РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Проф. д-р Красимира Александрова: Националната библиотека е много повече от институция, тя е жив организъм, който диша с ритъма на времето

Дата на публикуване: 12:51 ч. / 10.12.2024
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
2709
``Днес, 146 години по-късно, Националната библиотека е много повече от институция. По думите на проф. ``Както някога основателите на Библиотеката са създавали културни устои за поколения напред, така и днес ние сме отговорни пред поколенията след нас, и независимо от предизвикателствата едно е сигурно - библиотеката не може без хората, които работят в нея - без хората, които дишат чрез книгите и мъдростта й``, завърши проф.
Проф. д-р Красимира Александрова: Националната библиотека е много повече от институция, тя е жив организъм, който диша с ритъма на времето
Проф. д-р Красимира Александрова: Националната библиотека е много повече от институция, тя е жив организъм, който диша с ритъма на времето
Снимка © : Милена Стойкова / БТА
На бюрото

``Днес, 146 години по-късно, Националната библиотека е много повече от институция. Тя е жив организъм, който диша с ритъма на времето, в което живеем. В празничния ден, правейки равносметка за изминатия път, е логично да разсъждаваме и за нейното бъдеще.`` Това каза в своето слово по време на тържеството по случай 146-ата годишнина от основаването на Националната библиотека ``Св. св. Кирил и Методий`` (НБКМ) директорът й проф. д-р Красимира Александрова. Събитието се състоя в Централното фоайе на институцията.

Новосформираният библиотечен клуб по история „Клио” към Регионална библиотека „Николай Вранчев“ събра за втори път любители от Смолян, които търсят и споделят знания за исторически събития и личности от миналото, каза Ирена Пушкаревич – завеждащ отдел „Читалня“ в библиотеката. Тя посочи, че срещата е посветена на родопските будители.

В основата на дискусията бе споделяне на информация за Рада Казалийска, йеромонах Григорий (поп Глигорко), поп Киряк Белковски, Илия Белковски, Стефан Барбов, Никола Мавродиев (поп Нико), Васил Дечев и други забележителни фигури от миналото на Родопите, които са оставили траен отпечатък в българската история. Бяха обсъдени и значими събития от Първата световна война, като участието на България и Дойранската епопея.

Амбицията на участниците в клуб „Клио” е да го превърнат в място за всич

Писателят от Република Северна Македония Михайло Свидерски ще представи романа си „Последните дни на Ханс“ в културно-информационния център на страната в София. Събитието ще се състои на 25 октомври, съобщават организаторите.

За „Последните дни на Ханс“ ще говорят издателят и литературен критик Пламен Тотев, както и преводачката Таня Попова.

„В романа има загадка, която веднага сграбчва любопитството, изключителен психологизъм, в капана на който влиза читателят, и пророческа дълбочина с прозрения за невидимите кукловоди, които управляват обществото“, разказват домакините от Културно-информационния център (КИЦ) на Република Северна Македония в София.

Сюжетът на книгата разказва за немски емигранти в Южна Америка, които живеят изолирано. Малкият Сантяго се сприятелява с възрастния и болнав Ханс, на когото слугува и т когото поп

Градска библиотека „Проф. Иван Шишманов“ в Свищов спечели проект по програма „Технологично обновление, технологично оборудване и насърчаване на четенето, медийна и информационна грамотност в обществените библиотеки“ към Министерството на културата. Това съобщиха от ръководството на културната институция.

Основната цел на проекта е да се предостави  качествени и модернизирани библиотечни услуги, чрез пълно технологично обновление на компютъризираните потребителски места в библиотеката. Предвижда се също да бъдат предоставени десет дигитални четци за електронни книги. Проектът е на стойност  54 374,80 лв. и ще бъде изпълнен в периода от януари до ноември 2025 година, посочиха от библиотеката.

Оттам допълниха, че с помощта на съвременните технологии ще бъдат привлечени нови читатели, ще се увеличи и броят на посещенията в библиотеката, ка

За първи път Градска библиотека „Проф. Иван Шишманов“ в Свищов спечели проект, с който да развива своята дейност. Той носи името „В къщата на книгите“ и е класиран на второ място с 95 точки сред предложения от цялата страна. Това съобщи директорът на библиотеката Дария Първанова, която е и водещ член на екипа по проекта.

