“, съобщават организаторите.

Както информирахме, в тома са събрани 45 интервюта на авторката с личности като Катя Паскалева, Георги Калоянчев, Тодор Колев, Стоянка Мутафова, Георги Данаилов, Валери Петров, Леда Милева, Магда Абазова, Крикор Азарян, Иван Андонов, проф. Никола Георгиев, Димо от P.I.F. , Коста Цонев и др.

„Избрах да споделя в книга точно тях, без да се опитвам да сравнявам значимостта и таланта на моите събеседници. Те някак сами се подредиха, когато реших да разкажа за български актьори, режисьори, писатели, музиканти, художници и учени, които отдавна не са сред нас, но старателно пазя гласовете им в репортерския си архив“, разказва Цветкова. По думите в книгата са използвани снимки от архива на .

Събитие под надслов "Морето среща планината" ще събере на едно място бургаския композитор Стефан Диомов и солистите от хор "Планинарска песен" от София на 24 януари в Културен център "Морско казино", съобщават от културната институция в морския град. 

На срещата композиторът ще разкаже на гостите за част от своите пътешествия, описани в автобиографичната книга "Белите и черни клавиши на моя живот" (Издателска къща "Знаци"). Гостуващите хористи от своя страна ще изпълнят някои от песните в своя репертоар под диригентството на художествения ръководител на състава Иван Христов. 

Хор "Планинарска песен" е основан през 1959 г. по идея на музикантите Райчо Ангелов и Филип Аврамов, който е не само дългогодишен негов диригент, но и автор на повечето от песните в репертоара на състава. Негова основна цел е да изпълнява и разпространява туристически песни, кои

Бурунди, Руанда, Франция - три страни, които се преплитат в живота на писателя и музикант Гаел Фей, и са основа за двата му романа, високо оценени от критиката и читателите. За последния - "Жакаранда"(Jacaranda), излязъл през август т.г., авторът спечели френското литературно отличие "Ренодо”. Фей достигна и до краткия списък на претендентите за тазгодишния приз "Гонкур".

Гаел Фей е на 42 години, роден е в Бурунди, като майка му е от съседна Руанда, а баща му - от Франция. От малък пише стихове, но успява първо да пробие в артистичните среди във Франция като хип-хоп изпълнител. "Поезията е част от механиката на живота", казва той, цитиран от електронното издание lithub.com.

Фей реди рими в текстовете на песните си, като акцент е социалното неравенство, а в двата си романа разказва за живота на хората в раздираните от вътрешни конфликти Бурунди и Руанда.