Досега Свищовската библиотека е печелила средства само за обогатяване на своя фонд и за първи път кандидатства и печели проект, с който да развива дейността си, посочи Дария Първанова.

Проектът е по програма Национален фонд „Култура“, одобрен за финансиране в пълен размер на стойност 14 760 лева. Със средствата може да бъде обновено техническото оборудване на културната институция, да се издадат две книги, да се създаде специален кът в детския отдел на библиотеката, да се реализират образователни и развлекателни дейн

Библиотеката в Търговище отбелязва 95 години от рождението на проф. д-р Слави Славов (1929 - 2013), вплел родното село Драгановец в творчеството си. Землякът е доктор по философия и дългогодишен университетски преподавател в София. Близо 20 години от трудовата му биография преминават в Българската академия на науките, посочва в резюме библиотекарят в отдел „Краезнание“ на Регионална библиотека (РБ) „Петър Стъпов“ в Търговище Ваня Христова.

Слави Димитров Славов е роден през октомври 1929 г. в търговищкото село Драгановец. Завършил е специалност „Философия“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1969 г. е доктор по философия, а от 1985 г. е и доктор на науките. Бил е преподавател по „История на българската философска мисъл“ в Софийския университет първоначално като доцент, а от 1987 г. и като професор, посо

``Днес отбелязваме 146 години от основаването на Националната библиотека на България. Библиотеката, която не само съхранява книжовно-документалното наследство на нацията, но и вдъхновява бъдещето ни.Това е празник на знанието, на духа и на вековната неутолима жажда за просвещение, част от националната ни идентичност``, отбеляза директорът на библиотеката.

По думите й след Освобождението, когато младата българска държава започва да се съгражда с далновидност за бъдещето на един свободен народ, идеята за създаване на публична библиотека е сред първите инициативи, плод на дръзновението на хора като Михаил Боботинов, граф Пьотър Алабин, Марин Дринов и редица други.

``На 10 декември 1878 г. отваря врати първата обществена библиотека в Следосвобожденска България. Това просветителско дело е подкрепено от представители на българското духовенство, държавната администрация, учители и общественици``, обясни проф. Александрова.

``Последните години с вълнение и интерес наблюдавам как тя - Библиотеката се превръща в актуално място, в част от градските легенди. И това е не само заради премиерите на книги, множеството изложби и други събития, които изпълват културния й календар, и защото все повече хора избират Националната библиотека за свой личен оазис за четене, учене и общуване``, сподели директорката на институцията.

По думите на проф. Александрова визията за развитието на Националната библиотека трябва да се основава на тяхната мисия, която може да се формулира по различни начини, а именно - съхранение и достъп на публиките до библиотечните колекции, трансформиране на наличния фонд в живи и достъпни архиви, както на традиционните, така и на цифровите документални форми. 

``Моето мнение е, че на този етап трябва да се фокусираме към възможностите на изкуствения интелект в сферата на рутинните процеси, а след това да мислим за създаването на съдържание``, коментира проф. Красимира Александрова във връзка с въвеждането на изкуствения интелект и възможностите и заплахите, които го съпътстват.

В своето слово директорката на институцията акцентира, че тя е не само хранилище, това е лаборатория на духа.

``Както някога основателите на Библиотеката са създавали културни устои за поколения напред, така и днес ние сме отговорни пред поколенията след нас, и независимо от предизвикателствата едно е сигурно - библиотеката не може без хората, които работят в нея - без хората, които дишат чрез книгите и мъдростта й``, завърши проф. Александрова.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Излезе от печат каталогът „Повелителите на солта: Провадия - Солницата 5600-4350 г. Пр. Хр.“, посветен на едноименната временна изложба, създадена като съвмес ...
Вижте също
Събитие под надслов "Морето среща планината" ще събере на едно място бургаския композитор Стефан Диомов и солистите от хор "Планинарска песен" от София на 24 януари в Кул ...
Към първа страница Новини На бюрото
На бюрото
Повелителите на солта: Провадия - Солницата 5600-4350 г. Пр. Хр.
Излезе от печат каталогът „Повелителите на солта: Провадия - Солницата 5600-4350 г. Пр. Хр.“, посветен на едноименната временна изложба, създадена като съвместен проект на Националния археологически институт с музей - БАН (НАИМ-БАН) и ИМ Провадия, ...
Ангелина Липчева
На бюрото
По следите на изгубената поезия: Деян Енев
Деян Енев ще е гост в поредицата събития „По следите на изгубената поезия“ в Столичната библиотека. Събитието ще е на 16 януари, съобщават организаторите. В „По следите на изгубената поезия“ досега са участвали авторите Елена Алексиева ...
Добрина Маркова
Виктория Бешлийска е най-четеният автор в РБ “Сава Доброплодни“ през 2024г.
Валери Генков
На бюрото
Над 60 000 тома литература са заети през 2024 година от РБ "Христо Смирненски"
Над 60 000 тома литература са заети за четене у дома през 2024 година от Регионалната библиотека "Христо Смирненски" в Хасково. Това съобщи директорът на книгохранилището Анна Щилянова на церемонията "Читател на годината", която се състоя за 13-а година. Посе ...
Добрина Маркова
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Авторът и перото
Петър Стоянович и Ивайло Шалафов представят книга за българския владетелски двор
Петър Стоянович и Ивайло Шалафов представят книгата „Царска България (1879 - 1946) - Българският владетелски двор (личности, длъжности, биографии)“. Премиерата ще бъде на 23 януари в балната зала на Националната художествена галерия, съобщават от & ...
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Ина Ясипова тръгва по стъпките на златното съкровище на Вълчан войвода в романа „Дарена“
В четвърта книга от поредицата „Жива“ на Ина Ясипова Яна и Камен отново са изправени пред мистерия от българското минало. В романа „Дарена“ те тръгват по следите на съкровището на Вълчан войвода, съобщават от издателство „Сие ...
Валери Генков
Авторът и перото
НДФ „13 века България“ обявява 14-ото издание на конкурса за Националната литературна награда за български роман на годината 2025
Валери Генков
Подиум на писателя
Доц. Калина Иванова : Над 80% от бюджета на библиотеките отиват за възнаграждения на персонала
Добрина Маркова
Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) трябва да е в полза на обществото, най-вече, и да опазва националните ценности. Това каза доц. д-р Калина Иванова, която преди дни бе назначена за директор на институцията. „Националната библиотека има изготвена стратегия за периода от 2022 до 2026 г. Стратегиите се обновяват постоянно, те не остават статични, както когато ...
Литературен обзор
Георги Б. Геров: Необикновеното у човека, може да бъде открито във всеки един от нас
Добрина Маркова
Златното мастило
„Хоризонти на любовта“ е тема на национален поетичен конкурс за възрастни, организи ...
Начало На бюрото

Проф. д-р Красимира Александрова: Националната библиотека е много повече от институция, тя е жив организъм, който диша с ритъма на времето

12:51 ч. / 10.12.2024
Редактор: Добрина Маркова
Прочетена
2709
Проф. д-р Красимира Александрова: Националната библиотека е много повече от институция, тя е жив организъм, който диша с ритъма на времето
Проф. д-р Красимира Александрова: Националната библиотека е много повече от институция, тя е жив организъм, който диша с ритъма на времето
Снимка © : Милена Стойкова / БТА
На бюрото

``Днес, 146 години по-късно, Националната библиотека е много повече от институция. Тя е жив организъм, който диша с ритъма на времето, в което живеем. В празничния ден, правейки равносметка за изминатия път, е логично да разсъждаваме и за нейното бъдеще.`` Това каза в своето слово по време на тържеството по случай 146-ата годишнина от основаването на Националната библиотека ``Св. св. Кирил и Методий`` (НБКМ) директорът й проф. д-р Красимира Александрова. Събитието се състоя в Централното фоайе на институцията.

``Днес отбелязваме 146 години от основаването на Националната библиотека на България. Библиотеката, която не само съхранява книжовно-документалното наследство на нацията, но и вдъхновява бъдещето ни.Това е празник на знанието, на духа и на вековната неутолима жажда за просвещение, част от националната ни идентичност``, отбеляза директорът на библиотеката.

По думите й след Освобождението, когато младата българска държава започва да се съгражда с далновидност за бъдещето на един свободен народ, идеята за създаване на публична библиотека е сред първите инициативи, плод на дръзновението на хора като Михаил Боботинов, граф Пьотър Алабин, Марин Дринов и редица други.

``На 10 декември 1878 г. отваря врати първата обществена библиотека в Следосвобожденска България. Това просветителско дело е подкрепено от представители на българското духовенство, държавната администрация, учители и общественици``, обясни проф. Александрова.

``Последните години с вълнение и интерес наблюдавам как тя - Библиотеката се превръща в актуално място, в част от градските легенди. И това е не само заради премиерите на книги, множеството изложби и други събития, които изпълват културния й календар, и защото все повече хора избират Националната библиотека за свой личен оазис за четене, учене и общуване``, сподели директорката на институцията.

По думите на проф. Александрова визията за развитието на Националната библиотека трябва да се основава на тяхната мисия, която може да се формулира по различни начини, а именно - съхранение и достъп на публиките до библиотечните колекции, трансформиране на наличния фонд в живи и достъпни архиви, както на традиционните, така и на цифровите документални форми. 

``Моето мнение е, че на този етап трябва да се фокусираме към възможностите на изкуствения интелект в сферата на рутинните процеси, а след това да мислим за създаването на съдържание``, коментира проф. Красимира Александрова във връзка с въвеждането на изкуствения интелект и възможностите и заплахите, които го съпътстват.

В своето слово директорката на институцията акцентира, че тя е не само хранилище, това е лаборатория на духа.

``Както някога основателите на Библиотеката са създавали културни устои за поколения напред, така и днес ние сме отговорни пред поколенията след нас, и независимо от предизвикателствата едно е сигурно - библиотеката не може без хората, които работят в нея - без хората, които дишат чрез книгите и мъдростта й``, завърши проф. Александрова.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
На бюрото
Повелителите на солта: Провадия - Солницата 5600-4350 г. Пр. Хр.
Ангелина Липчева
На бюрото
По следите на изгубената поезия: Деян Енев
Добрина Маркова
На бюрото
Виктория Бешлийска е най-четеният автор в РБ “Сава Доброплодни“ през 2024г.
Валери Генков
Всичко от рубриката
Стефан Диомов и хор "Планинарска песен" разказват за пътешествия с песни и книга
Добрина Маркова
Събитие под надслов "Морето среща планината" ще събере на едно място бургаския композитор Стефан Диомов и солистите от хор "Планинарска песен" от София на 24 януари в Кул ...
Авторът и перото
Катя Антонова, Виктория Бешлийска и Георги Господинов са най-четените автори в РБ "Пейо К. Яворов"
Добрина Маркова
Авторът и перото
Петър Стоянович и Ивайло Шалафов представят книга за българския владетелски двор
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Ина Ясипова тръгва по стъпките на златното съкровище на Вълчан войвода в романа „Дарена“
Валери Генков
Авторът и перото
НДФ „13 века България“ обявява 14-ото издание на конкурса за Националната литературна награда за български роман на годината 2025
Валери Генков
Подиум на писателя
Доц. Калина Иванова : Над 80% от бюджета на библиотеките отиват за възнаграждения на персонала
Добрина Маркова
Литературен обзор
Георги Б. Геров: Необикновеното у човека, може да бъде открито във всеки един от нас
Добрина Маркова
На бюрото
По следите на изгубената поезия: Деян Енев
Добрина Маркова
Златното мастило
„Хоризонти на любовта“ е тема на национален поетичен конкурс за възрастни
Валери Генков
Златното мастило
РБ „Стилиян Чилингиров” въвежда система за самообслужване на читателите и за защита на библиотечния фонд
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Кварталът на писателите
Добрина Маркова
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Най-младият записан читател в РБ „Петко Р. Славейков“ е на 9 дни
Най-възрастният читател в Регионалната библиотека „Петко Р. Славейков“ във Велико Търново е на 95 години, а най-младият записан – на 9 дни, съобщиха библиотекарите от културната институция в старата столица. Въпреки достолепната си възраст, И ...
Избрано
РБ „Любен Каравелов“ награди най-активните си читатели на специална церемония
Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ в Русе награди за девети път своите най-активни читатели на специална церемония в Детския отдел на културния институт „Библиотечко“. Седемгодишната Никола Цанкова оглави класацията за 2024 годин ...
Владо Даверов: Аз съм роден читател, опивам се от дъха на нова книга
Ако сте поропуснали
Илюзионистът: Майсторска игра с различните превъплъщения и гледни точки
Книгата „Илюзионистът“ на Недялко Славов ще има представяне на 16 януари в книжния център „Гринуич“, съобщават организаторите. „В едно свое интервю Недялко Славов сам дава ключа към романа „Илюзионистът", а и към цялото си ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.